Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, …………2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
Мл.
с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Дойчев
в.гр. дело
№ 1621 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
307, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 258 и
сл. от ГПК, и е образувано след решение № 229/04.07.2018г. по т.д. № 488/2018
по описа на ВКС, с което е ОТМЕНЕНО на основание чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК
Определение № 1899/01.06.2015г., по в.гр.д. № 1577/2015г. на ОС-Варна, с което
е прекратено производството и обезсилено постановеното първоинстанционно
решение № 1679/07.04.2015г. по гр.д. №9767/2014 г. на РС-Варна, като делото е
върнато на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д.
№1577/2015г. от момента на последното порочно процесуално действие.
Въззивната жалба на „Енерго – Про
Продажби“АД е против решение № 1679/07.04.2015г. по гр.д. № 9767/2014г. на ВРС,
с което е осъдено „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, да заплати на „КНМ
Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
Георги Живков №22, представлявано от П.Н.К. сумата от 1493,39 лева, платена без
основание, представляваща корекция на сметка за периода от 15.07.2011г. до
10.01.2012г.. начислена служебно по констативен протокол за обект на
потребление с абонатен № **********, клиентски № **********, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ 28.07.2014г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението
на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон, като се иска неговата отмяна. Възраженията против решението
са в следния смисъл: Решението на ВРС е вътрешно противоречиво, неясно и
немотивирано; ВРС неправилно е приел, че в полза на ответника не съществува
договорно основание против праводателя на ищеца за претендиране заплащането на
процесната сума; че клаузите в общите условия, уреждащи едностранна корекция,
са неравноправни по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Заявява се още, че е доказано
виновно извършено действие от страна на потребителя, водещо до неотчитане на
потребяваната от него ел.енергия – цитира се съдебна практика. Посочва се, че
основанието за заплащане стойността на ползваната от потребителя ел.енергия е
облигационно ПО по договор за продажба на ел.енергия, поради което не са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Навеждат се доводи също така, че
процесната фактура е издадена след като надлежно е установено неизмерване на
преминаващата електрическа енергия през проверения електромер, което е в
резултат на неизпълнение на договорните задължения на ползвателя чрез
осъществено въздействие върху схемата на свързване на СТИ, както и че в
резултат на това същият е ползвал доставена му електрическа енергия, която не е
отчитана, съответно не е заплатена. Оспорва се също така и извода на ВРС, че не
се дължи на основание на сключеното между страните споразумение. Прави се
подробен анализ на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД. Излага твърдения, че договорът
за цесия, който черпи права ищеца, е нищожен, поради липса на предмет, както и
че дори и да се действителен, цесията не е съобщена на ответника, тъй като не е
предствавено пълномощно на лицето изготвило уведомлението, поради което
последното не уведомлението не представлява изявление на цедента. Моли се
решението на ВРС да бъде отменено изцяло, а искът – отхвърлен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от насрещната страна „КНМ ГРУП“ЕООД.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.99 ал.1 вр.
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молбата ищеца твърди,
че по силата на договор за цесия от 28.05.2014год., ищецът изцяло встъпва в
правата на кредитор по вземане за сумата от 1 493.39лв., представляваща
недължимо платена сума по начислена от ответника фактура №**********
/11.01.2012год. по извършена корекционна процедура. С уведомление за цесия
получено от ответника на 21.07.2014год., ответникът е уведомен за новия
кредитор по вземането.
Твърди, че на 10.01.2012год. е извършена
проверка на електромер на обект с
абонатен номер ********** и кл.номер
**********, на който титуляр е М. К. М.
с адрес на потребление: село Блъсково, община Провадия, ул.Първа №2.
Потребителят не е манипулирал СТИ, не е ползвал енергията, която му е начислена
за периода от 15.07.2011год. до 10.01.2012год. на стойност
от 1 493.39лв.
Плащане на процесната сума е
осъществено с мотив да не бъде
преустановено снабдяването с ел.енергия. Независимо от плащането, потребителят
не е съгласен с така начислената сума по КП и счита, че не я дължи на
ответника, респективно че я заплатил без правно основание.
Твърди, че всички действия по
определянето на процесната сума са извършени едностранно, без присъствие на
потребителя или на негов представител на самата проверка. Оспорва начина и
методиката, по които е начислена сумата. Твърди, че на този адрес не е
употребена ел.енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по
одобрените от ДКЕВР цени на ел.енергия. Оспорва констативния протокол на
„Енерго Про Мрежи” АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Оспорва
справката за корекция.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна „Енерго - Про Продажби” АД в срока по чл.131 от ГПК. В
отговора на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост и
неоснователност на иска. Оспорва предявения иск изцяло по следните съображения:
Договора за продажба на вземане от 28.04.2014год. е нищожен, на основание
чл.26,ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет, поради несъществуване на
прехвърляното вземане; Договорът за продажба на вземане от 28.05.2014год. е
нищожен, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.42,ал.2 от ЗЗД, поради
липса на съгласие. Твърди, че не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на
вземането, доколкото същото е изпратено от пълномощник без представителна
власт. фактура № ********** /11.01.2012год. е издадена за доставена и потребена
от абоната М. К. М. електрическа енергия за периода от 15.07.2011год. до
10.01.2012год., след като е установено, неизмерване на електрическата енергия
от проверения електромер. Твърди се, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която е констатирано неизмерване на ел. енергия, поради вмешателство в схемата на електромера. За
проверката е съставен констативен протокол. Излага се, че при проверката са
спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. На база на
констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл.38, ал.3
т.3 от Общите условия, поради което е начислена процесната сума. Твърди се, че
абонатът виновно е извършил нарушение на
задължението си да не използва ел. енергия, без тя да се отчита от СТИ и
съответно да заплаща цялата потребявана ел.енергия.
Моли иска да бъде отхвърлен и да
му се присъдят направените по делото разноски.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че М. К. М. е
потребител по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕП (одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007
г. на ДКЕВР) и че с ответното дружество, е във валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Не се спори и
по това, че при проверка на 10.01.2012г. на електромер с № 2014192, отчитащ
консумираната ел.енергия на обект с аб. №**********, ответникът е установил, че
е монтиран шунт (мост) между главния предпазител и второстепенните, вследствие
на което електромерът е отчитал само част от потребяваната ел. енергия, за
което е издаден констативен протокол № 0043886/10.01.2012г. На база цитирания
протокол е била изготвена справка № 211139/11.01.2011г. за корекция на сметки
на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУДПЕЕЕМ (Одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР) за периода от 15.07.2011г. до 10.01.2012г., за
което е издадена фактура № **********/11.01.2012г. за сумата от 1493,39 лева.
Поради забавяне на плащанията,
Младен Кирилов Мирчев е сключил с ответното дружество споразумителен протокол №
ДР 08700/10.02.2012г., по силата на който се е задължил да заплати на ответника
дължимата от него сума към този момент в размер на 1128,15 лева на пет вноски.
Не е спорно, че сумата от 1493,39лева е заплатена към настоящия момент.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че в случая се касае за промяна в схемата на свързване на СТИ към
електропреносната система, което влияе на измерването на ел. Енергия, при което СТИ отчита само част от потребяваната ел. енергия от
абоната.
По
делото е представен и договор за прехвърляне на вземането от 28.05.2014г., по силата на който М. К. М., чрез пълномощника си адв. К.
Т. е прехвърлил на настоящия ищец „КНМ груп“ ЕООД вземането си към ответника на стойност съответстваща на процесната
сума.
Видно
от уведомление с вх. № 3174748/21.07.2014г., М. К. М., чрез пълномощника
си адв. К.Т., е уведомил ответното дружество за прехвърляне на вземането с договора за цесия от 28.05.2014г. (л.59).
По
делото е представено и пълномощно от 04.05.2014г., с което М. К. М.
е упълномощил адв. Т. да осъществява действия по
продажба на вземанията му към „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, включително и с
действия по уведомяване на длъжника.
В хода на производството пред ВРС
ищецът „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлил процесното вземане на третото за делото
лице - „Интейк“ ЕООД.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Възраженията за недопустимост на
производството предвид депозирания с молба от 19.05.2015г. отказ от иска са
неоснователни. С влязло в сила решение по реда на чл.307 ГПК делото е върнато
за разглеждане от онова процесуално действие, послужило като основание за
отмяна. Настоящият състав счита, че това е разглеждането на депозираната от Д.
молба за отказ от иск. Съдът, като съобрази влязлото в сила решение № 764/25.10.2016г.
по т.д.№762/15г. по описа на ВОС, с което е прието, че вписването на К. Д. като
управител на „КНМ Груп“ ЕООД и заличаването на П.К. като такъв, са
несъществуващи обстоятелства, както и факта, че отказът от иск е депозиран от
Диденко, е оставил молбата без движение, тъй като е подадена от лице без
представителна власт. Молбата не се поддържа от управителя на ищцовото
дружество. Предвид горното и не е налице валиден отказ от иска, заявен от лице,
разполагащо с представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Затова и
съдът не е десезиран и производството е допустимо.
За да се приеме, че предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен, в тежест на
ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и пълно, при
наличието на изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия, както и че
праводателят по същата М. К. М. е платил процесната сума от 1493,49 лева като
стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия за процесния обект, находящ
се в с. Бъклово, Общ. Провадия, ул. „Първа“ № 2 с абонатен № ********** и
клиентски № ********** за периода от 15.07.2011г. до 10.01.2012г. В тежест на
ответника – въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване, че е налице
основание за плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.
По делото не се спори, че
праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т.
42 от ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че
имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел.
мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел.
енергия. Установено е също, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното
дружество сумата от 1493,39лева,
съставляваща стойността на служебно начисленото му количество ел. енергия за
посочения период.
Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право
на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като
основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след
корекция) ел. енергия е за периода, в който са били в сила ОУ на ДПЕЕЕП (одобрени
с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР) на дружеството „Е.ОН България
Продажби” (със сегашно наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна и и ОУ на
ДПЕЕЕМ (одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и
допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР) на дружеството „Енерго-про
Мрежи“ АД ( понастоящем с наименование „Електроразпределение Север“ АД, които
следва да намерят приложение в отношенията между страните на основание чл. 98а,
ал. 1 и чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ.
Основен е въпросът дали клаузите
на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕЕП и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към процесния период императивни
разпоредби на законодателство и основни принципи на правото.
За процесния период от
15.07.2011г. до 10.01.2012г. отношенията между страните се регламентират от
Закона за енергетиката (ЗЕ), Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в
енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от
11.05.2007 г. /понастоящем отменени/.
В издадената въз основа на чл.
116, ал. 7 от ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността,
съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000
год. (отм., бр. 34 от 19.04.2005 г.), за извършване на едностранни корекции на
подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за
това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа
енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ)
от 2007 год., действали до 15.11.2013 год. При липса на предвидена в
действащото през процесния период законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките
за минал период, не съществува законно основание такава клауза да се уговаря в
Общите условия.
Клаузите Общите условия, които
регламентират правото на доставчика едностранно да коригира на сметките за
електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и
без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита
за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП. Разпоредбата на чл.
25 от Общите условия на ДПЕЕЕ нарушава основните принципи на равнопоставеност
между страните и на защитава интересите на потребителите при търговията с
електрическа енергия. По своята същност разпоредбата на чл. 25 от Общите
условия предвижда санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно
поведение на последния. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира
отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което
нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Посочената клауза
противоречи и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на
имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която
отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД – в този
смисъл Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС.
Коригирането на сметките само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя М. М., е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да
обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с
приетите от самия него общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно
чл. 16, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 115/20.05.2015г.
по гр. дело № 4907 по описа за 2014 г на ВКС.
С оглед нищожността на клаузите на
чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката
за потребена ел. енергия за минал период на праводателя на ищеца, съответно и
нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът счита, че
сумата от 1493,39 лева, е заплатена без основание от цедента М. на ответното дружество– при начална липса
на основание и подлежи на връщане на цесионера „КНМ ГРУП“ ЕООД.
Относно твърдението че процесните
суми са на основание извънсъдебно
признание, направено от страна на цедента за дължимостта на процесната сума
чрез споразумителен протокол между страните, съдът намира следното:
Поради нищожността на посочената
клауза за корекционна процедура по аргументи, изложени по-горе, същата не
обвързва страните и не намира приложение в техните провоотношения, включая и
извънсъдебните им такива. Това е достатъчно, за да се приеме, че вземането на
ответното търговско дружество, описано в подписаното между страните
споразумение, доколкото касае именно процесния корекционен период, е също
изцяло недължимо, респективно платената от М. М. сума от 1493,39 лв. е при
липсата на валидно правно основание. Затова и сключеното споразумение за
установяване дължимостта на сумата по корекцията, както и за разсрочване
плащането на сумата не може да изключи отговорността на ответното дружество за
връщане на даденото при липса на основание. Фактът, че споразумителният
протокол съдържа и установителна част, в която страните са признали наличие на
задължение за въззиваемия и неговия размер, не може да игнорира липсата на
основание за възникване на признатото задължение. Констатираната нищожност на клаузите,
въз основа на които е извършена едностранната корекция и които представляват
основание за начисляване на процесната сума, не може да бъде санирана от
подписания споразумителен протокол. Същият няма основание за начисляване на
процесната сума като дължима.
И не на последно място съдът
приема, че Споразумителният протокол не представлява по своята правна същност
извънсъдебно признание на вземането, тъй като единствената причина, поради
която е съставен, е да не се стигне до прекъсване на електрозахранването на
абоната с ел.енергия, което е ноторна последица при наличие на задължения по
отношение на въззивното дружество.
Неоснователно е възражението и
относно нищожността на извършената цесия. Доколкото предмет на договор за цесия
могат да бъдат всякакви вземания, включително и такива за бъдещи и неизискуеми
вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на
договаряне, то по аналогия и спорните права могат да бъдат цедирани при
постигната между страните уговорка. Спорното вземане е прехвърлимо и
респективно е годен предмет на договор за цесия. От момента на даването,
доколкото същото е осъществено при първоначална липса на основание, настъпва и
изискуемостта за връщане на даденото. Т.е., към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо и изискуемо вземане към ответника. Също
така, цесията е съобщена от цедента чрез неговия пълномощник съгласно чл.99
ал.4 от ЗЗД.
Що се отнася до
възраженията за липса на надлежно учредена представителна власт за адв. К. Т.
при сключване на договора за цесия и изпращане на уведомлението, то същите не
следва да бъдат обсъждани, тъй като въззивникът не е легитимиран да прави
подобни възражения /в т.см. ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения съдът
намира, че е налице валидно цедирано в полза на въззиваемата страна вземане към
въззивника, поради което и предявеният иск за събиране на вземането е
основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение в цитирания смисъл
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид
направеното искане, въззивниът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна 340.00 лева, разноски пред настоящата инстанция - адв. възнаграждение и
429,87 лева разноски пред ВКС -държавна такса и адв.хонорар (съобр. т.4 на ТР
№6/2013г. на ОСГТК на ВКС), или общо сумата от 769,87 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1679/07.04.2015г. по гр.д. № 9767/2014г.
на ВРС.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна
Тауърс Г, да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бук“ № 1,
ет. 5, ап. 10, сумата от 769,87 лева /седемстотин
шестдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ – разноски за
настоящата инстанция и в производството по отмяната, съставляващи адвокатско
възнаграждение и държавна такса, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.