Решение по дело №415/2016 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 96
Дата: 27 декември 2018 г. (в сила от 31 януари 2019 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20164320100415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит, 27 декември 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

при секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия  КИРЧЕВА  гр. д. № 415 по описа за 2016 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД , седалище и адрес на управление гр.София, район „В.”, ж.к.”М.Д.”, ул.”Р.П.-К.” № **, ЕИК *********, представлявано от Р.И.М.-Т. - управител, подадена чрез пълном. адв. М.Х. от АК - Валико Търново против Г.Ц.Г., ЕГН ********** ***,  с която се иска от съда да признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 400.00 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №******************/**** г., сключен между „Кеш кредит“ ЕАД и ответника Г.Ц.Г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на ищеца-цесионер „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, съгласно договор за цесия от 22.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 332/2016  г. по описа на РС - Луковит.

В исковата молба са изложени следните фактически твърдения: твърди се, че на 12.07.2014 г. е подписан договор за потребителски кредит между „Кеш кредит“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател. По силата на този договор кредитодателят предоставил на ответника кредит в размер на 400 лв., която сума ответникът се задължил да върне на 5 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер 129 лв., като първата погасителна вноска е дължима на 12.08.2014 г., а последната на 12.12.2014 г. Съгласно условията на договора всяка погасителна вноска включва част от главницата, лихва и такса за усвояване на кредита. Твърди се, че длъжникът не изпълнил задълженията си по заплащане на месечните вноски. Останала непогасена сума по договора в размер 645 лв., от които 400 лв. главница и 245 лв. лихви по договора. Падежът на задължението настъпил на 12.12.2014 г. На 22.12.2015 г. бил сключен договор за цесия между „Кеш кредит“ ЕАД и ищцовото дружество, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит е придобито от ищеца. Твърди се, че длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 ЗЗД за извършената цесия. Уведомлението било получено от ответника на 02.06.2016 г. Поради липса на доброволно изпълнение ищецът подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което било образувано ч.гр.д. №332/2016 г. по описа на РС Луковит. Поради постъпило в срок възражение от страна на длъжника и във връзка с указанията на съда, ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си само за сумата от 400 лева, представляващи непогасена главница по договора за кредит. Претендира разноските в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и разноските по настоящето производство.

Ответникът чрез процесуалния си представител адв. П. *** оспорва иска. Твърди, че не е подписвал договора за потребителски кредит, от който ищецът извлича претендираните права.

            След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 332/2016  г. по описа на РС - Луковит е видно, че  по заявление, подадено от ищеца на 23.08.2016 г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 199 от 25.08.2016 г., с която е разпоредил длъжникът Г.Ц.Г. да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс” ООД сумата от 645.00 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №******************от **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.08.2016 г. до  окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лв., представляващи държавна такса. В заповедта е посочено, че договор за потребителски кредит №******************от 12.07.2014 г. е сключен между кредитодателя "Кеш Кредит" ЕАД и длъжника Г.Ц.Г., а на 22.12.2015 г. е сключен договор за цесия на вземането между кредитодателя и „ЕОС Матрикс” ООД, по силата който вземането е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът е уведомен на 02.06.2016 г. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило от длъжника писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК, поради което същият е допустим.

По делото е представен Договор за потребителски кредит №******************от 12.07.2014 /л.14/, сключен между "Кеш Кредит" ЕАД, в качеството му на кедитодател, чрез "Хенди-тел" ЕООД, като кредитен посредник, и Г.Ц.Г., в качеството му на кредитополучател, съгласно който кредитодателят е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 400.00 лв. със срок на кредита 12.12.2014 г., при фиксирана лихва и начин на усвояване: еднократно при подписване. Страните по договора са постигнали съгласие сумата по кредита да бъде издължавана на анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план към него, който е неразделна част от договора. Видно от представения погасителен план (л.15), вноските по кредита са 5 месечни вноски, всяка от които в размер на 129 лева, като първата е дължима на 12.09.2014 г., а последната е с падеж на 12.12.2014 г. Според погасителния план сумата по кредита е изплатена на кредитополучателя в брой в магазин от веригата на Хенди, като подписът на последния върху договора удостоверява, че същата му е предоставена в пълен размер. Посочено е, че в този случай договорът има силата на разписка за изплатената на кредитополучателя сума. Договорът и погасителния план са подписани от представител на кредитодателя и от кредитопоучателя.

Във връзка с направеното от ответника оспорване автентичността на положения под текста на договора подпис по делото е открито производство по чл. 193 от ГПК и е назначена съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице по нея е дало подробно и обосновано заключение, че подписите за "кредитополучател" върху договора за потребителски кредит, погасителния план към него и искането за кредит са положени от ответника. Съдът не намира основание да не кредитира заключението на вещото лице, поради което приема отразените в него факти за установени по делото. Предвид това съдът следва да приеме, че оспорването на автентичността на подписа за "Кредитополучател", положен върху договора за потребителски кредит, не е успешно проведено, на осн. чл. 194, ал.2 от ГПК и същото следва да се цени като доказателство по делото.

По делото са представени Рамков договор  за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2015 г. и Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.12.2015г. (л.5-8), сключен между „Кеш кредит” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, съгласно който кредиторът-цедент е прехвърлил на ищцовото дружество-цесионер чрез цесия вземанията си към свои длъжници по договори за потребителски кредит, като вземанията са определени и подробно индивидуализирани в списък, представляващ Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. От Приложение № 1 (л.11-13) е видно, че в предмета на прехвърлените с договора за цесия вземания под № 2536 е включено и процесното вземане за сумата от 645.00 лв., дължимо по сключения с ответника Г.Ц.Г. Договор за потребителски кредит №******************от 12.07.2014.

С исковата молба е представено  Приложение № 2 към договора за цесия  от 22.12.2015 г. /л.9/ - пълномощно от законните представители на "Кеш кредит" ЕАД, с което цедентът е упълномощил „ЕОС Матрикс” ЕООД в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 22.12.2015 г., да уведомява съгл. разпоредбата на чл. 99, пр.3 от ЗЗД и съгл. Приложение № 1 към Договора за цесия всички длъжници за сключения на 22.12.2015 г. Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между "Кеш кредит" ЕАД и "ЕОС Матрикс"ЕООД, по силата на който, вземанията на "Кеш кредит" ЕАД към конкретните длъжници се прехвърлят  на "ЕОС Матрикс" ЕООД,  както и с право да преупълномощава трети лица, включително и адвокати/адвокатски дружества с правата по пълномощното. Представено е и пълномощно от „ЕОС Матрикс” ЕООД (л.20), с което същото дружество е упълномощило Адвокатско дружество „И. и Д.” – гр.Стара Загора с правото да връчва на негови длъжници съобщения и уведомления за извършени цесии.

С исковата молба е представено и уведомление от адв. Ж.Д.- управител на Адвокатско дружество „И. и Д.”,  за извършено прехвърляне на вземания от 22.12.2015 г. (л.24), отправено до Г.Ц.Г.., в което се сочи, че от името на „Кеш кредит” ЕАД, длъжникът се уведомява, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.12.2015 г. и сключения към него Конкретен договор за продажба и прехвъряне на вземания /цесия/ от 22.12.2015 г. задължението  му  към "Кеш кредит" ЕАД по Договор за потребителски кредит №******************от 12.07.2014 е изкупено от "ЕОС Матрикс" ЕООД и последното дружество е станало вече негов кредитор, считано от датата на получаване на уведомлението. Уведомлението е изпратено на ответника по пощата с обратна разписка, от която е видно, че същото е било връчено лично на адресата, съгласно направеното отбелязване на дата 02.06.2016 г.

            Съдебно-икономическата експертиза дава заключение, че отпуснатият на ответника потребителски кредит № ******************е усвоен на 12.07.2014 г. с подписването на договора от страните в размер на 400 лева.  Няма отразени от ответника погасителни вноски по договора за потребителски кредит. Ответникът е преустановил плащанията по договора за кредит още с неплащането на първата вноска на 12.08.2014 г. Ответникът не е правил плащания по договора за кредит след 22.12.2015 г. към цедента или цесионера. Размерът и видът на непогасените задължения на ответника по договора за потребитески кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, както и към датата на изготвяне на заключението, е: 645.00 лева, от които главница 400.00 лева, лихва 165.00 лева и такси 80.00 лева. Заключението не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като пълно, обосновано и компетентно дадено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

 За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит между „Кеш кредит“ ЕАД и ответника, размера на задължението към датата на подаване на заявлението, наличието на договор за цесия, в чийто предмет е и задължението на ответника, уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършената цесия. При доказване на тези обстоятелства от страна на ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задължението.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че исковата претенция е доказана от ищеца. Съдът намира за установено по безспорен начин наличието на валидно облигационно правоотношение между „Кеш кредит” ЕАД и ответника по Договор за потребителски кредит № ******************от 12.07.2014 г. , по който Кеш кредит” ЕАД е предоставил на ответника кредит в размер на 400 лв. със срок на издължаване – 12.12.2014 г.  Кредита е усвоен на 12.07.2014 г. с подписването на договора. Ответникът не е правил плащания по договора, като неизпълнението му продължава и към настоящия момент. Предвид горното, съдът намира за доказано основанието на иска, а именно съществуването на договорно правоотношение между „Кеш кредит” ЕАД и ответника, неговия предмет – предоставяне на сума в заем, чието връщане се претендира поради настъпване падежа и на последната вноска – 12.12.2014 г. (изтичане срока на договора).

            Доказва се по безспорен начин от писмените доказателства и съдебно-икономическата експертиза, че по договора за потребителски кредит, ответникът дължи сумата от 400 лв. - главница, 165 лв. лихва и 80 лв. такси. Доколкото претенцията на ищеца касае единствено вземането за сумата от 400 лв. - главница, съдът не следва да обсъжда клаузите в договора, касаещи договорната лихва  и таксата за усвояване на кредита.

            Безспорно доказан е и факта на извършена в полза на ищеца цесия на вземането по договора за потребителски кредит в размер на 645 лв. спрямо ответника. Обстоятелството не се спори, а и се доказва с обсъдените по-горе писмени доказателства.

Съдът намира, че е налице и надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД предишният кредитор по цесията трябва да уведоми длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно от законните представители на кредитора, с което ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземанията, както и да преупълномощи с тези права  трети лица включително адвокати/адвокатски дружества. По делото е представено уведомление за прехвърляне на процесното вземане, отправено до Г.Ц.Г. от името на цедента „Кеш кредит” ЕАД чрез пълномощник адв.Ж. Д., като управител на Адвокатско дружество „И. и Д.“ – гр.Стара Загора, което е изпратено по пощата с известие за доставяне, на което е направено отбелязване, че е получено на 02.06.2016 г. лично от Г.Ц.Г., т.е. преди образуване на заповедното производство и преди завеждане на настоящото дело.

Въз основа на обсъдените доказателства, съдът намира, че  искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 25.00 лв. за направените в заповедното производство разноски и сумата от 183.60 лв. /25.00 лв. държавна такса и 158.63 лв. депозит за вещо лице/ за направените в настоящото исково производство разноски, съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че ответникът Г.Ц.Г. с ЕГН ********** с адрес *** ДЪЛЖИ на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, седалище и адрес на управление гр.София, район „В.”, ж.к.”М.Д.”, ул.”Р.П.-К.” № **, ЕИК *********, представлявано от Р.И.М.-Т. - управител, сумата от 400.00 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №******************/**** г., сключен между „Кеш кредит“ ЕАД и ответника Г.Ц.Г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на ищеца-цесионер „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, съгласно договор за цесия от 22.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2016 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 332/2016  г. по описа на РС - Луковит.

ОСЪЖДА   Г.Ц.Г. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на  „ЕОС Матрикс” ЕООД, седалище и адрес на управление гр.София, район „В.”, ж.к.”М.Д.”, ул.”Р.П.-К.” № **, ЕИК *********, представлявано от Р.И.М.-Т. - управител сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 332/2016 г. по описа на РС - Луковит, както и сумата от 183.60 лева, представляваща направени разноски по настощето исково производство.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал.2 от ГПК направеното от ответника Г.Ц.Г. с ЕГН ********** с адрес *** оспорване автентичността на подписа, положен за "Кредитополучател" върху Договор за потребителски кредит №******************/**** г., сключен между „Кеш кредит“ ЕАД и ответника Г.Ц.Г..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: