Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21
10.02.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1068 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ „Ивон-2 К.И.“, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Д. Б.“ №****, представлявано от собственика К.И.А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-704-0076183/03.11.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорващата намирала обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна. Претендира същата да бъде отменена. Сочи, че не оспорвала факта, че е извършила описаното в заповедта нарушение, но считала, че наложената мярка не била съобразена с целта на закона, а при определяне на продължителността на мярката не били взети всички релевантни факти. Жалбоподателката твърди, че развивала дейност като едноличен търговец на патент, поради което заплащала предварително дължимия данък, като размерът на определения патентен данък не се влияел от размера на оборота или печалбата, а бил нормативно определен. Оспорващата била инвалид с решение на ТЕЛК вече повече от девет години, като получавала символична пенсия. С реализираните приходи от търговския обект издържала себе си и семейството си. Търговският обект стопанисвала под наем. От месец март на тази година, и след обявяването в страната на извънредното положение, продажбите рязко спаднали, макар търговският обект да се намирал в центъра на гр.Свиленград, но улицата не била оживена и нямало голям човекопоток както преди, хората рядко купували. Твърди, че налагането на мярката в посочения размер и в настоящите условия щяло да има по-скоро репресиращо, отколкото превантивно действие спрямо дейността ѝ на едноличен търговец.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за извършена проверка в обект (ПИП) сер.АА №0076183, на 29.10.2020 г. в 11.40 часа в гр.С., ул.„И. В.“ №***, маг.***, длъжностни лица в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, МГ Хасково, са извършили проверка на търговски обект – бутик „Ивон“, магазин за дрехи, стопанисван от ЕТ „Ивон-2 К.И.“ К.И.А., с идентификационен номер на ЕТ *********. Проверката е извършена в присъствието на К.И.А., на длъжност собственик, и като заето лице в проверявания обект в момента на проверката.
Съгласно вписаното в протокола, обектът бил нает, представен бил договор за наем, в обекта труд полагал собственикът на ЕТ, работното време на търговския обект било понеделник – петък от 9.30 ч. до 18.30 ч., събота от 10.00 ч. до 14.00 ч., неделя – почивен ден. Съгласно Протокола, при проверката е установено, че върху търговска площ от около 35 кв.м. се предлагали изброени видове дрехи, с посочени граници на цени, в обекта имало обособено едно работно място с едно ФУ, което било в работен режим и в изправност. В хода на проверката се извел дневен отчет и се попълнил опис на паричните средства в касата.
В протокола е попълнено, че при извършена контролна покупка на един брой дънки на стойност 50.00 лв., платени в брой от проверяващия орган Добринка Добрева, лицето, работещо в обекта приело плащането, но не издало ФКБ от наличното в обекта ФУ, което било в работен режим и в изправност. В протокола са изброени събраните и приложени към него доказателства – дневен отчет, опис на паричните средства в касата, декларация от К.И.А. и отчет на фискална памет. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-704-0076183/03.11.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „Ивон-2 К.И.“***, представляван от К.И.А., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – бутик „Ивон“ – магазин за дрехи, находящ се в гр.С., ул.„И. В.“ №***, магазин ***, стопанисван от ЕТ „Ивон-2 К.И.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената Разписка, Заповедта е връчена срещу подпис на собственика на едноличния търговец на 11.11.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 13.11.2020 г. чрез ТД на НАП – Пловдив, където е регистрирана под вх.№70-00-11396 от същата дата.
По делото са приети като писмени доказателства представените от жалбоподателя документи – Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД, съгласно което на К.И.А. от 01.08.2021 г. за срок от 2 години е определена 72% трайно намалена работоспособност, и Данъчна декларация по чл.61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък, подадена под вх.№**********/23.01.2020 г. от данъчнозадължено лице К.И.А., с наименование на фирмата „Ивон-2 К.И.“ с посочена дата на започване на дейност 01.01.2020 г. относно дейност 0401 търговия на дребно до 100 кв.м. в обект магазин за дрехи с адрес на обекта гр.С., ул.„И. В.“ №***.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3 от Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.
Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, съгласно която разпоредба, в приложимата ѝ редакция (ДВ бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за „издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.
Като фактическо основание в заповедта е посочено, че при извършена на 29.10.2020 г. в 11:40 часа проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бутик „Ивон“ – магазин за дрехи, находящ се в гр.С., ул.„И. В.“ №***, магазин ****, стопанисван от ЕТ „Ивон-2 К.И.“, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата Наредба. За извършената по време на проверката контролна покупка на един брой дънки на стойност 50.00 лева, платени в брой на лицето, работещо в обекта – К.И.А. от Д. Д. – проверяващ, преди легитимацията на орган по приходите, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство (ФУ) „Datecs“ DP-150 с рег.номер на ФУ в НАП №4061774, с ИН на ФУ №DT740364 и ИН на ФП №02740364, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ. Посочено е, че по време на покупката ФУ е било в обекта, в работен режим. Изведен е дневен отчет „Х“ №0000852/29.10.2020 г. от проверяващия екип. Посочено е, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 50.00 лв. между наличните парични средства в касата – 50.00 лв., съгласно приложен опис на паричните средства в касата и разчетената касова наличност – 0.00 лв. от направения дневен отчет „Х“ №0000852/29.10.2020 г. От констатациите следва, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред, което изпълнява състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Изложени са и мотиви относно продължителността на срока за запечатване на търговския обект.
По отношение съответствието на обжалвания акт с материалния закон следва да се отчете, че разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите.
Такава е Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по нататък само Наредбата), издадена от министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.
Според чл.3, ал.1 от същата Наредба, в приложимата редакция (ДВ бр.26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че за извършената на 29.10.2020 г. покупка на стойност 50.00 лв. не е била издадена касова бележка от наличното в търговския обект на жалбоподателя ФУ. Самият жалбоподател не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, респективно осъществяването му е предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.
Трайно в съдебната практика, въз основа на използваната в чл.186, ал.1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът действа в условия на обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение е длъжен да наложи принудителната административна мярка.
При установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажба чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган законосъобразно е наложил на ЕТ „Ивон-2 К.И.“ ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта, където е извършено и установено нарушението.
Обстоятелството, че за осъществяваната в търговския обект дейност едноличният търговец е подал данъчна декларация за облагане с патентен данък по Раздел VI от ЗМДТ, по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността на издадения административен акт. За прилагането на процесната ПАМ е ирелевантно дали размерът на платения от търговеца данък се определя от размера на оборота или печалбата, или не. Съгласно регламентацията на чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая целта на предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС принудителна мярка е да предотврати и преустанови нарушения, свързани със задълженията на лицата по отчитане на извършените в търговския обект продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Това задължение е предвидено както за регистрираните, така и за нерегистрираните по ЗДДС лица, а освен това следва да се има предвид, че въведената с чл.61з, ал.1, т.1 от ЗМДТ предпоставка – оборотът на лицето за предходната година да не превишава 50 000 лв., е едно от условията за облагане с годишен патентен данък за тези дейности.
Противно на развитите в жалбата съображения, настоящият съдебен състав намира, че не се констатират обстоятелства, от които да се направи заключение, че принудителната административна мярка е наложена за цел, различна от предвидената в закона.
Освен това административният орган коректно е изпълнил задължението си да изложи в акта съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок, а именно тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се установи реалния оборот на търговеца, големината и местонахождението на търговския обект, асортимента и цените на предлаганите в него стоки, работното му време, както и защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Взето е предвид обстоятелството, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК, удостоверяващо намалена работоспособност на лицето – едноличен търговец, не обективира обстоятелства от значение за определяне срока на ПАМ. Според съда срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.
Констатира се, че принудителната административна мярка е наложена при наличие на законовите предпоставки. Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и неговата цел, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. На основание чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „Ивон-2 К.И.“***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-704-0076183/03.11.2020 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Ивон-2
К.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Д. Б.“ №***,
представлявано от собственика К.И.А., да заплати на Национална агенция за
приходите разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: