№ 803
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Красимир Маринов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул
инс“ АД, с която обжалва решение № 260 392 от 08.06.2022 г., постановено по т.д. № 375/21
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което съдът е осъдил
ЗД “БУЛ И НС” АД да заплати на “Алианц Сигорта” АС, дружество, регистрирано съгласно
законодателството на Република Турция, на основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр. е чл. 213,
ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер
на 73 256.47 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно
обезщетение за вреди на увреденото лице при превоза на стоки с товарен автомобил
"Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с per. № *******, поради настъпило на 25.01.2015 г. пътно-
транспортно произшествие в района на 20-ти километър на автомагистрала “Тракия”, на
територията на Република България, между товарния автомобил и лек автомобил марка
“Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. № *******, чийто водач виновно е причинил вредите
и който има при ЗД “Бул инс” АД застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите № 02/114003108998, ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 73 256.47 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата в
размер на 19 397 лева, представляваща законната лихва върху присъдената главница от
73 256.47 лева от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., и сумата в размер на 6 360 лева ,
представляваща разходи за претоварване на стоките в увредения в резултат на
гореописаното ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдената
1
главница от 6 360 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “Алианц Сигорта” АС сума в размер на
7 908.50 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
В жалбата се твърди, че при правилно установена фактическа обстановка
съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди, че съдът неправилно не е уважил
направеното възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца, тъй като
застрахователното събитие е настъпило на 25.01.2015 г., поради което с изтичането на
предвидената в закона пет годишна давност вземането е погадсено. Твърди, че дори да се
приеме становището на първоинстанционния съд, че давността започва да тече от дата на
изплащане на обезщетението, а не от датата на събитието, то претенцията на ищеца е
погасена в по-голямата си част, тъй като плащанията са извършени на 15.03. и 16.03.2016 г.,
от които момент започва да тече погасителната давност. С оглед на това и предвид
събраните по делото доказателства твърди, че извършеното плащане на сумата от 92 292.88
турски лири е погасено по давност, а по отношение на претенцията за заплащане на сумата
от 6 360 лв., представляваща платено на „Бека роял асистанс“ ЕООД и сумата от 980 лв.
платени на същото дружество е неоснователна, тъй като липсват данни относно лицето,
което е заплатило претендираните суми, както и че отразения получател на фактурите е
лице, различно от ищеца. Твърди, че дори да се приеме, че това са направените разходи от
ищеца, то същите са погасени по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови
ново, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, погасен по
давност, като претендира и направените по делото разноски.
Въззиваемият “Алианц Сигорта” АС оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че наведените доводи за
незаконосъобразност са неоснователни, тъй като по делото безспорно са установени
предпоставките за възникването на регресното право. Твърди, че съдът правилно не е
уважил релевираното възражение за погасяване по давност, тъй като с отговора на исковата
молба ищецът е твърдял, че срока започва да тече от момента на събитието и едва с
въззивната жалба е навел твърдения, че този срок започва да тече от момента на плащането
на обезщетението. Твърди, че при произнасянето си по възражението за погасяване по
давност съдът следва да се съобрази и с ЗМДВИП, които предвижда спиране течението на
давностните срокове, както и първоначално депозираната искова молба, с която е
прекъснато течението на давностните срокове.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
392 от 08.06.2022 г., постановено по т.д. № 375/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 8 състав, че съдът е осъдил ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц
2
Сигорта” АС, дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Турция с
дружествен № 6022, на основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП, вр. е чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от
КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 73 256.47 лева,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди на
увреденото лице при превоза на стоки с товарен автомобил "Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с
per. № *******, поради настъпило на 25.01.2015 г. пътно-транспортно произшествие в
района на 20-ти километър на автомагистрала “Тракия”, на територията на Република
България, между товарния автомобил и лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео
Кънект” с per. № *******, чийто водач виновно е причинил вредите и който има при ЗД
“БУЛ ИНС” АД застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите №
02/114003108998, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 73 256.47 лева
за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата в размер на 19 397 лева ,
представляваща законната лихва върху присъдената главница от 73 256.47 лева от
02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., и сумата в размер на 6 360 лева , представляваща разходи за
претоварване на стоките в увредения в резултат на гореописаното ПТП товарен автомобил,
ведно със законната лихва върху присъдената главница от 6 360 лева за периода от
02.03.2021 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил исковете чл. 18, ал. 1 от КМЧП,
вр. с чл. 213, ал. 1, вр. с чл. 213а от КЗ (отм.), вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за горницата над
73 256.47 лева до предявения размер от 73 971.56 лева и за горницата над 6 360 лева до
предявения размер от 12 439.08 лева, като неоснователни, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц Сигорта” АС сума в размер на 7 908.50
лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска и е осъдил
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Алианц Сигорта” АС да заплати на ЗД “Бул инс” АД сума
в размер на 256.80 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Не се спори, а се установява и от представения по делото протокол за ПТП №
1 437 493, че на 25.01.2015 г. в 9,40 часа е настъпило пътно-транспортно произшествие
между лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. № *******, с водач С. А.,
и товарен автомобил “Мерцедес”, модел “1844 JIC” с per. № *******, с ремарке, с водач Х.
О.. Не се спори, а се установява и от представеното по делото писмо от Областна дирекция
на МВР - София от 28.03.2022 г., че за настъпилото на 25.01.2015 г. ПТП на АМ “Тракия” в
района на 22 км, на С. Й. А. е издадено НП № 15-1204-000020/11.02.2015 г., същото е
връчено и влязло в законна сила на 03.06.2015 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на лекия автомобил марка “Форд”, модел
“Торнео Кънект” с per. № ******* има сключена застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите № 02/114003108998 касателно МПС с per. № ******* с ответното
дружество.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че към датата на настъпване на процесното събитие - 25.01.2015 г. при
3
ищцовото дружество “Алианц Сигорта” АС има сключена застрахователна полица “Карго”
№ 0001041004118924 относно превозвания товар - замразени хлебни изделия, с място на
отпътуване: Франция и място на пристигане: Турция, застрахователна сума: включително
10% 34 780 96 евро, 38 259,06 евро, 103 594,05 евро; уговорено е 2% приспадане от сумата
на застрахователната цена.
От представените от ищеца фактури №№ **********/26.01.2015 г. и
**********/25.01.2015 г., издадени от доставчика “Бека Роад Асистанс” ЕООД на
получателя Filandi, че издателят на фактурите е извършил репатриране и изваждане на
камиона с ремарке, товарене, претоварване на стоката от катастрофиралия камион.
В представеното от ищеца писмо до ответника с вх. № ОИ-281362/10.05.2019
г., се твърди, че през 2017 г. от името на ищеца застраховател, осъществяващ дейност по
общо застраховане на територията на Република Турция, е подадена застрахователна
претенция с вх. № 04-298370/09.06.2017 г. относно възстановяване на платено от ищеца
застрахователно обезщетение за вреди от процесното ПТП, по която не е получен отговор
или плащане. Ответникът е поканен да заплати претендираното обезщетение в 15-дневен
срок от получаването на писмото.
От заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание заключение
на съдебна експертиза, изготвена от вещо лице Д. П. - Н. се установява, че след пристигане
на превозвания товар е установено, че продуктите имат увреждане, което се дължи на загуба
на температура и те са загубили своите питателни свойства, което се дължи на
продължилото около 4-5 часа прехвърляне на ръка от едно превозно средство на друго
поради настъпило ПТП. В заключението си вещото лице твърди, че превозваната стока
(замразени хлебни продукти и кроасани) е общо 34 палета/2331 пакета, като стойността на
повредената стока е 34 680.56 евро (цена на фактурата на стоката/застрахователна стойност),
като вземайки предвид компенсираната надбавка от 10% по застрахователната полица и
уговореното самоучастие от 2% от всяка щета, е определило, че общият размер на вредите е
37 455.44 евро или в левова равностойност по курса на БНБ 73 256.47 лева. В заключението
си вещото лице твърди, че вследствие на пътно-транспортното произшествие, превозното
средство е загубило свойството си за поддържане на необходимото температурно ниво на
храните, при прехвърлянето на продуктите в друго превозно средство, като се позовава на
констатации от цифрови и лазерни термометри, както и от извършен микробиологичен
анализ на проби от стоката. С оглед на това дава заключение, че стоката е била бракувана
правилно, тъй като от фирмата - производител са посочили, че след прекъсване на студената
верига продуктите не са подходящи за търгуване и потребление и тези продукти не са
подходящи за консумация.
От заключението на автотехническа експертиза се установява, че от
техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил '‘Форд Торнео
Конект”, с per. № *******, който поради движение с несъобразена скорост при изпреварване
и възникване на авкапланинг, губи контрол върху превозното средство, вследствие на което
4
се завърта и реализира ПТП с попътно движещия се отдясно влекач “Мерцедес 1844 J1C” с
per. № *******, с полуремарке с per. № *******. От удара влекач “Мерцедес 1844 JIC” с per.
№ *******, с полуремарке с per. № *******, се отклонява надясно по посоката си на
движение и се преобръща.
От основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че третото лице “Бека роад асистанс" ЕООД е издало и осчетоводило фактура
№ 979/26.01.2015 г. на стойност от 4 368 лева, с данъчна основа - 3 640 лева и начислен ДДС
- 728 лева, и фактура № 980/25.01.2015 г. на стойност от 1 992 лева, с данъчна основа - 1 660
лева и начислен ДДС - 332 лева, както и че при преглед на приложените два броя фактури
по делото е констатирало, че при изписването на стойността на фактурите с думи в
съответните два екземпляра не е посочена валутата, в която са издадени двете фактури, а
валутата, в която са издадени двете фактури, е посочена само при изписване стойността по
фактурите с цифри. В заключението си вещото лице твърди, че по счетоводни данни на
третото лице фактурите са платени в брой на датите, на които са издадени, като няма данни
кое лице е заплатило сумите по двете фактури, както и че дружеството е отразило като
платец - лицето получател на фактурите Fidanli и същите са осчетоводени с описание:
“Трансп.услуга”.
В заключението си вещото лице твърди, че констатираният общ размер на
изплатените суми като обезщетение от ищеца “Алианс Сигорта” С.А. на застрахованото
лице АКТАЕС ДАГЪТЪМ BE ПАЗАРЛАМА А. ШИРКЕТИ по процесната застрахователна
полица № 003-0410-04118924/0001-0420-00019609 е 101 357.19 турски лири. В
допълнителното заключение вещото лице е посочило конкретните дати на изплащане на
претендираните от настоящия ищец суми към увреденото лице - на 03.06.2015 г. е изплатил
сума в размер на 92 292.88 турски лири, на 15.03.2016 г. е извършил банков превод на
сумата от 6 090 турски лири, на 16.03.2016 г. е извършил превод на сумата от 1 878.11
турски лири и на 28.03.2016 г. е извършил банков превод на сумата от 1 096.20 турски лири.
В показанията си свидетеля С. А. твърди, че при настъпване на пътно-
транспортно произшествие през м. януари 2015 г. на автомагистрала “Тракия”, на 20-ия км
след изхода от гр. София в посока гр. Пловдив, е управлявал лекия си автомобил “Форд
Торнео Конект” в посока гр. Пловдив, изпреварил тежкотоварен автомобил, колата му се е
завъртяла при попадане на аквапланинг, ударила се в него и тежкотоварният автомобил се
преобърнал в канавката, както и че е управлявал автомобила си със скорост от 100 км/ч, а
товарният автомобил се движел според него със скорост от 90 км/ч.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр.
с чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 260 392 от 08.06.2022 г., постановено по т.д. №
5
375/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, че съдът е
осъдил ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц Сигорта” АС, дружество, регистрирано
съгласно законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, на основание чл.
18, ал. 1 от КМЧП, вр. е чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 73 256.47 лева, представляваща регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение за вреди на увреденото лице при превоза на стоки с
товарен автомобил "Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с per. № *******, поради настъпило на
25.01.2015 г. пътно-транспортно произшествие в района на 20-ти километър на
автомагистрала “Тракия”, на територията на Република България, между товарния
автомобил и лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. № *******, чийто
водач виновно е причинил вредите и който има при ЗД “БУЛ ИНС” АД застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998, ведно със законната
лихва върху присъдената главница от 73 256.47 лева за периода от 02.03.2021 г. до
окончателното й плащане, сумата в размер на 19 397 лева, представляваща законната лихва
върху присъдената главница от 73 256.47 лева от 02.03.2018 г. до 02.03.2021 г., и сумата в
размер на 6 360 лева, представляваща разходи за претоварване на стоките в увредения в
резултат на гореописаното ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва върху
присъдената главница от 6 360 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане,
като е отхвърлил исковете чл. 18, ал. 1 от КМЧП, вр. с чл. 213, ал. 1, вр. с чл. 213а от КЗ
(отм.), вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за горницата над 73 256.47 лева до предявения размер от
73 971.56 лева и за горницата над 6 360 лева до предявения размер от 12 439.08 лева, като
неоснователни, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗД “Бул инс” АД да заплати на
“Алианц Сигорта” АС сума в размер на 7 908.50 лева, представляваща разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Алианц
Сигорта” АС да заплати на ЗД “Бул инс” АД сума в размер на 256.80 лева , представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано само в осъдителната част, поради което в частта, в
която съдът е отхвърлил исковете чл. 18, ал. 1 от КМЧП, вр. с чл. 213, ал. 1, вр. с чл. 213а от
КЗ (отм.), вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за горницата над 73 256.47 лева до предявения размер от
73 971.56 лева и за горницата над 6 360 лева до предявения размер от 12 439.08 лева, като
неоснователни, същото е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от
легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима, а
атакуваното решение за валидно и допустимо. Разгледана по същество съдът намира същата
е неоснователна по следните съображения:
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са
свързани с твърдението, че съдът неправилно е възприел установената по делото фактическа
обстановка, поради което е направил неправилен и необоснован извод по отношение на
неоснователността на въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на
предявените искове. Въведено е твърдение за незаконосъобразност на атакуваното решение
в частта, в която съдът е присъдил суми за транспортни и товаро-разтоварни дейности. Така
наведените доводи за незаконосъобразност настоящият състав намира за основателни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ (отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За да бъде успешно преведен така предявеният иск е
необходимо по безспорен начин да се установи наличието на валиден застрахователен
договор, настъпването на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното
обезщетение, в полза на застрахования. Видно от доказателствата по делото, ищецът е
установил при условията на пълното и главно доказване всички предпоставки за успешното
6
провеждане на така предявеният иск. В конкретния случай страните не спорят по отношение
на въведените с исковата молба и отговора на исковата молба релевантни факти относно
настъпването на застрахователното събитие, съществуването на валидни застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, заплащането на обезщетения на увредените
лица и техния размер. Страните в производството не спорят относно наличието на
предпоставките, посочени по-горе. Спорно пред настоящата инстанция, както и пред
първоинстанционния съд са изводите за неоснователност на въведеното възражение за
погасяване по давност на предявените искове, както и по отношение на присъдените суми за
разходи по транспорт и претоварване на стоките. Така наведените доводи от въззивника
доводи за незаконосъобразност, съдът в настоящия си състав намира за основателни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които не е предвиден друг срок, а съгласно разпоредбата
на чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. С оглед на така очертаната законова
рамка на института на погасителната давност можем да приемем, че това е субективно
потестативно право на длъжника да погаси с волеизявление пред компетентен държавен
орган за защита правота на иск или правото на принудително изпълнение поради това, че
това право не е упражнено в предвидения от закона срок. По въпросите за погасителната
давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд
съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Тези въпроси
се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение
№ 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., II т.о., решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д. №
455/2009 г., II т.о., решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г., I т.о., решение № 2
от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г., II т.о., решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. №
326/2010 г., II т.о. и др. ВКС приема, че регресните суброгационни искове на застрахователя
и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност
по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съотв.
Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица. В този см. решение №
127 от 18.10.2019 г., постановено по т.д. № 2 835/18 г. По описа на Т.К., І Т.О. на ВКС. В
конкретния случай ответникът застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е релевирал възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на предявеният суброгационен иск от застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице. С оглед цитираната по-горе константна
практика на Върховен касационен съд, следва да се приеме, че правото на иск на ищеца се
погасява с изтичането на петгодишна давност. Определеният от закона срок започва да тече
от момента на изплащане на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя, в
полза на увреденото лице. Видно от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза застрахователя ищец е изплатил застрахователно обезщетение на увредените с
няколко банкови превода. На 03.06.2015 г. е изплатил сума в размер на 92 292.88 турски
лири, на 15.03.2016 г. е извършил банков превод на сумата от 6 090 турски лири, на
16.03.2016 г. е извършил превод на сумата от 1 878.11 турски лири и на 28.03.2016 г. е
извършил банков превод на сумата от 1 096.20 турски лири. В заключението си вещото лице
въз основа на проверената първична счетоводна документация дава заключение, че във
всички преводни нареждания настоящият ищец е посочил като основание за превода
„обезщетение по щета 2015 NE 129/1 30/01/2015“. С оглед на така установената фактическа
обстановка настоящият състав намира, че предвидения в закона пет годишен срок на
погасителната давност е изтекъл на 03.06.2020 г. за сумата от 92 292.88 турски лири, на
15.03.2021 г. за сумата от 6 090 турски лири, на 16.03.2021 г. за сумата от 1 878.11 турски
лири и на 28.03.2021 г. за сумата от 1 096.20 турски лири. Липсва спор между страните, че
ищецът е предявил претенцията си пред съда на 02.03.2021 г., което обстоятелство се
установява от извършено отбелязване върху исковата молба. Ето защо настоящия състав
намира, че релевираното възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца
суми, представляващи заплатено застрахователно обезщетение на увредените и разходи е
неоснователно по отношение на 6 090 турски лири, 1 878.11 турски лири и 1 096.20 турски
лири. За така заплатените от ищеца суми, представляващи изплатено обезщетение
петгодишния срок не е изтекъл към момента на завеждане на делото, поради което
възражението за погасяване по давност е неоснователно. Същото е основателно по
7
отношение на заплатената от ищеца сума от 92 292.88 турски лири, която е заплатена на
03.06.2015 г., от която дата е започнал да тече петгодишния срок. Левовата равностойност на
заплатеното обезщетение от 92 292.88 турски лири към датата на плащането е сумата от
23 844.42 лв. Общата сума на заплатените 6 090 турски лири, 1878.11 турски лири и 1 096.20
турски лири към датата на извършеното плащане към увреденото лице представляват
5 509.62 лв.
С отговора на въззивната жалба ищецът е навел твърдения, че за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давностни срокове не са текли, съобразно ЗМДВИП. Безспорно
съгласно чл.3 от посочения закон с оглед преодоляване на последиците от обявяването
извънредно положение законодателят е предвидил, че този срок (двумесечен) няма да текат
давностни срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., а с решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание срокът на
извънредното положение е удължен до 13.05.2020 г. Съгласно § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", т. е. продължават да текат,
считано от 21.05.2020 г. Следователно предвиденият в чл. 632, ал. 2 ГПК срок е спрял да
тече през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. Ето защо и съобразявайки се с
цитираната разпоредба настоящият състав приема, че срокът е изтекъл на 10.08.2020 г.
Неоснователно е второто наведено в отговора на исковата молба възражение, че срокът на
погасителната давност не е изтекъл. По делото не са ангажирани доказателства относно
осъществяването на твърдения едва с отговора на въззивната жалба факт за образуване на
друго производство за същата щета, по което настоящият ищец е предявил суброгационния
иск срещу настоящия ответник, поради което и предвид разпоредбата на чл.266 от ГПК
същите са преклудирани.
По отношение на въведеното с въззивната жалба твърдение за
незаконосъобразност на атакуваното решение предвид липсата на доказателства относно
изплащането на суми от 6 360 лева, представляваща разходи за претоварване на стоките в
увредения в резултат на гореописаното ПТП товарен автомобил, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр. 2 от КЗ (отм.) в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Присъдената сума в размер на 6 360 лв. от първоинстанционния съд е
присъдена като сума изплатена по застрахователно обезщетение на увреденото лице. По
делото не са ангажирани доказателства, че същата сума е платена на увреденото лице и/или
застрахователят по имуществената застраховка, ищец в настоящето производство да е
заплатил на осъществилия транспортната услуга. Видно от заключението процесните
фактури са издадени и в тях е отразен като платец - лицето получател на фактурите Fidanli.
Фактурите са осчетоводени с описание: “Трансп.услуга”, а не претоварване на стоките, така
както е отразено от ищеца в исковата молба по отношение на тази претенция. Ето защо
настоящият състав намира, че в тази част предявеният иск е неоснователен, атакуваното
решение е незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е
незаконосъобразно в частта в която съдът е присъдил на основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП,
вр. е чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
над сумата от 5 509.62 лв. до пълния присъден размер от 73 256.47 лева, представляваща
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди на увреденото лице
при превоза на стоки с товарен автомобил "Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с per. № *******,
поради настъпило на 25.01.2015 г. пътно-транспортно произшествие в района на 20-ти
километър на автомагистрала “Тракия”, на територията на Република България, между
товарния автомобил и лек автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. №
*******, чийто водач виновно е причинил вредите и който има при ЗД “БУЛ ИНС” АД
8
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998, ведно със
законната лихва върху присъдената главница за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й
плащане. В процеса ищецът е установил, че е заплатил обезщетение към увреденото лице,
което не е окрито от давност в размер на 5 509.62 лв., в какъвто размер настоящия състав
намира, че се е суброгирал в правата на увредения. Атакуваното решение следва да се
отмени и в частта, в която съдът на същото основание е присъдил сума в размер на 6 360
лева, представляваща разходи за претоварване на стоките в увредения в резултат на
гореописаното ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 6 360 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане.
По отношение на уважената втора претенция за заплащането на обезщетение
за забавено плащане съдът намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно. С оглед
изхода на спора по главния иск съдът намира, че дължимото обезщетение за забавено
изпълнение на парично възнаграждение за периода 02.03.2018 г. – 02.03.2021 г. върху
сумата от 5 509.62 лв. е сумата от 1 678.89 лв. В този размер предявеният иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД е основателен. Ето защо първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта над сумата от 1 678.89 лв. до присъдения размер от 19 397 лв., като в тази
част предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на възивника страна. Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 4 000 лв., представляваща разноски за един адвокат, сумата от
1 836.50 лв., представляваща размера на внесената държавна такса за настоящата инстанция,
както и сумата от 3 743.20 лв., представляваща разноски за един адвокат пред
първоинстанционния съд.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 392 от 08.06.2022 г., постановено по т.д. № 375/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав в частта, в която съдът е осъдил
ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц Сигорта” АС, дружество, регистрирано съгласно
законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, на основание чл. 18, ал. 1 от
КМЧП, вр. е чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сума над 5 509.62 лв. до присъдения размер от 73 256.47 лв., ведно със законната лихва
върху разликата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, в частта, в която съдът е осъдил ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц
Сигорта” АС над сумата от 1 678.89 лв. до присъдения размер от 19 397 лв., на основание
чл.86 от ЗЗД, в частта в която е е осъдил ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц Сигорта”
АС сумата в размер на 6 360 лева, представляваща разходи за претоварване на стоките в
увредения в резултат на гореописаното ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва
върху присъдената главница от 6 360 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й
плащане, както и в частта, в която е осъдил ЗД “Бул инс” АД да заплати на “Алианц
Сигорта” АС разноски над сумата от 2 339.86 лв. ( 1 225 лв. разноски, 287.54 лв. ДТ и 827.31
лв. адвокатско възнаграждение), като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Алианц Сигорта” АС, дружество, регистрирано
съгласно законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, със седалище и
адрес на управление: Япъ Креди Плаза А Блок Кат 5/В, Бюйюкдере Джад № 34330, Левент,
9
Истанбул, Турция срещу ЗД “Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Лозенец”, ул. “Джеймс Ваучер” № 87 иск
основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр. е чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 213а от КЗ (отм.) вр. с § 22 от
ПЗР на КЗ за сумата от 67 746.85 лв., представляваща регресна претенция за платено
застрахователно обезщетение за вреди на увреденото лице при превоза на стоки с товарен
автомобил "Мерцедес”, модел “1844 ЛС” с per. № *******, поради настъпило на 25.01.2015
г. пътно-транспортно произшествие в района на 20-ти километър на автомагистрала
“Тракия”, на територията на Република България, между товарния автомобил и лек
автомобил марка “Форд”, модел “Торнео Кънект” с per. № *******, чийто водач виновно е
причинил вредите и който има при ЗД “БУЛ ИНС” АД застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите № 02/114003108998, ведно със законната лихва върху
присъдената главница за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, за сумата от
6 360 лева, представляваща разходи за претоварване на стоките в увредения в резултат на
гореописаното ПТП товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 6 360 лева за периода от 02.03.2021 г. до окончателното й плащане, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Алианц Сигорта” АС, дружество, регистрирано
съгласно законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, със седалище и
адрес на управление: Япъ Креди Плаза А Блок Кат 5/В, Бюйюкдере Джад № 34330, Левент,
Истанбул, Турция срещу ЗД “Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Лозенец”, ул. “Джеймс Ваучер” № 87 иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17 718.11 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично възнаграждение за периода 02.03.2018 г. –
02.03.2021 г., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 392 от 08.06.2022 г., постановено по т.д. №
375/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, в останалата
обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА “Алианц Сигорта” АС, дружество, регистрирано съгласно
законодателството на Република Турция с дружествен № 6022, със седалище и адрес на
управление: Япъ Креди Плаза А Блок Кат 5/В, Бюйюкдере Джад № 34330, Левент,
Истанбул, Турция да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК:*********, гр. София,
бул.“Дж.Баучър“ № 87, ет.2 сумата 4 000 (четири хиляди) лв., представляваща разноски за
един адвокат, сумата от 1 836.50 (хиляда осемстотин тридасет и шест лв. и петдесет ст.) лв.,
представляваща размера на внесената държавна такса, както и сумата от 3 743.20 (три
хиляди седемстотин четиридесет и три лв. двадесет ст.) лв., представляваща разноски за
един адвокат пред първоинстанционния съд, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11