Присъда по дело №350/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 29
Дата: 14 май 2025 г.
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20243630200350
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 29
гр. Шумен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
частен характер № 20243630200350 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. А., с ЕГН**********, български гражданин, с висше
образование, разведен, неосъждан, неработещ за ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2023 год. в
гр.Шумен в условията на продължавано престъпление е казал нещо унизително за честта и
достойнството на К. И. А., с ЕГН **********, като го обидил с думите "кърлеж“, „директор
на дирекция дрисня“, „прост“, „нахален", „човек, който лиже яко“, като обидата е нанесена
публично и е разпространена чрез публикуване в интернет социалната платформа
„Фейсбук“, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от
НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на глоба в размер на 500 лева
/петстотин лева/ и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на
обявление на таблото за съобщения в Община Шумен.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. А., с ЕГН**********, български гражданин, с
висше образование, разведен, неосъждан, неработещ за ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2023
год. и на 08.01.2024 год. в гр.Шумен в условията на продължавано престъпление разгласил
позорни обстоятелства за К. И. А., с ЕГН **********, като казал, че „не е свършил никаква
работа с медиите“, „че като кученце го е довел във Възраждане, но той се е интересувал
само от пари и като разбрал, че няма да вземе хонорар от Възраждане изчезнал“, „че гони
лични и комерсиални цели“, „че е дърт философ“, като клеветата е нанесена публично и е
разпространена чрез публикуване в интернет социалната платформа „Фейсбук“, поради
което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
1
ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на глоба в размер на 1000 лева /хиляда лева/ и
обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на обявление на таблото за
съобщения в Община Шумен.
На основание чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание на подсъдимия измежду
наложените му с настоящата присъда две наказания в размер на най-тежкото от тях, а
именно глоба в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
На основание чл.23, ал.2 от НК присъединява към така определеното общо
наказание „глоба“ наложеното на подсъдимия наказание обществено порицание, което да
бъде изпълнено чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Шумен.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. И. А., с ЕГН********** да заплати на К. И. А., с ЕГН
********** сумата от 1600 лева /хиляда и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, от която 800 лева /осемстотин лева/ за причинени
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от
НК, във вр. чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и 800 лева /осемстотин лева/ за
причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 19.12.2023 год. по отношение на
първото деяние и 08.01.2024 год. по отношение на второто деяние до окончателното
изплащане на сумата, като частично уважен граждански иск, предявен от пострадалото лице
в хода на съдебното производство, като отхвърля иска в останалата му част до пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда Д. И. А., с ЕГН********** да заплати в полза
на държавата по сметка на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
72.00 лева /седемдесет и два лева/.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда Д. И. А., с ЕГН********** да заплати на
К. И. А., с ЕГН ********** сумата от 1212.00 лева /хиляда двеста и дванадесет лева/,
представляваща направени в хода на настоящото производство разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НЧХД №350 по описа за 2024 год. на ШРС
Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от К.И.А., с ЕГН**********
срещу Д.В.Х., с ЕГН********** роден на ****** год. в гр.Варна, област Варна, с постоянен
адрес **************, област Шумен, български гражданин, с висшо образование, разведен,
неосъждан, безработен за извършени от него престъпления от частен характер, наказуеми
по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и
чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В
диспозитивната част на тъжбата е посочено, че подсъдимият на 19.12.2023 год. в гр.Шумен
в условията на продължавано престъпление е казал нещо унизително за честта и
достойнството на К.И.А., с ЕГН **********, като го обидил с думите "кърлеж“, „директор
на дирекция дрисня“, „прост“, „нахален", „човек, който лиже яко“, като обидата е нанесена
публично и е разпространена чрез публикуване в интернет социалната платформа
„Фейсбук“, както и че на 19.12.2023 год. и на 08.01.2024 год. в гр.Шумен в условията на
продължавано престъпление разгласил позорни обстоятелства за К.И.А., с ЕГН **********,
като казал, че „не е свършил никаква работа с медиите“, „че като кученце го е довел във
Възраждане, но той се е интересувал само от пари и като разбрал, че няма да вземе хонорар
от Възраждане изчезнал“, „че гони лични и комерсиални цели“, „че е дърт философ“, като
клеветата е нанесена публично и е разпространена чрез публикуване в интернет социалната
платформа „Фейсбук“.
Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск за сумата от 3500 лева,
представляваща претенция за обезщетение на причинени неимуществени вледи, от които
2500 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и 1000 лева
за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното й изплащане. Искът е приет за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство, а пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец по
делото. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен повереник, като поддържат
тъжбата и предявения с нея граждански иск и в пледоарията си излагат подробни мотиви в
тази насока.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, като заявява,
че не се признава за виновен в извършването на посоченото деяние. Упълномощеният
защитник на подсъдимия счита, че от материалите по делото не се доказва последният да е
извършил деянията, посочено в тъжбата и моли съда за оправдателна присъда, като излага
подробни мотиви в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят К.И.А. и подсъдимият Д.В.Х. се познавали, като двамата работили по
различни проекти, в това число и в последната предизборна кампания за избор на кмет на
Община Шумен.
На 20.01.2024 год. синът на тъжителя му показал публикация в социалната платформа
„Фейсбук“, в групата „Дочуто/Видяно в Шумен“ с автор С.К., в която била коментирана
работата на тъжителя в качеството му на „ПР“. Публикацията представлявала статия от
сайта RADIAN.BG от 2020 год. Под публикацията имало различни коментари, като част от
тях били от името на Д.Х..
1
В тези коментари от профил на лицето Д.Х. по адрес на тъжителя били употребени
изрази като „кърлеж“, „директор на дирекция дрисня“, „прост“, „“нахален“, „лиже яко“.
Част от коментарите, които били публикувани гласели: „никаква работа не свърши с
медиите“; „като кученце го доведох във Възраждане с цел да помогне, но той се интересувал
само от парите и като разбра, че няма да вземе от Възраждане хонорар и изчезна“. Тези
коментари били публикувани на 19.12.2023 год.
В същото време на 08.01.2024 год. били публикувани и други публикации от името на
лицето Д.Х., в които отново по отношение на К.А. било посочено, че „гони лични и
комерсиални интереси“, както и че „като дърт философ разтягал локуми 30 мин. и нищо не
казвал“.
Тези коментари били възприети и от свидетеля Б.В.К., който познавал както подсъдимия,
така също и тъжителя. Тъй като считал, че част от коментарите не са верни публикувал
отговор на коментара на подсъдимия, като между двамата се получил своеобразен диалог в
посочената фейсбук група.
Тъжителят бил силно засегнат от коментарите. В продължение на няколко дни изпитвал
болки в областта на тила, шията и очните ябълки, които не се повлиявали от медикаменти,
имал недостиг на въздух, стягане и болки в гърдите, усещал силно напрежение, загубил
съня си. Посетил психиатър, който му предписал медикаментозна терапия.
След случилото се подсъдимият провел разговор със свидетелката Ж.Ж.И. като я
попитал дали е прочела публикуваните от него коментари. В разговора двамата обсъдили
естеството на коментарите, като впоследствие подсъдимият информирал свидетелката И., че
тъжителят е завел дело срещу него във връзка с тези коментари.
След като прочел посочените по-горе коментари по свой адрес тъжителят К.А. се
свързал със свой познат – свидетеля В.А.Д., който лично се запознал с коментарите в
посочената фейсбук група, като с оглед притежаваните от него компютърни умения
направил своеобразна проверка на профила, от името на който са били публикувани
коментарите.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С.К. К., Ж.Ж.И., Б.В.К., В.А.Д.,
отчасти на свидетеля П.З.Д., както и от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.К. К., Ж.Ж.И., Б.В.К., В.А.Д.,
поради обстоятелството, че същите са еднопосочни, безпристрастни и изцяло кореспондират
с останалия, събран по делото доказателствен материал. Разпитани в съдебно заседание
свидетелите Ж.Ж.И., Б.В.К. заявяват, че лично се познават с подсъдимия, че са възприели
публикуваните от него коментари във фейсбук групата „дочуто/видяно в Шумен“, както и че
двамата са водили кореспонденция с него чрез социалната платформа „messenger“. И
двамата свидетели категорично заявяват, че познават добре стила на изказване и писане на
подсъдимия и са убедени, че посочените по-горе коментари са писани именно от него. В
подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля В.А.Д., който също лично е възприел
публикуваните в посочената група коментари и че е направил собствена проверка на
профила, от който същите са били публикувани, преди последният да бъде изтрит.
В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката С.К. К., която е автор на
посочената фейсбук група и която пресъздава преките си възприятия от публикуваните
2
коментари и извършената от нейна страна проверка на профила, от който същите са
публикувани.
При преценка на свидетелските показания на свидетеля П.З.Д., съдът счита, че същите
следва да бъдат кредитирани частично само досежно твърденията, че действително
подсъдимият и тъжителят се познават, като са работили заедно в различни инициативи,
включително и в предизборната кампания за кмет на Община Шумен, както и че
първоначално са били в добри отношения, които впоследствие са се влошили. В останалата
им част показанията на този свидетел са изолирани и не се подкрепят от останалия събран
по делото доказателствен материал и не кореспондират с установената от съда фактическа
обстановка.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият
Д.В.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от
частен характер, наказуеми по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на честта и достойнството на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез
действие и се изразява по отношение на първото деяние в казване на унизителни за честта и
достойнството на тъжителя обидни изрази, като обидата е нанесена публично и е
разпространена чрез публикуване в интернет социалната платформа „Фейсбук“, а по
отношение на второто деяние в разгласяване на позорни обстоятелства за тъжителя, като
клеветите са нанесени публично и са разпространени чрез публикуване в интернет
социалната платформа „Фейсбук“.
От представените по делото скрийншот копия на страници от социалната платформа
„фейсбук“ се установява по безспорен начин, че в коментари в групата „Дочуто/Видяно в
Шумен“ от профила на лицето Д.Х. са били отправени различни квалификации по
отношение на тъжителя К.И.А.. Видно от същите последният е наречен с епитетите
„кърлеж“, „директор на дирекция дрисня“, „прост“, „“нахален“, както и че „лиже яко“.
Съдът намира, че всеки един от тези изрази сам по себе си представлява обида по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.146 от НК, доколкото чрез тях е изразено едно
отрицателно ценностно съждение относно определено лице, като тези изрази са достигнали
до неговото знание.
Така например по отношение израза „кърлеж“ съдът съобрази второто тълкуване на
думата, дадено в Българския тълковен речник, съгласно което думата се използва за
обозначаване на „човек, който живее с чужди средства“.
По отношение на думата „дрисня“, въпреки, че в Българския тълковен речник не се
3
съдържа легално определение на това понятие, съгласно разговорния български език същата
се използва обикновено, за да опише нещо, което е в лошо състояние, създава неприятности
или е некачествено. Често се употребява и в преносен смисъл, когато става въпрос за нещо
безполезно или дразнещо. Следователно целия израз „директор на дирекция дрисня“
безспорно има унизителен характер за честта и достойнството на тъжителя и то въз основа
на общоприетите от обществото критерии за морално и етично поведение.
Това се отнася и за останалите, употребени в коментарите обидни изрази – „прост“,
който съгласно шестото значение на думата, дадено в Българския тълковен речник означава
необразован и неграмотен човек; „нахален“, който съгласно единственото значение на
думата, дадено в Българския тълковен речник означава човек, който проявява безсрамие и
безочливост и „човек, който лиже яко“, което съгласно второто тълкуване на думата, дадено
в Българския тълковен речник означава човек, който се държи угоднически.
Посочените обидни изрази са от естеството си да засегнат честта и достойнството на
лицето, срещу което са използвани и да създадат една отрицателна оценка за неговите
качества и действия.
По същия начин следва да бъдат възприети и използваните в публикацията изрази
„никаква работа не свърши с медиите“; „като кученце го доведох във Възраждане с цел да
помогне, но той се интересувал само от парите и като разбра, че няма да вземе от
Възраждане хонорар и изчезна“; „гони лични и комерсиални интереси“, „като дърт философ
разтягал локуми 30 мин. и нищо не казвал“. С използване на посочените изрази
подсъдимият е разгласил по отношение на тъжителя позорящи обстоятелства, свързани с
неговата работа, с дейността му на ПР, като тези изрази са позорни не само спрямо
представата и съзнанието на лицето, по отношение на което са употребени, но и за
обществото като цяло. Всеки един от изразите създава представа за тъжителя, въз основа на
която може да се направи извод, че същият не върши съвестно работата си, дори че не
върши изобщо работата, за която е бил нает и за която му се плаща, че се интересува само от
заплащането и преследва само лични и комерсиални цели. Имайки предвид професията на
тъжителя и дейността, която е изпълнявал – „Връзки с
обществеността“, или ПР (от английски: Public Relations, съкр. PR), което по съществото си е
дейност по управление на информацията, свързана с публичния имидж на известни,
публични личности, организации и програми, то разпространението на подобни изрази,
дълбоко са засегнали не само честта и достойнството на лицето, но са създали у обществото
и една погрешна представа за неговите качества и способности, която би могла да има
дългосрочно и сериозно влияние върху бъдещето му.
Имайки в предвид, че всяко едно от изброените понятия създава една абсолютно
негативна оценка към личността, за която се отнася, настоящият състав намира, че
използваният от подсъдимия епитети от гледна точка на господстващия морал отразява една
крайно отрицателна оценка за честта и достойнството на тъжителя, към когото са били
използвани.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл,
като деецът е предвиждал, че казаните от него думи са обидни, унизителни за лицето, че
употребените позорни обстоятелства не са истина и че биха могли да засегната
достойнството на тъжител, съзнавал е че те ще се възприемат, както от тъжителя, така също
и от широк кръг лица, с оглед публичността на фейсбук групата, в която са били
публикувани, като е желал и целял да унижи достойнството и честта на лицето и да опозори
добрата оценка за неговата работа.
4
При преценка на второто деяние съдът съобрази и разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК,
съгласно която деецът не се наказва, ако докаже истинността на разгласените обстоятелства
или на приписаните престъпления. В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че разгласените по отношение на тъжителя позорни факти и
обстоятелства не са истина. В тази връзка от разпита на свидетеля Б.В.К. се установява, че
тъжителят е работил напълно безплатно за ПП Възраждане и че е прекратил дейността си с
тях по морални и етични съображения, след като е започнал работа за кандидата за кмет на
Община Шумен Х.Х.. В същото време от разпита на свидетелката Ж.Ж.И. се установява, че
тъжителят е високо образован, умен, ерудиран човек, преподавател, че се справя блестящо с
работата си, както и че е работил без никакво възнаграждение за предизборната кампания.
Доколкото самият подсъдим е бил в близки отношения с тъжителя, работил е с него в един
екип и го познава добре, е бил наясно, че разпространяваните от него обстоятелства са
неистински и ще доведат до опозоряване на доброто име и честта на А..
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че автор
на посочените обидни и клеветнически изрази е именно подсъдимият Д.В.Х.. Видно от
представените по делото скрийншот на страници от кореспонденцията във фейсбук групата
„Дочуто/видяно в Шумен“ посочените коментари са публикувани от профила на лице с
имената Д.В.Х.. От разпита на свидетелката Ж.Ж.И. се установява, че след като същата е
прочела коментарите е направила опит да отговори на същите, при което след като кликнала
на името „Д.Х.“ в самите коментари й се отворила предишна нейна кореспонденция, която е
водила именно с подсъдимия Х.. Същата категорично заявява, че често е комуникирала с
подсъдимия във връзка с работата им по различни проекти и са обсъждали същите именно
чрез социалната мрежа. Следователно профилът, от който са били публикувани коментарите
напълно е съвпадал с профила на лицето Д.Х., с когото свидетелката И. е контактувала по
различни поводи и на различни теми. В подкрепа на този извод са и показанията на
свидетелката И., в които същата заявява, че лично подсъдимият при разговор с нея я е
попитал дали е видяла какво е написал, в резултат на което двамата са разговаряли по повод
публикуваните от него коментари.
В подкрепа на извода, че именно подсъдимият е автор на посочените коментари са и
показанията на свидетеля Б.В.К., който в показанията си в съдебно заседание на 13.11.2024
год. свидетелства,че след като е прочел изявленията, съдържащи клеветнически и неверни
твърдения е отговорил на тези коментари, като между него и лицето Д.Х. се е получил
своеобразен разговор във фейсбук групата „Дочуто/видяно в Шумен“. К. категорично
свидетелства, че за него не е имало никакво съмнение, че разговаря именно с подсъдимия Х.,
тъй като темата на коментарите е включвала твърде лични и индивидуални факти и
обстоятелства, които не са били общоизвестни, а са били достояние само на ограничен кръг
от лица. В същото време, както свидетелят Х., така също и свидетелката И. заявяват, че
лично познават подсъдимият и начина по който той се изразява, като въз основа на
използваните от него изразни средства, правописни и пунктуационни грешки, стил на
писане и изразяване и други могат с категоричност да твърдят, че автор на публикуваните
коментари е именно подсъдимият.
В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите С.К. К. и В.А.Д., които са
извършвали независима един от друг проверка на профила на лицето Д.Х. и категорично
заявяват, че не са установили данни посочения профил да е създаден от бот, да е неистински
или да създава каквото и да е съмнение, че не е на лицето, което е посочено за негов титуляр.
Още повече, че свидетелят Д. свидетелства, че при запознаване с посочения профил същият
е извършил проверка на посоченото лице и е установил, че всички коментари, публикувани
от негово име са били свързани с реални факти и събития, като минералната вода в
**************, изграждането на басейн в гр.Шумен, факта че именно той е запознал
5
тъжителя с кмета на Община Шумен Х.Х., че той го е завел в ПП Възраждане и др. Това са
събития, с които подсъдимият е бил пряко ангажиран в дейността си и които както бе
посочено и по-горе са били достояние само на ограничен кръг от лица.
Съдът не кредитира твърдението на защитата, че представените от тъжителя
скрийншот на страници от фейсбук кореспонденция не са заверени и не следва да бъдат
кредитирани като писмени доказателства по делото. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Screenshot, представлява изображение, получено от компютъра и
показва точно това, което потребителят вижда на монитора или друго визуално изходно
устройство в определено време. Представените страници, съдържащи екранни снимки на
кореспонденция в посочената фейсбук група не представлява писмено доказателство по
смисъла на чл.127 от НПК, а доказателство, което не подлежи на заверка за верност,
доколкото именно това е оригиналът на създадения от лицето вариант. Същите отразяват
или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от
НПК и могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от
НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства,
визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. В този смисъл е Решение №390/02.10.2009
год. по н.д. №393/2009 год., II н.о. и др.
Въпреки, че поради факта, че посочения профил в социалната мрежа е изтрит и е
невъзможно да бъде извършена съответна експертиза, за съда не съществува съмнение
относно достоверността на представения скрийншот на страниците от кореспонденцията. В
съдебно заседание, след предявяване на последните на виждане на свидетелите С.К. К.,
Ж.Ж.И., В.А.Д., които са възприели същите и в електронна среда от съответното
компютърно или мобилно устройство, с категоричност заявяват, че именно това е
съдържанието на възприетите и прочетени от тях коментари.
Съдът не кредитира и твърдението на подсъдимия, че не притежава профил в
социалната мрежа фейсбук и че не е извършил деянията, предмет на обвинението с тъжбата.
Както става ясно от материалите по делото и по-конкретно от свидетелските показания на
свидетелите Ж.Ж.И. и Б.В.К., и двамата свидетелстват, че лично са водили разговори и
кореспонденция с подсъдимия именно чрез социалната платформа „messenger“, в това число
и устни разговори чрез „messenger“, като профилът на подсъдимия е изглеждал по същия
начин със същото име и същата профилна снимка.
По изложените правни съображения съдът намира за нелогично и противоречащо на
нормалната човешка логика, твърдението на защитата, че тъжителят сам е създал профил с
данните на подсъдимия и сам е публикувал посочените по свой адрес обидни изрази и
клевети. Това твърдение съдът възприема като защитна версия на подсъдимия и на
защитника му, което не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал
и не кореспондира с приетата за установена от съда фактическа обстановка.
При преценка квалификацията на престъплението, съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос, съгласно която Обида има и тогава, когато лицето не
присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги
прочете в публикация в пресата или интернет, като тези обстоятелства не се припокриват с
т.нар. неприсъствена ("задочна") обида, която е несъставомерна. Използваният от
законодателя израз "в негово присъствие" следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо
обиденият да има обективната възможност да възприеме унизителната за него проява -
такава възможност е съществувала в обсъждания случай предвид начина на разпространение
на обидната проява – чрез коментари в социалната мрежа „фейсбук“.
6
В обсъжданата хипотеза е категорично установено, че така отправените обидни изрази
са били възприети от пострадалия. Що се отнася до квалифициращият признак от
престъпния състав - публичността, трябва да се има предвид, че обида, разпространена в
интернет пространството и по-конкретно – във фейсбук група, безусловно изпълва
квалифициращия елемент по т.1 на чл.148, ал.1 от НК, тъй като въпросната група се явява
общодостъпно място за неограничен кръг лица, които биха могли да възприемат обидните
изрази. В съвременните условия на медийното пространство и възможностите за
разпространение на информация категорично не може да се определи като несъставомерна
обида, отправена чрез интернет мрежата с възражението, че е неприсъствена, тъй като
подобно становище би станало основа за сериозни отклонения от приетите правни и
морални стандарти относно границите на престъплението обида. В подкрепа на изложеното
е константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно Решение №159 от 19.06.2015 год.
на ВКС по к.н.ч.х.д. №300/2015 год., I н.о., НК и др.
От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че изречените от подсъдимия
думи са били прочетени от множество свидетели, между които не само политически
ангажирани личности, но и случайни странични хора и близки на тъжителя.
Същото се отнася и до публикуваните коментари, представляващи позорни
обстоятелства, които следва да бъдат квалифицирани като клевети спрямо тъжителя.
От изложеното се доказва по безспорен начин, че подсъдимият е бил наясно, че отправя
тези обиди и клевети в публичното интернет пространство, посредством социална мрежа,
достъп до която имат неограничен кръг от потребители и е съзнавал, че изричаните от него
думи и изрази ще бъдат прочетени не само от тъжителя, по чийто адрес са били отправени,
но и от цялата аудитория на посочената фейсбук група. Поради изложеното съдът намира, че
квалификацията на всяко едно от деянията следва да бъде във вр. с разпоредбата на чл.148,
ал.1, т.1 и т.2 от НК.
В същото време всяко от деянията следва да бъде квалифицирано като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията
осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.148, ал.1,
т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.147,
ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време – на няколко пъти в
различни коментари на 19.12.2023 год. – по отношение на обидата и на 19.12.2023 год. и на
08.01.2023 год. – по отношение на клеветата, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления,
съдът прецени: Степента на обществена опасност на всяко едно от деянията, която
преценява като висока – касае се за публично нанесени обиди и клевети, с които
подсъдимият е засегнал честта и достойнството на пострадалия и е опозорил доброто му име
в обществото. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява като
невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно
минало, като по делото липсват данни за други извършени от него противообществени
деяния. По настоящото дело подсъдимият не се признава за виновен и дава съвсем
лаконични обяснения, но същото е гарантирано от закона негово право, което не следва да
бъде тълкувано като отегчаващо отговорността обстоятелство. При определяне на
наказанието съдът прецени като смекчаващо вината обстоятелство влошените отношения
между подсъдимия и тъжителя, провокирани вероятно от участието им в една и съща
предизборна кампания и политическите им пристрастия. Като смекчаващо вината
обстоятелство следва да се приеме и добрите характеристични данни за подсъдимия – от
материалите по делото се установява, че е с висше образование, общественик, ангажиран с
7
множество обществено значими за град Шумен проекти.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Х. като
наказанието за всяко едно от деянията бъде определено при превес на констатираните по-
горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на отегчаващите такива.
Съдът счита, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
изключителни и многобройни и не могат да обосноват приложението на разпоредбата на
чл.55 от НК. Съобразявайки изложеното съдът счете за справедливо и съответно на
извършеното на Х. да бъдат наложени наказания “глоба” в размер на минимума, предвиден
в разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, а именно 500 /петстотин/ лева – по отношение на първото деяние и „глоба” в
размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.148, ал.2 от НК, във вр. с чл.148, ал.1,
т.1 и 2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно 1000 /хиляда/
лева – по отношение на второто деяние.
Съобразявайки посочената разпоредба съдът наложи на подсъдимия за всяко едно от
деянията и кумулативно предвиденото наказание “обществено порицание”, което прецени,
че за да изпълни целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК следва да бъде изпълнено
чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Шумен.
Съдът с присъдата си приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и определи на
подсъдимия общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда две наказания в
размер на най-тежкото от тях, а именно глоба в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
На основание чл.23, ал.2 от НК присъедини към така определеното общо наказание
„глоба“ наложеното на подсъдимия наказание обществено порицание, което да бъде
изпълнено чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Шумен.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
По отношение на предявения в съдебно заседание и приет за съвместно разглеждане
граждански иск за неимуществени вреди, съдът като прецени естеството на обидните думи,
обстоятелството, че същите са изречени публично, в интернет пространството, чрез
използване на конкретна фейсбук група, били са възприети от множество лица и влиянието,
което са оказали върху личността на пострадалия, счете за справедливо да уважи същия
общо за сумата от 1600 лева, от която 800 лева /осемстотин лева/ за причинени
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от
НК, във вр. чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и 800 лева /осемстотин лева/ за
причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и да го отхвърли в
останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. В тази
връзка съдът взе в предвид и показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка
Жанета И., която е била пряк свидетел на състоянието на пострадалия непосредствено след
нанесените му обида и клевети, а и в периода след това и от които става ясно, че К.А. е
приел тежко създалата се ситуация, като е бил силно притеснен. В същото време посочените
коментари са станали достояние и на семейството и по-конкретно на сина му, което също е
било преживяно тежко от него. Ситуацията се е отразила неблагоприятно на работата му
като „ПР“ и като преподавател, като това е наложило да напусне поста си в Община Шумен.
Освен това отправените обиди и клевети са станали достояние на широк кръг лица, с оглед
8
широкия кръг на потребители на посочената фейсбук група, което само по себе си му е
причинило значителни неудобства. Всичко това е унижило чувствата и достойнството на
лицето, уронило е името, с което А. се е ползвал и неговата чест.
В подкрепа на изложеното е и представения като писмено доказателство по делото
амбулаторен лист №2402510692DF/25.01.2024 год., от който се установява, че в резултата на
създалата се ситуация тъжителят е бил видимо неспокоен, вътрешно ситуативно напрегнат,
тревожен, с епизоди на обостряне, анхедония, соматизация, инсомния, депресивни
руминации, като сънят му бил нарушен, което се отразила негавитно и на ежедневните му
задължения. В резултат на потърсената лекарска помощ от специалист – психиатър му е
била предписана медикаментозна терапия.
При обсъждане на гражданския иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесните деяния неимуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на
определени задължения. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се
вреди другиму, визирано в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за
пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение
от страна на подсъдимия Х., в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия,
въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършено то и допълнителните неудобства, моралните страдания, които са били причинени
вследствие нанесените обиди и клевети и пр. /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така
претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен общо до размер от
1600 лв., съответно по 800 лева за всяко от деянията, като взема предвид претърпените
болки и страдания в резултат на нанесените обидни думи и клевети. В останалата си част до
пълния предявен размер съдът счете, че гражданският иск за неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта –
престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо
парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена
от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради
това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 19.12.2023 год.
по отношение на първото деяние и 08.01.2024 год. по отношение на второто деяние до
окончателното изплащане на сумата.
9
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
72.00 лева /седемдесет и два лева/.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя
К.И.А., с ЕГН ********** сумата от 1212.00 лева /хиляда двеста и дванадесет лева/,
представляваща направени в хода на настоящото производство разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
По този начин и с такова наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Тъй като след постановяване на присъдата съдът констатира, че в същата е допусната
техническа грешка в имената и единния граждански номер на подсъдимия, която създава
затруднения при тълкуване на присъдата, то на основание чл.414, ал.1 от НК съдът, след
изслушване становището на страните, се произнесе с Определение №562/21.05.2025 год.,
като определи в постановената Присъда да се чете, че имената на подсъдимия са Д.В.Х., а
ЕГН е **********.

Районен съдия:
10