№ 2009
гр. Варна , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500426 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2927/16.02.2021г. от „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез юрисконсулт Р.Г., срещу решение № 261555 от
07.12.2020г., постановено по гр.дело № 730/2020г. на ВРС, VIII-ми състав, с което
въззивното дружество е осъдено да заплати на В. ИЛ. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул. „Сливница“ № 187, вх. 1, ет. 2, ап. 4, сумата 1170.72 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на подадено на 15.03.2019г.,
неотговарящо на стандарта, електрическо напрежение по мрежата, доставяно до обект:
жилищна сграда, находяща се в с. Манастир, община Провадия, с абонатен № **********,
изразяващи се в повреда на следните електроуреди: Аспиратор Mosaiko 60XPRO Vario
Eurolux; LSD телевизор Panasonic, модел TH-42PY8P, фабричен № FF-8610218; телевизор
Samsung, модел CW29Z408PQ, фабричен № 56423HBL500810P; ел. трион BOSH, модел
3600H61901, фабричен № ********** и ел. зарядно; ел. крушки LED-10W-10 бр., марка
Lichtex и кабел за телевизор приемник HDM1, която сума представлява 4/6 части от цялата
сума 1756.09 лв. и съответства на квотата на ищцата В.Я. в собствеността върху вещите,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.01.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 95.61 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата 1170.72 лв. за периода 02.04.2019 г. – 20.01.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, както и на всеки един от ищците М. ЯНК. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Отец Паисий“ № 8, ет. 5, ап. 13 и ИЛ. ЯНК. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.
„Сливница“ № 187, вх. 1, ет. 2, ап. 4 сумата от по 292.68 лв., представляваща1/6 части от
цялата сума 1756.09 лв. и съответстваща на квотите на ищците в собствеността върху
вещите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.01.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 82
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от по 23.91 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата 292.68 лв. за периода 02.04.2019 г. – 20.01.2020 г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Изразено е несъгласие с извода на
първоинстанционния съд за доказаност на твърденията на ищците, че на 15.03.2020г. е
1
настъпил „токов удар“ в с. Манастир по вина на въззивното дружество. Намира, че съдът се
е позовал на противоречиви свидетелски показания и на заключението на вещото лице
Лидия Босева, което е оспорено от въззивника. Счита, че по делото не е доказана причинно –
следствена връзка между изпълнението на договорните задължения на дружеството и
настъпването на твърдените от въззиваемите вреди. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Молят за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от
цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая,
въззиваемата страна желае да се приеме като писмено доказателство по делото писмо изх. №
РД2600-398 от 19.03.2019г. на кмета на Община Провадия до ответното дружество, както и
събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата относно пострадали от
токовия удар домакинства освен това на ищците, респективно съставян ли е списък на
пострадалите домакинства и изгорелите им електроуреди. Първото доказателствено искане
се явява основателно, доколкото писмото, макар и съставено преди преди приключване на
устните състезания прред първата инстанция, не изхожда от въззиваемата страна, респ. не е
адресирано до нея, поради което следва да се приеме за новооткрито. Искането за събиране
на нови гласни доказателства за обстоятелства, за които е допуснат един свидетел пред
първата инстанция не следва да се уважава. В случай, че събраните гласни доказателства не
са били достатъчни, то страната е разполагала с възможността да поиска от
първоинстанционния съд допъскенето на нови свидетели, съобразно разпоредбата на чл.159,
ал.2 от ГПК. Като не е сторила това, то искането се явява преклудирано.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 2927/16.02.2021г. от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез юрисконсулт Р.Г.,
срещу решение № 261555 от 07.12.2020г., постановено по гр.дело № 730/2020г. на ВРС,
VIII-ми състав, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на В. ИЛ. ЯНК., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187, вх. 1, ет. 2, ап. 4, сумата 1170.72 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на подадено на
2
15.03.2019г., неотговарящо на стандарта, електрическо напрежение по мрежата, доставяно
до обект: жилищна сграда, находяща се в с. Манастир, община Провадия, с абонатен №
**********, изразяващи се в повреда на следните електроуреди: Аспиратор Mosaiko
60XPRO Vario Eurolux; LSD телевизор Panasonic, модел TH-42PY8P, фабричен № FF-
8610218; телевизор Samsung, модел CW29Z408PQ, фабричен № 56423HBL500810P; ел.
трион BOSH, модел 3600H61901, фабричен № ********** и ел. зарядно; ел. крушки LED-
10W-10 бр., марка Lichtex и кабел за телевизор приемник HDM1, която сума представлява
4/6 части от цялата сума 1756.09 лв. и съответства на квотата на ищцата В.Я. в
собствеността върху вещите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2020г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 95.61 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата 1170.72 лв. за периода 02.04.2019 г. – 20.01.2020 г.,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и на всеки един от ищците М. ЯНК. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ № 8, ет. 5, ап. 13 и ИЛ. ЯНК. ЯНК., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187, вх. 1, ет. 2, ап. 4 сумата от по 292.68
лв., представляваща1/6 части от цялата сума 1756.09 лв. и съответстваща на квотите на
ищците в собствеността върху вещите, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2020г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от по 23.91 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 292.68 лв. за периода 02.04.2019 г.
– 20.01.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото писмо изх. № РД2600-398 от
19.03.2019г. на кмета на Община Провадия до ответното дружество.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемата страна за
събиране на нови гласни доказателства посредством разпит на един свидетел.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 426/2021г. на ВОС за 22.06.2021г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им
представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3