№ 369
гр. Варна, 31.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20243100500120 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. 7813/23.11.2023г., подадена от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша”, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. С. З., срещу Решение №
276/22.10.2023г., постановено по гр.д. № 524/2023г. на ПРС, 5-ти съдебен
състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът С. Р. С., ЕГН:
********** с адрес: с. *******, в качеството му на кредитополучател по
договор за потребителски кредит № FL667122/14.12.2012 г., изменен с Анекс
№1/07.04.2014 г., сключен с „Юробанк България“ АД, дължи на ищеца
главница в размер на 5564.67 (пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева
и 67 ст.) лева за периода от 14.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.01.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 23/11.01.2023г. по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС, допълнена с
Определение № 130/01.02.2023 г. по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС.
Процесуалният представител на „Юробанк България“ АД развива
доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението.
За неправилен сочи изводът на ПРС, че процесният Договор за потребителски
кредит № FL667122 от 14.12.2012 г. е недействителен на основание чл. 22
ЗПК. Намира, че за достигане до този правен извод първоинстанционният съд
е използвал три основни аргумента, спрямо всеки от които въззивникът
развива своето становище. По аргумента, че банката-кредитор не била
изпълнила задължението си по чл. 5, ал. 1 ЗПК да предостави на
кредитополучателя преддоговорна информация относно отпускания
потребителски кредит съобразно Приложение № 2 към ЗПК отбелязва, че в
нормата на чл. 22 ЗПК не е предвидено изпълнението на такова задължение за
действителност. Поради това счита, че първоинстанционният съд не е спазил
материалния закон на чл. 22 ЗПК и е обявил процесния договор за банков
1
кредит за недействителен на непредвидено в посочената разпоредба
основание. По отношение на втория аргумент на съда за недействителност на
договора, обоснован с липсата на договаряне по критериите относно размера
на ГПР, прието за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, въззивникът посочва,
че отново ПРС е превишил своите правоприлагащи правомощия, позовавайки
се на нарушение, което не е заложено в ЗПК. Счита, че годишният процент на
разходите е посочен ясно в клаузата на чл. 3, ал. 4 от процесния договор (а
именно 14,93 %), включително с взетите допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент, а общата дължима сума от
кредитополучателя била определена и изчислена към момента на сключване
на договора – в размер на 20 890,26 лв. Допълнително ГПР фигурирал и в чл.
8 от сключения към договора Анекс № 01 от 07.04.2014 г. По силата на
цитираните клаузи, въззивникът намира, че с процесния договор са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което неправилно и в
нарушение на материалния закон е приемането му за недействителен. Третият
аргумент на съда, че размерът на главницата съгласно Анекс № 1 и
приложения погасителен план е неясен, въззивникът счита за неверен и
опроверган от приетите по делото писмени доказателства и изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. Посочва, че размерът на непогасената
главница бил коректно записан в анекса и в съответствие с погасителния
план, като общият размер на главницата се твърди, че е възлизал на 12 200,24
лв., а непогасеният размер на главницата към датата на подписване на Анекс
№ 01 от 07.04.2013 г. - 11 885,96 лв. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно е приел наличието на неяснота по тези въпроси и съответно
основание за обявяване на целия договор за банков кредит за недействителен,
съгласно чл. 22 ЗПК. Въззивникът счита, че с некредитирането на данните от
приетата по делото СЧЕ относно размера на дължимите суми по процесния
договор за банков кредит е налице пропуск на съда, довел до нарушение на
съдопроизводствените правила, което се отразило върху правилността на
обжалваното решение и е самостоятелно основание за неговата отмяна в
цялост. В заключение, се настоява за отмяна на първоинстанционния акт и за
решение, с което се уважава предявеният иск. Претендират се разноските,
сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производства.
В дадения по чл. 263, ал.1 от ГПК срок отговор на въззивната жалба
не е постъпил.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. 7813/23.11.2023г.,
подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път“ № 260,
чрез адв. С. З., срещу Решение № 276/22.10.2023г., постановено по гр.д. №
524/2023г. на ПРС, 5-ти съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният иск,
2
на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че
ответникът С. Р. С., ЕГН: ********** с адрес: с. *******, в качеството му на
кредитополучател по договор за потребителски кредит №
FL667122/14.12.2012 г., изменен с Анекс №1/07.04.2014 г., сключен с
„Юробанк България“ АД, дължи на ищеца главница в размер на 5564.67 (пет
хиляди петстотин шестдесет и четири лева и 67 ст.) лева за периода от
14.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – 10.01.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 23/11.01.2023г.
по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС, допълнена с Определение № 130/01.02.2023 г.
по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.02.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3