№ 260042
Силистра,
23.03.2021г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренски
окръжен съд, гражданско отделение, публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря
Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева
гр.д. № 245 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Депозирана е искова
молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД
гр. София, в която Банката твърди, че е кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД спрямо
ответниците Й.Т.И. и И.Г.И., лично и в качеството му на ЕТ "БЕЛИ БРЕЗИ - И.И.“.
Твърди, че длъжниците И.И. и Й.И. са я увредили, тъй като прехвърлят свои имоти
на ответника Г.Г., а същевременно се разпореждат и с други свои недвижими имоти.
Твърди също, че предвид роднинската връзка (от първа и втора степен по права
линия) между първоначалните собственици и крайните приобретатели, е налице
хипотезата на чл.135 ал.2 от ЗЗД. Моли да бъде
постановено решение, с което да се обявят за недействителни спрямо Банката
сделката от 12.05.2014г, обективирана в договор
покупко-продажба, сключен в нотариална форма с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №72 том IV, рег.№3406, дело 502 от
12.05.2014г. по описа на Нотариус Румен Тодоров, рег.№105 на Нотариалната
камара, с район на действие PC Силистра, вписан в СлВп при АВп - Силистра под
вх. рег. №2423/12.05.2014г. с акт №168, том VII, дело №938/2014г., по силата на
който И.Г.И. и съпругата му Й.Т.И. прехвърлят описаните имоти на Г.И.Г.,
както и сделката от 18.02.2016г., обективирана
в договор покупко-продажба, сключен в нотариална форма с нотариален акт за
покупко-продажба №59, том И, per,№1254, дело№152/1 8.02.2016г. на нотариус
Румен Тодоров, peг.№105/ НК, с р-н на действие РС-Силистра, вписан в
СВ-Силистра вх,рег.№749/1 8.02,2016г., акт 101, том II, дело №267/2016г., по
силата на който Г.И.Г. и съпругата му Р.В.Г. прехвърлят описаните в
акта имоти на И.И.Г. и на
И. ИВАИЛОВ Г.. Моли също
да бъдат осъдени ответниците И.Г.И.,
Й.Т.И., Г.И.Г., Р.В.Г.,
И.И.Г. и И.И.Г. (внук на ответника И.Г.И.) да заплатят направените
деловодни разноски.
Ответниците
И.Г.И., Й.Т.И., Р.В.Г., И.И.Г., И.И.Г., със съгласието на своя родител И.И.Г.,
всички чрез адвокат И.А., изразяват становище за неоснователност на предявените
искове. Изтъкват доводи, че не са налице предпоставките на чл. 135 ЗЗД и молят
същите да
бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендират деловодни разноски.
Съдът,
като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Не
се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че ищецът е
кредитор на ответниците Й.Т.И. и И.Г.И., лично и в качеството му на ЕТ
"БЕЛИ БРЕЗИ - И.И.“. Вземането произтича от предоставен от Банката кредит
на "БЕЛИ БРЕЗИ" ООД ("Кредитополучател") въз основа на
Договор за револвиращ банков кредит от 07.07.2008г. /стр.33/, изменен и
допълнен с 11 броя анекси към него, по силата на който Банката е отпуснала на
Кредитополучателя "БЕЛИ БРЕЗИ" ООД револвиращ кредит в размер до 300
000,00 лв., като ЕТ"БЕЛИ БРЕЗИ -И.И.",
И.Г.И. и Й.Т.И. са солидарно задължени с кредитополучателя "БЕЛИ
БРЕЗИ" ООД за плащането на всички дължими суми по кредита на основание
чл.8.1., чл.8.2. и сл. от Договора за кредит.
Не
се спори също, а и от доказателствата е видно, че поради неплащане на дължими
суми по договора на датата на падеж на кредитното задължение, на основание
чл.60, ал. 2 ЗКИ, Банката се снабдила с изпълнителен титул за усвоената и
непогасена част от главницата – 198 535,90 лв., ведно с дължимите лихви,
неустойки и разноски – издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за
изпълнение№ 6398/8.10.14г. /стр.58-59/, като вземането по изпълнителния титул на
банката спрямо солидарно задължените лица "БЕЛИ БРЕЗИ" ООД, ЕТ
"БЕЛИ БРЕЗИ - И.И." и Й.Т.И. е установено с влязло в сила на
13.02.2018г. съдебно решение № 128 от 06.06.2017г. по в.т.д. №136/2017г. на
ВнАС за сумите: 198 535.90 лв. - главница, 600,46 лв. - просрочена лихва за
времето от 05.02.2014г. до 04.03.2014г., 25 665.17 лв. - начислена наказателна
лихва за времето от 05.03.2014г. до 02.10.2014г., 24 лв. - разноски по събиране
на вземането, на основание Договор за револвиращ банков кредит от 07.07.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.10.2014г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед № 6398
от 08.10.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №12475/2014г. по описа на ВнРС, както и са осъдени да
заплатят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 12 252,21 лева /стр. 61/ .
Така
твърдените от Банката вземания не са
отречени със сила на пресъдено нещо, а твърдените в исковата молба факти и
представените в тяхна подкрепа доказателства за предоставен заем легитимират същата
като кредитор на Й.Т.И. и И.Г.И., лично и в качеството му на ЕТ "БЕЛИ
БРЕЗИ - И.И.“ съгласно изискванията на
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В производството по този иск съдът не проверява
съществуването на твърдяното от ищеца вземане, освен ако този въпрос не е
въведен като предмет на делото било от ищеца, чрез съединяването на
отменителния иск с иск за съществуване на вземането, било от ответника, чрез
предявяването на насрещен иск. Липсват и данни твърдените от ищеца вземания да
са били оспорени в самостоятелно производство.
Банката
твърди, че нейните длъжници са я увредили, прехвърляйки свои недвижими имоти на
трети лица.
Видно
от представения на стр. 27 НА за покупко-продажба, на 12.05.2014г. длъжниците и
настоящи ответницици И.И. и Й.И. прехвърлят подробно описаните в акта свои
имоти на ответника Г.Г. за сумата от 9 900 лв., при данъчна оценка от 32
245.40 лева.
Безспорно
това разпореждане на Иванови с притежавания от тях недвижим имот уврежда Банката
- кредитор. По силата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Всеки един от
кредиторите има право и възможност да избира върху кое от имуществената на
длъжника да насочи изпълнението. Това важи и в случаите, когато кредиторът
разполага с предоставено от длъжника реално обезпечение на вземането като залог
и ипотека. Кредиторът не е задължен да събере вземането си само от
предоставеното като обезпечение имущество, а може да насочи изпълнението и към
друго принадлежащо на длъжника такова. Затова всяко едно разпореждане с част от
имуществото на длъжника или обременяването на същото с тежести уврежда
кредиторите, тъй като намалява обема на предоставеното им от закона общо
обезпечение на техните вземания. Това важи и за случаите, когато разпореждането
е възмездно и длъжникът придобива насрещна престация срещу извършеното от него
разпореждане, тъй като в този случай се дава възможност на длъжника да избира с
кое имущество да изпълни задължението си, което противоречи на правилото на чл.
133 от ЗЗД. В този см. е категоричната практика на ВКС.
В
настоящия случай следва да се приеме, че ответниците -прехвърлители по
сделката, обективирана в НА 72, са знаели, че с извършеното от тях разпореждане
увреждат кредитора, тъй като е извършено след възникване на твърдените от Банката
вземания, обективирани в договора за кредит от 07.07.2008г. Предвид
обстоятелството, че разпореждането е възмездно, по силата на чл. 135, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД е необходимо и насрещната страна по договора, в случая Г.И.Г., да
е знаела за увреждането. Тъй като той не се намира в степен на родство с
прехвърлителите, това прави неприложима установената в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
презумпция.
Следва
да се има предвид обаче, че в случая се твърди наличието на поредица увреждащи
сделки, при които кредиторът е увреден не чрез една, а чрез две сделки
/процесните две сделки/.
Правилото
на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите
приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е
договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от
праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен.
В
случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата
поредица от увреждащи го действия или сделки, както е в настоящия казус, следва
да се направи преценката за наличие на знание за увреждането от страна на
последния приобретател, като следва да бъдат отчетени и съществуващите връзки
между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде
обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице
предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И
обратно, ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на
последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на
поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за
това по отношение на някоя от междинните сделки. В този см. ТР № 2/19г. на
ОСГТК.
Според
ищеца Г.Г. не е нито случайно избрано, нито добросъвестно трето лице - купувач
на процесните имоти, тъй като към момента на процесното първо прехвърляне през
месец май 2014г. ответниците И.И. и Г.Г. са имали установени партньорски
отношения, които са видни от вписвания и обявявания в ТР по партида на „Комета
14" АД, с ЕИК *********. Видно от обявените по партида на търговеца актове
и документи, И.И. в качеството си на ЕТ, с фирма „Бели брези - И.И.",през
м.март 2014г. е учредил „КОМЕТА 14" ЕАД, с ЕИК ********* /първоначално влисване
в ТР под рег.№ 20140401145121/. Видно също от оповестеното в ТР решение на
едноличния собственик И.И., действащ като ЕТ, едновременно с учредяване на „Комета
14“ ЕАД, е избрал за член на съвета на директорите /СД/, за председател на СД,
като и за представляващ търговското дружество „КОМЕТА 14" ЕАД именно Г.Г..
Последният на свой ред, като представляващ акционерното дружество, е
упълномощил И.И. с права по
представителство на „Комета 14“ ЕАД.
Настоящият
състав възприема довода на ищеца, че така описаните взаимоотношения между И.И.
и Г.Г. водят на извода за наличието на фигурата
на подставеното лице /скрит
пълномощник/, като едноличният собственик на
капитала и апортираното имущество
- И.И., назначава за лице на дружеството Г.Г., който пък упълномощава И.И. да
действа като пълномощник на управителя Г.Г.. Безспорно тези обвързаности между
двамата свидетелстват за отношения между тях, които са взаимно доверени и
близки в значително по-голяма степен от обичайното бизнес партньорство, т.е.
свидетелстват за отношения на пълно лично доверие и ангажираност.
Междувременно,
след освобождаването на Г.Г. като председател на СД и представлявящ „Комета
14" ЕАД през м. февруари 2016г., с решение от 08 февруари 2016 г. на ОС на
Комета 14 АД избира като нов член на СД - И.Г. (сина на И.И.), който
същевременно е и новият му председател и представляващ „КОМЕТА 14"АД.
Замяната на Г.Г. в управлението и представителството на „Комета 14“ ЕАД от И.И.
съвпада по време със сделката от 2016 г, с която Г.Г. и съпругата му Р.Г.
прехвърлят процесните имоти на И.И. и И.Г. (внук на И.И.).
Налага
се извода, че така описаните сделки и действия са взаимосвързани и целенасочени
и в своята съвкупност те осъществяват увреждащия ищеца краен резултат, а именно
препятстване или значително затрудняване възможността му като кредитор да се
удовлетвори от имуществото на своите длъжници И.И. и Й.И..
Това
ясно личи от втората сделка относно процесните имоти, обективирана в НА №
59/18.02.16г. /стр. 30/, с която ответниците Г.И.Г. и съпругата му Р.В. Г. прехвърлят собствеността върху процесните
имоти на сина и внука на И.И. – ответниците И.Г. и И.Г., като с тази последваща
сделка крайни приобретатели на имотите стават сина и внука на ответника И.И.,
който е и първоначален собственик на същите. Налага се извода, че крайната обща
цел на двете сделки е процесните имоти да останат в семейството на
първоначалните собственици И.И. и Й.И., като собствени на сина и внука на И.И.,
и едновременно с това да бъде осуетена възможността на Банката както да насочи
принудително изпълнение към имотите, така и да предяви иск по 135 от ЗЗД,
ползвайки се от законовата презумпция за знание при прехвърляне на имущества
между роднини. Вписаната в акта от
18.02.16г. продажна цена за имотите е идентична с цената по сделката от 2014 г.,
а именно 9 900 лева.
Както
бе посочено, в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за
недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при
преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния
приобретател или за наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по
отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва да
бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този начин
цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна
по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по
отношение на последния приобретател. Обстоятелството дали приобретателят по тази
последна сделка е бил добросъвестен при сключването й или не, е факт с правно
значение, като в тежест на кредитора е да докаже, че същият е недобросъвесен –
знаел е за неговото увреждане.
Правилото
на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора,
който е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот,
изхождайки от два критерия - възмездността или безвъзмездността на разпореждането
в полза на третото за облигационното отношение кредитор-длъжник лице и
добросъвестността на това лице. Интересите на кредитора, увреден от извършените
прехвърляния, следва да бъдат предпочетени пред интереса на приобретателя,
който е знаел за увреждането на кредитора, и пред интереса на приобретателя,
който се е облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от праводател, по
отношение на когото искът може да бъде уважен. Тези трети лица следва да търпят
принудително изпълнение върху придобитото от тях имущество поради участието им
в увреждането на кредитора, знаейки за това увреждане.
Целената
от кредитора защита се постига с уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение
на последния приобретател на имуществото.
Когато
последният приобретател е придобил имуществото възмездно, както е в случая, кредиторът
може да постигне защита по реда на чл. 135 ЗЗД, ако този приобретател е
недобросъвестен - знаел е за увреждането. За уважаването на иска против
последния приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността
на неговия праводател или на останалите лица, придобили имота след
прехвърлянето му от длъжника. Дори някой от междинните приобретатели на
имуществото, които впоследствие са го прехвърлили, да не е знаел за увреждането
на кредитора, при недобросъвестност на последния приобретател искът следва да
бъде уважен, тъй като тези предходни сделки са били само средство за постигане
на увреждането.
Предвид
роднинската връзка (от първа и втора степен по права линия) между
първоначалните собственици и крайните приобретатели по сделката от 2016г., то е
налице хипотезата на чл.135 ал.2 от ЗЗД – презумпция за знание /знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника/. Следователно последните приобретатели И.Г.
и И.Г. се явяват недобросъвестни и искът
по отношение на тях следва да бъде уважен.
Предвид
обстоятелството, че е налице свързаност между последната сделка от 2016г. и
тази от 2014г., като целеният правен резултат е увреждането на Банката –
кредитор, то предвид уважаването на иска
по отношение на последните приобретатели, следва да се уважи и искът по
отношение на свързаната сделка от 2014г., която е сключена само за да се
създаде междинно звено, което да прекъсне връзката между първоначалните
собственици И.И. и Й.И. и крайните приобретатели - син и внук на И.И.. Последователността
на действията и качеството и връзките между лицата, които са формални страни по
двете прехвърлителни сделки, сочат на това, че целените правни последици в
крайна сметка са процесните имоти да излязат от имуществената маса на
длъжниците на Банката - И.И. и Й.И., но в същото време да останат в собственост
на лица от техния тесен семеен кръг, които не са длъжници на Банката - сина и
внука на И.И.. Последователността на действията и избраните способи за
постигането им сочи и на другия целен от И.И. и Й.И. резултат, а именно
прехвърлянето на собствеността да бъде извършено по начин, който да препятства
или най-малкото значително да затрудни Банката - кредитор да събере вземанията,
включително и като са избрали сделки, които формално не попадат директно в
хипотезите на чл.135 от ЗЗД, по които кредиторът се ползва от облекчената
доказателствена тежест, когато атакува сделки между роднини по права линия.
По
отношение на Й.И. макар че липсва кръвна родствена връзка между нея и крайните
приобретатели И.И.Г. и И.И.Г., то следва
да се има предвид, че субективното възприятие на приобретателите за увреждащия
кредитора характер на разпореждането с процесните имоти е неделимо и единно и
би било несъстоятелно да се приеме, че е налично само за частта от имотите,
придобита от тях от И.И., а да не е налично за частта от имотите, придобити от Й.И..
Предвид всичко изложено до тук, съдът намира, че предявените
искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Съобразно
изхода на процеса, на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
деловодни разноски, възлизащи на сумата от 2 959.65 лв. съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
от гореизложените съображения, СОС
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
за недействителни по отношение на от
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. Н.Й.Вапцаров 55, представлявана от
Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, договор
за покупко-продажба от 12.05.2014г, сключен в нотариална форма
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №72 том IV, рег.№3406,
дело 502 от 12.05.2014г. по описа на Нотариус Румен Тодоров, рег.№105 на
Нотариалната камара, с район на действие PC Силистра, вписан в СлВп при АВп -
Силистра под вх. рег. №2423/12.05.2014г. с акт №168, том VII, дело №938/2014г.,
по силата на който И.Г.И. и съпругата му Й.Т.И. продават на Г.И.Г. следните недвижими
имоти:
1. Самостоятелен
обект в сграда за обществено хранене, находящ се в гр. Силистра, ул. „Тридесет
и първи полк“ № 92, ет.1, с идентификатор 66425.501.2659.1.1 и застроена площ
от 136 кв.м., състоящ се от търговска зала с бар-плот, кухня, подготвително
помещение, склад за продукти, хладилен склад, сепаре и сервизни помещения,
избено помещение и котелно помещение в сутерена, със стълбище за втори етаж,
заедно със съответните идеални части на сградата с идентификатор
66425.501.2659.1, при съседи: имот 66425.501.2659.1.2, заедно със съответните
идеални части от поземлен имот с площ 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659,
в който е построена сградата;
2. Сграда
за обществено хранене с идентификатор 66425.501.2659.7 и застроена площ от 33
кв.м., заедно със съответните идеални части от поземлен имот с площ 810 кв.м. и
идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата;
3. Селскостопанска
сграда с идентификатор 66425.501.2659.2 и застроена площ от 65 кв.м., заедно
със съответните идеални части от поземлен имот с площ 810 кв.м. и идентификатор
66425.501.2659, в който е построена сградата;
4. Складова
база, склад с идентификатор 66425.501.2659.4 и застроена площ от 55 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от поземлен имот с площ 810 кв.м. и
идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата, при съседи за
поземления имот: имот 66425.501.2658, имот 66425.501.2663, имот 66425.501.2662,
имот 66425.501.2661, имот 66425.501.8872 и имот 66425.501.8832 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № КД-14-19-17/27.10.2008 г.
на началник СГКК-Силистра, както и Договор
за покупко-продажба от 18.02.2016 г., обективиран в нот.акт № 57, том II,
рег. № 1254, дело № 152/18.02.2016 г. на нотариус Румен Тодоров, рег. № 105,
вх. Рег. № 749/18.02.2016 г. на Службата по вписванията, с който Г.И.Г., ЕГН **********,
и Р.В.Г., ЕГН **********, продават на И.И.Г., ЕГН **********, и И.И.Г., ЕГН **********,
чрез своя баща и законен представител И.И.Г., ЕГН **********, следните
недвижими имоти:
1. Самостоятелен
обект в сграда за обществено хранене, находящ се в гр. Силистра, ул. „Тридесет
и първи полк“ № 92, ет.1, с идентификатор 66425.501.2659.1.1 и застроена площ
от 136 кв.м., състоящ се от търговска зала с бар-плот, кухня, подготвително
помещение, склад за продукти, хладилен склад, сепаре и сервизни помещения,
избено помещение и котелно помещение в сутерена, със стълбище за втори етаж,
заедно със съответните идеални части на сградата с идентификатор
66425.501.2659.1, при съседи: имот 66425.501.2659.1.2, заедно със съответните
идеални части от поземлен имот с площ 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659,
в който е построена сградата;
2. Сграда
за обществено хранене с идентификатор 66425.501.2659.7 и застроена площ от 33
кв.м., заедно със съответните идеални части от поземлен имот с площ 810 кв.м. и
идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата;
3. Селскостопанска
сграда с идентификатор 66425.501.2659.2 и застроена площ от 65 кв.м., заедно
със съответните идеални части от поземлен имот с площ 810 кв.м. и идентификатор
66425.501.2659, в който е построена сградата;
4. Складова
база, склад с идентификатор 66425.501.2659.4 и застроена площ от 55 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от поземлен имот с площ 810 кв.м. и
идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата, при съседи за
поземления имот: имот 66425.501.2658, имот 66425.501.2663, имот 66425.501.2662,
имот 66425.501.2661, имот 66425.501.8872 и имот 66425.501.8832 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № КД-14-19-17/27.10.2008 г.
на началник СГКК-Силистра.
ОСЪЖДА И.Г.И., с ЕГН **********, Й.Т.И.,
с ЕГН **********, Г.И.Г., с ЕГН **********, Р.В.Г., с ЕГН **********, И.И.Г., с
ЕГН **********, и И.И.Г., с ЕГН **********, със съгласието на своя баща и
законен представител И.И.Г., с ЕГН **********, да заплатят на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, разноски по делото общо в размер на 2 959,
65 (две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 65 ст.) – всеки по 493,27
лв. (четиристотин деветдесет и три лева и 27 ст.).
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: