№ 24
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора П. П. Кр.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице ЮС. М. К. за възобновяване на
наказателното производство по ВЧНД № 16/2021г. по описа на Окръжен съд
гр.Ямбол и отмяна на постановеното по него определение
№260085/11.10.2021г., с което е потвърдено определение
№260006/07.01.2021г., постановена по ЧНД № 1057/2020г. по описа на
Районен съд гр.Ямбол.
В искането се релевират касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1 и 2
от НПК /нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила/ за възобновяване на наказателното
производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В искането са изложени доводи, че двете редовни съдебни инстанции
са допуснали съществено процесуално нарушение, засягащи правото на
защита на осъдения, като са оставили без уважение искането на защитника на
осъдения за изискване на справка от Дирекция „Електронно правосъдие и
регистри“, което е попречило да се определи дали е налице обективна
съвкупност на извършените от него деяния. Изтъква, че въз основа на
1
събраните по делото доказателства, съдът неправилно е приложил
материалния закон, като е отхвърлил молбата му за налагане на общо
наказание измежду наложените му наказания за осъжданията му във
Федерална Република България и Република България. Моли за
възобновяване на делото и определяне на едно общо наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят – осъдено
лице Ю.К., редовно призован, се явява лично. Явява се и служебният
защитник адв. М.С. от АК – Бургас. Защитникът се присъединява към
искането на осъдения за възобновяване на делото и определяне на общо
наказание с молба за обстоен и задълбочен анализ на представените
материали.
Осъденият искател К. поддържа искането си. Моли за определяне на
общо наказание.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура –
Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за
възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Излага
доводи за законосъобразност на актовете на редовните инстанции. Счита за
неприложими чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на настоящия
случай, тъй като наказанието, наложено във Федерална Република Германия е
за престъпление, извършено след влизане в сила на присъдите по НОХД №
971/2002г. и НОХД № 1070/2005г., двете на Районен съд – Ямбол.
В последната си дума осъденият К. моли делото да бъде възобновено и
да се приспадне търпяното от него наказание във Федерална Република
Германия.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като
съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие
следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в
чл. 419 от НПК – атакувано е влязлото в сила на 11.10.2021г. определение
№260006/07.01.2021г. по ЧНД № 1057/2020г. на ЯРС, потвърдено с
определение №260085/11.10.2021г., постановено по ВЧНД № 16/2021г. на
ЯОС. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
2
НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по
съществото си, в контекста на очертаната аргументация, искането на
осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
С определение №260006/07.01.2021г., постановено по ЧНД №
1057/2020г. по описа на Ямболския районен съд е отказано определянето на
общо наказание лишаване от свобода спрямо осъдения ЮС. М. К. измежду
наказанието от пет години лишаване от свобода, определено с определение №
274/12.03.2007г. по ЧНД № 237/2007г. по описа на РС-Ямбол и наказанието от
две години и три месеца лишаване от свобода, определено с присъда от
04.02.2015г. по дело 2 Ls 333 Js 16467/13 на Районен съд Ной-Улм,
Федерална Република Германия.
С определение №260085/11.10.2021г., постановено по ВЧНД
№16/2021г. по описа на Ямболския окръжен съд определението на РС-Ямбол
е потвърдено изцяло.
С искането осъденият е посочил, че е нарушено правото му на защита,
тъй като съдът е отказал събирането на искано от защитата доказателство
относимо към предмета на делото, а именно справка от Дирекция
„Електронно правосъдие и регистри“. Видно от материалите, приложени по
делото, както първоинстанционният така и въззивният съд по служебен почин
са изискали справка от посочената административна служба. Пред РС-Ямбол
същата е предоставена с писмо изх.№ 11-09-1785 от 10.11.2020г., издадена от
директор на Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ (л.35-37 от ЧНД
№ 1057/2020г. на ЯРС), с която са представени наличните в системата данни,
които се отнасят само за присъда № 81 Js 3516/16 3a Ds 85/17 на съда в
Коесфелд, Федерална Република Германия, от дата 09.05.2017г., влязла в сила
на 17.05.2017г. К. е осъден за престъпление, извършено на 12.09.2016г., като
му е наложено наказание глоба. Видно от първоинстанционното решение, РС-
Ямбол е коригирал непълнотата на справката с представените от осъдения и
защитника му доказателства, като е приел в интерес на К., че същият е
извършил още едно престъпление в Германия, за което е изтърпял наказание
лишаване от свобода в размер на две години и три месеца, което е било взето
предвид при определяне на съвкупностите от престъпления по чл.23 от НК.
Констатирайки посочената непълнота в доказателствата, ОС-Ямбол е
изискал повторна справка за осъжданията на К. във Федерална Република
3
Германия, която е предоставена с писмо изх.№ 11-09-402/02.03.2021г.,
издадена от директор на Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“
(л.23-30 от ВЧНД № 16/2021 на ЯОС). Към писмото е приложена справка от
Европейската информационна система за съдимост – ECRIS, изпратена от
Централния Федерален регистър на Германия по повод запитване от
Централно бюро за съдимост към Министерство на правосъдието. Същата
съдържа подробна информация относно престъпленията, извършени от К. на
територията на Федерална Република Германия, за наложените от
германските съдебни органи наказания и тяхното изпълнение.
В съдебно заседание на 06.10.2021г. пред въззивната инстанция,
защитникът на осъдения К. е поискал съдът да изиска нова справка за
съдимостта на осъдения в Германия, тъй като от приложената не се
установява датата на извършване на деянието. С протоколно определение от
същата дата ОС-Ямбол мотивирано е оставил без уважение това искане като
неоснователно, с доводи, че справката, получена от Германия е пълна и
съдържа конкретната дата на извършване на престъплението.
Апелативен съд Бургас намира, че въззивната инстанция е направила
всичко необходимо за установяване на обективната истина относно
предходната съдимост на осъдения К., както в Република България, така и във
Федерална Република България, като е събрала всички относими към
предмета на делото доказателства. Видно от приложената пред ОС-Ямбол
справка от Европейската информационна система за съдимост – ECRIS, освен
за престъплението, за което К. е осъден с присъда № 81 Js 3516/16 3a Ds 85/17
на съда в Коесфелд, Германия, за престъпление извършено на 12.09.2016г.,
той е осъден и с присъда № 2 Ls 333 Js 16467/13 от 10.07.2015г. на съда в
Неу-Улм, Германия за престъпление, извършено на 18.06.2013г., за което му е
наложено наказание две години и три месеца лишаване от свобода. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на ОС-Ямбол, че
не е необходимо повторното събиране на доказателства относно датите на
извършване на престъпленията, за които К. е осъден от германските
съдилища.
При тези данни, настоящият съд намира за неоснователни залегналите в
молбата за възобновяване съображения на осъдения за допуснато нарушение
на правото му на защита, изразяващо се в неоснователен отказ на решаващите
4
съдилища да съберат относими към делото доказателства.
Неоснователно е и направеното в искането възражение за нарушение на
закона по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
изразяващо се в неприлагане на чл.25 вр. чл.23, ал.1 от НК.
Следва да се отбележи, че наличието на няколко осъждания е едно от
условията за приложението на чл.23 от НК, но само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице реална съвкупност и да се определи
едно общо наказание за отделните деяния. Законът поставя задължително
условие отделните престъпления да са извършени преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях.
Към настоящия момент осъденият К. изтърпява наказание лишаване от
свобода в размер на пет години, определено с определение №274/12.03.2007г.,
постановено по ЧНД № 237/2007г. на РС-Ямбол, влязло в сила на
28.03.2007г., с което на основание чл.25 вр. чл.23, ал.1 от НК спрямо
осъдения е определено едно общо наказание измежду наложените наказания
по НОХД № 1070/2005г. и НОХД № 971/2002г., двете по описа на РС-Ямбол.
Желанието на осъденото лице е за определяне на едно общо наказание между
това, което търпи в момента и вече изтърпяното наказание лишаване от
свобода в размер на две години и три месеца по присъда № 2 Ls 333 Js
16467/13 от 10.07.2015г. на съда в Неу-Улм, Германия. Решаващите съдилища
правилно са установили, че деянията, извършени от К., за които е осъден по
НОХД № 1070/2005г. и НОХД № 971/2002г., двете по описа на РС-Ямбол и с
присъда № 2 Ls 333 Js 16467/13 от 10.07.2015г. на съда в Неу-Улм, Германия,
не се намират в реална съвкупност, тъй като присъдите по делата на
българските съдилища са влезли в сила съответно на 08.12.2006г. и на
16.01.2007г., а деянието по германското дело е извършено след тези дати на
18.06.2013г.
Законосъобразно РС-Ямбол и ОС-Ямбол са отбелязани, че реална
съвкупност не се установява и за деянието, за което К. е осъден по НОХД №
656/1996г. по описа на РС-Ямбол, по което осъденият е изтърпял наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца в периода от 17.07.2009г. до
17.01.2010г. спрямо деянията по НОХД № 1070/2005г. и НОХД № 971/2002г.,
двете по описа на РС-Ямбол. Това е така, защото присъдата по първото от
посочените дела е влязла в сила на 14.04.1998г. – преди да са извършени
5
деянията по вторите две дела, съответно в периодите от 21.07.2000г. до
24.07.2000г. и 22.04.2005г. до 25.04.2005г.
Предвид изложеното настоящият съд намира, че не е налице законова
възможност съгласно чл. 23, ал.1 вр. чл.25, ал. 1 от НК да се наложи едно
общо наказание между търпяното в момента от К. наказание лишаване от
свобода по ЧНД № 237/2007г. на РС-Ямбол и някое от вече изтърпените от
осъдения наказания по осъжданията му в Република България или във
Федерална Република Германия.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените основания
за възобновяване на наказателното дело - допуснато нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила по
чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Поради това искането за възобновяване следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ЮС. М. К. за
възобновяване на наказателното производство по ВЧНД № 16/2021г. по описа
на Окръжен съд гр.Ямбол.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6