О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/07.02.2020 г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и двадесета година, пети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
разгледа
докладваното от
председателя ЧАСТНО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 83 по описа за 2020 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 60,
ал. 5, вр., ал. 1 от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от „РИЛА МД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.
Добрич, пл. "Свобода" № 6, ет. 4, представлявано от управителя М.Х.
К., против Разпореждане за
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 53-ФК/27.01.2020 г., издадена от Началника на Отдел "Оперативни
дейности"-Варна, ГД "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП.
В жалбата са
развити доводи,
че административният орган неправомерно, в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила е разпоредил предварително
изпълнение на ПАМ. Твърди се нарушение на чл.120, ал.2 от Конституцията,
излагат се подробни съображения, че не са посочени фактическите обстоятелства и
обективните дадености, относно наложения размер на мярката. Сочи се, че липсват
мотиви за допускане на предварителното изпълнение – преповторен е буквално
текста на чл.60, ал.1 от АПК. Оспорва се основанието на всяка една от трите
предпоставки, посочени в заповедта. Излагат се и съображения, че за дружеството
би настъпила значителна и трудно поправима вреда, които ще бъдат несъразмерни с
целените от административния орган п равни последици. Посочва се, че безспорно допускането на предварителното изпълнение на
мярката ще бъде в противоречие с принципа на съразмерността. Твърди се, че от
неиздаването до настоящият момент на наказателно постановление с определена
санкция, дружеството ще бъде лишено от възможността за приложение на чл.187,
ал.4 от ЗДДС. По тези основни съображения счита разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на Заповед № 53 - ФК от 27.01.2020 г., включено в
същата заповед, за незаконосъобразно и моли то да се отмени. Претендират се и сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" -Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, представя административната преписка на
06.02.2020 г., чрез директора на ТД на НАП Варна –офис Добрич, в изпълнение на
разпореждане на съда. В предоставения срок за отговор по жалбата, не изразява
становище.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на
страните, приема за установено следното:
Със Заповед за налагане на ПАМ №53-ФК от 27.01.2020 г., издадена от началник-отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП на оспорващия, „РИЛА МД“ ЕООД,
на основание чл. 186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена
ПАМ, състояща се в запечатване на
търговския обект – магазин за търговия с облекло, с площ от окол 35 кв.м., находящ се
в гр. Добрич, ул. „Даме Грув“ №4 и стопанисван от дружество и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни.
Според мотивите на заповедта,
принудителната административна мярка е наложена за това, че при проверка на
24.01.2020 г. в търговския обект – магазин за търговия с облекло 15,35 часа при
извършена контролна покупка от орган по приходите на един брой дамска блуза на
стойност 39.00 лева, за която е заплатено в брой, преди легитимацията с една
банкнота от 50 лева, на продавача в обекта, същата не е издала ФКБ от ЕКАФП,
нито касова бележка от кочан, с което е била нарушена разпоредбата на чл.25,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите. Разпоредено е
запечатването на обекта да се извърши в срок „до три дни от датата на връчване“
на заповедта.
Заповедта е връчена на 05.02.2020 г.,
лично на управителя на дружеството. В разписката за връчване е вписано, че запечатването
ще се извърши на 08.02.2020 г. от 14,00 часа.
В заповедта е включено разпореждане за
предварително изпълнение, предмет на оспорване в настоящото производство, за
което органът по приходите е изложил мотиви.
За да допусне предварително изпълнение на разпореденото запечатване на търговския обект и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни, административният орган е изложил мотиви, че то се
налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид, т.е. мотивирано е на първо място с постигане на целите на самата
наложена ПАМ. Следва да се отбележи, че целите на
предварителното изълнение са различи от целите на наложената ПАМ,
поради което тези съображения на органа не следва да се обсъждат.
Изложени са и съображения за наличие
и на трите основни предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на които
се допуска предварително изпълнение.
На първо място, органът по приходите е
посочил, че предварителното изпълнение се налага за защита на особено важен
държавен интерес-спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на
фискалните устройства. Характерът на дейността и
констатираното неиздаване на фискален бонов от ФУ за извършената
продажба водело до извод за поведение на проверяваното лице, което накърнявало
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
укривало значителна част от своите продажба и като последица се явявало
неправилно определяне на реализираните доходи. Органът по приходите се е позовал също на
задължението, което имат гражданите и юридическите лица по чл.60, ал.2
от Конституцията на РБ да заплащат данъци и на принципа по чл.19,
ал.2 от основния закон, установяващ еднакви правни условия за стопанска дейност
както и на правата на потребителите да получат касов бон.
На второ място е прието, че съществува
опасност от осуетяване или затрудняване изпълнението на акта. Това основание е
мотивирано с обстоятелството, че поведението на търговеца било такова, че
била възможна промяна на правната форма на стопанисващия обекта, който следва
да се запечата и така изпълнението на мярката щяло да бъде осуетено или
затруднено.
На трето място се сочи, че предварителното
изпълнение се допуска, поради наличие на хипотеза, в която от закъснението на
изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди,
понеже нарушението препятствало нормалната контролна дейност на
приходната админстрация и не позволявало да се осъществи проследяване
на търговския оборот в цялост.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от адресата на допуснато предварително изпълнение в
законоустановения три дневен срок по чл.60, ал.5 от АПК.
Разпореждането, с което е
допусната предварителната изпълнение на заповедта, е незаконосъобразно.
Съгласно
нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК.
В нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в
административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този
смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за
наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване
на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да
се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на
разпореждането.
Следва да се има в предвид, че
когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя
категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове,
с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира
наличието на една или няколко от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК.
Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази
категория защитава особено важни интереси - държавни и обществени и именно това
налага неговото предварително изпълнение. Във всички останали случаи
административният акт подлежи на изпълнение след влизането му в сила, тоест
принципа е че административните актове се изпълняват след като влязат в сила, а
хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е
изключение, като в тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него
предпоставка.
От регламентираните в чл.
60, ал. 1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде
постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от
предпоставките. Приложението на чл. 60, ал. 1 от АПК за всеки
административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително
изпълнение, не е разума на закона вложен в тази разпоредба.
От административния орган са
посочени три фактически основания за допускане на предварително
изпълнение на издадената заповед, които не могат да се обосноват изводите направени
от органа за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед.
Административният орган е
приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне на няколко основания,
първо - за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид, второ - за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно
интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и
размера на неговите публични задължения, трето - поради съществуваща опасност,
изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и четвърто - тъй
като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
Първото посочено основание - за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, не
е предвидено от законодателя, като основание за издаване на разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Това основание е предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН,
но за налагане на принудителни административни мерки, а не за допускане на
разпореждане за предварително им изпълнение, поради което същото не обосновава
извода за необходимостта от такова изпълнение.
Посочените факти, не обосноват
и наличието на другите посочени основания - за да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения; поради
съществуваща опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено и тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
На първо място, неиздаването на
фискален бон е основание за налагане на ПАМ, а не за допускане на нейното
предварително изпълнение, тъй като това означава, че за всяка ПАМ аналогична на
процесната би следвало да има винаги предварително изпълнение и ако то е било
нужно, законодателя изрично би го предвидил, а не би оставил това да се
извършва въз основа на преценка за всеки конкретен случай от административния
орган.
Така изложеното се отнася и до другото посочено основание - несъответствието в касовата
наличност, като това несъответствие е основание и за ангажирани на
административнонаказателната отговорност на търговеца на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, когато то не е свързано с неотчитането на продажби.
На следващо място,
необходимостта за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, не
се установява и от посоченото фактическо основание, а именно, че търговеца има
непогасени публични задължения. Неплащането в предвидения срок на публичните
задължения има за последица начисляването на лихви върху тях, на основание чл.
175, ал. 1 от ДОПК, но същото не обосновава извода от необходимост на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ.
Както беше посочено вече,
заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който
законодателят не е допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това
означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се налага
предварителното изпълнение на тази мярка. Самата мярка се състои в
запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за
определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се
цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се
защити фиска, защото изпълнението и́ не се състои в събирането или
предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния
търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими
публични задължения. За това нейното предварително изпълнение по никакъв начин
не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със
заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди
органа. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя
се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила.
Установяването на укрити
приходи от продажби може и да попада в хипотезата на труднопоправими вреди, но
само ако се констатирана, макар и чрез косвени доказателства, че заплащането на
данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи не може да бъде
обезпечено. Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ, като
процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда.
Защото със запечатването на търговският обект не може да не постигне
предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните
вземания възникнали от тези укрити приходи, както и не може да доведе до защита
на вземанията, които фискът евентуално има.
На следващо място, абсолютно
неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на
фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното
изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди
да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено
запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването
на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират
данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде
спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични
задължения.
Както принудителната
административна мярка, така и допускането на нейното предварително изпълнение,
трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са
съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел.
Независимо от горното от
представената административна преписка се установява, че към момента на
издаване на заповедта - 27.01.2020 г., не е съставен АУАН, независимо, че
към датата на връчване на заповедта такъв е съставен от дата 05.02.2020, но липсват доказателства за издаване на наказателно
постановление. Същевременно в хипотезата на допускане на предварително
изпълнение на наложената ПАМ по ЗДДС, преди съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление против жалбоподателя, се стига до нарушаване на
неговите права. В нормата чл. 187, ал. 4 ЗДДС, е предвидено, че
"Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло.", тоест налице
е законова възможност за прекратяване на наложената ПАМ в случай на заплащане
на глобата/имуществената санкция, без значение дали наказателното постановление
се оспорва и влязло ли е в сила, която възможност изрично е посочена в
процесната ЗНПАМ. С допускане на предварително изпълнение на тази ПАМ, преди
издаване на НП за констатираното нарушение, от една страна търговеца се лишава
от тази процесуална възможност за защита, а от друга страна това води до
невъзможност да се постигнат целените от законодателя правни последици с
налагането на ПАМ, а именно своевременно заплащане на наложната
глоба/имуществена санкция. Също така, в случая, не допуснатото предварително
изпълнение, а своевременното издаване на АУАН и наказателно постановление за
констатираното нарушение би довело до защита на държавния бюджет, тъй като в
него биха били налице своевременно постъпления от заплащане на наложени
административни наказания, а безспорно от действията по запечатване на един
търговски обект, не биха постъпили никакви приходи в полза на държания бюджет,
както беше посочено вече.
С оглед на изложеното, искането
за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително
изпълнение на ПАМ, наложена със заповед № 53-ФК/27.01.2020 г. е основателно и следва да бъде уважено.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 50
лева, представляващи платена държавна такса за образуване на производството.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 60, ал. 5 и, ал. 6 от АПК, Административен съд гр. Добрич, V-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 53-ФК/27.01.2020 г., издадена от Началника на Отдел "Оперативни
дейности"-Варна, ГД "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция по
приходите да заплати в полза на„РИЛА МД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, пл. "Свобода" № 6, ет. 4, представлявано от управителя М.Х.
К. разноски по делото в размер на 50 лева.
(петдесет лева).
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: