№ 3173
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100504521 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 2823/24.02.2023 г. по гр.д. № 53799/2022 г. по описа на СРС, 173 състав, с който е
уважен иск с правно основание чл. 124 ГПК, като е признато за установено, че В. В. З.
не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 337,01 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия до имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, инсталация № **********, за периода от м.10.2009 г. до м.01.2012 г.
Въззивникът - „Топлофикация София“ ЕАД, поддържа, че решението на
Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че погасяването по давност на
задължението не води до неговата недължимост, а то продължава да съществува, но не
може да бъде изпълнявано принудително. Ето защо, моли обжалваното решение да
бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Въззиваемият – В. В. З., оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното
решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
1
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. В. З. с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 337,01 лв., представляваща претендираната цена за
ползвана топлинна услуга за периода от м.10.2009 г. до м.01.2012 г.
Ищецът – В. В. З., твърди, че не е в облигационно отношение с ответника,
въпреки което „Топлофикация София“ ЕАД претендира от него заплащането на
потребената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, инст. №
**********, за периода и размера, посочен по-горе. Твърди, че не дължи процесната
сума, тъй като не е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, ответникът не е
доставил топлинни услуги за процесния период, възлизащи на посочените суми. При
условията на евентуалност сочи, че посоченото задължение е погасено по давност.
Претендира разноските по производството.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло, като
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила
на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумата в размер на
337,01 лв., представляваща цена за доставена топлинна услуга за периода от м.10.2009
г. до м.01.2012 г. в ап. № 7, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, инст. № **********,
претендирана от ответното дружество спрямо него.
Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество
твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е
отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно
релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават
твърдението за несъществуване на задължението – съществуване на облигационно
отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне
на топлинна енергия, в това число, че ищецът е собственик или носител на вещно
право на ползване по отношение на процесния имот, че за процесния период – от
м.10.2009 г. до м.01.2012 г., е доставил реално на ищеца топлинни услуги с цена,
възлизаща на посочената в исковата молба стойност.
2
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по
делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване на имот,
който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е нужно за периода той реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството
на чие име фактически се е водила партидата при ответника за посочения имот или че
е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.
По делото не са представени никакви доказателства, установяващи
обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния имот или е ползвател на същия
по силата на учредено вещно право на ползване. С оглед изложеното съдът счита, че по
делото не е доказано, че ищецът се явява потребител на топлинния енергия по смисъла
на ЗЕ, от което следва, че същият не е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря за задължението за заплащане на потребената топлинна енергия в процесния
апартамент, претендирана спрямо от него от ответното дружество.
Във връзка с изложеното съдът намира, че отрицателният установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД е
основателен.
Предвид посоченото изобщо не следва да се обсъжда въпросът, дали вземането е
погасено по давност и дали погасено по давност вземане се дължи, в каквато насока са
аргументите, наведени във въззивната жалба.
С оглед на това, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Н. И. И.
– процесуален представител на ответника по жалбата, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за оказаната безплатна правна помощ на ответника
по жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2823/24.02.2023 г. по гр.д. № 53799/2022 г. по
3
описа на СРС, 173 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на
адв. Н. И. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4