Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева
разгледа гр. д. № 6 566 от 2018 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.
124, ал. 1, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на В.М.Ж. срещу В.Ж.Т.,
Л.Д.М.М. и М.В.М., че В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М. не са собственици на 1/4 идеална част от гараж
от 21,00 кв. метра, който се намира в югоизточния край на дворното място на бул.
„******. Дворното място представлява имот с идентификатор 68134.407.6. Негови
съседи са имоти с идентификатори: 68134.407.5, 68134.407.16, 68134.407.13,
68134.407.12, 68134.406.159, 68134.407.7, 68134.407.287. ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за 1/4 идеална част от този гараж нотариален
акт от 11.04.2011 г. на нотариус В. Б.с No. 96, том II, рег. No. 05194, дело No. 0269/2011 г. НЕ ПРИЛАГА последиците по чл.
537, ал. 2 от ГПК относно останалите 3/4 идеални части от посочения гараж
спрямо описания в предходното изречение нотариален акт.
[2] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.
108 от Закона за собствеността (ЗС) на В.М.Ж. срещу В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М., че В.М.Ж. е собственик на 7,35% идеални части
от реалната част от дворното място на бул. „******. Тази реална част е заключена
между точки 1, 2, 3 и 4 от скицата на л. 381, том I от делото, която е част от заключението на вещото
лице инженер Р.П.. ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М. да предадат на В.М.Ж. владението върху 7,35%
идеални части от реалната част от дворното място на бул. „******, описана в
предното изречение. Дворното място представлява имот с идентификатор
68134.407.6. Негови съседи са имоти с идентификатори: 68134.407.5,
68134.407.16, 68134.407.13, 68134.407.12, 68134.406.159, 68134.407.7,
68134.407.287
[3] ОСЪЖДА по иск по чл. 109 от ЗС на В.М.Ж.
срещу В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М., последните трима да
премахнат оградата, с която са оградили реална част от 331,00 кв. метра в южния
край на дворното място на бул. „******, която е от точка 1 до точка 2 по
скицата на л. 381, том I от делото, която е част от заключението на вещото
лице инженер Р.П.. Дворното място представлява имот с идентификатор
68134.407.6.
[4] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3
от ГПК на В.М.Ж. срещу В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М.
съдът да признае за установено, че В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и
М.В.М. не са собственици на останалите 3/4 идеални части от гаража, описан в
пар. 1 от настоящото решение.
[5] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.
124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М.
срещу В.М.Ж., че В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М. са собственици на 3/4 идеални части от гаража,
описан в пар. 1 от настоящото решение.
[6] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 124,
ал. 1, пр. 3 от ГПК на В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М.
срещу В.М.Ж.:
1. съдът да признае за установено, че В.Ж. не е
собственик на идеални части от дворното място на бул. ******“ в гр. София,
представляващо имот с идентификатор 68134.407.6;
2. съдът да признае за установено, че В.М.Ж. не е
собственик на магазина
на приземния етаж на бул. „******, състоящ се от фурна, пещ-месалня, коридор и
месалня на площ от около 60,00 кв. метра, и месалня от 28,00 кв. метра на втори
полуетаж. Този магазин е предмет на: решение от 15.02.1994 г, влязло в сила на
22.02.1994 г., на СРС, 38-ми с-в по гр. д. 505/1994 г.; съдебна спогодба от
01.03.1994 г. по гр. д. 2 295/1994 г. на СРС, 52-ри с-в, нотариален акт от
05.05.1995 г. No. 77, том X, дело No.1970/1995
г. на нотариус Ч.Б.. НЕ ПРИЛАГА последиците по чл. 537, ал. 2 от ГПК
спрямо нотариалния акт, описан в предходното изречение.
3. съдът да признае за
установено, че В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М. са собственици чрез давностно владение на:
- останалата 1/4 идеална част от гаража, описан
в пар. 1 от настоящото решение;
- на реална част от 313,00 кв. метра от дворното
място на бул. „******, представляващо имот
с идентификатор 68134.407.6, която реална част се намира в южния край на дворното място и е заключена
между точки 1, 2, 3 и 4 от скицата на л. 381, том
I от делото,
която е част от заключението на вещото лице инженер Р.П.. Тази скица е
неразделна част от настоящото решение.
[7] ОСЪЖДА страните на основание
чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят следните разноски:
1.
В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М. да заплатят на В.М.Ж. 4 587,68 лева;
2.
В.М.Ж. да заплати
на В.Ж.Т., Л.Д.М.М. и М.В.М. 1 082,68 лева.
[8] Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. Обстоятелства, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[9] В.Ж. заявява в искова молба от 14.03.2018 г., че е собственик
на магазин, находящ се на приземния и подземния етаж в сградата с адрес в гр.
София, бул. „******. Той притежава и идеални части от правото на собственост за
дворното място, в което е изградена сградата, които са прилежаща част към магазина.
[10] В.Ж. твърди, че е придобил собствеността на имота с
нотариален акт от 1995 г., с който е бил признат за негов собственик по
покупко-продажба и делба. Този нотариален акт е бил издаден въз основа на:
- решение на СРС по гр. д. 505/1994 г., с което
е бил обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба между В.Ж.
и наследодателите на ответниците;
- съдебна спогодба от 01.03.1994 г. по гр. д. 2 295/1994
г. на СРС;
- решение от 31.07.1991 г. по гр. д. 865/1991 г.
на СРС, 12-ти с-в.
[11] Ответниците В.Т.,
Л.М. и М.М. претендират, че са собственици на гараж,
изграден в дворното място, който са придобили чрез възстановяване на
собственост по реда на Закона за възстановяване на собствеността на одържавени
недвижими имоти (ЗВСОНИ). Техните наследодатели са го придобили чрез покупка.
Ответниците са оградили около 150,00 кв. метра от дворното място на бул. „******
и не дават възможност на ищеца да ползва тази част от дворното място.
[12] В.Ж. твърди, че ответниците
не са собственици на гараж в дворното място с адрес в гр. София, бул. „******,
защото такъв гараж не съществува и той не е съществувал към момента на
възстановяване собствеността на ответниците. Ето защо ответниците не притежават
и идеални части от дворното място, в което би следвало да е изграден гаражът.
Затова В.Ж. моли съда:
1.
да признае за
установено, че ответниците не са собственици на гараж в дворното място с адрес
в гр. София, бул. „******, защото такъв няма;
2.
да отмени
нотариалния акт, с който е признато на ответниците правото на собственост за
този гараж;
3.
да осъди
ответниците да му предат владението на идеалната му част от реалната част от
дворното място, оградена от ответниците;
4.
да осъди
ответниците да премахнат оградата, отделяща реална част от около 150,00 кв.
метра от останалото дворно място (исковата молба, л. 2-5 от делото на СРС;
уточнителната молба, л. 184; уточнението в съдебно заседание на 22.01.2021 г.,
том I,
л. 461).
2.
На
ответниците
[13] Ответниците са оспорили предявения иск. Те са заявили, че ищецът не е
собственик на магазин в сградата на бул. „******, защото той не е придобил
магазина по покупко-продажба и делба. Това е така, понеже С.Г.(М.) е била
продавач по предварителен договор и е сключила съдебна спогодба за недвижим
имот, а същевременно е била чуждестранно лице. Като чуждестранно лице С.Г.(М.)
е следвало да има съгласието на Министерство на финансите (МФ) да се разпорежда
с недвижими имоти в България, а тя го е нямала. Ето защо продажбата и делбата
са били нищожни. Делбата е била нищожна и, защото в нея е участвал В.Ж., който
към този момент не е бил съсобственик.
[14] В.Ж. не е придобил идеални части от дворното място, защото такива не
са му били прехвърлени с покупко-продажбата (в предварителния договор не са
били включени идеални части от земята) и делбата. Собственици на идеални части
от дворното място са само ответниците и А.Х., но не и
трети лица, собственици на обекти в сградата, изградена в него, a
дворното място не е обща част.
[15] Ответниците твърдят, че те притежават сграда в дворното място на бул „******, която съществува и не е само гараж. Първоначално
тя е била от 50,00 кв. метра, но към момента на възстановяването на
собствеността за нея, част от нея е била разрушена. Затова е била възстановена
собствеността за сграда от 21,00 кв. метра. Тази сграда съществува и за нея е бил
даден идентификатор по кадастъра.
[16] Ответниците твърдят, че от 1993 г. владеят сградата и оградената
реална част от дворното място. Така те са придобили чрез давностно владение
собствеността за сградата и реалната част от дворното място. Затова ответниците
молят съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 57-61 от делото
на СГС).
3. По насрещната искова
молба на ответниците
[17] Като твърдят фактите, описани в писмения им отговор, ответниците са
предявили насрещни искове срещу ищеца. Те са:
1.
съдът да признае за установено, че ищецът не
е собственик на идеални части от дворното място;
2.
съдът да признае за установено, че ищецът не
е собственик на магазина;
3.
съдът да отмени констативния нотариален акт
на ищеца, издаден през 1995 г.;
4.
съдът
да признае ответниците за собственици чрез давностно владение на сградата от
21,00 кв. метра и ограденото място от 313,00 кв. метра, които са в дворното
място на бул „****** (насрещната искова молба, том I, л.
62-63 от делото на СГС; насрещната искова молба, том I, л.
198-202; уточнението в съдебно заседание от 31.01.2020 г., том I, л.
196-гръб; становището, том I, л. 334-342[1]).
4. По писмения отговор на ищеца на насрещната искова
молба
[18] В.Ж. е оспорил предявените насрещни искове. Той е заявил, че:
1. е собственик на магазина и идеални части от дворното място, което е
прилежаща част към сградите, изградени в него, защото към момента, когато С.Г.(М.)
е извършила сделки с тях, законът не е изисквал разрешение от МФ;
2. като съсобственик е могъл да участва в делбата;
3. ответниците не са владели постройката и реалната част от земята в
продължение на 10 години;
4. дори съдебната спогодба да е била нищожна, В.Ж. е придобил собствеността
за магазина чрез давностно владение от 01.03.1994 г. до 01.03.2004 г. Затова В.Ж.
моли съда да отхвърли предявените насрещни искове (становището, том I, л.
130-133; писмения отговор, том I, л. 253-259; молбата, том I, л.
306-307).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[19] На 05.03.1928 г. Б.Г.е
закупила: къща на четири етажа, всеки от 230,35 кв. метра; едноетажна паянтова
къща от 87,00 кв. метра; дворно място от 1 000,00 кв. метра, в което къщите
са били построени. Те са се намирали в гр. София, ул. „******(нотариалния акт,
том I, л. 67-69). Не се спори,
че Б.Г.е имала четири деца – син Г.Г.и дъщери Е.Г.(Т.),
С.Г.(М.) и Е.Г.(вж. и удостоверенията за наследници, том I, л. 74 и том II, л. 75). В регулационния план, одобрен на 23.02.1934 г., в дъното на
дворното място на ул. „******е съществувала сграда, наподобяваща два гаража и
малка стая между тях (стр. 2 от заключението на вещото лице инженер Ц., том I, л. 440-442).
[20] На 09.06.1947 г. С.Г.(М.)
е подала в Министерство на правосъдието заявление, с което е съобщила, че на
31.03.1947 г. е встъпила в брак с Л.М., английски поданик. Тя е уведомила
министерството, че е желаела да придобие поданството на съпруга си и се е
отказвала от българско поданство (удостоверението, том II, л. 94).
[21] На 25.11.1947 г.
околийски съдия е постановил решение по ревандикационен
иск на Г.Г., Е.Г.(Т.), С.Г.(М.) и Е.Г.срещу майка им Б.Г..
С него съдията е осъдил Б.Г.да отстъпи собствеността и предаде владението на
децата си на 4/5 идеални части от четириетажната къща, паянтовата къща и
дворното място, в което те са били построени на ул. „******.
[22] Съдът е направил
това, защото е приел, че Б.Г.е закупила тези идеални части за сметка на децата
си. Той се е позовал на: писмо от март 1928 г., от което се е установявало, че Б.Г.е
била закупила 4/5 идеални части от имота за сметка на децата си; решителна
клетва от ищците. Решението е влязло в сила (решението, том II, л. 123, 284 и 288).
[23] В периода 1948
г.-1951 г. спрямо Б.Г., Г.Г., Е.Г.(Т.), С.Г.(М.) и Е.Г.е
била проведена отчуждителна процедура по Закона за
отчуждаването на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС). В
декларациите си, подадени по ЗОЕГПНС, те са вписали имота на ул. „******, тогава
вече ул. „Генерал В. Заимов“. Към този момент около 20% от сградата е била
разрушена вследствие на бомбардировките над София през Втората световна война
(удостоверението, том I, л.
161).
[24] Нещо повече, в
декларациите си Б.Г., Г.Г., Е.Г.(Т.), С.Г.(М.) и Е.Г.са
вписали и стаи (помещения) за склад в дъното на двора, по-рано използвани за
гараж на една лека кола с площ от 50,00 кв. метра (декларациите, том I, л. 160, том II, л. 121а (не добре четимa),
178 (не добре четимa), 206, 238 (не добре
четима), 282[2]).
Притежаването на тези стаи за склад - бивш гараж, те са посочили и в
заседанията пред комисията по ЗОЕГПНС (протоколите, том II, л. 125, 172, 207, 239, 290).
[25] По ЗОЕГПНС от Б.Г.,
Г.Г., Е.Г.(Т.), С.Г.(М.) и Е.Г.са били отчуждени следните
обекти на ул. „******(бул. „******):
- четириетажната къща,
но без партерния и третия надпартерен (четвърти) етаж;
- 1/2 идеална част от двора;
- стаите за склад –
бивш гараж (решенията на Софийската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС за определяне на
обезщетенията за отчуждените имоти, том II, л. 101-104, 139-140, 232-235, 251-254, 300-301). Не се спори, че Министерски
съвет е одобрил решенията за отчуждаване (вж. и; доклада на министъра на
правосъдието, том I, л. 341; постановлението,
том II, л. 77).
[26] Към акта за
завземане на имота е бил изготвен опис. В него е било вписано, че на партера на
четириетажната сграда на бул. „******е имало: фурна 4/4
метра; коридор 1/5 метра; склад 6/4 метра; стая за преобличане на служещите 4/3
метра; месалня 4/4 метра; клозет 1,3/2 метра. В описа е била описана и гаражна
постройка. Тя е била от два гаража – ляв 6/5 метра и десен 6/4 метра, както и
стая между тях 2/3 метра (описа, том I, л.
344-346 и, том II, л. 161-162). Вътрешната
къща е била освободена от отчуждаване (контролните листа, том 2, л. 127, 194,
213, 293; решенията на Софийската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС за определяне на
обезщетенията за отчуждените имоти, том II, л. 101-104, 139-140, 232-235, 251-254, 300-301; вътрешната къща не е
вписана и в описа към акта за завземане).
[27] През април 1955
г. е починала Е.Г.. Тя е оставила за свои наследници по закон майка си Б.Г.,
брат си Г.Г.и сестрите си Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.).
[28] На 18.07.1955 г.
е починала и Б.Г.. Тя е оставила за свои наследници по закон сина си Г.Г.и дъщерите си Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.) (удостоверението за
наследници, том II, л. 75)
[29] На 22.04.1962 г. Г.,
С.и И.Г.са извършили доброволна делба. С нея те са си поделили първия и втория
надпартерни етажи и 1/2 идеална част от общите части на сградата и дворното
място.
[30] С договора Г. и И.Г.са
получили: Г.Г.- апартамента в северната част на
първия надпартерен етаж; Е.Г.(Т.) - апартамента в
южната част на този етаж. Всеки от тях е получил и съответните идеални части от
общите части на сградата, зимничните и таванските помещения, както и по 1/8 идеална
част от дворното място. С.Г.(М.) е получила апартамента на целия втори
надпартерен етаж заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, зимничните и таванските помещения, както и 1/4 идеална част от
дворното място (договора, том I, л.
217).
[31] На 01.08.1965 г.
Изпълнителният комитет (ИК) на Районен народен съвет (РНС) „В. Левски“ е продал
на професор М.Х.апартамент от 109,37 кв. метра на четвъртия (трети надпартерен)
етаж на къщата на бул. „****** заедно с таван от 15,84 кв. метра, мазе от 23,47
кв. метра и 11/100 идеални части от сградата и от дворното място (договора, том
I, л. 238). На 12.07.1967
г. МФ е разрешило на С.Г.(М.) да продаде на местно лице дворно място в кв.
Княжево (разрешението, том I, л.
222).
[32] На 28.03.1969 г. РНС „В. Левски“ е продал на К.В.апартамент от 102,68 кв. метра на
четвъртия етаж от къщата на бул. „****** заедно с мазе, таванско помещение и 11,00
% идеални части от общите части на сградата и 9,25% идеални части от отстъпено
право на строеж върху мястото (договора, том I, л. 242а). На 26.03.1970 г. ИК на РНС „В. Левски“ е продал на Т.Т.апартамент от 57,74 кв. метра в сградата на бул. „******
заедно с таванско помещение от 13,88 куб. метра, мазе от 13,62 куб. метра и 7,28%
идеални части от сградата, и 5,74% идеални части от правото на строеж
(договора, том I, л. 239)
[33] На 10.05.1978 г. С.Г.(М.)
е била призната за британска поданичка (удостоверението, т. I, л. 453-454, том II, л. 91). Г.Г.е починал на 09.04.1981 г. Той е
оставил за свои наследници по закон сестрите си Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.)
(удостоверението за наследниците, том I, л.
221).
[34] На 20.04.1981 г.
нотариус е обявил саморъчното завещание на Г.Г.. С
него Г.Г.е бил завещал на племенницата си В.Т.
апартамента в северната част от първия надпартерен етаж на четириетажната къща
на бул. „****** заедно със съответните идеални части от таванските помещения,
зимничните помещения и общите части на сградата, както и 1/8 идеална част от
дворното място (завещанието и протокола, том I, л. 215-216).
[35] На 27.05.1981 г.
МФ е разрешило на С.Г.(М.) да продаде апартамента си в четириетажната къща на
бул. „****** (разрешението, том I, л.
223). На 27.09.1982 г. С.Г.(М.) е продала на РНС „В. Левски“ апартамента на
третия етаж (втори надпартерен) на бул. „****** от 204,66 кв. метра заедно с
мазе от 181,87 кв. метра, таван от 163,75 кв. метра, и 1/4 идеални части от
общите части на сградата и дворното място (договора, том I, л. 242; декларациите, том I, л. 224-225). На 11.04.1983 г. за този имот е бил издаден акт за
държавна собственост (акта, том I, л.
310).
[36] На 06.02.1986 г.
е починал професор М.Х.. Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си
В.Х.и сина си А.Х. (удостоверението за наследници, том I, л. 401).
[37] На 31.10.1989 г. Общинският
народен съвет (ОбНС) - Оборище е продал на А.и Г.Д.недвижим имот. Той е бил апартамент
от 101,39 кв. метра на третия (втори надпартерен) етаж в къщата на бул. „******
заедно със: зимнично помещение от 21,73 кв. метра;
таванско помещение от 19,57 кв. метра; 11,95% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото (договора, том I, л. 400).
[38] На 11.12.1991 г.
ЕТ „Х.– В.М.Ж.“ (Х.) от една страна и от друга страна Е.Г.(Т.), С.Г.(М.) и В.Т.
са сключили предварителен договор. С него те са договорили, че след
реституцията на магазинните помещения в къщата на бул. „******, Е.Г.(Т.), С.Г.(М.)
и В.Т. са щели да продадат на В.Ж. 1/5 идеална част от тях срещу заплащането на
500 000,00 лева. От тях 100 000,00 лева са били платени при
сключването на предварителния договор, а останалите 400 000,00 лева В.Ж. е
следвало да заплати в едноседмичен срок от получаване от държавата на
необходимите документи за реституцията, когато е следвало да се прехвърли и
собствеността (предварителния договор, том I, л. 203).
[39] В приложения към
предварителния договор Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.) са описали магазинните помещения,
предмет на предварителния договор. Това са били:
1.
фурна 3,85 метра на 4,25 метра;
2.
пещ и месалня 2,5 метра на 3,5 метра;
3.
коридор 0,9 метра на 4,00 метра;
4.
месалня 3,05 метра на 6,30 метра;
5.
втори етаж над месалнята 3,05 метра на 6,30 метра.
[40] Общата застроена
площ на първите четири помещения е била 60,00 кв. метра, а на петото 28,00 кв.
метра (приложението, том I, л.
205). Към този момент тези помещения са съществували, като под цялата сграда е
било прокопано мазе с височина 2,20 метра (заключението на вещото лице инженер Ц.,
том I, л. 445-451; показанията
на вещото лице инженер Ц., том I, л.
458-462; заключението на вещото лице архитект Б., том II, л. 2-4; показанията на вещото лице Б., том II, л. 10-12).
[41] През февруари
1992 г. е влязъл в сила ЗВСОНИ. Към този момент сградата – бивши гаражи, която
е била в дъното на дворното място на бул. ****** е била съборена и не е
съществувала (справката, том II, л.
70; писмото от Главния архитект на София, том I, л. 137; писмото, том II, л.
65-69; заключението на вещото лице инженер Ц., том I, л. 442; показанията на вещото лице инженер Ц., том I, л. 462-гръб - вещото лице е заявило, че
съществуващия в момента гараж е от паянтова конструкция и е на 15-20 години;
показанията на свидетелите Р.-Т., Б., том I, л. 464, 466).
[42] На 23.04.1992 г. Е.Г.(Т.)
и С.Г.(М.) са декларирали, че са получили от В.Ж. по 250 000,00 лева по
предварителния договор от 11.12.1991 г. Те също са декларирали, че В.Ж. не е
имал задължения към тях по договора и те е следвало да изпълнят задължението си
към него. В декларацията на С.Г.(М.) са били вписани данни от нейния паспорт,
който е бил издаден на 12.04.1977 г. от Великобритания (декларациите, том I, л. 278-280).
[43] На 07.10.1992 г.
на В.Ж. е било издадено разрешение за строеж за преустройство на част от
магазин в партера на къщата на бул. „****** (бивш бул. „Генерал В. ***). В.Ж. е
извършил преустройството, но вследствие на подадена жалба срещу него общинските
органи са констатирали отклонения от разрешението за строеж и са спрели
незаконното строителство (жалбата, том I, л. 358-359; писмото, том I, л.
360; писмото, том I, л. 361; констативния
акт, том I, л. 362-363; заповедта,
том I, л. 364). Впоследствие преустройството
е било узаконено (акт за узаконяване, том I, л. 263; заключението на вещото лице инженер Ц., том I, л. 448; показанията на вещото лице инженер Ц., том
I, л. 462; заключението на
вещото лице архитект Б., том II, л.
4; показанията на вещото лице Б., том II, л.
11-гръб).
[44] На 21.07.1993 г.
Кметът на София е наредил на основание чл. 1 от ЗВСОНИ да се отпише от актовете
книги за държавни и общински имоти и да се предаде на Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.) владението
на недвижим имот. Този имот е бил: партерният етаж от два магазина, фурна,
склад, сервизна стая, клозет и месалня в сградата на бул. „******; съответните
идеални части от общите части на сградата и дворното място; съответните избени
и тавански помещения (заповедта, том I, л.
72). Впоследствие заповедта на кмета е била допълнена, като след „дворното
място“ е било добавено „общо застроено и незастроено 985,90 кв. метра“
(заповедта, том II, л. 63)
[45] На 22.02.1994 г.
е влязло в сила решение на СРС, 38-ми с-в по гр. д. 505/1994 г. С него съдът е разгледал
иск на Х.срещу Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.) за обявяването за окончателен на
предварителния договор от 11.12.1991 г.
[46] Съдът е обявил предварителния
договор за окончателен, след като е приел, че са били спазени изискванията на
закона за прехвърляне правото на собственост, между които и изискванията на
Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол (ЗСВЦВК) (отм), че
ответниците са били български граждани и не са били чуждестранни лица. Съдът е
направил това за 1/10 идеална част от следния недвижим имот:
- магазина на
приземния етаж на бул. „******, състоящ се от фурна, пещ-месалня, коридор и
месалня на площ от около 60,00 кв. метра, и месалня от 28,00 кв. метра на втори
полуетаж;
- 7,77% идеални части
от общите части на сградата;
- 7,35% идеални части
от дворното място (решението, том I, л.
235; заключението на вещото лице по делото, което е определило, че идеалните
части на магазина от дворното място са били 7,35%, том I, л. 277).
[47] На 01.03.1994 г.
СРС, 52-ри с-в е одобрил съдебна спогодба по гр. д. 2 295/1994 г., по което
ищец е бил В.Ж., извършващ стопанска дейност чрез Х., а Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.) са
били ответници. С нея В.Ж. е получил в дял имота, описан в горния параграф, а
всяка от Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.) са получили по 1 710 000,00 лева за
техните дялове от имота. Не се спори, че определението на съда за одобряване на
спогодбата е влязло в сила (протокола, том I, л. 236-237). На 05.05.1995 г. нотариус Ч.Б. е издала нотариален акт на В.Ж.
за собственост по покупко-продажба и делба на магазина, описан в предходния
параграф (нотариалния акт, том I, л.
23).
[48] Междувременно,
между 1993 г. – 1996 г. родителите на В.Т. са възстановили част от гаража,
който се е намирал в дъното на двора (показанията на свидетелите на ответниците Р.-Т., М.и Б., том I, л. 464-467; стр. 3 от заключението на вещото лице Ц., л. 440-442). Те
са направили това чрез лека паянтова конструкция от талашити, ламарини и
метални профили (стр. 3 от заключението на вещото лице Ц. и показанията му, том
1, л. 440-442 и л. 463). Оттогава досега гаражът е бил ползван единствено от
ответниците (показанията на свидетелите на ответниците; показанията на
свидетелите на ищеца, С.и М., които не твърдят някой друг да е ползвал гаража,
том I, л. 467-469).
[49] На 20.03.1996 г. Е.Г.(Т.)
и С.Г.(М.) са сключили договор за наем с трето лице. В него са били вписани
данни от паспорта на С.Г.(М.), който е бил издаден на 12.04.1988 г. от
Великобритания (договора, том I, л.
193).
[50] Около 1998 г. В.Т.
е оградила част от дворното място на бул. „******. Тя се е намиралa в дъното на дворното място, без излаз (лице) на
бул. „Янко Сакъзов“, и е била с площ от 313,00 кв. метра и е включвала гаража в
дъното на двора. Тази част от дворното място е очертана с т. 1, 2, 3, 4 от
комбинираната скица към заключението на вещото лице инженер П. (показанията на
свидетелите Р.-Т., М., Б., том I, л.
464-гръб, 465-гръб, 467; заключението на вещото лице инжeнер П., л. 379-381). Липсват
доказателства В.Т. да е имала разрешение за строеж на оградата. Затова съдът
приема, че тя не е имала такова. Тази част от двора се е ползвала само от
ответниците (показанията на свидетелите Р.-Т., М., Б.; поканата, том I, л. 330-331). Не се спори, че ответниците не
притежават съседно дворно място.
[51] На 18.05.2001 г.
е бил издаден акт за частна общинска собственост за: апартамент от 103,24 кв.
метра на третия етаж в сградата на бул. „******; 13,05 % идеални части от
общото мазе от 181,87 кв. метра; 13,05% идеални части от общия таван от 163,75
кв. метра; 13,05% идеални части от общите части на сградата; съответните
идеални части от дворното място (акта, том I, л. 311). Не се спори, че този апартамент е бил обособен от апартамента,
който С.Г.(М.) е била продала на РНС „В. Левски“ на 27.09.1982 г.
[52] На 05.09.2003 г. С.Г.(М.)
е изготвила данъчна декларация. В нея тя е вписала, че паспортът ѝ е бил
издаден от Великобритания (декларацията, том I, л. 410).
[53] От 2004 г. насам В.Ж.
е правил няколко преустройства на магазина (разрешенията за строеж, том I, л. 268-269). Той също го е отдавал под наем на
трети лица (договорите за наем, том I, л.
276). Никой друг не е ползвал магазина освен В.Ж. и неговите наематели
(показанията на свидетелите М. и А., том I, л. 469-470).
[54] На 30.09.2004 г.
собствениците на обекти в жилищната сграда на бул. „****** са сключили
предварителен договор за спогодба и доброволна делба. В него е било вписано, че
В.Ж. е участвал като страна по договора, като собственик на: магазина в приземния
и подземния етаж на сградата; 7,77% идеални части от общите части на сградата и
7,35% идеални части от дворното място. Договорът е бил подписан от всички
собственици на обекти в имота на бул. ******, но без В.Ж. (предварителния договор,
том I, л. 260-262).
[55] На 12.12.2005 г. е починала Е.Г.(Т.). Тя е оставила за свои
наследници по закон съпруга си Ж.Т. и дъщеря си ответницата В.Т.
(удостоверението за наследници, том I, л.
221).
[56] На 17.10.2006 г. в
акта за частна общинска собственост на апартамента от 103,24 кв. метра на
третия етаж на сградата на бул. ****** е било вписано, че той е бил продаден на
Е.и П.К.. Това е станало с договор за продажба от 11.10.2006 г. (акта, том I, л. 311).
[57] На 01.12.2006 г.
е починала С.Г.(М.). Тя е оставила за свои наследници по закон ответниците Л.М. и М.М.. На
25.02.2008 г. е починал и Ж.Т., като е оставил за свой наследник по закон
ответницата В.Т. (удостоверението за наследници, том I, л. 221).
[58] На 11.04.2011 г.
нотариус В. Б.е издала нотариален акт, с който е признала В.Т., Л.М. и М.М. за собственици на гаража от 21,00 кв. метра в дъното на
дворното място на бул. „******. Нотариусът е приел, че ответниците са
собственици на гаража въз основа на покупка и възстановяване по ЗВСОНИ и
наследство (нотариалния акт, л. 7).
[59] На 07.11.2014 г.
е бил издаден акт за частна общинска собственост за 25% от поземлен имот
681134.407.6 – дворното място на бул. „******. В него като съсобственици са
били вписани В.Ж., В.Т., Е.Г.(Т.) и М.А.. В акта е било вписано, че тези 25% са
били одържавени от С.Г.(М.) заедно с апартамента нa третия етаж, който е бил разделен на две. Също така в акта е било
вписано, че за тези 25% от дворното място е било учредено право на строеж на: А.и
Г.Д.с договора за продажба от 31.10.1989 г.; на Е.и П.К. с договора за продажба
от 11.10.2006 г. (акта, том I, л.
318). На 19.05.2015 г. Областният управител на област София е наредил да се
отпишат от актовите книги за държавна собственост 25% от дворното място на бул.
****** (заповедта, том I, л.
313).
[60] Ищецът е
заплатил: 771,89 лева държавна такса (том I, л. 6); 845,00 лева за вещи лица (том I, л. 181, 373, 424-426); 4 500,00 лева на адвокат (том II, л. 328). Общо разноските на ищеца са за 6 116,89
лева. Ответниците са заплатили: 961,10 лева държавна такса (том I, л. 126); 2 400,00 лева адвокатско
възнаграждение (том I, л. 56, 436); 955,00
лева за вещи лица (том I, л.
180, 428, 476); 15,00 лева за съдебни удостоверения (том I, л. 121 и 245 и том 2, л. 15). Общо разноските на
ответниците са за 4 331,10 лева.
2.
Защо съдът приема за
установени определени обстоятелства
[61] Съдът приема, че
от Б.Г., Г.Г., Е.Г.(Т.), С.Г.(М.) и Е.Г.е била
отчуждена 1/2 идеална част от дворното място, защото това се установява от
решенията на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС. Нещо повече, съдът установи, че
през 1962 г. Г.Г., Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.) са си поделили
обекти в сградата на бул. „****** заедно с 1/2 идеална част от дворното място,
като Г.Г.и Е.Г.(Т.) са получили по 1/8 идеална част
от дворното място, а С.Г.(М.) 1/4 идеална част (по-горе, пар. 24-25). Още
по-съществено, през 1982 г. С.Г.(М.) е продала на ИК на РНС „В. Левски“ точно
тази 1/4 идеална част от дворното място (по-горе, пар. 35).
[62] Съдът приема, че
оградената част от дворното място, в която е гаражът, се е ползвала само от
ответниците, защото от една страна това се установява от показанията на свидетелите
на ответниците. От друга страна, ако това не е било така, В.Ж. не би изпращал
на ответниците нотариалната покана от 12.02.2003 г., с която ги е поканил да му
предоставят достъп до тази част от двора.
III. ПРАВО,
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО, РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[63] В.Ж. е предявил три иска. Първият иск е по
чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за установяване, че ответниците не са собственици
на гараж, построен в дворното място на бул. „******. Ако съдът уважи този иск, В.Ж.
моли съда да приложи последицата по чл. 537, ал. 2 от ГПК и отмени нотариалния
акт, признаващ на ответниците правото на собственост върху гаража. Вторият иск
е по чл. 108 от ЗС съдът да признае В.Ж. за собственик на идеална част от дворното
място и да осъди ответниците да му предадат владението на неговата идеална част
от оградената част от дворното място. Третият иск е по чл. 109 от ЗС за
събаряне на оградата, изградена от ответниците, с която те са оградили вътрешната
част от дворното място на бул. „******.
[64] Ответниците са предявили срещу ищеца също
три насрещни иска. Първият иск е по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че ищецът не
е собственик на идеални части от дворното място. Вторият основен иск е по чл.
124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че ищецът не е собственик на магазина. Ако съдът
уважи този иск, ответниците са поискали от съда да приложи последицата по чл.
537, ал. 2 от ГПК и отмени констативния нотариален акт на ищеца от 1995 г.
относно собствеността на магазина Третият иск е по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
съдът да признае за установено, че ответниците са собственици чрез давностно
владение на постройка от 21,00 кв. метра и 313,00 кв. метра от дворното място
на бул. „******.
1. По исковете на ищеца
1.1. По
иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК
[65]
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за
установяване несъществуването на едно правно отношение. Ищецът има правен
интерес от предявяването на този иск, когато той:
1.
притежава самостоятелно право, което се оспорва;
2.
се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. По този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му (т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС 8/27.11.2013 г. по т.д. 8/2012 г.).
[66]
Следователно предпоставките за допустимостта на иска са: 1. ищецът да притежава
самостоятелно право на собственост върху процесния имот; 2. то да се оспорва от
ответника. Предпоставката за уважаването на иска е ответникът да не е
собственик на процесния имот.
1.1.1.
По допустимостта на иска
1.1.1.1.
Допустимост на иска
[67]
В случая, за да е допустим искът на В.Ж. за установяване, че ответниците не са
собственици на гаража, е необходимо или В.Ж. да установи, че той има права от
този гараж или поне, че има права от дворното място, върху което гаражът е
изграден. Съдът приема, че В.Ж. има права от дворното място, в което той е
изграден. По-точно, В.Ж. притежава 7,35% идеални части от цялото дворно място
на бул. „******, от което е част оградената част от него, в която е гаражът.
[68]
Съдът приема това поради следното: съдът установи, че до отчуждаването на част
от обектите на бул „****** („******) Б.Г., Г.Г., Е.Г.Е.Г.(Т.) и С.Г.(М.) – наследодатели на
ответниците – са притежавали в съсобственост всички обекти. Съдът установи, че
държавата е отчуждила от тях:
-
1/2 идеална част от дворното място;
- цялата
четириетажна сграда, но без партерния и третия надпартерен;
-
гаража – стаите за склад. Наследодателите на ответниците са останали
съсобственици на партерния и третия етаж, вътрешната къща и 1/2 идеална част от
дворното място.
[69]
Когато в една сграда етажи или части от тях принадлежат на различни собственици,
възниква етажна собственост по отношение на общите части на сградата (чл. 38,
ал. 1 от ЗС). За да възникне етажна собственост и върху двора, в който е
построена сградата, е необходимо дяловете на отделните собственици в земята да са
съразмерни на съотношението на стойностите на отделните помещения, които те
притежават (чл. 40, ал. 1 от ЗС; решение на ВС 546-1977-I Г. О. по гр. д. 896/1976 г.).
[70]
В случая чрез отчуждаването държавата е придобила собствеността на два от
етажите и стаите за склад-гаражи, а наследодателите на ответниците са останали
съсобственици на останалите два етажа и вътрешната къща, която е била с
по-голяма площ от гаража. Поради по-голямата застроена площ на обектите, притежавани
от наследодателите на ответниците, тяхната стойност е била по-голяма от тази на
обектите, притежавани от държавата, а всеки от тях е имал по 1/2 идеална част
от дворното място. Съотношението в дяловете им от двора не е съответствало на
съотношението на стойностите на техните обекти. Ето защо етажна собственост за
дворното място не е възникнала и то е било притежавано в обикновена
съсобственост от държавата и наследодателите на ответниците.
[71]
Това се потвърждава и от последващите разпореждания на държавата с обекти от
сградата в периода до 1989 г. включително. С три от четирите разпоредителни
сделки държавата не е прехвърляла право на собственост от идеалните части от
земята, а само идеални части от правото на строеж (по-горе пар. 32, 37). Тя би
могла да направи това, само ако дворното място не е било етажната собственост,
а е било притежавано в обикновена съсобственост. Това е така, защото
прехвърлянето на обект без неговите идеални части от дворното място, което е етажна
собственост, би нарушило съразмерността на дяловете в дворното място и съотношението
между стойността на обектите в етажната собственост.
[72] Съдът установи,
че с решението на СРС, което е влязло в сила на 22.02.1994 г., съдът е обявил
за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на 1/10 идеална част
от:
- магазина на
приземния етаж на бул. „Генерал В. *** 14), състоящ се от фурна, пещ-месалня,
коридор и месалня на площ от около 60,00 кв. метра, и месалня от 28,00 кв.
метра на втори полуетаж;
- 7,77% идеални части
от общите части на сградата;
-
7,35% идеални части от дворното място. Ищец по делото е бил В.Ж., а ответници са били наследодателите на ответниците по
настоящото дело.
[73]
Решението влиза в сила между страните по делото (чл. 298, ал. 1 от ГПК).
Влязлото в сила решение има сила и спрямо наследниците на страните (чл. 298,
ал. 2 от ГПК). Следователно в случая решението на СРС относно обявяването на
предварителния договор за окончателен е влязло в сила и спрямо настоящите
ответници. Ето защо с това решение са били прехвърлени на В.Ж. 1/10 от 7,35%
идеални части от дворното място на бул. „******.
[74]
Така В.Ж. е станал съсобственик на дворното място и е придобил собствеността на
процесния магазин. Затова той е могъл да участва в последваща делба на магазина,
7,77% идеални части от общите части на сградата и 7,35% идеални части от
дворното място заедно с наследодателите на ответниците, които са били
собственици на останалите 9/10 идеални части от тях.
[75]
Съдът установи, че впоследствие на 01.03.1994 г. В.Ж. и наследодателите на
ответниците са сключили договор за съдебна спогодба, с който В.Ж. е придобил
магазина на приземния етаж в четириетажната сграда на бул. „Янко Сакъзов“,
7,77% идеални части от общите части на сградата и 7,35% от идеалните части на
дворното място. Така В.Ж. е станал собственик на 7,35% идеални части от
дворното място. Следователно В.Ж. има правен интерес от установяването, че
ответниците не са собственици на процесния гараж.
1.1.1.2. По възраженията на ответниците срещу допустимостта на иска
[76]
Възраженията на ответниците относно допустимостта на иска са били, че В.Ж. не е
придобил идеални части от дворното място с решението, влязло в сила от
22.02.1994 г., и съдебната спогодба от 01.03.1994 г., защото първо, с тях са
били прехвърлени идеални части от дворното място като обща част, а дворното
място не е било обща част. Второ, С.М. е била продавач по
предварителен договор и е сключила съдебна спогодба, като същевременно е била
чуждестранно лице, а не е имала съгласието на МФ да се разпорежда с недвижими
имоти в България. Възраженията са неоснователни.
[77]
Съдът приема, че с решението, влязло в сила на 22.02.1994 г., и със
съдебната спогодба от 01.03.1994 г. на В.Ж. са били прехвърлени идеални части
от дворното място, което е било притежавано в обикновена съсобственост. В пар. 68-75
съдът изложи мотиви за това. Ясно е решението на СРС, влязло в сила на
22.02.1994 г., но, ако страните по него са приемали, че то е било неясно, е
могло да поискат тълкуването му от съда. Ако пък са приемали, че то е било
неправилно, са могли да го обжалват. Нещо, което те не са направили. По същия
начин те не са обжалвали и определението за одобряване на спогодбата. Ето защо
съдът приема, че с решението, влязло в сила на 22.02.1994 г., и спогодбата от
01.03.1994 г. В.Ж. е придобил 7,35% идеални части от дворното място.
[77] Действително, самият В.Ж. е твърдял по време на
делото, че той е притежавал идеална част от дворното място, но, че то е било притежавано
в режим на етажна собственост. Каква е съсобствеността за определен обект –
обикновена съсобственост или етажна собственост – е въпрос на правна
квалификация, която се определя от съда. При това определяне няма пречка съдът
да приеме нещо различно от твърдяното от страната.
[78] Второто възражение за нищожност на съдебното решение
и спогодбата поради липса на разрешение от МФ за С.Г.(М.) за разпореждане с
имот в страната също е неоснователно. То е неоснователно, защото съдът не
прилага чл. 23, ал. 1, б. „а“ от ЗСВЦВК (отм).
[79] Съдът не прилага чл. 21, ал. 1, б. „а“ от ЗСВЦВК
(отм) поради следното: ЗСВЦВК (отм) е действал както към момента на
постановяването на решението от СРС за обявяване на предварителния договор за
окончателен, така и към момента на одобряване на съдебната спогодба. Съгласно
чл. 23, ал. 1, б. „а“ от този закон, без разрешение на МФ чуждестранни лица не
са могли да прехвърлят на местни или други чуждестранни лица имущества,
намиращи се в страната.
[80] Този текст на ЗСВЦВК (отм) е бил приет преди
приемането на Конституцията на Република България и е заварен от нея. Разпоредбите
на законите, заварени Конституцията, се прилагат само ако не ѝ противоречат
(§ 3, ал. 1 от ПЗР на Конституцията).
[81] Съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията, частната
собственост е неприкосновена. Чрез разпоредбата на чл. 23, ал. 1, б. „а“ от
ЗСВЦВК (отм) се ограничава правото на собственост, защото се затруднява разпореждането
с него на определена група лица. Следователно чл. 23, ал. 1, б. „а“ от ЗСВЦВК
противоречи на Конституцията. Ето защо съдът не го прилага (за същото
разрешение вж. решение на ВКС 331-2006-II Г. О. по гр. д. 261/2005 г.).
[82] След като съдът не прилага чл. 23, ал. 1, б. „а“ от ЗСВЦВК (отм), дори С.М. да е била чуждестранно лице по смисъла на ЗСВЦВК
(отм), тя е могла да се разпорежда с имуществото си в страната без разрешение
от МФ. Затова съдът приема, че възражението е неоснователно.
1.1.2. По основателността на иска
[83]
Предпоставката за уважаването на иска е ответниците да не са собственици на гаража.
Съдът приема, че ответниците не са собственици на 1/4 идеална част от процесния
гараж, но те са собственици на останалите 3/4, които са придобили чрез
давностно владение.
[84]
Съдът установи, че ЗВСОНИ е влязъл в сила през февруари 1992 г. Съдът също
установи, че към този момент процесният гараж е бил разрушен и наследодателите
на ответниците са го изградили в периода 1993-1996 г. Чрез ЗВСОНИ се е
възстановявала собствеността върху недвижими имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които
са съществували реално (чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ). След като гаражът не е
съществувал към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, собствеността за него не е
била възстановена.
[85]
Ответниците са възразили, че са придобили собствеността на този гараж чрез
давностно владение. Съдът приема, че възражението е основателно за 3/4 идеални
части от съществуващия в момента гараж поради следното: съдът установи, че
гаражът е бил изграден между 1993 г. и 1996 г. Към този момент - март 1994 г. -
В.Ж. вече е притежавал 7,35% идеални части от дворното място. Останалите
идеални части са били притежавани от наследодателите на ответниците, трети лица,
закупили апартаменти с идеални части от дворното място, и държавата, а
впоследствие СО.
[86]
Съдът установи, че в периода 1993 г.-2014 г. държавата, а след това СО е
продала само още един апартамент от сградата на бул. ****** – на 11.10.2006 г.
на Е.и П.К. – за който тя не е прехвърлила идеални части от дворното място, а
само правото на строеж (по-горе пар. 56). Съдът установи, че към 2014 г. СО е притежавала
1/4 идеални части от дворното място (25%) (по-горе пар. 59). Поради липсата в
периода от 1993 г. до настоящия момент на разпоредителни сделки от СО със
земята от дворното място на бул. „******, съдът приема, че към 1993-1996 г. първоначално
държавата, а след приемането на Закона за общинската собственост СО е имала 1/4
идеална част от дворното място на бул. „******.
[87]
Съдът не установи съсобствениците на земята от дворното място на бул. „******
да са учредявали на наследодателите на ответниците право на строеж за процесния
гараж. Правилото е, че собственикът на земята е собственик и на постройките
върху нея (чл. 92 от ЗС). Следователно в случая с изграждането на гаража от
наследодателите на ответниците, той е станал собственост на тях, В.Ж., третите
лица, притежаващи идеални части от земята, и държавата, а след приемането на
Закона за общинската собственост – СО.
[88] Съгласно чл. 69, ал. 1 от Закона за собствеността, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 от ЗС). Чрез давностно владение може
да се придобие собствеността и за паянтова сграда (решение на ВКС 679-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 597/2008 г.). До 31.12.2017 г. давност
не е текла по отношение на имоти, които са били частна държавна или частна
общинска собственост (§1 от ЗИД на ЗС; решение на КС 3/24.02.2022 г. по к. д.
16/2021 г.)
[89]
В случая съдът
установи, че от построяването му гаражът е бил ползван единствено от
наследодателите на ответниците, а след това от тях. Нещо повече, съдът
установи, че ответниците дори са оградили тази част от дворното място, в която
е гаражът, и са не допускали лица в нея. Това те са правили много повече от 10
години, като през 2011 г. са се снабдили и с констативен нотариален акт за
собственост по реституция и наследство. Ето защо ответниците са станали
собственици на 3/4 идеални части от гаража – за част от тях по давност, а за
друга част по приращение. Ответниците обаче не са придобили чрез давностно
владение 1/4 идеална част от гаража, която е станала собственост по приращение
първоначално на държавата, а след това на СО. Това е така, защото от 31.12.2017
г., докогато давност не е текла спрямо имоти частна държавна и частна общинска
собственост, до подаването на исковата молба са били изтекли само няколко
месеца.
[90]
Така съдът приема, че
искът е основателен за 1/4 идеална част от гаража и съдът признава за
установено, че ответниците не са собственици на 1/4 идеална част от гаража.
Съдът отхвърля иска в останалата му част съдът да признае за установено, че
ответниците не са собственици на останалите 3/4 идеални части от гаража.
1.1.3.
По последицата по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт от
2011 г., признаващ на ответниците правото на собственост на върху гаража
[91]
Когато с издаден охранителен акт се засягат права на трети лица, породеният от
това спор се разрешава по исков ред. При уважаване на иска издаденият акт се
отменя или изменя (чл. 537, ал. 2 от ГПК). Следователно предпоставка за прилагане
на последицата по чл. 537, ал. 2 от ГПК е уважаването на предходния иск по чл.
124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че ответниците не са собственици на гаража. Съдът
уважи предходния иск за 1/4 идеална част от гаража. Ето защо съдът отменя
констативния нотариален акт от 2011 г. за 1/4 идеална част от процесния гараж.
1.2. По иска чл. 108 от ЗС съдът да признае ищеца за собственик на идеална
част от дворното място и да осъди ответниците да му предадат владението на
неговата идеална част от оградената част от дворното място
[92] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Искът е допустим и, когато вещта е съсобствена и един от
съсобствениците владее цялата вещ, като възпрепятства владението на другите
съсобственици (ТР на ОСГК на ВКС 3/05.01.2022 г по т. д. 2/2020 г.). Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на
определена вещ; 2. ответникът да владее или държи тази вещ без основание и без
да е неин собственик.
[93] Съдът прие,
че В.Ж. е собственик на 7,35% от цялото дворно място на бул. „******, като
другите съсобственици са ответниците, трети лица и СО. Съдът също установи, че
ответниците са оградили и владеят 313,00 кв. метра от това дворно място, като
не осигуряват на В.Ж. достъп до тази част от дворното място, въпреки, че той
притежава 7,35% идеални части от нея.
[94] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът приема за установено, че В.Ж.
е собственик на 7,35% от частта от дворното място на бул. „******, която е
заключена между точки 1, 2, 3 и 4 по скицата от заключението на вещото лице инженер
П., и осъжда ответниците да предадат на ищеца владението на тази идеална част.
[95] Ответниците
са възразили, че са придобили по давност реалната част от 313,00 кв. метра от
дворното място на бул. „******, която се заключава между точки 1, 2, 3 и 4 по
скицата към заключението на вещото лице инженер П.. Възражението е
неоснователно.
[96] Това е така
поради следното: придобиването по давност на собствеността на реална част от поземлен
имот е възможно само ако:
- реалната част отговаря на
изискванията за минималните размери на площ и лице;
- или реалната част се
присъединява към съседен имот. И в двата случая е необходимо оставащата част да
отговаря на изискванията за минимални размери на площ и лице или пък също да се
присъединява към съседен имот (чл. 59 от Закона за териториалното и селищно
устройство (ЗТСУ) (отм); чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ); решение на ВКС 154-2020-I Г. О. по гр. д. 4 689/2019 г.).
[97] В случая съдът
установи, че реалната част от дворното място на бул. „******, която ответниците са оградили и владеят, няма никакво лице,
защото е във вътрешната част на двора, а ответниците не притежават съседно
дворно място, към което тази част да се присъединява (по-горе пар. 50).
Следователно ответниците не биха могли да придобият по давност собствеността за
тази реална част. Ето защо възражението им е неоснователно.
1.3. По иска чл. 109 от ЗС за
събаряне на оградата, изградена от ответниците, с която те са оградили
вътрешната част от дворното място на бул. „******
[98] Съгласно
чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на засегнатия имот; 2.
ответниците да са извършили определени неправомерни действия или да не са
извършили определени правомерни действия; 3. тези действия/бездействия да са
засегнали имота на ищеца и да са му попречили да упражнява своето право в пълен
обем.
[99] Съдът
установи, че В.Ж. е собственик на 7,35% идеални части от цялото дворно място на
бул. „******, включително и от реалната част, заключена между точки 1, 2, 3 и 4
от скицата към заключението на вещото лице инженер П.. Съдът установи, че тази
реална част е била оградена от ответниците и ищецът не може да ползва своята
идеална част от оградената реална част от дворното място. Налице е първата
предпоставка за уважаването на иска.
[100] Съдът
установи, че ответниците са изградили оградата през 1998 г. Тогава е действал
ЗТСУ (отм) и правилника за приложението му. Съгласно 225, т. 7 от ППЗТСУ (отм),
за изграждането на ограда се е изисквало разрешение за строеж. Съдът установи,
че ответниците не са имали такова. Ето защо изграждането на оградата е било неправомерно,
а чрез това действие ответниците са възпрепятствали възможността на ищеца да
ползва оградената реална част от дворното място съобразно неговия дял в
съсобствеността на дворното място. Налице са и втората и третата предпоставка
за уважаването на иска. Затова съдът го уважава и осъжда ответниците да
премахнат изградената ограда.
2. По насрещните искове на
ответниците
2.1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че В.Ж. не е собственик на
идеални части от дворното място
[101]
Искът е допустим, защото съдът установи, че ответниците имат права от дворното
място – те са съсобственици на идеални части от него. Той обаче, е
неоснователен и съдът го отхвърля, защото съдът установи, че В.Ж. е собственик
на 7,35% идеални части от дворното място.
2.2. По иска по чл. 124, ал.
1, пр. 3 от ГПК, че В.Ж. не е собственик на магазина
2.2.1.
По основателността на иска
[102]
Съдът прие, че В.Ж. е собственик на процесния магазин (по-горе пар. 72-74). Не
е налице предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.
2.2.2. По последицата по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на В.Ж.
от 1995 г. относно собствеността на магазина
[103]
Предпоставката за прилагането на последицата по чл. 537, ал. 2 от ГПК е съдът
да е уважил предходния иск. Съдът не уважава предходния иск. Затова съдът не
прилага последицата по чл. 537, ал. 2 от ГПК по отношение на нотариалния акт от
1995 г.
2.3. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК съдът да признае за установено,
че ответниците са собственици чрез давностно владение на постройката-гараж от
21,00 кв. метра и 313,00 кв. метра от дворното място на бул. „******
[104]
Съдът вече прие, че ответниците са собственици
на 3/4 идеални части от гаража, но не и на останалата 1/4 идеална част от него
(по-горе пар. 83-90). Съдът също прие, че ответниците не са собственици на
реалната част от 313,00 кв. метра от дворното място на бул. „******, заключена
между точки 1, 2, 3 и 4 по скицата към заключението на вещото лице П. (по-горе
пар. 95-97). Затова съдът уважава иска за 3/4 идеални части от гаража, но го
отхвърля за: останалата 1/4 идеална част от гаража; реалната част от 313,00 кв.
метра от дворното място на бул. „Янко Сакъзов“.
3. По разноските
[105]
В.Ж. търси разноски. Той е направил такива за 6 116,89 лева.
[106]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част
от иска (чл. 78, ал. 3 от ГПК. В.Ж. е ищец по исковете, които той е предявил, и
ответник по насрещните искове на ответниците. Съдът уважава изцяло два от
исковете на ищеца – иска по чл. 108 от ЗС и иска по чл. 109 от ЗС – и частично иска
по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за – за 1/4 идеална част от гаража, а го
отхвърля за 3/4 идеалния части от гаража. Съдът отхвърля изцяло два от
насрещните искове на ответниците, а уважава частично само иска по чл. 124, ал.
1, пр. 3 по отношение на 3/4 идеални части от гаража. Затова съдът осъжда
ответниците да заплатят на ищеца 4 587,68 лева разноски по делото
(6 116,89/3х2+(6 116,89/3х4).
[107]
Ответниците също търсят разноски. Те са направили такива за 4 331,10 лева.
От трите иска, по които ответниците са ответници, съдът отхвърля частично само
единия от тях – иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ЗС за 3/4 идеални части от
гаража. От трите насрещни иска, по които ответниците са ищци, съдът уважава
частично само един от исковете – този по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за 3/4 идеални
части от гаража. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответниците 1 082,78
лева разноски по делото (4 331,10/3х3х4).
Съдия:
[1] Вж. и стр. 5 от протокола
от съдебното заседание на 30.10.2020 г., в което съдът е постановил
определение, с което не е допуснал изменение на насрещния иск чрез въвеждане на
нови основания за нищожност на съдебната спогодба, направено със становището от
21.09.2020 г.(том I, л. 413).
[2] Макар да не са добре
четими три от копията на декларациите, които са били подадени по ЗОЕГПНС, съдът
приема, че в тях също са били вписани стаите за склад в дъното на двора, бивш
гараж. Съдът приема това, защото в протоколите от заседанията на комисията по
ЗОЕГПНС по отчуждителните преписки, които са били образувани по тези
декларации, изрично е вписано, че лицата, от които са изхождали декларациите,
са посочили пред комисията притежаването на тези стаи - бивш гараж.