РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Плевен, 13.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен, шести състав, в публично заседание на деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Снежина И.
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина И. адм. дело № 979 по описа за 2018
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по чл.чл.
76, 76а и 76б от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Делото е образувано по жалба от “Университетска многопрофилна
болница за активно лечение д-р Георги Странски“ ЕАД /по-долу УМБАЛ/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Георги Кочев“ №8а,
представлявана от изпълнителния директор доц. д-р Ц. Х. Л., срещу писмена
покана изх.№51-05-169/09.10.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна
каса /РЗОК/-Плевен. Обжалва поканата като незаконосъобразна, постановена при
съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие
с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че с поканата са
приканени в 14-дневен срок от получаването й да внесат сумата от 4100,00 лева,
за която се сочи, че е неправомерно получена. Поканата е издадена на основание
чл.76а, ал.3 вр.ал.2 от ЗЗО, във вр. с чл.24, ал.7 от ИНСТРУКЦИЯ
№ РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по
чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване /по-долу
Инструкция/. При извършената проверка от контрольори на РЗОК-Плевен са
съставени Протокол №7 и Протокол за неоснователно получени суми. Подадено е
възражение в срок по чл.74, ал.4 от ЗЗО, но същото не е внесено за разглеждане
в арбитражна комисия.
По посочените в писмената покана пет случая се твърди
следното относно случаите по т. I.1, т. II.1 и II.2:
По т. I.1 относно
пациент, лекуван по КП №198, приет два пъти в ЛЗ, се посочва, че липсва
регламентиран критерий, за кой от двата случая да се извърши плащане,
включително по поредността, и преценката на проверяващите е в нарушение на чл.350,
ал. 1 от НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. /по-долу НРД/.
По раздел II от
писмената покана /т. II.1 и II.2/ се сочи, че констатациите, че изследванията от
диагностичните процедури, с които са отчетени КП, не са извършени в пълен обем,
поради което КП не са завършени, а лекарствените продукти не следва да бъдат
заплатени, са неправилни. Твърди, че при двете пролежавания на пациента същият
е получил пълно и адекватно лечение, съобразено с диагнозата, проведено според
правилата на добрата медицинска практика.
Моли да се отмени писмената покана и да се присъдят
разноски.
С определение № 1429/31.10.2018 г. /л.72/ жалбата е била
оставена без движение за внасяне на държавна такса, каквато е внесена в
определения от съда срок /л.79/.
Ответникът по жалбата-Директорът на РЗОК Плевен, не е
подал писмен отговор по жалбата, въпреки предоставената му с определение №1479/12.11.2018
г. /л.80/ възможност.
В съдебно заседание жалбоподателят - УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД, гр. Плевен, редовно призован, се представлява от адв.Т.Г.. Моли
да се отмени оспорената писмена покана на директора на РЗОК като
незаконосъобразна, със законните от това последици и да се присъдят направените
по делото разноски. Същата като индивидуален административен акт противоречи на
материалноправни разпоредби и е издадена при съществено нарушение на
административно производствените правила. Издадена е след извършена проверка и
съставен протокол за неоснователно получени суми 519 от 2018 г., както и съставен
протокол № 7/28.09.2018 г. Като правно основание за издаване на писмената
покана е посочена разпоредбата на чл. 76а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от
Закона за здравното осигуряване. Според която разпоредба в случаите, когато
изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не
са свързани с извършване на нарушение по този закон и това е установено при
съответна проверка, той е длъжен да възстанови сумата. Досежно изслушаната
експертиза, в протокол 7 въз основа, на който е издадена писмената покана,
раздел ІІ по задача № 2, във връзка с проверката на РЗОК е констатирано
нарушение на диагностично – лечебният алгоритъм, както и неизпълнени в пълен
обем дейности, поради което е посочено, че клиничната пътека не е
завършена. Твърди, че има смесване на правните основания за издаване на
писмена покана, тъй като при констатирани нарушения и извършени такива, както е
констатирано в Протокол 7 следва въпросната писмена покана да е в правното
основание на чл. 76б от Закона за здравното осигуряване и съответно да има
ангажирана от страна на изпълнителя защита в тази насока. Счита, че не
е изпълнен фактическият състав на конкретната правна норма и няма
констатирано с влязло в сила наказателно постановление или заповед за налагане
на санкция нарушение. В този смисъл е и съдебната практика на решение № 2044 от
09.11.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. д. 1157/2018 г. В случай,
че не се приемат тези доводи конкретно във връзка с материално-правните
разпоредби и административно – производствените правила моли по същество да се
съобрази изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза. Претендира
разноски - минимален размер на адвокатско възнаграждение от размер на 517 лв. (пълномощно на лист 78) по делото,
внесен депозит по допусната съдебно – медицинска експертиза в размер на 300
лв., както и допълнително и 66 лв. /транспортни разходи на ВЛ/.
В съдебно заседание ответникът -директор на
РЗОК-Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрк. В. с
пълномощно на л.85. Оспорва изцяло подадената жалба срещу писмената покана на директора
на РЗОК – Плевен. Счита последната за правилна и законосъобразна. При нейното издаване
не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените
правила. С оглед обстоятелството, че в конкретният случай процесуалният представител
на жалбоподателя навежда доводи само по отношение на една точка - сумите по
лекарствата на скъпо струващата клинична пътека свързана с онколечение. Извършеното
нарушение не е изведено като такова, в протокола за неоснователно получени суми
и съответно в писмената покана. Счита, че по безспорен начин от експертното
становище на вещото лице се потвърждава обстоятелството, че
дозата която е приложена на пациента не съответства на тази, която е
изчислена съгласно фармакотерапевтичното ръководство по медицинска
онкология, което количество е 42.25 мг., а е вложено количество, което
надвишава с 42% необходимото количество от медикамента, като следва да се
отчете и соченото от вещото лице , че те не експериментират с вливането на по-големи
количества. Намира обяснението на началника на отделението по медицинска
онкология, че е вложено количество от 60 мг., за да не се наложи да има остатък
от 20 мг., който няма да бъде „заплатен на болницата“, счита за неуместно,
противоречащо на всички медицински норми, ако щете и човешки такива. По
отношение на останалите констатации в протокола и съответно в писмената покана
счита, че е налице достатъчно съдебна практика, включително на настоящия
Административен съд и на ВАС. Разпоредбата на чл. 350 от Националният рамков
договор дава право на НЗОК при рехоспитализация или повторна хоспитализация в
рамките на 30 дневен период НЗОК да заплати само една от клиничните пътеки.
Макар да няма критерии, по които да се определи коя от пътеките следва да бъде
заплатена, разпоредбата така или иначе съществува. Същата се прилага след
проверка на медицинската документация на всеки един поотделно и внимателен
анализ на това по коя от пътеките следва да бъде извършено плащане и по коя не.
Моли да се отхвърли жалбата на лечебното заведение като неоснователна и
недоказана и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост приема за установено от фактическа
страна следното:
УМБАЛ е ЕАД,
осъществяващо дейност в областта на медицината, видно от УАС на л.71.
Със заповед №
РД-08-1704/31.08.2018 г. на директора на РЗОК /л.69/ е наредена планова,
тематична, първична, самостоятелна проверка на ЛЗ, по изпълнение на сключените
с него ИД. Определени са задачи и срок на проверката, като е посочено, че за
резултата от проверката да се съставят протокол /констативен протокол, а при
установяване на административно нарушение - АУАН. При констатиране на
неоснователно получени суми да се състави и връчи протокол за неоснователно
получени суми. В резултат от проверката е бил съставен протокол за неоснователно
получени суми №519/2018 г. /по-долу ПНПС - л.л.49-51/, издаден на основание
чл.76а от ЗЗО и чл.24 от Инструкцията. В същия са описани пет случая на
пациенти, съответно в раздели I - три случая през юли 2018 г.
и в раздел II - два случая през август 2018 г. Сочи се, че неоснователно
получените суми са: I.1 - 2200 лева за отчетена хоспитализация в
тридесетдневния период от датата на дехоспитализация на едно и също ЗОЛ по една
и съща КП №198, съгласно чл.350, ал.1 от НРД 2018 за МД; I.2 - 460
лева за незавършена КП №165 съгласно чл.378, ал.2, т.1 от НРД 2018 за МД; I.3 - 500
лева за отчетена терапевтична КП №56, която индикира оперативно лечение,
съгласно чл.349 от НРД 2018 за МД; По II.1 - 470 лева поради това,
че не е изпълнен диагностично лечебният алгоритъм /ДЛА/ по КП №240, съгласно
чл.286, т.6, буква „б“ от НРД 2018 за МД; II.2 -- 470 лева поради това,
че не е изпълнен ДЛА по КП №240, съгласно чл.286, т.6, буква „б“ от НРД 2018 за
МД;
Съставен е и протокол №7
/л.л. 11-18/. В същия освен първите три описани случая в протокола за
неоснователно получени суми /тези по раздел I/ са описани и други случаи.
По отношение на описаните в протокола за неоснователно получени суми трима пациенти
е налице по-подробно описание на установеното в медицинската документация
относно тяхната диагностика и лечение. И двата протокола са връчени на УМБАЛ на
28.09.2018 г., видно от отбелязването на приобщените по делото копия на същите.
Срещу същите протоколи УМБАЛ е подала възражение /л.л.52-57/. В същото се излагат
твърдения, аналогични на твърденията в жалбата пред съда, и се иска да се
изпрати спора за решаване от арбитражна комисия.
Назначената да извърши
проверка комисия е съставила и доклад до директора на РЗОК от 05.10.2018 г.
/л.л.58-68/, който не е връчван на ЛЗ. В същия доклад са описани и процесните
случаи, като е посочено, че проверяващия екип не приема възраженията на ЛЗ.
По преписката е приобщена
медицинската документация на пациентите /л.л.19-48 от делото/.
Издадена е процесната писмена
покана изх.№51-05-169/09.10.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна
каса-Плевен /л.л.9-10/. В същата се сочи, че се издава на основание чл.76а,
ал.3 вр. ал.2 от ЗЗО, във вр. с чл.24, ал.2 и чл.24, ал.7 от Инструкцията, като
случаите са аналогично посочени както в петте точки, отразени в ПНПС, и описани
по-горе. Самата покана обаче препраща към Протокол №7.
Поканата е връчена на
11.10.2018 г., видно от отбелязването на л.10, а на 23.10.2018 г. жалбата на
дружеството е постъпила в органа, видно от вх.№ /л.2/.
По делото с определение на съда е назначена съдебно-медицинска експертиза
/СМЕ/. Съгласно заключението на последната /л.л.230-234/, за пациента, лекуван по КП, посочени в последните две точки от
писмената покана, същият е с карцином на простатата с костни метастази.
Назначена е правилна терапия според вида на онкологичното заболяване, стадия,
предхождащата терапия. Преди терапията е изследвана пълна кръвна картина, която
е в норма. Липсва изследване на биохимични показатели. Необходимата доза е
42,25 мг Джевтана общо на цикъл. Според протокол на клиничната комисия по
химиотерапия е изчислена доза 60 мг, която е приложена. В о.с.з. ВЛ допълва, че
Джевтана е концентриран цитостатичен разтвор, който е във флакони от 60 мг. В
медицинската документация не фигурират биохимични показатели, ВЛ не може да
посочи защо не фигурират, възможно е
пациентът да е правил биохимия няколко дни преди това.
След като съобрази
релевираните от жалбоподателя основания за оспорване на административния акт,
изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и след извършена проверка
за законосъобразност на основание чл. 168 АПК във вр. с чл. 146 АПК, съдът
приема за установено от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане: подадена е от засегнато лице в законовия
14-дневен срок от съобщаване на поканата на адресата; атакува индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол - чл. 76а, ал.4 от ЗЗО.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Административният акт е издаден от компетентен орган в
рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
териториална компетентност с оглед чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, в установената
форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила.
По
отношение на т. I. т.1 от писмената покана
същата в тази й част е издадена при
спазване изискванията за писмена форма, и съдържа всички реквизити, съгласно вр.
чл. 59, ал.2
от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно чл. 72, ал.2
от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на
медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от
длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на
НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК
– контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице
може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с
участието на служители на НЗОК.". В случая е налице издадена заповед за
проверка от Директора на РЗОК-Плевен, с която е определен и проверяващ екип -
служители на РЗОК Плевен за извършване на проверката.
Съдът
намира, че е нарушена процедурата, тъй като ЛЗ е подало възражение срещу
констатациите на проверяващия екип л. 52 по делото именно по т. I.1 и т. II,
отразени в Протокол №7 и ПНПС. Съгласно чл.75, ал.1, изр.първо от ЗЗО, „В
случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване
на писменото становище по чл. 74, ал. 4
изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.“ В случая възражението не е
било изпратено на арбитражна комисия, а проверяващият екип е посочил във
доклада си, че възражението е неоснователно. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗОВ
изрично е разписано, че ако арбитражната комисия потвърди констатациите на
длъжностното лице по чл. 72, ал. 2,
се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на
медицинска или на дентална помощ. От това следва извод, че директорът на
съответната РЗОК ще може да наложи санкция по договора с изпълнителя на
болнична помощ, само в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите
на проверяващия екип, като в зависимост от това, дали е налице нарушение или не
е приложима процедурата по чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. В този смисъл е съдебната практика - Решение №
7344 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12913/2017 г., Решение № 8176 от
27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4134/2017 г., Решение № 15510 от 18.12.2017
г. по адм. д. № 7909/2017 г. на ВАС.
Като
не е изпратил възражението на ЛЗ на арбитражната комисия, директорът на РЗОК е
допуснал съществено процесуално нарушение, което се отразява на законосъобразността
на поканата и следва да бъде отменена.
По приложението на
материалния закон на писмената покана в частта й по т. I, т. 1 , съдът намира, че същата е издадена в съответствие с материално-правните
разпоредби на закона. Съображенията за това са следните:
С разпоредбата на чл. 350,
ал.1 от НРД, посочена като основание по тази точка за възстановяване на сумата
от 2200 лева, е предвидено, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на
пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго
лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на
проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Нормата не посочва критериите, въз
основа на които да се определи кое от леченията следва да бъде заплатено,
ограничава се да предвиди изискването преценката за заплащането да бъде
направена след проверка и на двете проведени лечения.
В административната преписка
липсват както констатации, така и доказателства относно правилността на
проведените лечения. В протокол №7 подробно е описано какво е извършено при
двете пролежавания на пациента, като липсва извод, че при някое от
пролежаванията са били допуснати нарушения. В делото не се съдържат
доказателства, както и твърдения за допуснати нарушения от УМБАЛ "Д-р
Георги Странски" ЕАД при извършените при двата приема на пациента
медицински дейности.
Доколкото в случая
повторната хоспитализация е извършена отново в УМБАЛ "Д-р Георги
Странски" ЕАД, съдът съобрази следното:
Възстановяването на сумите
се търси на регламентираното основание по чл. 350, ал. 1 от НРД. Предвидено е,
че при нова хоспитализация в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента
по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от
случаите по КП. Изключения са предвидени ако друго е посочено в КП, или при
операции на чифтни органи - чл. 350, ал.2 от НРД.
В случая по КП № 198, по която е лекуван пациентът, не е предвидена
възможност за прием в срок по-малък от 30 дни. На пациента не е извършена
операция на чифтен орган, и затова не е приложимо и изключението по чл. 350,
ал.2 от НРД. В случая обаче е налице възражение имено срещу тези констатации и
е следвало да се произнесе АК и след това да се постанови акт от директор на
РЗОК.
По отношение на случаите,
посочени в по т. I.2, I.3, II.1 и II.2 от
писмената покана, съдът съобразява следното:
В тези точки се сочи в
писмената покана, както и в ПНПС, а за първите две и в Протокол №7, следното: I.2 - сочи
се незавършена КП №165 съгласно чл.378, ал.2, т.1 от НРД 2018 за МД; I.3 -
сочи се отчетена терапевтична КП №56, която индикира оперативно лечение,
съгласно чл.349 от НРД 2018 за МД; По II.1 сочи се, че не е изпълнен
ДЛА по КП №240, съгласно чл.286, т.6, буква „б“ от НРД 2018 за МД; II.2 -
сочи се, че не е изпълнен ДЛА по КП №240, съгласно чл.286, т.6, буква „б“ от
НРД 2018 за МД;
Следователно за всички тези
случаи се сочи от органа, както и от проверяващия екип, че са налице нарушения при
осъществяване на медицинската помощ, като са посочени съответните разпоредби на
НРД, които изискват определено поведение, което в случаите не е налице.
Съответно не е завършена КП, отчетена е терапевтична КП в случай, в който е
било необходимо оперативно лечение, не е изпълнен ДЛА по последните две КП. Съгласно
§24 от ПЗР на НРД за МД 2018, „Неразделна част от този договор са следните
приложения, които се подписват от страните по договора, обнародват се в
притурка към "Държавен вестник" и се публикуват на официалната
интернет страница на НЗОК“. В случая КП са посочени в приложение №17а, и същите
са били действащо право през периода, в който са лекувани пациентите, и
нарушенията на КП, част от Приложение №17а представляват нарушение на НРД. В
същото приложение са описани посочените като нарушение КП №№ 165, 56 и 240.
След като в мотивите си органът признава, че е налице нарушение при лечението,
е приложим друг ред, а не този по чл.76а от ЗЗО, за издаване на писмена покана.
В случаите, при които са извършени нарушения на ЗЗО и НРД, е приложим редът по
чл.76б от ЗЗО, съгласно който когато изпълнителят на медицинска и/или дентална
помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по
този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа
неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени
в този закон или в НРД, а съгласно ал.2 в случаите по ал. 1 управителят на
НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на
сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното
постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Писмената покана в
тази й част е постановена в нарушение на тези правни норми, защото при твърдяно
нарушение на НРД /доколкото посочените КП представляват част от Приложение към
същия/, писмената покана е издадена преди влизане в сила на наказателното
постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Нещо повече, въпреки
че проверяващият екип е бил оправомощен да
състави протокол/констативен протокол, а при установяване на административно
нарушение - АУАН, такива документи, които да дадат основание за издаване на
наказателно постановление или заповед за налагане на санкция, не са съставени
за описаните случаи по т. I.2, I.3, II.1 и II.2 от
писмената покана. Видно от доклада до директора на РЗОК, са направени
предложения за налагане на санкции - финансови неустойки, за други случаи,
които не са посочени в процесната писмена покана. Съдът съобразява също, че с
действащата към онзи момент, а и понастоящем редакция на чл.76б от ЗЗО, липсва
изискуемото в предходната редакция възражение по чл.74, ал.4 от ЗЗО, за да бъде
същата приложима. След като за посочените в т. I.2, I.3, II.1 и II.2 от
писмената покана случаи в същата, както и в създадените при проверката
протоколи се твърди, че са налице нарушения, е следвало писмената покана да се
издаде едва след влизане в сила на наказателното постановление и/или на
заповедта за налагане на санкция по всяка от точките. В случая това не е
направено, като постановяването на писмената покана при липса на влезли в сила наказателни
постановления и/или на заповеди за налагане на санкция представлява нарушение
на материалния закон, като се има предвид, издаването на такива дори не е било
предложено, нито има доказателства или твърдения, че са издадени.
Следва
да се има и предвид горепосоченото и по
отношение на чл. 75 от ЗЗО, в писмена
покана по отношение на т. II т. 1 и т. 2, тъй като именно в тази част
е подадено възражение срещу констатациите на контролните органи и не се
е развило производство пред Арбитражна комисия, което е съществено
нарушение на процедурата, отразяваща се на законосъобразността на акта. В
случая по отношение на установеното в т. I, т. 2 и 3 от оспорения акт
са налице нарушения, по които не е подадено възражение и е следвало да има влязло
в сила НП или заповед за санкция, преди издаване на писмената покана, а такива не са налице, а по отношение на
нарушенията по т. II, е налице възражение спрямо КП и е следвало да има
произнасяне на АК, каквото процедура въобще не се е развила и това прави оспорената писмена
покана и в тези части незаконосъобразна.
За
пълнота съдът отбелязва, че съгласно заключението на СМЕ, която съдът кредитира
като обективна и съобразена с доказателствата по делото, за последните два
случая в писмената покана има липса на изследване на биохимични показатели в
медицинската документация. Това е нарушение на изискванията на КП№240, посочено
в писмената покана. Налице е и соченото несъответствие между вложеното
количество лекарствено вещество съгласно решението на клиничната онкологична
комисия по химиотерапия от една страна и фармакотерапевтичното ръководство по
медицинска онкология, доколкото ВЛ посочва, че приложеното количество е 60 мг, а
е следвало да се приложи 42,25 мг.
В
частта й по точки II.1 и II.2 писмената покана
противоречи и на целта на закона, доколкото при твърдение за извършено
нарушение на ЗЗО и НРД след произнасяне на Арбитражна комисия, следва санкцията
за нарушението да влезе в сила, и след това да се възстановят неоснователно
платените суми.
С оглед на изложеното, писмената
покана макар и издадена от компетентен
орган, е постановена при съществено нарушение на административно
производствените правила, а по точки I.2, I.3, II.1 и II.2 в
несъответствие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отменена .
С оглед изхода на делото ,
искането на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, съдът намира, че РЗОК Плевен следва да заплати на “Университетска
многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Георги Кочев“
№8а, представлявана от изпълнителния директор доц. д-р Ц. Х. Л. разноски в размер
на 933 лева, както следва - държавна такса в размер на 50 лева /л.79/, 517 лева
уговорено и платено възнаграждение на един адвокат /л.78/, 300 лева депозит за
СМЕ /л.165/, и 66 лева за доплащане на ВЛ - пътни разходи /л.254/, общо 933
лева.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд –Плевен, шести
състав
РЕШИ:
Отменя писмена покана
изх.№51-05-169/09.10.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса-Плевен.
Осъжда РЗОК –Плевен да плати на“Университетска многопрофилна болница за
активно лечение д-р Георги Странски“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ул. „Георги Кочев“ №8а, представлявана от
изпълнителния директор доц. д-р Ц. Х. Л.“
разноски в размер на 933 лева.
Решението
да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва
пред ВАС на РБ чрез Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/