№ 10184
гр. София, 02.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110148943 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищцата И. Д. Д. чрез адв. В. Ч.-М. – АК[1]Варна, е предявила срещу ответника
„Дойче Луфтханза“ АД /със седалище във Федерална република Германия/ иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „в“ вр. чл. 5 §1, б. в от Регламент
(ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 1173,50 лева, представляваща обезщетение за
отмяната на полет № LH1430, изпълняван по разписание на 04.12.2023г. от Франкфурт за
София, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /18.03.2024г./ до окончателното ú изплащане.
Ищцата твърди, че с ответното дружество сключили договор за въздушен превоз,
като тя следвало да бъде превозена от Орландо /САЩ/ до София /България/ с два свързани
полета: LH4271, който излитал от Орландо на 03.12.2023г. в 19:50ч. и кацал във Франкфурт
на 04.12.2023г. в 10:55ч., и LH1430, който излитал от Франкфурт на 04.12.2023г. в 14:35ч. и
кацал в София на 04.12.2023г. в 17:50ч. Резервацията на пътничката била потвърдена.
Самолетът ú обаче излетял от Орландо със закъснение, съответно пристигнал със закъснение
във Франкфурт, където тя разбрала, че полетът ú за София е отменен. Авиокомпанията ú
осигурила заместващ полет, настаняване в хотел и трансфер до него. В крайна сметка обаче
тя пристигнала по местоназначението си с много голямо закъснение, като дължимото
обезщетение следвало да се изчисли въз основа на разстоянието между двете летища
/Орландо и София/, което /по метода на дъгата на големия кръг/ било над 3500,00
километра. Самолетът, който следвало да я превози от Франкфурт за София, в
действителност по това време изпълнявал полет от Франкфурт за Осло. Затова нямало
извънредни обстоятелства, които да изключват отговорността на ответника. Пътничката
поискала изплащане на обезщетение, но превозвачът отказал. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищцата не се явява и не изпраща представител. Становище се
изразява в писмен вид, като предявеният иск се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „Дойче Луфтханза“ АД /със седалище във
Федерална република Германия/ чрез адв. А. – АК-София, е подал Отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори, че ищцата е имала
билети за описаното в исковата молба пътуване, както и че полетът от Франкфурт до София
е бил отменен. Твърди обаче, че това е станало поради причини, за които не носи
отговорност, а именно: на тази дата на летището във Франкфурт липсвали места за излитане
на самолета заради оборудване на пистата. Това обстоятелство и тежкият въздушен трафик
по това време довело до отмяна на много полети, за което авиокомпанията нямала вина. Тя
1
положила максимални усилия да предостави на ищцата първия удобен полет, като поела и
разходите ú по престоя във връзка с отмяната. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответникът се представлява от адв. Тодоров, който оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
В проведеното на 11.02.2025г. публично съдебно заседание съдът е приключил
съдебното дирене, напътил е страните към спогодба, дал е ход на устните състезания, обявил
е същите за приключени, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение в срок.
При извършена проверка за допустимост на исковата молба, за която съдът следи
служебно през цялото времетраене на производството пред него до постановяване на
неоттегляем съдебен акт, се установи, че предявеният иск е недопустим.
При извършена служебна справка става ясно, че ответникът-длъжник „Дойче
Луфтханза“ няма седалище на територията на Република България, нито клон, като е налице
единствено регистрирано търговско представителство. Според чл. 24, ал. 1 ЗНИнв
чуждестранните лица, които имат право да извършват дейност по националното си
законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които се
регистрират в Българската търговско-промишлена палата. Те са неперсонифицирани и
неправосубектни /чл. 24, ал. 2 ЗНИнв/ и не могат да се конституират като страни по
граждански дела, тъй като не разполагат с активна/пасивна процесуална легитимация, с
изключение на административните производства, свързани с данъчни и осигурителни
въпроси. По аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 4 /предишна т. 3/ ГПК и ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т.
3б, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се отхвърля, ако посоченото като
длъжник лице няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Когато се установи, че заповед за изпълнение е издадена срещу длъжник, който изобщо няма
седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване от съда,
включително и тогава, когато от външна страна тя е редовно връчена /арг. чл. 411, ал. 2, т. 4
/предишна т. 3/ ГПК и ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 3б/. При това положение, доколкото
издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, то е недопустимо и
провеждането на производство по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по
нея, тъй като предявяването на установителни искове по реда на чл. 422 ГПК при липса на
издадена заповед за изпълнение или в хипотеза, в която същата подлежи на обезсилване, е
недопустимо.
Производството по настоящото дело следва да се прекрати, а издадената по ч.гр.д. №
15795/2024г. на СРС заповед да изпълнение – да се обезсили.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на „Дойче Луфтханза“ АД следва да се
присъдят сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в
размер на 422,00 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определенията от 11.02.2025г., с които съдът е дал ход на устните
състезания, съответно е обявил същите за приключени, обявявайки на страните, че ще
се произнесе с решение в срок.
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 264698/16.08.2024г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 48943/2024г. на СРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 10943/11.04.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д № 15795/2024г. на СРС.
2
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, от град Враца, да заплати на „ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА“ АД /със седалище във Федерална република Германия/, адрес: град
Кьолн, ул. „Фон Гебленц“ 2-6, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 422,00 лева,
представляваща разноски по делото в първоинстанционното исково производство /гр.д. №
48943/2024г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3