Решение по дело №185/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 31
Дата: 27 март 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20192160200185
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

31

гр.Поморие, 27.03.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на 22 януари през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 185 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л.П.М.,***, с ЕГН********** *** , срещу наказателно постановление № 19-0320-000264/01.04.2019 г. на началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие,  с което за нарушение на  чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП му  е наложено предвиденото в същата наказание глоба 2000 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се  сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и нищожно и се иска неговата отмяна.

Жалбата е подадена в срок от лице, което има право на жалба , поради което е допустима.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в с.з., чрез  процесуалния си  представител-адвокат , поддържа жалбата, моли за отмяна на наказателното постановление. Не сочи доказателства.

Административно-наказващият орган не взема участие в производството, редовно призован. Представя преписката по проведеното пред него производство. Не представя нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение /АУАН/ бланков  №875307/27.03.2019 г., съставен от Й.Б. с длъжност  мл.автоконтрольор при РУ гр.Поморие. В обстоятелствената част на акта е посочено, че жалбоподателят , на 27.03.2019 г. около 15.00 ч. в гр.Поморие, на ул.”Княз Борис І ” управлява лек автомобил  „Опел Астра” с рег.№ ...., като е изпробван с техническо средство  „Дрегер Алкотест„  ARВВ0080 , който е отчел 0,00 промила алкохол в  издишания въздух . В акта е посочено ,че  водача отказва проба за наличието на наркотични вещества и ме у издаден талон за изследване №0005432, който е представен по делото. В така съставения АУАН , като нарушена е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3   от ЗдвП. Същата фактическа обстановка е възпроизведена и в обстоятелствената част на наказателното постановление. По делото е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б., като свидетеля сочи, че в качеството си на мл.автоконтрольор е спрял за проверка жалбоподателя, като свидетелят съставил процесният АУАН срещу жалбоподателят, който след извършена проверка с техническо, при която не се установило употреба на алкохол, отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, а в талона за медицинско изследване жалбоподетелят саморъчно записал, че отказва да даде кръвна проба. Св.К.- свидетел по  акта, който в качеството си на служител на РУ Поморие  присъствал при извършване на проверката  сочи, е жалбоподателят е отказал да бъде изследван за проверка за употреба на наркотични вещества с Дегер дръг тест 5000, който се намирал в сградата на РУ Поморие. Св.А. присъствал при връчването на талона за медицинско изследване, когато жалбоподателят отказал да бъде подложен на тест.   

 Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от  група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие  , действащ в качеството си на упълномощено  лице с посочената в постановлението   и представена по делото заповед 8121 з-515/14.05.2018 г. , в съответствие с чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Не се установяват и нарушения при съставянето на АУАН, досежно формата , съдържанието и редът за съставянето му.

В чл.57 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление , като дори липсата само на един от тях прави акта незаконосъобразен. Обжалваното постановление е издадено от компетентен орган и в пълно съответствие с изискванията на чл.57 ЗАНН, поради което и същото е законосъобразно. В обстоятелствената част на обжалваното постановление е описано извършеното административно нарушение , констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е извършено нарушението и същото правилно е квалифицирано от административно –наказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. От доказателствата по делото не се установява различна фактическа обстановка, от констатираната в съставения АУАН. Възраженията изложени от защитника на жалбоподателя са главно по отношение на това, че според него не била спазена процедурата за издаване и връчване на талон за медицинско изследване, като същата не предвиждала нарушителят собственоръчно да отбелязва  в талона дали отказва да дава кръв за химичен анализ и в този смисъл не се касаело за приемане или неприемане на показанията на техническото средство. Тези възражения на жалбоподателя, съдът намира за неоснователни. В случая дори да се приеме, че действително не е спазен редът за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като не е надлежно попълнен съответният протокол – приложение 2 към чл.5,ал.2 от Наредбата, поради това, че в  издаденият талон за медицинско  изследване нарушителят е записал собственоръчно, че не желае да дава кръв за изследване, това няма отношение към установяване на релевантния  в случая факт на отказа на жалбоподателя да бъде изследван за употреба на наркотични вещества . В случая не е налице спор дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС след употреба на наркотични вещества или не , в който случай без съмнение за да се приеме за  доказвана по безспорен начин употребата на наркотични вещества е необходимо установяването на този факт да стане при стриктно спазване на  предвидения за това ред в Наредбата по чл.174,ал.4 от ЗДвП.   По същия начин нарушението на цитираната наредба по чл.174,ал.4 от ЗДвП може да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление съставено за нарушение по чл.174,ал.1 от ЗДвП, където на доказване подлежи концентрацията на алкохол в кръвта, чийто стойности  могат да се приемат от съда за безспорно доказани единствено, в случай, че са установени при спазване на  реда предвиден в наредбата. Настоящият случай обаче не е такъв.   Нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП се осъществява  чрез отказ на водача на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или чрез неизпълнение на  предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози .  В процесния случай в наказателното постановление е посочено, че нарушението е осъществено чрез отказ. Доколкото отказът е прост факт, същият може да се установява с всички допустими доказателствени средства, без да е необходим някакъв специален ред за установяването му. В случая отказът на жалбоподателя, се установява по безспорен начин от съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена по никакъв начин,  както и от свидетелските показания, като в същия смисъл е и практиката на Административен съд гр.Бургас, обективирана в Решение №2244/30.11.2018 г. по к.а.н.д. №2441/2018 г. постановено по идентичен на настоящия казус.

По отношение на наложеното на жалбоподателя наказание съдът прие следното : За извършеното  нарушение по  чл.174, ал.3 от ЗдвП ,  е предвидено наказание глоба 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство  за срок от две  години.  В случая административно наказващият орган правилно е определил размера на наказанията глоба 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години   в единствения лимитативно определен  в закона размер  .

Поради изложеното съдът прие ,че наказателното постановление е правилно и законосъобразно ,поради което на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН следва да се потвърди.

 

Мотивиран от изложеното , Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА   наказателно постановление  № 19-0320-000264/01.04.2019 г. на началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :