№ 21542
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110108126 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 и следващите от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ и
уточнителните молби /УМ/ от 05.03.2024 г. и 02.04.2024 г. от ищец Е. С. Р., ЕГН
**********, с адрес **********, чрез адв. А. Л., със съдебен адрес **********, срещу
ответник Ц.Г.М. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********,
представлявано от заедно от двамата членове на Съвета на директорите на дружеството-Д.Д.
и И.А., с предявени искове с правно основание чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, след като се запозна със съдържанието на ИМ и направените от ищеца искания,
както и с подаден в срока по чл.131 ГПК отговор на ИМ с вх. № 148459/7.5.2024г. от
ответника, намира, че са налице предпоставките за изпълнение на процедурата по чл. 140
ГПК по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, изготвяне на
доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се
проведе на 28.6.2024г. от 10,00 часа, за която дата и час да се пР.ат страните, като им се
връчи препис от настоящото определение, ведно с пР.ката, като на ищеца се връчи и
препис от отговора на ответника/ОИМ/.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, съгласно който:
Производството е образувано по предявени от ищеца срещу ответника осъдителни
искове, като моли съдът да се произнесе с решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата от 5001 лева/лв./ частично предявена от
общо 6743,52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 108 дни за периода от 01.04.2018 г. до 28.05.2021 г., от които за периода от
01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. – 26 дни, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. – 34 дни,
за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 34 дни, и за периода от 01.01.2021 г. до
1
28.05.2021г. – 14 дни, ведно със законна лихва за забава от 13.2.2024г. до окончателното й
плащане, и сумата от 1469,45 лв., представляваща мораторна лихва от 01.07.2021 г. до
13.02.2024 г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение / ТПО/ въз основа на
сключен трудов договор № 10 от 20.02.2008 г., по силата на който ищецът, в качеството си
на служител, е изпълнявал длъжността „организатор“ в сектор „Платено паркиране“ /синя и
зелена зона/, отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“ при ответника.
Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед от 30.3.2018г.,
издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 1.4.2018г. Излага, че било проведено
производство за обявяване на уволнението за незаконосъобразно, което завършило с влязло
в сила решение, с което съдът е признал за незаконно уволнението и е отменил акта за
уволнение. Ищецът бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Сочи, че на 14.5.2021г. получил уведомление за явяване в 2-седмичен срок да заеме
предишната си длъжност, но тъй като не се явил, ТПО било прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.2 КТ. Поддържа, че за процесния период не е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск. Сочи, че за период от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. му се полагали 26 дни
платен годишен отпуск, тоест му се дължало обезщетение в размер на 1623,44 лв.; за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. му се полагали 34 дни платен годишен отпуск, тоест
му се дължало обезщетение в размер на 2122,96 лв.; за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г. му се полагали 34 дни, тоест му се дължало обезщетение в размер на 2122,96
лв.; за периода от 01.01.2021 г. до 28.05.2021 г. му се полагали 14 дни, тоест му се дължало
обезщетение в размер на 874,16 лв. Съгласно трудовия договор основният платен годишен
отпуск за ищеца бил в размер на 23 дни, а допълнителният такъв - в размер на 11 дни.
Поддържа, че ищецът е изпаднал в забава за плащане на претендираното обезщетение,
поради което моли за присъждане и на мораторна лихва.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да присъди на ищеца
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
адв.Мигуела Григорова-САК, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.
Сочи, че ищецът не е поискал да му бъде изплатено обезщетение, нито е представил
доказателства, че през процесния период не е бил в ТПО с друг работодател. Поддържа, че
през процесния период ищецът е бил служител и е бил осигуряван при друг работодател,
при когото е ползвал платен годишен отпуск за процесния период. Оспорва платеният
годишен отпуск да е в размер на 34 дни годишно. Оспорва размера, послужил за основа за
изчисляване на процесното обезщетение. Излага, че за процесния период от 01.04.2018 г. до
31.12.2018 г. на ищеца му се полагали 17 дни ПГО, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019
г. му се полагали 23 дни ПГО, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.- 23 дни ПГО, и за
периода от 01.01.2021 г. до 28.05.2021 г.- 10 дни ПГО. Сочи, че ищецът е работил по график
на тримесечно сумирано отчитане на работното време, а допълнителният отпуск от 11 дни
се отнасял само за служители с ненормирано работно време, какъвто не бил случаят на
ищеца, затова не може да претендира такъв, че му се полага. Оспорва се за недължимо и
вземането за мораторна лихва.
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски по
делото в полза на ответника.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.224 КТ
и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства:
- между страните е възникнало трудово правоотношение /ТПО/ въз основа на сключен
трудов договор № 10 от 20.2.2008г., по силата на който ищецът, в качеството си на
2
служител, е изпълнявал длъжността „организатор“ в сектор „Платено паркиране“ /синя и
зелена зона/, отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“ при ответника;
- трудовото правоотношение било прекратено със заповед от 30.3.2018г., издадена на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 1.4.2018г.;
- било проведено производство за обявяване на уволнението за незаконосъобразно,
което завършило с влязло в сила решение, с което съдът е признал за незаконно уволнението
и е отменил акта за уволнение;
- ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност;
- на 14.5.2021г. ищецът е получил уведомление за явяване в 2-седмичен срок да заеме
предишната си длъжност, но поради неявяване ТПО между страните било прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.2 КТ.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин - всяка страна дължи доказване на фактите, от които
произтичат правата й, а именно:
По иска с правна квалификация чл.224 КТ:
В тежест на ИЩЕЦЪТ е да докаже наличието на трудово правоотношение между
страните, прекратяването му и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последен пълен отработен месец. ОТВЕТНИКЪТ следва да установи, че е погасил
задължението си за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
респективно - че ищецът е полагал труд по ТПО при друг работодател през процесния
период.
По иска по чл.86 ЗЗД: Относно обезщетението за забавено плащане на главницата
ИЩЕЦЪТ следва да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава. ОТВЕТНИКЪТ следва
да установи, че е погасил задължението си за заплащане на обезщетение в срок.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото на приложените към исковата
молба/ИМ/ и отговора/ОИМ/ писмени документи.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца с ИМ на лист 7 от делото въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит по така допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 300 лева, платими от бюджета на СРС.
ОПРЕДЕЛЯ и НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Б. В., с телефон за **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане за установяване характера на
работа на ищеца, къде и при какви условия преобладаващо е полагал труд доколкото за това
следва да представи писмени документи.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл. 40 и чл. 41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.
40 и чл. 41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва от страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно с пР.ката за о.с.з.
ДА СЕ ПР.Е по телефон вещото лице за о.с.з. и да изготви и представи заключението
си в срока по чл.199 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4