Решение по дело №569/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                    гр.Кюстендил, 05.02.2020 г.

 

 

                                       В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение,    в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари  две хиляди и деветнадесета година,    в състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                                     НАДЯ ГЕОРГИЕВА

 

при участие на секретар Галина Кирилова

в присъствието на прокурора  Владимир Мицов

като разгледа докладваното  от съдия Георгиева ВНЧД № 569/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.431, ал.2  и  глава ХХІ от НПК.

Образувано е по  ВЪЗЗИВНА  жалба от К.К.П., с ЕГН **********,***    срещу  определение  № 535/13.11.2019 г., постановено по ЧНД № 1055/2019 г. по описа на   Районен съд-гр.Дупница. Навеждат се доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното определение.  Правят се две алтернативни искания-първото-за отмяна на определението и отхвърляне на искането на ДнРП за принудително  лечение, а второто-за изменение на определението, като се постанови предаването  на жалбоподателя на близките-неговата майка р.П., която щяла да поеме задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологичен диспансер.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е изразил становище за потвърждаване на първоинстанционното решение, като обосновано и законосъобразно.

Адв.В., като служебен защитник на жалбоподателя, е заявил, че  моли да бъде постановено определение, което  да е съобразено със събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят  не  се е явил по делото и не е изразил лично становище по същото.

            Кюстендилският окръжен съд (КнОС)  прецени процесуално-допустимата жалба, становищата на страните  и доказателства,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Първоинстанционното производството  по ЧНД № 1055/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС) е образувано по  Предложение от Дупнишка районна прокуратура (ДнРП)   за налагане на принудителна  медицинска мярка по  чл.89, б”в” от НК- принудително лекуване  в специализирано психиатрично заведение по отношение на К.  К.П. .

            С обжалваното решение,     на осн.чл.427  НПК вр. с чл.89, б „б” от НК, жалбоподателят   е настанен на принудително лечение    за срок от 3 месеца в Психиатрично отделение- Хърсово –гр.Благоевград.

            За да постанови решението си ДнРС е събрал по предвидения в НПК ред относимите към предмета на делото   гласни доказателства, чрез показанията на свидетелката К. П.-съпруга на жалбоподателя,   както и писмени доказателства-постановление за прекратяване на досъд.-п-во  № 260/2019 г. по описа на ДнРП, същото с № 190/2019 г. по описа на РУ на МВР-Дупница  и   съдебна психиатрична експертиза, изготвена от д-р П..  Въз основа на същите ДнРС е изложил ясни и задълбочени фактически обстоятелства, които КнОС изцяло споделя.  Правните съображения за постановяване на определението  са лаконични и се свеждат до декларация за необходимост от настаняване   на К.П. на принудително лечение  в специализирано медицинско психиатрично заведение, а именно   - Психиатрично отделение-Хърсово-гр.Благоевград за срок от 3 месеца, тъй като с оглед психичното му състояние  се явява опасен за обществото и за близките му, и се нуждае от лекуване по принудителен ред.

            КнОС, след преценка на горепосочените доказателства, както и събраните по време на въззивното съдебно следствие показания на св. Р.П.-майка на жалбоподателя и заявеното от в.л. д-р П.,    прие за установено  следното:

   С постановление  от 09.04.2019 г. на ДнРП срещу жалбоподателя Р. К. П. е образувано ДП за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, изразило се в това, че от 26.01.2017 г. до месец март 2019 г. в гр. Дупница, след като е бил осъден с влязло в сила решене на 26.01.2017 г. по гр.д. № 320/2016 г. по описа на ДнРС да изплаща месечна издръжка на децата си Росен и К. К. П. по 110 лв. за всяко, съзнателно не е изпълнил това задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 26 месечни вноски, общо в размер на 5 060 лв.

С постановление от 03.07.2019 г. на ДнРП, на основание чл. 243, ал.1 т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НК в случая на чл. 33, ал.1 от НК е прекратено наказателното производство по ДП №260/2019 г. по описа на ДнРП, същото с № 190/2019 г. по описа на РУ на МВР – Дупница, тъй като според изготвената психиатрична експертиза жалбоподателят страда от психично заболяване – ***, поради което не е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Установено е по делото, че жалбоподателят-лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки (ПММ)    и свидетелката К. П. са съпрузи от 2004 г.  От брака им имат две деца- Р. – роден на *** г. и К. – роден на *** г. 

Агресивното поведение на жалбоподателя    по отношение на  св.К.П.    станало причина  за бягството й от семейното жилище, след раждането на второто им дете.  Невъзможността да изведе децата от  семейното жилище  и да живее отделена от тях,  станало причина за завръщането й в него и окончателното му напускане  през 2012 г. заедно с децата, след разцепване на главата й  с чаша от жалбоподателя.  През следващите около 7 години, през които живеели разделени св.К.П. виждала жалбоподателя, когато отвеждала и взимала децата от жилището на жалбоподателя.  Разговорите  за пари и  за издръжка на децата   винаги  изнервяли жалбоподателя и ставали причина за негово агресивно поведение, изразяващо  се в  крясъци и викове.  

С решение № 570/24.11.2016 г., влязло в сила на  26.01.2017 г., постановено по гр.дело № 1320/2016 г. по описа на ДнРС,  К.К.П. е осъден да заплаща на децата си , чрез тяхната майка и законен представител К. А.П. месечна издръжка в размер на по 110 лв. за всяко , считано от 01.09.2016 г.  С решението   упражняването на родителските права  по отношение на децата  е предоставено на майката К.П.; за местоживеене на децата е определен адреса на майката  и е определен режим на лични отношения на бащата К. К. П. с децата в посочени дни и време.

Според удостоверение, издадено от СИС при ДнРС,  в Съдебно- изпълнителната служба  има образувано изп.дело , въз основа на изп.лист по гр.дело № 1320/16 г. на ДнРС, по което К.К.П. е осъден да заплаща по 220 лв. месечна издръжка, считано от 01.09.2016 г., като към днешна дата-29.03.2019 г. по делото няма постъпили суми. 

  С определение  от 01.09.2017 г., влязло в сила на 11.09.2017 г., постановено по ЧНД № 1148/2017 г. по описа на ДнРС, П. бил настанен за лечение в обикновено психиатрично заведение за срок от 1 месец.  С определение по същото дело  от 28.12.2017 г. , влязло в сила на 18.01.2018 г.,  на осн.чл.432 вр. с чл.431, ал.1 от НПК  вр. с чл.89, б „б” от НК, поради неизпълнение на наложената мярка с горецитираното определение,  ДнРС  заменил взетата по отношение на П. принудителна медицинска мярка  „Настаняване в обикновено  психиатрично заведение” за срок от 1 месец с  принудително лекуване  в специална психиатрична болница –с. Хърсово, обл.Благоевград за срок от 3 месеца.   След престоя му в последното, според св.К.П., имал адекватно поведение, намерил си работа и започнал да работи.  

 Според  амбулаторен  лист  № 42/04.06.2018 г. , изд. от д-р Костова-психиатър в Медицински център „Св. Иван Рилски-2003”,  по повод общ преглед на лица, които нямат  оплаквания или установена диагноза, обективното състояние на К. П.  е спокойно, с нормален психичен статус за възрастта и образованието.

Жалбоподателят П.   работил   3 месеца, преустановил приема на предписаните му лекарства от лекари-психиатри след  прекратяване  на лечението му  на ПО в с. Хърсово,   станал агресивен,  скарал се работодателя си и напуснал. Затворил се в жилището си, а за издръжката се грижела неговата майка-св.Р.П.. 

 През лятото на 2019 г.   св. К.П.  посъветвала жалбоподателя  да си потърси работа, след което я заплашил с нож. Пред св.К.П. жалбоподателят казал, че ще излезе навън и ще хване някой заложник, ще го качи горе и ще пуска електроуреди (срвн.показанията на свидетелката в ОСЗ на 13.11.2019 г. пред ДнРС).   

Понастоящем жалбоподателят живее сам в апартамента си, като общува със св.Р.П., която  живее в къща до жилището му,  както и с децата си и св.К.П., когато го посещават.  

Според изготвената на 04.09.2019 г. на ДП съдебно-психиатрична експертиза от д-р П. – психиатър, освидетелстваният К.П. страда от ***. ***. ***, поради което е уместно настаняването му в специализирано медицинско заведение за срок от 3 месеца, като напр. психиатрично отделение Хърсово, Благоевград. В заключението си вещото лице е посочило, че на база на анамнестичните данни за проследяване на хода и развитието на заболяването става ясно, че то дебютира от началото на 2014 г., след травматично-стресово разстройство, в резултат на напускането на съпругата от дома и разделянето на децата. Интерпретацията на симптомите, според заключението била с *** за отношение и въздействие, промяна в поведението – станал агресивен, неспокоен и изпаднал в социална изолация. Вещото лице е посочило в заключението си, че се очертава тенденция към хронично прогедиентно (непрекъснато)  протичане, при което водеща се явява *** (изолация).

 Разпитан по време на въззивното съд.производство д-р П. е поддържал заключението си, депозирано пред ДнРС,  като е заявил, че посочената в същото диагноза е установена и след престоя на жалбоподателя в психиатричните отделения, в  които е бил на лечение. Пояснил е, че пристъпите при жалбоподателя са свързани със затваряне, агресия само към близките, доколкото  няма контакт с външни хора. според в.л. д-р П. жалбоподателят отказва доброволно да бъде настанен в психиатрично отделение, поради което следва да бъде настанен принудително, тъй като вербалната му агресия е израз на обостряне на заболяването. В.л. е посочило, че жалбоподателят не  отговарял на въпросите му , не говорел с никой и че това, което споделя майката –св. Р.П. (разпитана в ОСЗ на 22.01.2020 г. в присъствие на в.л.)  е абсолютно невярно; че както на нея, така и на него винаги им е предлагано лечение, но без „Алора”, който е билков препарат и хранителна добавка, а с истински лекарства.

 КнОС не дава вяра на показанията на св.Р.П., според които  синът й си е здрав, няма проблем и няма нужда от лечение, грижи се за децата и съпругата си. Така приема КнОС, тъй като тези й показания противоречат  на показанията на св.К.П., според които П. има агресивно поведение и на СПЕ, според която  той  е с диагноза ***, обстоятелствата поради което е  определена  същата и поведението на П., лично възприето от в.л. д-р П. .

 

            При така установената фактическа обстановка КнОС споделя направения в атакуваното определение извод за необходимост от принудително лекуване на жалбоподателя П., чрез налагане на принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК.

            Съгласно разпоредбата на чл. 89 НК,   принудителните медицински мерки, визирани по вид в букви "а","б" и "в", намират приложение по отношение   на три категории лица:

            - извършили общественоопасни деяния в състояние на невменяемост;

            - изпаднали в такова състояние (на невменяемост)  преди постановяване на присъдата и

            - изпаднали в такова състояние (на невменяемост) по време на изтърпяване на наказанието.

             В конкретния случай е налице първата от трите посочени в чл.89 от НК хипотези, доколкото жалбоподателят е извършил общественоопасно деяние в състояние на невменяемост, поради което наказателното производство е прекратено.

            КнОС, предвид показанията на св.К.П., на които дава вяра,  тъй като са ясни, категорични, последователни и потвърждаващи се отчасти от изводите на СПЕ и заявеното от  експерта в ОСЗ на 21.01.2020 г.  по настоящето дело,, счита, че приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл.90, ал.1  в сл.на чл.89, б”б” от НК, предвиждаща принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение, по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психично състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.  В тази насока е и  становището на в.л. д-р П., изразено в ОСЗ пред въззивния съд на 22.01.2020 г., според което  е необходимо принудително болнично лечение по отношение на жалбоподателя,  което  да се осъществи в обикновено психо-неврологично заведение в гр.Дупница, гр.Кюстендил или гр.Благоевград.   

            КнОС счита, че  жалбоподателят непредставлява  особена обществена опасност, но с оглед  неговото психическо състояние  и характера на извършеното общественоопасно деяние, се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред, поради което следва да му бъде наложена ПММ по чл.89, б „б” от НК.

            Предвид местоживеенето на  жалбоподателя в гр.Дупница, окръжният съд счита за подходящо принудителното настаняване на жалбоподателя за лечение в Психиатрично отделение към МБАЛ "Св.Иван Рилски"ЕООД-гр.Дупница.     

Съобразявайки гореизложеното, атакуваното определение на ДнС следва да се измени, като  се замени взетата от ДнРС  принудителна медицинска мярка по   чл. 89, б”в” от НК,  с  принудителната   мярка по чл. 89, б."б"   вр. с чл. 90, ал.1 НК–принудително лекуване в  обикновено психо-неврологично заведение, за каквото определя психиатрично отделение в МБАЛ "Св.Иван Рилски"ЕООД-гр.Дупница.   

            Срок на лечението не следва да се определя, предвид разпоредбата на чл. 91 НПК, предвиждаща прекратяване или изменяване на постановената принудителна медицинска мярка  (ПММ) от съда, когато това се налага от настъпила промяна  в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване. В този смисъл е и разпоредбата на чл.432 от НПК предвиждаща реда за прекратяване на принудителното лечение.

            Поради изложеното обжалваното определение подлежи на отмяна в частта му в която е определено лечението да е за срок от 3 месеца.  

            По гореизложените съображения КнОС не може да сподели съображенията  в жалбата за отмяна на обжалваното определение и неуважаване на предложението на ДнРП за постановяване на принудително лечение по отношение на П., чрез налагане на ПММ. 

            Непризоваването на майката на  жалбоподателя за с.з. пред ДнРС, съгл.чл.430, ал.1 от НПК, в случая не следва да се преценява като съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на обжалваното определение.  То е и отстранено от настоящия  състав на   въззивния съд, пред който майката  на лицето, по отношение на което се иска прилагане на ПММ е призована и разпитана като свидетел по делото.

            Не може да бъде споделено оплакването в жалбата  за мотивиране на обжалваното определение  на база твърденията на представителя на ДнРП, доколкото в производството пред ДнРС не било  представено ДП № 373/19 г., ДП № 260/2019 г. по описа на ДнРП, за образуването на което жалбоподателят не бил уведомен. Така приема КнОС, тъй като след собствена преценка на събраните доказателства от ДнРС, констатира, че фактическите си изводи първоинстанционният  съд е направил въз основа на показанията на разпитаната от него св. К.П.,  въз основа на постановлението на ДнРП за прекратяване на ДП срещу жалбоподателя и на СПЕ на д-р П..

            Доводите за несъставомерност на деянието   са  неотносими към настоящето производство, което е инициирано поради прекратяване на наказателното производство предвид невменяемостта на дееца. В този  случай общественоопасното му деяние не може да се квалифицира като престъпление, доколкото субективната страна на престъплението  се изключва от състоянието му на невменяемост. Затова и цитираната в жалбата съдебна практика на  ВКС  за  субективна  несъставомерност на деянието като престъпление по чл.182 от НК е неприложима в настоящия случай.

            КнОС намира за неоснователно становището  в жалбата за  необоснованост и неправилност на СПЕ на д-р П.. В.л. е посочило в ОСЗ пред въззивния съд, че преди да изготви заключението си посещавал неколкократно жилището на жалбоподателя, в което той  се затварял, поради което не можел да проведе разговор с него, но отвътре се чували виковете му.   Пояснил е, че пристъпите на жалбоподателя са свързани със затваряне в жилището и агресия към близките му, в каквато насока са и показанията на св.К.П..  Според КнОС, показанията на св.Р.П. (дадени в ОСЗ на 21.01.2020 г.), според които  синът й живее сам в жилището си, не се занимава с нищо, пие лекарства за нервите-„Алое”, миналата година  го изпратили в „Хърсово”,  има проблем, след като пие лекарства за нервите,  сочат на индиция за наличие на несъответен за възрастта му  начин на живот  и  наличие на здравословен проблем. В.л. е  заявил в ОСЗ, че е виждал жалбоподателя, не е говорил с него преди изготвяне на заключението, защото жалбоподателят не отговаря на въпросите му и че посочената в заключението му  диагноза е установена по категоричен начин въз основа на личните му впечатления от поведението на жалбоподателя, придобити по време на посещенията му в жилището на жалбоподателя, както и по време на прегледа му при настаняване на жалбоподателя в психиатричното отделение в болницата в гр.Дупница през 2017 г., като вербалната агресия, която е насочена към съпругата му, при жалбоподателя  е  свързана с обостряне на заболяването.

            По гореизложените съображения и предвид съдържанието на СПЕ, КнОС не намира основания за съмнение във верността на изводите  в заключителната й част, като приема, че жалбоподателят страда от посоченото в заключението  психично заболяване.

            КнОС счита, че обжалваното определение не е постановено в противоречие  с  цитираните в жалбата  решения на Европейския съд по правата на човека в  Страсбург по делата:        „Върбанов срещу България” ( решение от  05.10.2000 г.),      „Каяджиева срещу България” ( решение от 28 септември 2006 година),    и Гецов срещу България, а решението по делото   Крушев срещу България не касае  идентичен случай с настоящия.

Водим от гореизложеното, окръжният съд

 

                                            Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ определение № 535/13.11.2019 г., постановено по ЧНД № 1055/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Дупница в частта му относно вида на принудителната медицинска мярка, КАТО ПОСТАНОВЯВА по отношение на Р. К. П., с ЕГН **********,***, на осн. чл. 89, б."б" във вр. с чл. 90, ал.1 НК принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение, а именно: Психиатрично отделение към МБАЛ "Св.Иван Рилски"ЕООД-гр.Дупница.

ОТМЕНЯ горецитираното определение в частта му, с която е определен 3 месечен срок на принудително лечение.

Решението не може да се обжалва или протестира.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                    2.