М О Т И В И НОХД № 185/2019г. на СсОС
Против подсъдимия Й.В.Я. е предявено обвинение по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр.с чл.342, ал.1 НК за
това, че на 17.01.2019г. в гр.Силистра, по ул.“Добрич“ №142, при управление на
МПС, л.а. „Тойота“ с рег.№ СС 7055 АР е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при
приближаване на пешеходна пътека не е пропуснал движещата се пешеходка С.Д.П.,
б.ж. на гр.Силистра, чрез намаляване на скоростта или спиране, при което е
допуснал ПТП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта й, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
В хода на досъдебното производство, подс.Я. е
изразил желание делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
В разпоредително заседание, процесуалният представител на подсъдимия в
процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК, потвърждава изразеното от подсъдимия
желание за приключване на делото по реда на съкратено съдебно следствие, и по-специално
в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебното производство проведено в условията на чл.252, ал.1 НПК, съдът
разясни на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва направените
от него самопризнания, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед приетия от съда ред за разглеждане на производството, подс.Я. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура-Силистра
поддържа предявеното обвинение, като счита, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, а доказателствата от досъдебното производство са достатъчни.
Самопризнанието, което е направил подсъдимия е в синхрон с тези доказателства.
Предвид на това, прокурорът пледира за налагане на подс.Я.
на наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а при преценка на
съда и с приложението на чл.55 НК, като му определи наказание лишаване от
свобода. Прокурорът счита, че не са налице условията за ефективно изтърпяване
на наказанието и пледира за отлагането му на осн.чл.66 НК. Прокурорът предлага да се наложи и предвиденото наказание по чл.343г НК-лишаване от право да се управлява МПС, а също така и да се отмени мярката за
неотклонение при условно наказание.
Процесуалният представител на конституираните, като частни обвинители М.Е.И.
и Д.Е.П.-адв.В., изразява съгласие и се присъединява към изложеното от
прокурора. Адв.В. счита, че обвинението се подкрепя
несъмнено от събраните по делото доказателства и също изразява мнение, че
подсъдимия следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено справедливо
наказание, преценявайки наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Ч.обв. Д.Е.П. изразява несъгласие с
определението „пострадала“, тъй като според него се касае за убийство, а
пострадалите са близките на починалата.
Процесуалният представител на подсъдимия, адв.Д. отново потвърждава
признаването на всички факти изложени в обвинителния акт, и акцентира на
въпросите от значение за индивидуализиране на наказанието. Адв.Д.
изтъква многобройните според него смекчаващи вината обстоятелства и характера
на деянието, като пледира за определяне на наказанието или при предпоставките
на чл.55 НК или чл.58а, ал.1 НК, но и в двата случая в размер около минималния
от предвидения за това деяние. Адв.Д. също намира, че
са налице условията за приложение на чл.66 от НК и иска от съда за налагане на
наказанието по чл.343г НК по справедливост.
Подс.Я. поднася искрените
си съболезнования към близките на починалата и изразява съжаление за случилото
се. В правото му на последна дума пледира за справедливост.
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приложени към ДП №6518 ЗМ-13/2019г. по описа на ОДМВР-Силистра и
становището на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.01.2019г. около 12.10ч. подс.Я.
управлявал л.а. „Тойота Корола“ с рег.№ СС 7055 АР по
ул.“Добрич“ в гр.Силистра, в посока изхода на града към гр.Добрич. Ул.“Добрич“
в този район е с две платна за движение във всяка посока, като процесното
платно е с широчина от 7,30м. Двете платна са разделени от затревена ивица с
широчина от 3,5м. В дясната част на платното към гр.Добрич се намира паркинг, а
успоредно на него тротоар. В района на местопроизшествието се намира очертана
пешеходна пътека-тип „Зебра“, сигнализирана и с пътен знак-Д17. На
инкриминираната дата пътната настилка е била в добро състояние, времето ясно,
имало е много добра видимост. Подсъдимият е пътувал сам в автомобила, като след
преминаване през кръстовището с ул.“Седми септември“ продължил по ул.“Добрич“,
насочвайки се към изхода на града. Движението на хора и автомобили в този район
е натоварено, предвид на това, че тук се намират жилищни комплекси и търговски
обекти, а непосредствено преди пешеходната пътека се намира и пътно кръстовище.
В този момент, подсъдимия управлявал автомобила си със скорост от около 40-45
км/ч. По същото време, пострадалата С. Д.П. предприела пресичане на пешеходната
пътека, в посока от хипермаркет „Хмелницки“ към
отсрещния тротоар, като за целта е трябвало да пресече е двете платна на
ул.“Добрич“. В района не е забранено спирането и паркирането на автомобили,
поради което на пътното платно е имало такива, включително и товарен автомобил.
Те обаче не възпрепятствали възприемането на пешеходната пътека. Пострадалата
поради възрастта си се е предвижвала с бастун и в ръката си е държала пазарска
чанта. Тя преминала средата на пътното платно в посока гр.Добрич и наближила
разделителната ивица, когато била ударена от управлявания от подсъдимия
автомобил. Ударът станал с предната част на автомобила, в лявата страна на
движещата се от дясно на ляво, спрямо посоката му на движение, пострадала.
Вследствие на удара, тя била отхвърлена на пред и паднала на платното.
Подс.Я. веднага спрял
автомобила и отишъл при пострадалата. На помощ се притекли и свидетелите Р. и Н.,
като последната се обадила на тел.112. Пристигналия на място медицински екип
откарал пострадалата в МБАЛ-Силистра. Там бил извършен медицински преглед и
пострадалата била настанена в хирургично отделение. Първоначалните изследвания
не установили сериозни наранявания, поради което същият ден на
местопроизшествието не е правен оглед.
Вечерта на 17.01.2019г. състоянието на пострадалата рязко се влошило и тя
била настанена в реанимацията, където в 19.30ч. починала.
Оглед на местопроизшествието е извършен на следващият ден.
От назначената СМЕ и видно, че непосредствената причина за настъпване
смъртта на пострадалата П., е остра следкръвоизливна анемия в резултат на
продължително кръвотечение от счупените кости и разкъсаните дълбоки кръвоносни
съдове. Налице е причинно-следствена връзка, между получените вследствие
настъпилото ПТП увреждания и настъпилата смърт.
В кръвта на подс.Я. не е установено наличието
на етилов алкохол.
С оглед събраната доказателствена съвкупност, включваща обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на изготвените
съдебномедицинска и автотехническа експертизи,
писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествието, албум, справка за наложени административни наказания,
епикризи и медицинска документация, справка от метеорологична обсерватория
гр.Силистра, протокол за установяване на техническата изправност на л.а.
„Тойота“, свидетелство за съдимост, данни за личността на подсъдимия, съдът
намира, че от обективна страна подс.Я. е осъществил
престъпния състав на чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1, вр.с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 17.01.2019г. в
гр.Силистра, по ул.“Дабрич“ №142, при управление на
МПС, л.а. „Тойота“ с рег.№ СС 7055 АР е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при
приближаване на пешеходна пътека не е пропуснал движещата се пешеходка С.Д.П.
на 79г., б.ж. на гр.Силистра, чрез намаляване на скоростта или спиране, при
което е допуснал ПТП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта
й, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в причинената смърт на С.Д.П.,
е пряка и непосредствена последица от извършеното от подс.Я.
нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: чл.119, ал.1 от ЗДвП,
който задължава водачът на МПС, при приближаване на пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на нея или вече преминаващи пешеходци, като намали скоростта
или спре.
В случая, подс.Я. с управлявания от него
автомобил се е приближавал към налична пешеходна пътека тип „зебра“, която е
била обозначена достатъчно ясно и категорично, посредством очертаването й,
съобразно изискванията на чл.64, т.3, б.“а“- М8.1 от ППЗДвП,
както и с пътен знак Д17. Вместо да упражни своевременен контрол върху
управлявания от него автомобил по начин, който би му позволил да спази
нормативното изискване на чл.119, ал.1 ЗДвП и да пропусне движещата се по
пешеходната пътека пострадала П., като намали скоростта или спре, подс.Я. не е въздействал по никакъв начин върху спирачната
уредба на лекия автомобил. В резултат на това, подсъдимия е причинил ПТП, като
е блъснал с предната част на управлявания от него автомобил, преминаващата по
пешеходната пътека в посока от дясно на ляво спрямо посоката му на движение,
пострадала П., като е причинил смъртта й.
Видно от назначената АТЕ, в началото на сблъсъка, подс.Я.
се е движил със скорост от около 40-45км/ч, като опасната зона за спиране при
тази скорост е от 22,38 до 26,5 метра. Когато пострадалата е стъпила на пътното
платно, респ. на пешеходната пътека, автомобилът е била на разстояние от нея на
от 61,73 до 69,50 метра, т.е. категорично извън опасната зона за спиране. От
изложеното става ясно несъмнено, че подс.Я. е бил в
състояние да възприеме преминаващата пешеходка и да предотврати удара с нея, и
единствено субективното му поведение да не намали скоростта или да спре, е
станало причина за фаталното съприкосновение.
Извън всякакво съмнение, с оглед доказателствената съвкупност е, че
допуснатото нарушение на правилата за движение от страна на подс.Я., е в пряка причинна връзка със съставомерния резултат-причинената смърт на пострадалата П..
Безспорно е установено също така, че смъртта на П. настъпила на инкриминираната
дата в МБАЛ-Силистра, е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
получените от нея травматични увреждания, вследствие на допуснатото ПТП.
ПТП на конкретното място и при конкретните климатични условия е било
нормално предотвратимо, и причина за допускането му е единствено неправомерното
поведение на подс.Я..
Такова е и становището на вещото лице по изготвената АТЕ, което е
категорично, че подс.Я. е имал възможност чрез спиране
или подходящо намаляване скоростта на управлявания от него автомобил, да
осигури безпрепятственото пресичане на пътното платно на пострадалата П..
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, при форма
на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните обстоятелства е бил длъжен, и е могъл да ги
предвиди. Деянието е извършено при благоприятни пътни и атмосферни условия,
като не са били налице никакви обективни причини, които да оправдаят
неправомерното му поведение, т.е. той освен, че е имал възможност да предвиди и
предотврати престъпния резултат, но е бил длъжен да го стори. Създалата се
непредотвратима пътна ситуация, е изцяло вследствие неправомерното поведение на
подс.Я., и проявеното от него нехайно отношение към
основни правила от движението по пътищата, каквито са осигуряването на
предимство на пешеходците, намиращи се на пешеходна пътека.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Я.,
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно
минало, липсата на други противообществени прояви, здравословното му състояние,
изразеното съжаление, направените самопризнания и процесуалното му поведение.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема наложените
административни санкции. Коректно е да се посочи, че става въпрос за издадени
едва две наказателни постановления, за извършени няколко нарушения на правилата
за движение по пътищата. Отегчаващо обстоятелство са и допуснатите от подс.Я. нарушения на ЗДвП извън съставомерното
по чл.119, ал.1 от закона, а именно: чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, който
задължава водачът на МПС при избиране скоростта на движение да се съобрази с
атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Безспорно установено е, че скоростта на движение на управлявания
от подс.Я. автомобил, е била в рамките на позволената
за конкретния пътен участък. Налице са били обаче фактори, които са го
задължавали да се движи и с по-ниска скорост от установената. Такива са били
данните за заслепяването му от слънцето, и усложнената пътна обстановка в
конкретния участък, изразяваща се в наличието на кръстовище, паркирани
автомобили, включително и голям товарен такъв, както и наличието на търговски
обекти, предполагащи към интензивно движение на пешеходци. В тази връзка е било
съвсем предвидимо появата на пешеходци, по изключително добре обозначената и
видима пешеходна пътека.
В контекста на горното, е и допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.116 ЗДвП, задължаващ водачите на МПС да бъдат особено внимателни към престарелите
хора, каквато с оглед възрастта от 79г. е и пострадалата П..
Предвид на това, съдът не намери основание за приложение на
привилегирования текст на чл.55 НК, тъй като установените смекчаващи вината
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни. Относителната им
тежест обаче, мотивираха съда да индивидуализира наказанието в минималния, от
предвидения за конкретния престъпен състав размер, а именно: три години
лишаване от свобода. Предвид характера на производството /съкратено съдебно
следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК/, съдът редуцира така определеното
наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, и определи
същото в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съвкупната преценка на обсъдените до тук обстоятелства, налагат извода,
че поради невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия и характера на
деянието, предупредителното и възпиращо въздействие върху него, а и върху
останалите членове на обществото, с оглед изискванията на чл.36 НК, би могло да
се реализира без неговата принудителна изолация в местата за лишаване от
свобода. Размерът на изпитателния срок, който в случая е четири години, ще е
достатъчна гаранция за постигане на необходимия възпиращ и предупредителен
ефект върху подсъдимия, след като за него съществува опасността, при бъдещо
престъпно поведение да изтърпи и отложеното наказание. Ето защо според съда,
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, в пълна степен ще
удовлетвори изискванията за справедливост, без да се надхвърли въздействието на
наказателната репресия.
При съобразяване разпоредбата на чл.343г, вр.с
чл.37, т.7 НК съдът прие, че подс.Я. следва да бъде
осъден на лишаване от право да управлява МПС за определен срок, предвид на
това, че именно вследствие на неправомерното му поведение, като водач на МПС,
допускайки процесното нарушение на правилата за движение по пътищата, се е
стигнало до съставомерния резултат. Според съда, този
срок следва да бъде три години.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 НПК, подс.Я. следва да заплати и направените в хода на досъдебното
производство разноски, възлизащи на 560, 80 лева.
На основание чл.309, ал.4 НПК съдът отмени взетата по отношение на подс.Я. мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.Я. наказание
в този си вид и размер, ще изиграе своята превантивна, възпитателна,
поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.