Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.10.2021 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1621/ 2021 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие
противоправно и виновно поведение на служителите на ответника.
ИЩЕЦЪТ – Ю.Д.С., чрез адв. Г.П.Ч., САК, твърди, че на 29.11.2019г., около 06.30 часа, сутринта, излязла от входа на блок*** в ж.к. ******* гр. София, в който живее. Малко след това видяла срещу себе си на алеята пред блока глутница скитащи кучета, които лаели и
били очевидно агресивни. Те се насочили към нея, при което тя се уплашила и с
цел да ги избегне се отклонила от пътя си и продължила по алеята, която е срещу
съседния вход. По тази
алея обаче имало изронен и неподдържан участък, в резултата от което се била
образувала кал. При стъпването върху този участък тя се подхлъзнала и паднала
като така счупила лявата си ръка. Само благодарение на съседите и зет й, който
я чакал в колата пред блока и разгонил кучетата, не се стигнало до по-тежки
наранявания от създалата се ситуация. Поддържа, че на същия ден е приета в
УМБАЛСМ ПИРОГОВ с диагноза счупване на горния край на
лакътната кост – закрито; обективно
състояние: задоволително общо състояние, травматичен оток на ляв лакът; болка, ограничена подвижност. Извършена е операция на
многофрагментното счупване като е поставен пирон. Изписана е на 05.12.2019 г.
Поддържа, че е изпитвала силни болки както след самото падане, така и след
проведената и операция, като не могла да се обслужва самостоятелно и имала
нужда от чужда помощ за ежедневните си дейности. В период от около 2 месеца
след падането ръката й била оточна и болезнена, както и трудно подвижна.
Въпреки проведената рехабилитация и на третия месец ръката й нямала пълен обем
на разгъване. Освен това се наложило да реализира и разходи във връзка с проведеното
лечение в размер на 3 940 лв. Твърди, че в резултат от появила се
впоследствие силна болка, на 25.02.2020 г. е приета отново в „ПИРОГОВ“, където
се установило, че поставеният в ръката й пирон е счупен и следва да бъде
заменен. Извършена била втора операция и е изписана на 28.02.2020 г., предвид
което отново е изпитвала болки и страдания. След втората операция е
освидетелствана и с решение на ТЕЛК. Предвид горното намира, че ответникът,
който носи отговорността по поддържането на процесната алея в безопасно
състояние, следва да понесе отговорността за търпените от нея имуществени и
неимуществени вреди. Претендира да й бъде присъдено обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3 940 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 35 000 лв., като и двете главници се претендират ведно със
законната лихва от датата на настъпване на събитието – 29.11.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - С.О.чрез главен юрисконсулт при
СО район „Младост” – Л.Г.,
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдения от ищцата
механизъм на настъпване на травматичните увреждания. Посочва, че процесната
алея е в поддържано състояние, а падането на ищцата е случайно събитие,
изразяващо се в подхлъзване, което може да е предизвикано от изтъркани
подметки, от климатичните условия и други обстоятелства, за които ответникът не
носи отговорност. Освен това излага, че не следва да носи отговорност за
вредите на ищцата от наложилата се повторна операция, тъй като счупването на
пирона е резултат от дейността на служителите на болницата, а не от поведението
на служителите на общината. Твърди съизвъшителство от последните, предвид което
прави искане за конституиране на УМБАЛСМ П.като трето лице помагач по делото.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
твърди, че същото не отговаря на принципа на справедливостта, установен с
правилото на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
Като трето лице – помагач на
страната на ответника - Столична община, е
конституиран УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "****** № **, който не взема становище по
иска.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
С исковата молба е представена
мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищцата и
която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
Според
заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д.,
ортопед-травматолог, се установява, че ищцата е получила следните травматични
увреждания: счупване на главичката на лявата
лъчева кост; счупване на лявата лакътна кост в горната 1 /3. Описаните
травматични увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за 11,5 месеца. Проведено е следеното лечение: болнично
- от 29 11 2019 г до 05 12 2019 г-6
дни, и от 25 02 2020 г до 28 02 2020 г - 3 дни или общо 9 дни; домашно -
амбулаторно - от 05 12 2019 г до 24 02 2020 г - 82 дни и от 28 02 2020 г до
16 11 2020 г -262 дни или общо 344 дни. По време на болничното лечение е
оперирана както следва –на 03 12 2019г. е направено изваждане на главичката на
лъчевата кост, наместване и фиксация на лакътната кост с метална пластина,
остеопластика; на 26 02 2020 г е
направено - кръвно наместване и фиксация на лакътната кост с метална пластина и
винтове. Остеопластика. По време на домашно - амбулаторното лечение е
провеждала контролни прегледи, превръзки и рехабилитация. Описаните травматични
увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за 11,5 месеца. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след инцидента за 7-8 дни, а също така за 7-8 дни
след втората операция, болки с умерен интензитет за 11 месеца, болки с малък
интензитет и понастоящем при влошаване на времето, при по-голямо и по-продължително
натоварване на лявата ръка. Ищцата е имала неудобства, тъй като не е могла да
използва лявата си ръка за около 2 месеца след първата операция и втората
операция и е имала затруднения в обслужването с лявата ръка за около 1 година. Качеството
на живот на ищцата е било нарушено за около 1 година. С оглед характера; вида и
местоположението на травматичните увреждания на ищцата, възрастта й, вида на
проведеното лечение, давността на травмата и сегашното й състояние, вещото лице
сочи, че може да се приеме, че пълно възстановяване няма да настъпи. Установените
последици - оперативен белег по задната повърхност на лявата лакътна става и
горна 1/2 на лява предмишница 15 см и ограничение на обема на движение на
лявата лакътна става с 17 % ще останат пожизнено.Ищцата би могла да изпитва
болки в левия лакът при влошаване на времето, при по- голямо и по-продължително
натоварване на левия горен крайник за около 3 г от инцидента. Понастоящем
ищцата може да се самообслужва с лявата ръка. Възстановителният период след
първата операция е продължил до втората операция, а този за втората операция е
продължил 7,5 месеца. Вещото лице изтъква, че описаните по-горе травматични
увреждания биха могли да бъдат получени по начин описан в исковата молба.
Представени са писмени доказателства за разходи, осъществени от ищцата при
лечението й- фактура от 11.02.2020г. За 30.00 лева с касов бон
3. Фактура от 15.12.2019г. За 15.00 лева с касов бон;
фискален бон,издаден от УМБАЛСМ ПИРОГОВ на 15.12.2019г., за 15.00 лв.; фискален
бон за 40.00 лева за първичен преглед от 13.05.20г.; фиксален бон за 25.00 лева
за медиц. преглед от 12.05.20г.; два броя фискални бонове - за 33.76 лв. и за
7.80 лева и рец. бланка от 28.02.20г.; фискален бон за 12.00 лева от 14.01.20г.
от ПИРОГОВ; фактура от 14.01.20г. За 12.00 лева от П.с касов бон; фискален бон
за 1527.00 лева от 04.12.2019г. от П. и фактура за същата сума от ПИРОГОВ с
касов бон; фактура от 26.02.2020г. За 2250.00 лева от МБАЛ С. А. с касов бон.
Тези писмени доказателства са обсъдени от вещото лице по допуснатата СМЕ,
според което извършените разходи от 11 02
220 г за рентгенова снимка, от 15 12 2019 г за превръзка, от 13 05 2020 г за
преглед в ДКЦ XXV, от 28 02 2020 г за антибиотик, ксарелто и АСС - 33,76 лв, от
02 02 2020 г за антибиотик, от 14 01 2020 г за рентгенов диск, от 04 12 2019 г
за плака и винтове, от 26 02 2020 г за медицинско изделие за 3915,56 лв са били
необходими за лечение на получените на 29. 11. 2019 г. травматични увреждания.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят
Л. Г. Д., зет на ищцата, твърди, че е пряк свидетел, когато тъща му пострадала.
Трябвало в същия ден да я вземе, за да гледа деца им. Той живеел в ж.к.“ ******“
и трябвало да я взема от ж.к. „*******“, където тя живеела. Сутрин рано, в 6:45
часа, преди да отиде на работа, паркирал колата си, изчакал я и видял, че
излаза от нейния вход. Тя продължила да крачи към него и трябвало да мине по
алеята пред входа и да излези към пътя, където бил паркирал. Когато тя наближила,
се чул кучешки лай. Забелязал, че на няколко метра от нея, може би 2-2,5 метра,
приближавали три големи кучета и силно я лаели. Тя не предизвикала агресията на
кучетата, вървяла съвсем нормално по алеята. Било сумрак, почти не се виждало,
нямало и осветление пред входа, края на ноември месец било. Когато чул този
лай, погледнал тъща си, тя точно се свлякла, когато идвала по тази алея точно
към неговата кола, на 4 метра пред него. Излязъл веднага, отишъл да помогне,
кучетата се разбягали. Тъща му паднала напред и била с охлузвания от падането.
Кучетата били агресивни, към нея се движел, в нейната посока и тя забързала
крачка, за да избегне ситуацията на нападението. Кучетата не докоснали тъщата му
по никакъв начин, тъй като той бил много близо и много бързо излязъл от колата.
Сочи, че ищцата в уплаха забързала крачка към него и в тъмнината попаднала в
дупка на алеята. Изтъква, че тази дупка на алеята е пред блоковете, където
паркират автомобили, но била неподържана алеята и в момента също стои там и още
не е оправена. Твърди, че, ако е нямало тази дупка на алеята, ищцата нямало да
падне и нямало да има отрицателна последица от това, че кучетата са я залаяли.
Сочи, че по алеята ищцата не тичала, а ускорила крачка с идеята вниманието да й
е запазено към кучетата. Ищцата паднала
и нищо не казала. Опитала се да се изправи, опряла се на счупената ръка –
лявата, и казала: „потъва земята под мене, не мога да се изправя“. Тя се опитвала
със счупената ръка да се изправи, още не била разбрала какво се е случило. Дошъл
още един човек да помогне, вдигнали я, видели, че ръката й не е добре, ищцата започнала
да усеща болки и вместо вкъщи отишли до болница Пирогов. Влезнали в кабинета,
където докторът я прегледал, обяснили ситуацията и той казал, че ръката хрущи и
е потрошена. Сочи, че доста дълго продължила да страда ищцата. След операцията
около три месеца се възстановявала, имала и рехабилитация. Към настоящия момент
по-голяма част от движенията се възстановили, но не всички движения, тя не е
същият човек какъвто била преди падането. Доста голям стрес изпитва, когато
деца им я приближат от страната на счупената ръка. Изтъква, че ищцата е старши ресурсен учител в
********** в ж.к. „Надежда“. Занимава се изцяло с деца и изпитва някакъв ужас,
когато приближават към нея от страна на счупената й ръка.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете с правно основание чл.49
вр. с чл.45 от ЗЗД са основателни.
Ищцата се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява
наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
По делото се
доказа противоправното бездействие на служителите на ответника, представляващо
неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите на чл. 11,
ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата (ЗП-„Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
се организират от съответната община.)/ и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника за
приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. С изброените норми /чл. 30, ал. 3 от
ЗП и чл. 48, т. 2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено
изграждането, ремонтът и поддържавено на тротоарите и алеите. В частност- на ответника СО е възложена поддръжката
и ремонтът на процесната алея, разположен на
негова територия, като тези задължения ответникът следва да изпълнява с грижата
на добрия стопанин и в интерес на населението /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. От
събраните по делото гласни доказателства - показанията
нас в.Л. Г. Д., които съдът кредитира като почиващи на негови преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи на
фактите, безспорно се установява, че
процеснатаалея била
в лошо състояние. Т.е.
безспорно и категорично се установява неизпълнението на горепосоченото
нормативно възложено на ответника задължение за ремонт и поддръжка на процесната алея, водеща към паркинга
пред жилищния блок.
На следващо място, от показанията на св. Л. Г. Д., категорично се установява причинно- следствената връзка между
неизпълнението на задълженията от служителите на ответника за ремонт и
поддръжка на алеята и причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от падането на ищцата в алеята,
с разбита с дупки по
нея. Изпълнението на
задълженията на ответника по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 48, т. 2, б.
"Б" от ППЗП изисква изграждането, ремонтът и поддръжката напроцесната алея. Неоснователно е и възражението на
ответника за недоказан механизъм на падането. Напротив,
свидетелят изрично и категорично установява, че
падането на ищцата е резултат от наличието на дупка и
занемарено състояние на алеята.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото са
безспорно установени следните елементи от фактическия състав по чл. 49, вр. с
чл. 45 от ЗЗД: противоправно бездействие на служителите на ответника,
натоварени с изпълнението на нормативните задължения по чл. 30, ал. 4 от ЗП и
чл. 4848, т. 2, б. "б. " от ППЗП, вината за неизпълнението на тези
задължения от служителите на ответника се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, като законовата презумпция не е опровергана от ответника в съответствие
с носената от него доказателствена тежест. Доказана е и причинно-следствената
връзка между неизпълнението на нормативно възложените задължения от служителите
на ответника и падането на ищцата и причинените й в резултат на това падане
вреди.
По отношение на вредите, за които е
доказано по делото, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент, настоящият съдебен състав приема следното: на първо място, съдът приема, че това са причинените на
ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания, претърпяни от полученото в резултат на падането.
Причинно-следствената връзка между инцидента и счупваията на ищцата е доказана
с показанията на Л. Г.Д.и
приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ. От неоспореното заключение
на СМЕ се установява, че в представените по делото медицински документи, също
неоспорени от ответника, се съдържат достатъчно данни за установяване
конкретното състояние на ищцата. Установява се от експертното заключение, че
ищцата е получила счупване на главичката на лявата лъчева кост; счупване на лявата лакътна
кост в горната 1 /3. Тези
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на процесното събитие.
Приложено е лечение,
описано по-горе.
Неоснователно е възражението на
ответника за наличие на съпричиняване- в тази насока не се ангажираха
доказателства.
При така установената тежест на травмите, интензивност на
претърпените от ищцата болки и страдания, настоящата икономическа обстановка в страната, настоящият съдебен състав приема, че
сумата от 5 000, 00 лева е адекватно и в съответствие с принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД репарира претърпените от ищцата неимуществени
вреди, в който
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата да се отхвърли като
неоснователен.
Обезщетението за забавено
изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са настъпили и вредите –
чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху главницата.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, представляващи
заплатени от ищцата суми за медицинско лечение, медицински изделия и лекарства,
съдът приема, че тя е доказана до размера на претендираната
сума от 3940лв. Описаните разходи са били необходими и са направени за лечение на
получените при процесния инцидент травматични увреждания. Представените по
делото фактури безспорно се установява от приетото по делото заключение на СМЕ,
че са в пряка причинно-следствена връзка с получените при процесния инцидент травматични увреждания. Т.е., общо за сумата от 3 940 лв.
исковата претенция за имуществени
вреди се явява доказана и основателна и като такава - следва да бъде уважена.
Основателността на претенцията по чл. 49,
вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3940лв.,
представляваща обезщетение за направените разходи за лечение, медицински
изделия и лекарства, обуславя основателността и на заявената претенция за зак.
лихва. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава от
деня на настъпване на вредата. Обезщетенията /разходи за
медицински преглед, разходи за лекарства/ лихвата се дължи от датта, когато са реализирани.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от иска. С оглед
уважената част от иска ищцата има право на 84.21лв. от направени 400лв. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е
определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска
приема, че адв. възнаграждение
е в размер на 855.80лв.
С оглед отхвърлената част на иска ответникът
има право на 231.12лв. от направени 300 лв.(юриск.възнаграждение). След
компенсация ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 146.91 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “********, да
заплати на Ю.Д.С., с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „В., У. и п.”, със съдебен
адрес:*** 1040, площад “******, сграда на КНСБ, ет.**, представлявано
от адв. Г.П.Ч., САК,
по иск с правно основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, заедно със законната лихва
върху тази сума от 29.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до
пълния предявен размер от 35 000 лв.
ОСЪЖДА С. О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “*******, да
заплати на Ю.Д.С., с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „В., У. и п.”, със съдебен
адрес:*** 1040, площад “******, сграда на КНСБ, ет.**, представлявано
от адв. Г.П.Ч., САК,
по иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 3 940лв.
ОСЪЖДА С. О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “****** да
заплати на Адвокатско дружество „В., У. и п.”, със съдебен
адрес:*** 1040, площад *******, сграда на КНСБ, ет.* представлявано
от адв. Г.П.Ч., САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 855.80лв.
ОСЪЖДА Ю.Д.С., с
адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „В.У.И П.”, със съдебен
адрес:*** 1040, площад “********, сграда на КНСБ, ет** представлявано
от адв. Г.П.Ч.,***
ОБЩИНА, с адрес гр. София, 1000, ул. “***** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 146.91 лв.(след компенсация).
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника С. О., с адрес гр. София, 1000, ул. “*******- УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: