Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                27.03.2019г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      12  март  2019   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №35 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на "ЛОГО" ООД със седалище и адрес: с.Калчево, обл.Ямбол, ул."Иван Динев" №1 с ЕИК *********, представлявано от Управителят си Г.Д.Г., с ЕГН **********,*** к.306 - чрез пълномощник адв.Д.Д. и адв. М.Х. против Решение №748/29.11.2018г. постановено по гр.д. №2731/2018г. по ЯРС, в частта му в която е прието за установено по отношение на “ЛОГО“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Калчево, че дължи на ЗП С.Г.Ч., ЕГН **********, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2260/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: 900 лв. - главница; лихва в размер на 2,25 лв. за периода 27.05.2018г.- 04.06.2018 г., ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението - 04.06.2018 г. до окончателното изплащане, и е осъден въззивникът да заплати на насрещната страна 276,22 лв.- разноски в заповедното производство и 390,23  лв.  - разноски за исковото производство пред ЯРС. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е недоспутимо, алтернативно неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закона. Претендира се отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от ч.гр.д. №2260/2018г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със заявител ЗП С. Г. Ч. против длъжник “ЛОГО“ЕООД с.Калчево, с ЕИК-*********, за сумата от 900 лв. – главница, представляваща авансово платена сума и сумата от 161,57 лв. – лихва за забава за периода 29.08.2016- 04.06.2018 г. Въз основа на заявлението ЯРС е издал заповед №1361/05.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил “ЛОГО“ЕООД с.Калчево, с ЕИК-*********да заплати на заявителя горепосочените суми, както и разноски в заповедното производство в размер на 325лв. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

Пред ЯРС ищецът е представил фактура № *********/29.08.2016 г. с доставчик “ЛОГО“ЕООД с.Калчево и получател ЗП С. Г. Ч. за продажба на 3,6 тона пшеница на цена общо 900 лв. Фактури е подписано от издател и но не и от получателя. За извършеното плащане на сумата по фактурата Ч., е представила касова бележка № 29.08.2016 г. за сумата 900 лв.

Ищцата е отправила до ответника нотариална покана, връчена на 23.05.2018 г. да й възстанови авансово заплатена сума в размер на общо 900лв. платена от нея по процесната фактура, тъй като платената стока не й била доставена и се е дезинтересирала от изпълнението предвид изминалия дълъг период. Към отговора на исковата молба ответникът е представил отговор на нотариална покана, за това, че платената от ищцата стока й е била доставена и той не дължи връщане на парите.

Представена е била от ответника кантара бележка №1/29.08.2016 г. за предаване на 3600 кг. пшеница, подписана само от предавач, която е била оспорена от ищцата.

Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, неоспорена от страните. В заключението си ВЛ-це е посочило, че за ищцата съществува „предишно счетоводство“, водено от „Маркет“ООД и „настоящо счетоводство“, водено от „Налбантови и сие“, и че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата и на двете страни. Въведена била в дневниците по ЗДДС на ищцата и участвала във формирането на резултата за периода. Правото на ползване на данъчен кредит било упражнено. В счетоводството на ответника не бил наличен приемо-предавателен протокол, а кантарна бележка, на която липсвал подпис на ищцата. В настоящото счетоводство на ищцата също липсвал приемо-предавателен протокол. Пшеницата не била заприходена, т.к. липсвали първични, вторични и други счетоводни документи за доставката й, поради което и фактурата била отразена като аванс. В предишното счетоводство н ищцата липсвал приемо-предавателен протокол за приемане на стоката. На основание издадената фактура пшеница на стойност 900 лв. била заприходена в сметка „Материали“. За изразходването й било съставено искане за отпускане на материални ценности от склада на 31.12.2016г. , като изразходването бил осчетоводено в сметка „Разходи за материали“. Т.к. нямало технически способ, за да бъде установено посредством счетоводната програма кое точно лице е въвело счетоводната операция, вещото лице от обяснения в офиса на фирмата разбрало, че счетоводителят Г. Х. е въвела фактурата.

Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:

Св. Д. – майка на управителя на ответното дружество е заявила, че работи в счетоводна къща „Маркет“ООД, на която ищцата била клиент до м. 07.2017г. Не били уведомени, че Ч. е започнал да ползва услугите на друг счетоводител. Между „Лого“ООД и ищцата имало търговски отношения, а именно доставял й фуражи за изхранване на животните. Процесната пшеница била доставена в с.Воден, като свидетелката присъствала при доставката, заедно със сина си Г.Г.. Г. стоварил чувалите, претеглили ги на кантар, който теглел до 300 кг., като свидетелката записвала, а ищцата стояла до нея. После разтоварили чувалите вътре в сградата. С. си заплатила сметката. Те й издали касова бележка, а тя казала,че й трябва фактура, за да отчете разходите си. Фактурата издали в офиса. Не съставили приемо -предавателен протокол, т.к. ищцата платила веднага. Това било първата доставка за ищцата за 2016 год. Фактурата била осчетоводена от счетоводител при „Маркет“ООД. Доставката била извършена с бус „Мерцедес“, собственост на бащата на Г.. Към 2016 год. свидетелката имала ангажимент да извършва контрол за водене на счетоводствата на всички фирми. Счетоводителката заприходила фактурата на основание това, което виждала в нея.

Св.М. е посочил, че през лятото на 2016 год. не е имал сключен трудов договор с ищцата, но е ходил да помага  в с.Воден. Твърди, че зърно изобщо не било носено в стопанския двор в с.Воден, тъй като кравите се хранели с комбиниран фураж, който се закупувал от складове в с Зимница. Г.Г. с камион също бил носил комбиниран фураж, с баща си. Според свидетеля в стопанския двор имало кантар, но той не работел. Ищцата нямала кантар.

Въз основа на тези доказателства районният съд е постановил атакуваното решение като е уважил иска за установяване на вземането относно главницата и отхвърлил исковете за лихва за забава над приетите за установени, но претендирани размери, като в отхвърлителната част липсва обжалване.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционния съд, правилно е разгледал предявеният от Ч. установителен иск за вземане вследствие възражение по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК като го е квалифицирал с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД. Касае се за установителна претенция за задължения на ответника спрямо ищеца след като последния се е снабдил със заповед по чл.410 от ГПК и основанието на тази претенция е същото като основанието на заявлението за издаване на заповед. Не съставлява процесуално нарушение на съда и не води до невъзможност да бъде упражнено правото на защита на ответника в този смисъл непосочването на правната квалификация относно главното вземане, а същото безспорно произтича от неизпълнение на неформален договор между страните за продажба на 3,6 т. пшеница. Поради тези наведени в исковата молба твърдения първоинстанционния съд е изследвал въпроса относно развалянето на този договор и връщане на платената сума, т.е. няма произнасяне по непредявен иск. За да достигне до крайния резултат и уважи предявения иск, правилно районния съд се е позовал на всички събрани по делото доказателства и константна съдебна практика за това, че първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.

Безспорно е, че е налице облигационно отношение между страните в качеството им на земеделски производители, по силата на което ответникът “ЛОГО“ЕООД продава на ищцата ЗП Ч. пшеница и е издал процесната фактура за сумата 900 лв. Налице са доказателства за извършено плащане на сумата от страна на ищцата, но въпреки твърденията на ответника същият не е представил годни доказателства, установяващи доставянето на стоката от негова страна. В тази връзка са единствено показанията на св. Д., които правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд, т.к. от една страна свидетелката е майка на собственика на капитала на ответника Г.Г., а от друга безспорно тази свидетелка е била лицето, което е отговаряло за работата на счетоводителите в „Маркет“ООД, също собственост на Г.Г., и факта, че отношенията между страните по делото са безспорно влошени. Показанията на тази свидетелка не кореспондират и с показанията на другия свидетел по делото - св.М.. Представените фактура, кантарна бележка, и искането за отпускане на стоки от склада от 31.12.2016 год., не са подписани от представител на ищцата и също не могат да бъдат приети за доказателства, с които се установява извършената доставка на стоката.

Неоснователни са възраженията на въззивника за необоснованост на съда относно приемането на заключението на вещото лице, което е изследвало в експертизата осчетоводяването на процесната фактура в счетоводствата на страните. При разпита на вещото лице в районния съд такива възражения не са направени и експертизата е приета от съда като неоспорена, компетента и обективна. Вещото лице е дало обяснение относно осчетоводяването на фактурата при ищцата, по която стоките първоначално са били заприходени в сметка материали, което след проверка и дадени указания от НАП е било коригирано и процесната фактура е включена в сметка 402, което отразява размера на незакритите авансови плащания - фактурата е осчетоводена като аванс, по който е извършено плащане и се чака доставка. Ето защо, и при липсата на приемо- предавателни протоколи или други документи за получаване на стоката, не може да бъде направен извод за нейното фактическо доставяне след като е била платена преди това.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

 При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300лв.

Водим от изложеното, ЯОС                                                   

 

                                                               Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №748/29.11.2018г. постановено по гр.д. №2731/2018г. по ЯРС, в частта му в която е прието за установено по отношение на “ЛОГО“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Калчево, че дължи на ЗП С.Г. Ч., ЕГН **********, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2260/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: 900 лв. - главница; лихва в размер на 2,25 лв. за периода 27.05.2018г.- 04.06.2018 г., ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението - 04.06.2018 г. до окончателното изплащане,  както и в частта, в която е осъдено “ЛОГО“ЕООД да заплати на насрещната страна 276,22 лв.- разноски в заповедното производство и 390,23 лв.  - разноски за исковото производство пред ЯРС.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА "ЛОГО"ООД с.Калчево, обл.Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на ЗП С.Г. Ч. сумата 300лв.- разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.