№ 79
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора К.а
Членове:Светлин Михайлов
Величка Борилова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.646 от ТЗ.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от
„Рисивър ЧБ” ЕООД, с която обжалва решение № 914 от 30.06.2020 г., постановено по т.д .
№ 1 375/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в
която съдът е отхвърлил предявените от „Рисивър ЧБ“ искове, както следва: на основание
чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ - за обявяване за недействително като извършено на 12.03.2018 година
с Договор за спогодба от същата дата от длъжника ("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на
„ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на негово (на длъжника) изискуемо парично
задължение в размер на 3 349 767.93 лева - за неустойка по т. 16.2 от рамково споразумение
от 12.06.2017 година - с договор за спогодба от 12.03.2018 г., сторено след началната дата на
неплатежоспособността (31.12.2017 година) и в 6-месечен срок преди подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез прихващане, както и иск по чл. 649, ал.
2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати
горната сума от 3 349 767.93 лева в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за попълване масата
на несъстоятелността, с която сума „ЧЕЗ електро България“ АД се е обогатил без основание;
иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ - за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
"Фючър енерджи" ООД (н) на прихващането, извършено от длъжника по договор за
спогодба от 12.03.2018 година за сумата от 3 349 767.93 лева - незаплатеното
възнаграждение от ответника „ЧЕЗ електро България“ АД за доставена ел. енергия (за
дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с №
11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017 година и Рамково споразумение
от 12.06.2017 година и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на
„ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на "Фючър енерджи" ООД (н) горната сума от 3
349 767.93 лева н за попълване на масата на несъстоятелността, която сума представлява
непогасено възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец
ноември 2017 година по фактури с №11000011255/30.11.2017 година и №
1
**********/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година; иск по чл. 645,
ал. 3 ТЗ - за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на "Фючър
енерджи" ООД (н) на прихващането по договор за спогодба от 12.03.2018 година за сумата
от 3 349 767.93 лева - незаплатеното възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности
Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017
година и № **********/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.03.2018 година,
както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на „ЧЕЗ електро
България“ АД да заплати в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за попълване на масата на
несъстоятелността на горната сума от 3 349 767.93 лева, представляваща непогасеното
възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември
2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017
година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година.
В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е достигнал до
неправилен извод относно основанието за прекратяване на сключеното на 12.06.2017 г.
между „Фючър енерджи“ ООД и „ЧЕЗ електро България“ АД като неправилно приема, че
същото е прекратено на основание ч.12.2, б“е“. Твърди, че рамковото споразумение е
прекратено на основание чл.89 от ЗЗД, поради невъзможност за изпълнение, с оглед на
което се погасява задължението на „Фючър енерджи“ ООД. Оспорва изводите на съда по
отношение на отстраняването на дружеството от пазара на балансираща енергия, тъй като
не е спазена процедурата по чл.68 от Правилата за търговия с електрическа енергия. В тази
връзка разглежда процедурата и прави твърдения, че такава изобщо не е провеждана, както
и че същото е отстранено от пазара на електрическата енергия, поради което не може да
участва в пазара на балансирана такава, което не е равнозначно на отстраняване от пазара на
балансирана енергия. Твърди, че следва да се направи разграничение между пазара на
балансирана енергия и този на енергия. Твърди, че възникването и дължимостта на
неустойката изисква отстраняване от пазара за балансирана енергия, каквото не е налице,
както и рамковото споразумение да е прекратено по инициатива на „ЧЕЗ електро България“
АД. Твърди, че съдът недопустимо е разширил обхвата на уведомлението от ЕСО, като
твърди, че отстраняването от пазара на електро енергия не означава отстраняване от пазара
за балансирана енергия, макар и да не може да участва в него. Твърди, че отстраняването от
пазара води до разваляне на рамковото споразумение по право, тъй като дружеството се
явява в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по него. С оглед на това
твърди, че не са налице предпоставките за извършване на прихващане, поради което и
предвид спора между страните не може да се приеме, че вземането за неустойка било
установено по основание и размер. Твърди, че систематическото тълкуване на
споразумението налага извод за разграничение на цена на ток с и без ДДС. Твърди, че ДДС
не е част от цената, като се позовава на разпоредбата на ч.67, ал.2 от ЗДДС. Оспорва и
изводите на съда по отношение на характера на писмото от „ЧЕЗ електро България“ АД,
като твърди, че същото не представлява изявление за прихващане, тъй като не съдържа
информация относно размера на активното вземане, липсват предпоставките за извършване
на прихващане. Твърди, че след като договорът спогодба е сключен след началната дата на
неплатежоспособността и са налице всички останали предпоставки на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и
вместо него се постанови ново, с което да се уважат предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба „ЧЕЗ електро България” АД оспорва
същата. Твърди, че с договора спогодба не се извършва прихващане на вземането за
неустойка срещу вземането на дейността търговец и дейността ДПИ, тъй като
волеизявленията представляват единствено признание на съществуването и действието на
ЮФ, които вече са настъпили между страните. Твърди, че признанието на факти, които са
настъпили не е ЮФ с правопораждащ или правопогасяващ ефект, тъй като не е изразена
2
воля за новация, поемане на нови задължения, опрощаване или прихващане на
съществуващи. Твърди, че противно на твърденията между страните никога не е имало
спор относно възникването, основанието, размера и изискуемостта на вземането за
неустойка. Твърди, че рамковото споразумение е прекратено автоматично по вина на
„Фючър енерджи“ ООД Развива доводи от кой пазар е отстранено дружеството. Твърди, че
дори да се приеме, че отстраняването от пазара за балансираща енергия прави обективно
невъзможно изпълнението на задълженията, то тази невъзможност е по вина на
дружеството. Твърди, че с договора спогодба дружествата правят взаимно признание, че
споразумението е прекратено на основание чл.12.2 от него. Твърди, че ищецът прави
превратно тълкуване на разпоредбата на чл.879 от ЗЗД. Твърди, че вземането за неустойка
става ликвидно и изискуемо на 01.12.2017 г., с автоматичното прекратяване на
споразумението. Твърди, че размерът на вземането е безспорен между страните и се
определя въз основа на вземанията за дейността ДПИ и дейността търговец. В тази връзка
твърди, че направеното оспорване от страна на ищеца е преклудирано. Оспорва и
твърденията свързани с посочването на ДДС. Твърди, че размерът на неустойката е
относително определен, което е различно от определяем още с изявлението за прихващане.
Твърди, че вземането е ликвидно и изискуемо. Твърди, че вземането за неустойка е погасено
с прихващане преди началната дата на неплатежоспособност, същото е извършено
едностранно от кредитора „ЧЕЗ електро България“. Твърди, че активът чрез който е
извършено то не е бил част от масата на несъстоятелността, като извършено прихващане е
част от обичайната дейност на „Фйючър енерджи“ Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното в тази част, като правилно и законосъобразно и
претендира разноски.
С въззивна жалба „ЧЕЗ електро България“ АД оспорва решение № 914 от
30.06.2020 г., постановено по т.д .№ 1 375/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е обявил за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Фючър енерджи" ООД (в
несъстоятелност), по предявения от „Рисивър ЧБ“ ЕООД иск, на основание чл. 646, ал. 2, т.
3 ТЗ, извършеното на 12.03.2018 година с договор за спогодба от същата дата от длъжника
("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на негово
изискуемо парично задължение в размер на 500 000 лева за неустойка по т. 2.7 от договора
за спогодба от 12.03.2018 г., което е сторено след началната дата на неплатежоспособността
(31.12.2017 година) и след молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез
прихващане по силата на чл. 2.9 от договора за спогодба от 12.03.2018 година; осъдил е на
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ЧЕЗ електро България“ АД да
заплати на "Фючър енерджи" ООД (н) сумата от 500 000 лева, за попълване масата на
несъстоятелността, ведно със законната лихва от 16.07.2019 година до окончателното й
изплащане, усвоена без основание банкова гаранция по чл. 17 от рамково споразумение от
12.06.2017 година, предмет на прихващане по чл. 2.9 от договор за спогодба от 12.03.2018
година и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ, във вр. с чл. 78 от ГПК, „ЧЕЗ
електро България“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 40 000 лева
- дължима държавна такса.
В жалбата се твърди, че решението, в частта, в която е уважен осъдителния иск
с правно основание чл. 649, ал.2 ТЗ, вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 500 000 лв. е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск или евентуално недопустим
иск. Твърди, че в цялата обжалвана част решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон и необоснованост. По отношение на допустимостта на решението
твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като видно от исковата молба са
изложени твърдения за неправомерно усвоена банкова гаранция, а с решението си съдът е
уважил иск, с които е приел, че е налице неоснователно обогатяване на въззивника, тъй като
със сумата от гаранцията ищецът е обеднял, а въззивника се е обогатил. Твърди, че правните
3
последици от уважаването на иска по чл.646, ал.2 от ТЗ са уредени в разпоредбата на чл.648
ТЗ, а в конкретния случай се възкресяват две насрещни вземания. Твърди, че липсва даване
от страна несъстоятелния по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, доколкото платец е банката. С
оглед на това твърди, че съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, които е
неправилно квалифициран като такъв с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД. С оглед на
това и позовавайки се на практиката на ВКС, твърди, че решението е недопустимо, тъй като
съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, произнасяйки се извън обхвата на
търсената защита. Твърди, че предявеният иск е извън обхвата на исковете по чл.649, ал.2
ТЗ, поради което кредиторът на неплатежоспособния не е легитимиран да го предяви.
Твърди, че съобразявайки се с обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва
да се приеме, че ищецът е предявил от името и за сметката на „Фючър енерджи“ ООД иск
при условията на процесуална субституция. С оглед на това твърди, че кредитор на
несъстоятелния притежава активна процесуална легитимация да предяви като процесуален
субституент единствено осъдителните искове за попълване на масата на несъстоятелността
изчерпателно посочени в чл.649, ал.2 ТЗ, които са обусловени от отменителните искове. С
оглед на това твърди, че съдът е разгледал и уважил иск на процесуален субституент за
неоснователно обогатяване на въззивника, които не е обусловен от обявяването на сделката
за недействително. Твърди, че с усвояването на банковата гаранция не се засяга
имуществото на наредителя по гаранцията, не се увеличава неговия пасив, а само се сменя
кредитора и основанието за неговото вземане. Твърди, че до ощетяване на длъжника може
да се достигне единствено при неоснователното усвояване, т.е. бъде усвоена при липсата на
валидно и изискуемо вземане. В тази връзка твърди, че липсва даване от несъстоятелния. С
оглед на изложеното твърди, че легитимиран да предяви такъв иск е само дружеството чрез
синдика, като предявяването на такъв при условията на чл.134 ЗЗД е недопустимо.
По отношение на законосъобразността и правилността на атакуваното
решение твърди, че не са налице всички елементи от фактическия състав на конститутивния
иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ. Твърди, че не е налице сделка извършена от
длъжника (предприето от него). Усвояването на банковата гаранция от кредитор на
несъстоятелния не е форма на погасяване на изискуемо парично задължение, извършено от
несъстоятелния. Твърди, че усвояването на банковата гаранция е извършено преди датата на
неплатежоспособността, както и че същата не представлява актив от масата на
несъстоятелността и не се засяга имуществото на длъжника. В тази връзка твърди, че
плащането не се извършва с имущество на несъстоятелния, а с усвояването й не се засяга
имущество на наредителя, не се увеличава неговия пасив. Твърди, че с оглед събраните по
делото доказателства до ощетяване на имуществото на длъжника може да се стигне само
при неоснователно усвояване на гаранцията, но това са обстоятелства, които са ирелевантни
по отношение на иска по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Повтаря доводи изложени по отношение на
последиците от уважаването на отменителния иск и твърденията за липсата на обусловеност
на предявеният осъдителен иск. Твърди, че усвоените от него суми нито в един момент не са
били собственост на несъстоятелния, с оглед на което няма да бъдат част от масата на
несъстоятелността. Оспорва и тълкуването на разпоредбите от договора за спогодба,
извършено от първоинстанционния съд, като твърди, че същото не е извършено по
правилата на чл.20 ЗЗД. С оглед на това твърди, че съдът неправилно е стеснил правилния
си извод по отношение на същността на договора за спогодба само до извършеното
прихващането, като е приел, че в тази част няма правопораждащ, правопроменящ или
правопогасяващ ефект, без да приеме същото и по отношение на съществуването и
уреждането на вземането за вреди. Твърди, че волеизявленията, обявени за недействителни
са само признание на съществуването и действието на ЮФ, които вече са настъпили. Такова
признание не е факт с правопораждащ или правопогасяващ ефект. В тази връзка твърди, че с
тези признания не се внасят промени в правните отношения между страните. Твърди, че с
оглед на това съдът неправилно е тълкувал волята на страните, изявена в чл.2.7, 2.8 и 2.9 от
4
спогодбата. Оспорва извода на съда, че с договора за спогодба е извършено прихващане,
като твърди, че нито с усвояването, нито с договора се прави прихващане, тъй като могат да
се прихванат само несрещни еднородни вземания. Твърди, че усвояването на банковата
гаранция е част от обичайната дейност на несъстоятелния, поради което е налице
изключението на чл.646, ал.5 от ТЗ. Твърди, че наличието или липсата на основание за
усвояване на гаранцията е извън предмета на делото. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да обезсили атакуваното решение в частта, в която е уважен предявеният
осъдителен иск и да се отмени решението в цялата атакувана част и се отхвърлят исковете
като неоснователни. Претендира разноски.
Ответникът „Рисивър ЧБ“ ЕООД оспорва така подадената въззивна жалба.
Твърди, че съдът не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като константната практика на
ВКС последователно приеме, че института на неоснователното обогатяване намира
приложение в случаите, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и
липсва възможност за реализиране на правата по друг ред. Твърди, че безспорно по делото е
установено, че банковата гаранция е усвоена без основание, тъй като същото възниква едва
с договора за спогодба. Твърди, че този въпрос, както и въпросът за изискуемостта са от
значение за произнасянето на съда по отменителния иск. Твърди, че неизпълнение на
рамковото споразумение не е имало до прекратяване на същото за да се обоснове извод за
законосъобразно усвояване на гаранцията. С оглед на това оспорва твърдението във
въззивната жалба, че не следва да се преценява съществуването и изискуемостта на
вземанията. Твърди, че кредиторите безспорна са легитимирани да предявяват осъдителните
искове, обусловени от отменителните искове, а предявеният е такъв. Твърди, че
обявяването на сделката с която е погасено част от вземането на длъжника, при липса на
основания за усвояване е обуславящо за предявяването на иска. Оспорва и твърдението, че с
прихващането не се засяга имуществото на длъжника, нито се увеличава пасива на
дружеството, като твърди, че това е въпрос по основателност, а не по допустимост на
предявеният иск. Оспорва наведените доводи, че извършеното не е сделка или действие
извършено от несъстоятелния, доброволно и по негова инициатива, като твърди, че същото
е извършено чрез сключения договор за спогодба, съдържащ насрещни волеизявления, т.е.
налице са доброволно предприети действия Твърди, че предявеният отменителен иск не е
насочен към усвояването на гаранцията, а сделката, при която тази банкова гаранция е
използвана за погасяване на задълженията на неплатежоспособния. Твърди, че средствата
по банковата гаранция са собственост на неплатежоспособния а не на трето лица Оспорва
твърдението, че усвояването е преди датата на неплатежоспособността, както и твърди, че
датата на усвояването вземането за обезщетение за вреди не е възникнало и не е било
изискуемо. Оспорва и наведените твърдения за липса на засягане на имуществото на
несъстоятелния, като твърди, че средствата по гаранцията, са отпуснати като кредит на
същия, поради което са получени от него. С оглед на това твърди, че същите са част от
масата на несъстоятелността и с извършеното частично погасяване са увеличава пасива на
несъстоятелния. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че договорът за спогодба в
обжалвана част не съдържа сделка с погасителен ефект, тъй като предмет на сделката не е
усвояването на гаранцията, а погасяването на част от задължението за вреди. С оглед на
това твърди, че волеизявленията не представляват признание за факти, а са волеизявления с
правопораждащ ефект. Оспорва изявлението, че с усвояването е погасена част от
задължението за обезщетение за вреди, тъй като към датата на усвояването такова не е
съществувало. Оспорва и твърденията, че усвояването на гаранцията е част от обичайната
дейност, поради което не е приложимо изключението на чл.646, ал.5 ТЗ. С оглед на това
моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част и претендира
разноски.
Ответникът „Фючър енерджи“ ООД(н) и синдика на дружеството А.К. редовно
уведомени за постъпили въззивни жалби не взимат становище по тях.
5
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
914 от 30.06.2020 г., постановено по т.д .№ 1 375/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 3 състав съдът е обявил за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на "Фючър енерджи" ООД (в несъстоятелност), по
предявения от „Рисивър ЧБ“ ЕООД иск, на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, извършеното на
12.03.2018 година с договор за спогодба от същата дата от длъжника ("Фючър енерджи"
ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на негово изискуемо парично
задължение в размер на 500 000 лева за неустойка по т. 2.7 от договора за спогодба от
12.03.2018 г., което е сторено след началната дата на неплатежоспособността (31.12.2017
година) и след молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез прихващане по
силата на чл. 2.9 от договора за спогодба от 12.03.2018 година; осъдил е на основание чл.
649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на "Фючър
енерджи" ООД (н) сумата от 500 000 лева, за попълване масата на несъстоятелността, ведно
със законната лихва от 16.07.2019 година до окончателното й изплащане, усвоена без
основание банкова гаранция по чл. 17 от рамково споразумение от 12.06.2017 година,
предмет на прихващане по чл. 2.9 от договор за спогодба от 12.03.2018 година и е осъдил на
основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ, във вр. с чл. 78 от ГПК, „ЧЕЗ електро България“ АД
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 40 000 лева - дължима държавна
такса; отхвърлил е предявените от „Рисивър ЧБ“ искове, както следва: на основание чл. 646,
ал. 2, т. 3 ТЗ - за обявяване за недействително като извършено на 12.03.2018 година с
Договор за спогодба от същата дата от длъжника ("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на
„ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на негово (на длъжника) изискуемо парично
задължение в размер на 3 349 767.93 лева - за неустойка по т. 16.2 от Рамково споразумение
от 12.06.2017 година - с Договор за спогодба от 12.03.2018 г., сторено след началната дата
на неплатежоспособността (31.12.2017 година) и в 6-месечен срок преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез прихващане, както и иск по чл.
649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника „ЧЕЗ електро България“ АД да
заплати горната сума от 3 349 767.93 лева в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за
попълване масата на несъстоятелността, с която сума „ЧЕЗ електро България“ АД се е
обогатил без основание; иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ - за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на "Фючър енерджи" ООД (н) на прихващането, извършено от
длъжника по договор за спогодба от 12.03.2018 година за сумата от 3 349 767.93 лева -
незаплатеното възнаграждение от ответника „ЧЕЗ електро България“ АД за доставена ел.
енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с №
11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017 година и Рамково споразумение
от 12.06.2017 година и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на
„ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на "Фючър енерджи" ООД (н) горната сума от 3
349 767.93 лева н за попълване на масата на несъстоятелността, която сума представлява
непогасено възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец
ноември 2017 година по фактури с №11000011255/30.11.2017 година и №
**********/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година; иск по чл. 645,
ал. 3 ТЗ - за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на "Фючър
енерджи" ООД (н) на прихващането по договор за спогодба от 12.03.2018 година за сумата
от 3 349 767.93 лева - незаплатеното възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности
Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017
година и № **********/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.03.2018 година,
както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на „ЧЕЗ електро
6
България“ АД да заплати в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за попълване на масата на
несъстоятелността на горната сума от 3 349 767.93 лева, представляваща непогасеното
възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември
2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017
година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6,
изр.2-ро от ТЗ, във вр. с чл. 78 от ГПК, „Рисивър ЧБ“ ЕООД да заплати по сметка на
Софийски градски съд от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на от
267 981.43 лева - дължимата държавна такса и на „ЧЕЗ електро България“ АД сумата от
68 391.60 лева- разноски в производството.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното рамково
споразумение от 12.06.2017 г., сключено между „Фючър енерджи“ ООД, в качеството му на
доставчик и „ЧЕЗ електро България“ АД, в качеството му на клиент, че доставчикът е поел
задължението да доставя и продава, а клиентът да приема и купува електроенергия за
дейността ДПИ и за дейността търговец, в сроковете и условията на същото споразумение и
правилата за търговия с електрическа енергия. Видно от разпоредбите на чл.1.1.9 и чл.1.1.10
страните са договорили цена за ДПИ в размер на 117.89 лв., а за цена търговец в размер на
69.89 лв. без ДДС. Видно от разпоредбата на чл.17 от споразумението доставчикът е поел
задължението да предостави гаранция в размер на 500 000 лв., за добросъвестно изпълнение
на задълженията си. Между страните не се спори, че такава гаранция е предоставена от
доставчика. Условията и реда за прекратяване на споразумението са посочени в
разпоредбата на чл.12.2 от същото.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че за доставена ел.
енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година са издадени фактури с
№ 11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017 година.
Не се спори, а се установява и от представения договор за спогодба от
12.03.2018 г., сключен между „ЧЕЗ електро България“ АД, „Фючър енерджи“ ООД и
„Карплеон България“ ЕООД, в което страните са постигнали съгласие, че рамковото
споразумение е прекратено автоматично на 02.12.2017 г., на основание чл.12.2, б.(е) от
същото, че на същата дата „ЧЕЗ електро България“ АД е отправила изявление за
прихващане, достигнало до доставчика на същата дата, както и че на 11.12.2017 г. е усвоена
предоставената банкова гаранция в пълен размер от 500 000 лв. Видно от разпоредбата на
чл.2.3 от договора-спогодба, „Фючър енерджи“ ООД е признало задължения към „ЧЕЗ
електро България“ АД, конкретно описани в него, както и че клиента има вземане за
неустойка по чл.16.2 от рамковото споразумение в размер на 50% от общата сума на
спорните вземания, която приемат, че е ликвидна и изискуема от датата на прекратяване на
споразумението. Видно от разпоредбите на раздел 3 от същият договор страните са
уговорили начин на уреждане на задълженията си произтичащи от рамковото споразумение
и договора за заем.
Не се спори, а се установява и от представените молба за откриване на
производството по несъстоятелност, решение № 1 854 от 14.09.2018 г., постановено по т.д.
№ 3 343/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав и списък
на кредиторите с приети вземания, че спрямо „Фючър енержди“ ООД е открито
производството по несъстоятелност с начална дата, определена е началната дата на
неплатежоспособността – 31.12.2017 г., длъжника е обявен в несъстоятелност, както и че
като кредитор с прието вземане е приет Н. Д. Н.. Не се спори, а се установява и от
представеният договор за продажба на вземания от 25.09.2019 г., че последния е прехвърлил
вземането си на „Рисивър ЧБ“ ЕООД. Видно от представеното уведомление длъжникът е
уведомен за цесията на 31.05.2019 г.
Не се спори между страните, а се установява и от представената банкова
гаранция, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД с
7
наредител „Фючър енерджи“ ООД, че доставчикът е изпълнил задълженията да предостави
банкова гаранция в полза на клиента по рамковото споразумение.
От основното заключение на ССЕ се установява, че процесните фактури са
осчетоводени в счетоводството на „ЧЕЗ електро България“АД на дата 30.11.2017 г., сумата
от 1 274 785.65 лв. е осчетоводена след сключването на договора за спогодба, като е
посочено основание – неустойки по споразумението от 12.03.2018 г., сумата по банковата
гаранция, усвоена от клиента е на 11.12.2017 г. В допълнителното си заключение вещото
лице твърди, че на 31.03.2018 г. в счетоводството на „ЧЕЗ електро България“ АД е
начислена и осчетоводена неустойка в размер на 1 274 785.65 лв., като неустойка по
споразумение от 12.03.2018 г.,, която погасена в резултат на усвояване на банкова гаранция
в размер на 500 000 лв. и отписване на непогасения остатък. Вещото лице твърди, че в
счетоводството на ответника е осчетоводена неустойка по споразумение, с което е намалено
задължението на същия, дружеството използва международните стандарти за финансови
отчети.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставка на електрическа енергия от търговец на електрическа енергия на
друг търговец може да се осъществи, ако е налице валидна лицензия, търговецът е
координатор на балансираща енергия или участник в балансираща група, сделките между
търговци се регистрират в „ЕСО“ ЕАД, като разплащанията се базират на отразените
количества в регистрите.
Не се спори, а се установява и от представеното писмо от „ЕСО“ ЕАД от
12.17.19 г., че „Фючър енерджи“ ООД е отстранено от пазара на електрическа енергия,
считано от 0.00 часа на 02.12.2017 г.
Не се спори, а се установява и от писмо изх. № СЕ-ДОС/02.12.2017 г.
изпратено от „ЧЕЗ електро България“ АД до „Фючър Енерджи“ ООД, че клиента по
споразумението е направил изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, за прихващане на част от
задължението на дружеството за цената за доставена ел.енергия за дейността ДПИ и за
дейността Търговец за м.11.2017 г. срещу пълния размер на задължението по чл. 16.2. от
споразумението за неустойка, без в същото да са посочени суми (размер на задълженията).
Не се спори, а се установява и от доказателствата, че същото е получено от „Фючър
Енерджи“ ООД по посочения в чл. 18.6. от споразумението начин - по факс на номер
+35929604717 в 10.48 часа на 02.12.2017 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 914 от 30.06.2020 г., постановено по т.д .№ 1 375/19
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е обявил за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Фючър енерджи"
ООД (в несъстоятелност), по предявения от „Рисивър ЧБ“ ЕООД иск, на основание чл. 646,
ал. 2, т. 3 ТЗ, извършеното на 12.03.2018 година с договор за спогодба от същата дата от
длъжника ("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на
негово изискуемо парично задължение в размер на 500 000 лева за неустойка по т. 2.7 от
договора за спогодба от 12.03.2018 г., което е сторено след началната дата на
неплатежоспособността (31.12.2017 година) и след молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017
година), осъществено чрез прихващане по силата на чл. 2.9 от договора за спогодба от
12.03.2018 година; осъдил е на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ЧЕЗ
електро България“ АД да заплати на "Фючър енерджи" ООД (н) сумата от 500 000 лева, за
попълване масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва от 16.07.2019 година до
окончателното й изплащане, усвоена без основание банкова гаранция по чл. 17 от рамково
8
споразумение от 12.06.2017 година, предмет на прихващане по чл. 2.9 от договор за
спогодба от 12.03.2018 година и е осъдил на основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ, във вр.
с чл. 78 от ГПК, „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 40 000 лева - дължима държавна такса; отхвърлил е предявените от „Рисивър ЧБ“
искове, както следва: на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ - за обявяване за недействително
като извършено на 12.03.2018 година с Договор за спогодба от същата дата от длъжника
("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на негово (на
длъжника) изискуемо парично задължение в размер на 3 349 767.93 лева - за неустойка по т.
16.2 от рамково споразумение от 12.06.2017 година - с договор за спогодба от 12.03.2018 г.,
сторено след началната дата на неплатежоспособността (31.12.2017 година) и в 6-месечен
срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез
прихващане, както и иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника
„ЧЕЗ електро България“ АД да заплати горната сума от 3 349 767.93 лева в полза на "Фючър
енерджи" ООД (н) за попълване масата на несъстоятелността, с която сума „ЧЕЗ електро
България“ АД се е обогатил без основание; иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ - за обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на "Фючър енерджи" ООД (н) на
прихващането, извършено от длъжника по договор за спогодба от 12.03.2018 година за
сумата от 3 349 767.93 лева - незаплатеното възнаграждение от ответника „ЧЕЗ електро
България“ АД за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември
2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017
година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на "Фючър енерджи"
ООД (н) горната сума от 3 349 767.93 лева н за попълване на масата на несъстоятелността,
която сума представлява непогасено възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности
търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с №11000011255/30.11.2017
година и № **********/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017
година; иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ - за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на "Фючър енерджи" ООД (н) на прихващането по договор за спогодба от
12.03.2018 година за сумата от 3 349 767.93 лева - незаплатеното възнаграждение за
доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по
фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017 година и рамково
споразумение от 12.03.2018 година, както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79
ЗЗД за осъждане на „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати в полза на "Фючър енерджи"
ООД (н) за попълване на масата на несъстоятелността на горната сума от 3 349 767.93 лева,
представляваща непогасеното възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности
Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017
година и № **********/30.11.2017 година и Рамково споразумение от 12.06.2017 година и е
осъдил на основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ, във вр. с чл. 78 от ГПК, „Рисивър ЧБ“
ЕООД да заплати по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността
държавна такса в размер на от 267 981.43 лева - дължимата държавна такса и на „ЧЕЗ
електро България“ АД сумата от 68 391.60 лева- разноски в производството.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от
направените от ищеца уточнения същият е предявил обективно, при условията на
кумулативното съединяване и субективно съединени искове с правно основание чл.646,
ал.2, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Фючър енерджи“ ООД (н) на извършеното със споразумение от
12.03.2018 г. сделка в частта, в която несъстоятелното дружество е погасило свои изискуемо
парични задължения към „ЧЕЗ електро България“ АД в общ размер от 3 849 767.93 лв., от
които 3 349 767.93 лв., представляваща неустойка по чл.16.2 от рамковото споразумение и
сумата от 500 000 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за вреди в резултат на
прекратяване на рамковото споразумение и обусловените осъдителни искове за попълване
9
на масата на несъстоятелността с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ за осъждане на
ответника да заплати общо сумата от 3 849 767.93 лв., от които 2 096 948.33 лв.,
представляваща незаплатено от „ЧЕЗ електро България“ АД възнаграждение по рамковото
споразумение за доставени количества електрическа енергия за м.ноември 2017 г. за
дейността ДПИ по фактура № ********** от 30.11.2017 г., сумата от 1 252 819.60 лв.,
представляващо непогасен остатък за възнаграждение за м.ноември 2017 г. по рамково
споразумение за доставени количества електрическа енергия за м.ноември 2017 г. за
дейността търговец по фактура № ********** от 30.11.2017 г. и сумата от 500 000 лв.,
представляваща усвоена от „ЧЕЗ електро България“ АД при липса на основание банкова
гаранция по чл.17 от рамково споразумение, съединени при условията на евентуалност с
обективно съединени кумулативни искове с правно основание чл.645, ал.4 от ТЗ и чл.649,
ал.2 от ТЗ и евентуално съединени с кумулативни искове с правно основание чл.645, ал.3 от
ТЗ и чл.649, ал.2 от ТЗ за обявяване на относително недействителни по отношение
извършеното прихващане със споразумението от 12.03.2018 г.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на подадените въззивни жалби, съдът намира, че същите са
процесуално допустими, като подадени в установените срокове и от упълномощени лица.
Релевираните във въззивната жалба на ищеца доводи са свързани с твърденията за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение на основанието за
прекратяване на рамковото споразумение, характера на изявлението на „ЧЕЗ електро
България“ АД, за отстраняването си от пазара на балансираща енергия, както и за наличието
на предпоставките на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, което обосновава основателност на
претенциите.
Във въззивната жалба на „ЧЕЗ електро България“ АД се релевират доводи за
недопустимост на атакуваното решение, в частта, в която съдът е уважил осъдителния иск с
правно основание чл. 649, ал.2 ТЗ, вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 500 000 лв. е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск или евентуално недопустим
иск. По отношение на законосъобразността на решението се инвокират доводи за
неправилност по отношение на наличието на предпоставките за основателност на
предявеният иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, като твърди, че договора за
спогодба е неправилно тълкуван от съда, не е налице сделка, предприета от длъжника, не е
налице обедняване, с оглед липсата на имущество, което да е напуснало патримониума на
длъжника, както и че сумата по гаранцията не е част от масата на несъстоятелността.
По отношение на изложените доводи за недопустимост на атакуваното
решение в частта, в която съдът е уважил осъдителния иск с правно основание чл. 649, ал.2
ТЗ, вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 500 000 лв., предвид произнасянето на съда по
непредявен иск или евентуално недопустим иск, съдът в настоящия си състав намира, че
същите са неоснователни по следните съображения:
Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/29.02.12 г. по тълк.д. № 2/11 г. на
ОСГТК на ВКС, поддържано и в постоянната съдебна практика на ВКС, обобщена в
решение № 157/30.10.13 г. по т.д. № 1 091/12 г. на първо т.о., произнасяне по непредявен
иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки
принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил
сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били
въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на
спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща
правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в
10
исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по
заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по
непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са
разясненията в т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и приетото в решение № 51 от
07.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 623/08 г. ТК, II т.о.; решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС
по т.д. № 764/08 г. ТК, II т.о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 118/10 г.,
ТК, II т. о.
В конкретния случай, видно от мотивите и диспозитива на решението на
първоинстанционния съд същият е разгледал иск с правно основание по чл.649, ал.2 от ТЗ,
вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД. При определянето на правната квалификация на така
предявеният иск, първоинстанционния съд се е съобразил с изложените в обстоятелствената
част на исковата молба факти относно липсата на неизпълнение на поетите с рамковото
споразумение задължения, основанието за претендираната неустойка, както и
неправомерното й усвояване, предвид липсата на основание за усвояването й. В диспозитива
на исковата молба, ищецът е поискал осъждане на ответника да заплати сумата, като
предявеният иск е обусловения осъдителен иск за попълване на масата на
несъстоятелността. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че наведените доводи
за недопустимост на атакуваното решение, в частта, в която съдът е уважил предявеният
осъдителен иск, предвид произнасянето по непредявен иск са неоснователни. С решението
си съдът се е произнесъл по обусловения осъдителен иск с правно основание чл.649, ал.2 от
ТЗ.
По отношение на второто въведено във въззивната жалба основание за
недопустимост на атакуваното решение в тази част – произнасянето по недопустим иск,
съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Видно от жалбата
въззивникът твърди, че предявеният иск е недопустим, поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца да го предяви като кредитор на несъстоятелността.
Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на
иска с правно основание чл. 646, ал. 2 ТЗ е несъстоятелният длъжник. Съответно за него
възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на
несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от ТЗ със ЗИДТЗ (ДВ бр.
20/2013 г.), което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,
че при предявяването на исковете по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ или чл. 135 от ЗЗД синдикът,
съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за
попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема
правото на иск от длъжника - носител на материалното право, а се установява една
допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника,
тоест да действат като негови процесуални субституенти. Липсва спор, че ищецът е
кредитор в производството по несъстоятелност, поради което наведеното твърдение, че
същият не е активно легитимиран да предяви правата на несъстоятелния са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното
11
решение в тази част е допустимо, а въведените твърдения за недопустимост на същото са
неоснователни.
По основателността на подадената въззивни жалби, в частта относно
предявените искове с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ:
Предмет на производството са предявени субективно съединени искове с
правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ ООД (н) на извършеното със
споразумение ( договор за спогодба) от 12.03.2018 г. сделка в частта, в която
несъстоятелното дружество е погасило свои изискуемо парични задължения към „ЧЕЗ
електро България“ АД в общ размер от 3 849 767.93 лв., от които 3 349 767.93 лв.,
представляваща неустойка по чл.16.2 от рамковото споразумение и сумата от 500 000 лв.,
представляваща част от дължимо обезщетение за вреди в резултат на прекратяване на
рамковото споразумение. В отговора на исковата молба ответникът е направил
правоотблъскващо възражение, че извършеното прихващане е извършено преди началната
дата на неплатежоспособността, поради което съдът следва да се произнесе по отношение на
действителността на прихващането, извършено с едностранното изявление от страна на
„ЧЕЗ електро България“ АД.
Исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване недействителността на
посочените сделки и разпореждания по отношение на кредиторите на несъстоятелния
длъжник имат за цел попълване масата на несъстоятелността и обезпечаване на
възможността за осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на приетите
вземания в производството по несъстоятелност. Спецификите на универсалното
принудително изпълнение предполагат имуществените права- предмет на сделките, обявени
за недействителни, да се върнат в масата на несъстоятелността, вкл. чрез предявяване на
обусловените искове по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ, за да бъдат осребрени по предвидения в
закона ред.
Разпоредбата на чл. 646, ал. 2 т. 3 ТЗ изрично визира за атакуемо погасяване на
изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението. В
общата си част, приложима във всяка от хипотезите на т. 1, 2 и 3, нормата на чл. 646, ал. 2
ТЗ предвижда действия и сделки, извършени от длъжника. Буквалното тълкуване на
разпоредбата, в тази й обща за всички хипотези част, налага извод за атакуемост на
инициирани от длъжника, т.е. съставляващи доброволно, предприети по негов почин
действия, съответно и в хипотезата на чл. 646, ал. 2 т. 3 ТЗ - доброволно, а не чрез
средствата на принудителното изпълнение, погасяване на изискуеми парични задължения.
"Начинът на изпълнение " визиран в т. 1 и т. 3 ( по арг. и от т. 2 ) касае вида на
предприетото погасяване и следователно допуска като способ за погасяване и " даването
вместо изпълнение" по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, доколкото нормата не предвижда
изключения. Следователно, погасяване на задължение чрез прехвърляне на имущество и
срещу цената на същото е допустим "начин на изпълнение", както впрочем се приема и в
цитираното решение № 25 по т.д. № 325/2004 г. на І т.о. на ВКС, а в същия смисъл и
12
решение № 114 по т.д. № 644/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС. Предпоставките за уважаването на
така предявен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ са изрично посочени в закона –
погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, изразени с доброволно
предприети по него почин действия, извършено след началната дата на
неплатежоспособността в шест месечен срок преди подаването на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. С оглед на така посочените предпоставки за
основателност на предявените искове, настоящият състав намира, че спорни пред
настоящата инстанция са изводите на първоинстанционния съд по отношение на
основанието за прекратяване на рамково споразумение, отстраняването от пазара на
балансираща енергия, както и дали е налице действие или сделка извършена от
несъстоятелния. Релевирани са и твърдения във въззивната жалба на ответника относно
приложимостта на разпоредбата на чл.646, ал.5 от ТЗ по отношение на атакуваните сделки.
Съгласно чл. 12.2, б.“е“ от процесното споразумение, последното се счита
прекратено автоматично, при отстраняване на доставчика от пазара на балансираща енергия.
В тези случаи, видно от разпоредбата на т. 16.2 от споразумението когато клиентът прекрати
споразумението на основание чл. 12.2, буква „е“, то доставчикът дължи на клиента
еднократна неустойка в размер на 50% от общата цена на доставеното количество
електроенергия за дейността ДПИ и Дейността Търговец за месеца, предхождащ месеца, за
който е настъпило прекратяването. Като неоснователни следва да се възприемат наведените
във въззивната жалба на ищеца твърдения, че прекратяването е настъпило по реда на чл.89
от ЗЗД, поради невъзможност за изпълнение. При двустранните договори общото правило е,
че рискът се носи от длъжника. То се съдържа в чл. 89 ЗЗД, като изречение първо
регламентира последиците при пълна невъзможност за изпълнение, а изречение второ - при
частична такава. Съгласно, чл. 89, изр. 1-во ЗЗД, при пълна невъзможност за изпълнение, с
настъпването й договорът се прекратява по право занапред, страните се освобождават от
задълженията си, като рискът се носи от длъжника, тъй като понесените от него вреди
остават за негова сметка. Прекратяването на договор по право на основание чл. 89 ЗЗД е
обусловено от наличието на невиновна невъзможност за изпълнение, за която длъжникът не
отговаря. Последният се освобождава от отговорност в случай на неизпълнение, ако то се
дължи на случайно събитие или на непреодолима сила. Общото при тези две причини за
невъзможност за изпълнение е, че липсва виновно поведение на длъжника т.е. липсва
полагане от длъжника на дължимата грижа, която за търговците на електроенергия е
грижата на добрия търговец. В случай на отстраняване от пазара на електроенергия, поради
неизпълнени на задължението си, не е налице невиновна невъзможност за изпълнение на
вече сключените от търговеца договори и същите не се прекратяват по право на основание
чл. 89 ЗЗД. Освен това чл. 89 ЗЗД визира прекратяване на договора поради пълна и трайна
невиновна невъзможност за изпълнение, докато при отстраняването от пазара на
електрическа енергия настоящият състав намира, че става дума за виновно поведение на
доставчика. В тази връзка като неоснователни следва да се възприемат и изложените
аргументи, че не е налице такова отстраняване от пазара, предвид липсата на проведена
процедура по отстраняването по чл.68 от ПТЕЕ. Видно от представеното писмо от
„Електроенергийния системен оператор“ ЕАД до клиента по споразумението
отстраняването е извършено по молба на доставчика, в която същият е заявил, че не може да
изпълнява задълженията си за доставка и натрупване на огромни небаланси в
балансиращата група. Така посочените от самия координатор основания, представляват по
същество невъзможност за изпълнение на задълженията си по сключените договори, която
невъзможност не се дължи на липса на виновно поведение, предвид завишената грижа, с
която същият би следвало да изпълнява задълженията си по договорите, а именно грижата
на добрия търговец. Липсват твърдения за наличието на случайно събитие или
непреодолима сила, довели до невъзможността да изпълнява задълженията си.
13
Като неоснователни следва да се възприемат и наведените доводи относно
липсата на предпоставките на чл.12.2, б.“е“ от споразумението, предвид липсата на
доказателства за отстраняването на несъстоятелния от пазара на балансирана енергия. Видно
от ПТЕЕ, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза
отстраняването от пазара на електрическа енергия препятства възможността на търговеца да
подава производствени и/или търговски графици чрез системата ММС, чрез които се
осъществява пазара. С оглед предмета на електроенергийния пазар, посочен в разпоредбата
на чл.2, ал.1 от ПТЕЕ чрез включването/посочването на взаимосвързаните елементи на
същия, настоящият състав приема, че изводите за отстраняване от пазара на балансирана
енергия, осъществен в резултат на изключването от пазара на електрическа енергия е
правилен и законосъобразен.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, в частта относно тълкуването на рамковото споразумение и наличието на
предпоставките за извършване на прихващане от страна на клиента, ответник в настоящето
производство, настоящият състав намира следното:
Безспорно, с писмо изх. № СЕ-ДОС/02.12.2017 г. на „ЧЕЗ електро България“
АД до „Фючър енерджи“ ООД (н) е отправено изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, от
кредитора „ЧЕЗ електро България“ АД за прихващане на част от задължението на
дружеството за цената за доставена електроенергия за дейността ДПИ и за дейността
Търговец за м.11.2017 г. срещу пълния размер на задължението по чл. 16.2. от
споразумението за неустойка. Липсва спор между страните, че волеизявлението е получено
от „Фючър енерджи“ ООД (н) по посочения в чл. 18.6. от споразумението начин - на факс на
номер +35929604717 в 10,48 часа на 02.12.2017 г. Спорно в конкретния случай е дали
отправеното изявление за прихващане е валидно и е могло да породи целените с него
последици.
По приложението на чл. 103 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика,
обективирана в решение № 76 от 26.04.2013 г., постановено по т.д. № 24/12 г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 113 от 09.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1 274/13 г. на ВКС, ГК, II г.о.,
решение № 225 от 28.05.2011 г., постановено по т.д. № 631/10 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
съгласно която за възникването и упражняването на потестативното право на извънсъдебно
прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на
изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД, изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД е за изискуемост
и ликвидност на вземането, с което се иска да се извърши прихващане. В литературата и
съдебната практика липсва спор относно съдържанието на понятието „ликвидност“.
Ликвидно е онова вземане, чието основание е безспорно и чиито обем е определен
(установен с влязло в сила решение или по отношение на което липсва спор). За да настъпи
погасителния ефект на отправеното изявление за прихващане, същото следва да съдържа
точно и изчерпателно посочване на вземанията за които се извършва. В конкретния случай,
видно от доказателствата по делото ( отправеното изявление за прихващане и договора за
спогодба, тълкуване в тяхната съвкупност) не е налице съвпадане на волите на страните по
отношение на начина на изчисляване на размера на активното вземане, с което се извършва
прихващането. Видно от отправеното изявление, в него не е посочен размер на вземането за
неустойка, поради което липсва един от елементите, необходими за упражняването на
потестативното право на прихващане – точно определен обем на активното вземане. Този
размер не следва да се приема и като определяем, с оглед посоченото от страните в
рамковото споразумение. В него същите са посочили цена на електрическата енергия за
дейността ДПИ и за дейността търговец, но видно от фактурите, издаване от доставчика, в
тях са посочени и други елементи, т.е. не следва да се приеме, че уговорения размер на
неустойката е и предварително и точно определен от страните. С оглед на изложеното,
настоящият състав не споделя направения от първоинстанционния съд извод, че с
отправянето на изявлението от 02.12.2017 г. е настъпил погасителния ефект. Безспорно, за
валидността на извършеното прихващане и настъпването на погасителния ефект на същото
не е необходимо и достатъчно условие да се сключи изричен договор между страните, но с
14
оглед на изложеното по-горе, настоящият състав намира, че погасителния ефект е настъпил
едва с подписването на договора за спогодба от 12.03.2018 г. Изводите, че същият няма
правопораждащ, правопогасителен и правопроменящ ефект, както и че същият само
констатира вече настъпили факти са незаконосъобразни. С оглед извода по-горе, че с
отправеното изявление от 02.12.2017 г. не е настъпил погасителния ефект на прихващането
и липсата на други такива, предхождащи сключването на договора за спогодба, в които
страните са постигнали съгласие относно размера на вземанията помежду им, както и
относно начина на погасяване на тези вземания, чрез извършването на прихващане, то
прихващането, извършено от „ЧЕЗ електро България“ АД е извършено именно със
сключване на договора за спогодба.
По отношение на частта от решението, с което съдът е обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Фючър енерджи"
ООД (в несъстоятелност), по предявения от „Рисивър ЧБ“ ЕООД иск, на основание чл. 646,
ал. 2, т. 3 ТЗ, извършеното на 12.03.2018 година с договор за спогодба от същата дата от
длъжника ("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на
негово изискуемо парично задължение в размер на 500 000 лева за неустойка по т. 2.7 от
договора за спогодба от 12.03.2018 г., което е сторено след началната дата на
неплатежоспособността (31.12.2017 година) и след молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017
година), осъществено чрез прихващане по силата на чл. 2.9 от договора за спогодба от
12.03.2018 година, съдът намира, че наведените доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение в тази част са неоснователни. С оглед на изложеното по-горе по
отношение на настъпването на погасителния ефект от отправеното изявление от 02.12.2017
г. Съгласно разпоредбата на чл.16.3 от рамковото споразумение клиентът има право
едностранно да прихваща дължимите от доставчика неустойки, както от гаранцията за
изпълнение на споразумението, така и от каквито и да било дължими плащания. С оглед на
това и предвид изложеното по-горе същият е могъл да прихване гаранцията само при
наличието на свое ликвидно и изискуемо вземане, такова което да послужи за
законосъобразното усвояване на гаранцията. Тежестта на установяване на основанието е на
ответника „ЧЕЗ електро България“ АД. Такива доказателства не са ангажирани от същия.
Неоснователно е наведеното твърдение, че банковата гаранция е усвоена преди началната
дата на неплатежоспособността. Наличните вреди са определени по размер и основание едва
с клаузата на т. 2.7 от договора спогодба от 18.03.2018 г. С него страните за първи път
установяват наличие на вреди в размер на 1 274 785.65 лв. над размера на неустойката по
чл. 16.2 от Споразумението. Ето защо следва да се сподели извода на първоинстанционния
съд, че от сключване на споразумението и от датата на сключването му (12.03.2018г.) за
„ЧЕЗ електро България“ АД възниква ликвидно и изискуемо вземане към „Фючър енерджи“
ООД (н), с което се прихваща срещу усвоената банкова гаранция. Неоснователен и
наведения довод, че липсва активно поведение от страна длъжника. Спогодбата в тази част е
двустранен договор, в който участва активно и длъжникът, поради твърдението, че липсва
сделка, извършена доброволно от несъстоятелния е неоснователно.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение от
ответника, че в случая е приложима разпоредбата на чл.646, ал.5 от ТЗ. С цитираната
разпоредба законодателят е предвидил изключение от общото правило на ал.1 и ал.2 от
чл.646 ТЗ, съгласно която не могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността действия и сделки, извършени от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т.
1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625, ако изпълнението е в кръга на
обичайната дейност на длъжника и когато е извършено съобразно уговореното между
страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на
15
длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или след извършване на
плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга. В
конкретния случай се твърди, че съдът неправилно не е уважил така направеното
възражение за наличието на всички предпоставки на изключението, като се оспорва извода,
че се изисква получаването на стока или услуга от страна на неплатежоспособния. С
разпоредбата на чл. 646, ал. 5 от ТЗ законодателя е въвел изрична правна регламентация на
някои от материалноправните възражения, които ответниците по отменителни искове по чл.
646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ биха могли да въведат в процеса, доказването на които изключва
приложното поле на тези отменителни искове, като в т. 2 на чл. 646, ал. 1 ТЗ за последващо
(след извършеното от длъжника плащане) предоставяне на равностойна стока или услуга,
обхваща авансовите плащания и някои хипотези на погасяване на стари задължения.
Общата предпоставка на посочените фактически състави на възражения е предвиденото от
законодателя изискване изпълнението да е извършено в кръга на обичайната дейност на
длъжника - чл. 646, ал. 5 ТЗ. В Търговския закон не се съдържа легална дефиниция на
понятието „обичайна дейност“. Такова определение е налице в § 1, т. 12 от ЗСч, съобразно
което „обичайна дейност“ е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от
предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност. С оглед на тази дефиниция,
при произнасяне по възражения, попадащи в обхвата на чл. 646, ал. 5 ТЗ, съдът е задължен
да изследва и доколко паричното задължение е поето в рамките на обичайната дейност на
длъжника, за да може да се формира извод дали неговото изпълнение следва да се счита за
попадащо „в кръга на обичайната дейност на длъжника“. В този см. е и постановеното
решение по т.д. № 812/11 г., по описа на на ВКС, ІІ т.о. Тежестта да се установи, че
атакуваната в настоящето производство операция е извършвана регулярно от
неплатежоспособния, в рамките на осъществяваната от него търговска дейност е на лицето
релевирало възражението по общото правило на разпределението на доказателствената
тежест. Ответникът не е ангажирал годни доказателства във връзка с така направеното
възражение. Същото се основава само на закона. От друга страна дори да се приеме, че
извършването на прихващания е действие, в кръга на обичайната търговска дейност на
длъжника, то не е са налице специалните предпоставки – предоставянето на равностойна
стока или услуга, наличието на уговорка между страните за симултантност на изпълнението
или изпълнението извършено от длъжника на парично задължение да е до 30 дни след
уговорения между страните падеж. С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че
въведеното възражение за наличието на предпоставките на чл.646, ал.5 от ТЗ е
неоснователно.
Чрез извършеното прихващане е погасено парично задължение на
несъстоятелния за неустойка по т.2.7 от Договора за спогодба от 12.03.2018 г., което е
сторено след началната дата на неплатежоспособността (31.12.2017 година) и след молбата
по чл. 625 ТЗ, подадена на 12.12.2017 г. Следователно, предявеният иск по чл. 646, ал. 2, т. 3
ТЗ в частта за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на
споразумение от 12.03.2018 година, по силата на което длъжникът е погасил свое изискуемо
задължение в размер на 500 000 лв. чрез усвоена банкова гаранция, се явява основателен и
атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
16
С оглед на изложеното по-горе по отношение на действителността на
извършеното прихващане от 02.12.2017 г., настоящият състав намира, че атакуваното
решение, в частта, в която съдът е отхвърлил е предявените от „Рисивър ЧБ“ искове, както
следва: на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ - за обявяване за недействително като извършено
на 12.03.2018 година с договор за спогодба от същата дата от длъжника "Фючър енерджи"
ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на негово (на длъжника)
изискуемо парично задължение в размер на 3 349 767.93 лева - за неустойка по т. 16.2 от
Рамково споразумение от 12.06.2017 година - с Договор за спогодба от 12.03.2018 г.,
сторено след началната дата на неплатежоспособността (31.12.2017 година) и в 6-месечен
срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез
прихващане е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като вместо него се
постанови ново, с което да се уважи така предявеният иск.
По отношение на подадените въззивни жалби, с които се атакува решението, в
частите, с които осъдил е на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ЧЕЗ
електро България“ АД да заплати на "Фючър енерджи" ООД (н) сумата от 500 000 лева, за
попълване масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва от 16.07.2019 година до
окончателното й изплащане, усвоена без основание банкова гаранция по чл. 17 от рамково
споразумение от 12.06.2017 година, предмет на прихващане по чл. 2.9 от договор за
спогодба от 12.03.2018 година и е отхвърлил иска по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД -
за осъждане на ответника „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати горната сума от 3
349 767.93 лева в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за попълване масата на
несъстоятелността, с която сума „ЧЕЗ електро България“ АД се е обогатил без основание,
съдът намира, че жалбите са частично основателни.
Исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване недействителността на
посочените сделки и разпореждания по отношение на кредиторите на несъстоятелния
длъжник имат за цел попълване масата на несъстоятелността и обезпечаване на
възможността за осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на приетите
вземания в производството по несъстоятелност. Спецификите на универсалното
принудително изпълнение предполагат имуществените права- предмет на сделките, обявени
за недействителни, да се върнат в масата на несъстоятелността, вкл. чрез предявяване на
обусловените искове по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ, за да бъдат осребрени по предвидения в
закона ред. Законодателят е приравнил правните последици по отношение на разменените
престации по прогласените за недействителни сделки по чл. 646 и чл. 647 ТЗ на правните
последици при нищожните или унищожените сделки /чл. 34 ЗЗД/. С обявяването за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по чл. 646
или чл. 647 ТЗ, имаща за предмет право на собственост или друго вещно право върху вещ,
отчужденото имущество подлежи на реституция- третото лице дължи връщане на
полученото в масата на несъстоятелността, респ. в неговия патримониум на основание чл.
648 ТЗ възниква правото на вземане срещу несъстоятелното дружество за връщане на
даденото. Съгласно изричната разпоредба на чл. 648 ТЗ, когато даденото не се намира в
масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор, т.е. следва да
предяви своето вземане в производството по несъстоятелност.
В конкретния случай с договора за спогодба от 12.03.2018 година, длъжникът
е погасил свое изискуемо задължение в размер на 500 000 лв. чрез усвоена банкова гаранция
и задължение за заплащане на неустойка по рамковото споразумение, равняваща се на
сумата от 2 096 948.33 лв. ( стойността на доставена електрическа енергия за дейността
ДПИ, обективирана във фактура № ********** от 30.11.2017 г. ) и сумата от 1 252 819.60
лв., представляваща незаплатената част от доставена от несъстоятелния електроенергия за
дейността търговец, обективирана във фактура № ********** от 30.11.2017 г.
Неоснователни са въведените с въззивната жалба на ответника възражения по
отношение на липсата на засягане на пасива на наредителя по гаранция чрез нейното
17
усвояване. Усвояването на банкова гаранция при липса на основание безспорно увеличава
пасива на несъстоятелния, тъй като за него възниква задължение по условния договор за
кредит, въз основа на който е издадена гаранцията. Към датата на усвояването й - 11.12.2017
г. - не е имало валидно и изискуемо задължение на „Фючър Енерджи“ ООД (н) към „ЧЕЗ
електро България“ АД, което да дава основание на последния за усвояването й. Основанието
възниква едва с подписването на договор за спогодба от 12.03.2018 г., което с оглед изхода
на спора по главния иск е прогласено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Към дата на усвояване на гаранцията 11.12.2017 г. същата е усвоена без
основание. Извършеното действие увеличава пасива на неплатежоспособния, т.е. с него се
уврежда същия. С оглед на тези изводи, както и предвид самото твърдение на въззивника,
че ще бъде налице ощетяване на длъжника при неправомерно усвояване на гаранцията,
настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на
основателността на претенцията.
С оглед изхода на спора по отношение на предявените искове с правно
основание чл.646, ал.2 от ТЗ, настоящият състав намира, че предявените обусловени искове
за сумата от 2 096 948.33 лв. ( стойността на доставена електрическа енергия за дейността
ДПИ, обективирана във фактура № ********** от 30.11.2017 г. ) и сумата от 1 252 819.60
лв., представляваща незаплатената част от доставена от несъстоятелния електроенергия за
дейността търговец, обективирана във фактура № ********** от 30.11.2017 г. са
основателни. Ответникът „ЧЕЗ електро България“ АД е поел задължението да заплаща
доставената от неплатежоспособния електроенергия за дейностите търговец и ДПИ. Липсва
спор между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
неплатежоспособния е доставил електроенергия за м. ноември 2017 г., както и че същата не
е заплатена от клиента по рамковото споразумение. С подписаният между страните договор
за спогодба, същите са приели, че погасяването на задължението за заплащане на
доставената енергия ще се извърши чрез прихващане на насрещното задължение на
неплатежоспособния за неустойка по рамковото споразумение. В тази част настоящият
състав е уважил предявеният иск с правно основание чл.646, ал.2 от ТЗ, като е приел, че
договора за спогодба следва да се обяви за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за успешното
провеждане на предявеният иск с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ, вр.чл.79 от ЗЗД,
поради което следва да се постанови решение, с което ответникът „ЧЕЗ електро България“
АД се осъди да заплати посочените суми.
По отношение на направеното от ответника възражение за съдебно
прихващане на вземането за неустойка с вземането за доставена електроенергия за
дейността търговец и дейността ДПИ, съдът в настоящия си състав намира същото за
неоснователно, по следните съображения:
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до
размера на по -малкото от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. При извънсъдебното прихващане, за да
настъпят последиците от прихващането, изявлението на длъжника трябва да достигне до
насрещната страна. Съдебното прихващане се извършва чрез насрещен иск или чрез
възражение. Възражението за прихващане може да бъде предявено като евентуално. Общата
уредба на прихващането е уредена в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, а специалната материалноправна
разпоредба на прихващането в производството по несъстоятелност е разпоредбата на чл. 645
ТЗ.
Въведените с разпоредбата ограничения за прихващане имат за цел да
предотвратят намаляването на масата на несъстоятелността и нарушаване на реда за
удовлетворяване на кредиторите. Прихващането не е типичен способ, който се ползва при
18
попълване на масата на несъстоятелността, тъй като резултата от прихващането ще има за
правна последица удовлетворяване на вземане на кредитора, но и не включване в масата на
несъстоятелността на имуществени права, с които се извършва компенсацията. Затова чл.
645, ал. 1 ТЗ поставя конкретни условия само при наличието на които може да се извършва
прихващане между насрещни права на длъжника и кредитор на несъстоятелността.
Въведеното специално правило за материално прихващане на насрещни вземания е в унисон
с въведения в ТЗ, част ІV, чл. 685 и сл. ред кредиторите да предявяват вземанията си пред
синдика, при спазване на сроковете за предявяването им и забраната след откриване на
производството по несъстоятелност кредиторът да установява вземанията си по исков ред,
чрез образуването на съдебни или арбитражни производства ( чл. 637, ал. 6 ТЗ извън
изключенията по т. 1, 2 и т. 3). Приетите правила за предявяване на вземанията се дължат на
значението на вземанията на кредиторите за производството по несъстоятелност.
Предявяване на вземанията има съществено значение за определяне на структурата на дълга
на длъжника в несъстоятелност, от размера на вземанията на кредиторите зависят
възможностите за оздравяване на предприятието или пък самото удовлетворяване на
кредиторите при осребряване на масата на несъстоятелността, а когато вземането не е
предявено в определените в ТЗ срокове, то има за правна последица погасяването на
вземането на кредитора ( арг. чл. 685а ТЗ).
Изложеното налага извода и че при направено в хода исковия процес възражение
за прихващане, съдът трябва да съобрази предпоставките за извършване прихващане на
кредитор със свое задължение към длъжника по чл. 645, ал. 1 ТЗ. Това задължение
произтича и от разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ. Прихващане, което е в нарушение на
разпоредбата на чл. 645, ал. 1 ТЗ е относително недействително за кредиторите на
несъстоятелността. Синдикът и кредитор на несъстоятелността могат да упражнят правото
на иск за прогласяване на относителната недействителност на прихващането спрямо
кредиторите на несъстоятелността ( чл. 649, ал. 1 ТЗ).
Според правната теория и съдебна практика, като средство за защита в исковия
процес, ответникът може да упражни възражението си за прихващане с вземането на ищеца,
което може да бъде освен съдебно и материалноправно, т.е. материалноправното изявление
за прихващане и възражението за прихващане могат да бъдат направени едновременно.
Разпоредбата на чл. 621а ТЗ, в която са въведени особени правила в производството по
несъстоятелност, прилагането на разпоредбата на чл. 371 ГПК не е изключено.
Следователно разглеждане на материалноправно възражение за прихващане, направено от
ответник, който има качеството на кредитор на несъстоятелността, по предявен срещу него
от синдика иск за попълване на масата на несъстоятелността, е допустимо. По аргумент за
противното е недопустимо разглеждане на съдебно отправено изявление за прихващане,
когато лицето, което го прави няма качеството на кредитор в производството по
несъстоятелност. Настоящият състав, след извършена служебна справка в публикуваните
актове в производството по несъстоятелност по партидата на неплатежоспособния в
Търговския регистър намира, че „ЧЕЗ електро България“ АД не притежава качеството
19
кредитор в производството по несъстоятелност на „Фючър енерджи“ ООД (н). С оглед на
това и предвид специалните изисквания на чл.645 ТЗ, които допуска да бъде отправено
изявление за прихващане само от кредитор в производството по несъстоятелност,
отправеното такова за съдебно прихващане от „ЧЕЗ електро България“ АД е недопустимо и
следва да се остави без разглеждане.
По отношение на предявените при условията на евентуалното обективно
съединяване искове с правно основание съдът намира, че не се е сбъднало условието при
които същите следва да бъдат разгледани в производството. Предявените като главни
искове, настоящият състав намира за основателни, което обосновава липсата на основание за
разглеждане на евентуалните искове с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ, чл. 646, ал. 2, т. 3
ТЗ и чл. 645, ал. 3 ТЗ, кумулативно съединени с искове с правно основание чл.649, ал.2 от
ТЗ. С оглед на това атакуваното решение в тази част следва да се отмени, а същите да се
оставят без разглеждане.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът
намира следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че
разноски се дължан на ищеца в производството, но предвид липсата на изявление за
присъждане на такива не следва да се присъждат. По отношение на присъдените разноски в
полза на ответника „ЧЕЗ електро България“ АД в първоинстанционното производство (за
адвокат и разноски в производството) настоящият състав намира, че решението е
незаконосъобразно, предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, с оглед на което
решението в тази част следва да бъде отменено. Атакуваното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която съдът е осъдил ищеца да заплати сумата от 267 981.43 лв.,
представляваща размера на дължимата държавна такса, съобразно отхвърлената част от
исковете. Ответникът „ЧЕЗ електро България“ АД следва да бъде осъден да заплати сумата
от 133 990.72 лв., представляваща дължимата държавна такса за първата съдебна инстанция
в полза на Софийски градски съд, а в полза на Софийски апелативен съд да заплати сумата
от 86 995.36 лв., представляваща размера на държавната такса за въззивното обжалване, на
основание чл. 649, ал.6 от ТЗ.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 914 от 30.06.2020 г., постановено по т.д .№ 1 375/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е обявил за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Фючър енерджи"
ООД (в несъстоятелност), по предявения от „Рисивър ЧБ“ ЕООД иск, на основание чл. 646,
ал. 2, т. 3 ТЗ, извършеното на 12.03.2018 година с договор за спогодба от същата дата от
длъжника ("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД погасяване на
негово изискуемо парично задължение в размер на 500 000 лева за неустойка по т. 2.7 от
договора за спогодба от 12.03.2018 г., което е сторено след началната дата на
неплатежоспособността (31.12.2017 година) и след молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017
година), осъществено чрез прихващане по силата на чл. 2.9 от договора за спогодба от
12.03.2018 година; осъдил е на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ЧЕЗ
електро България“ АД да заплати на "Фючър енерджи" ООД (н) сумата от 500 000 лева, за
попълване масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва от 16.07.2019 година до
20
окончателното й изплащане, усвоена без основание банкова гаранция по чл. 17 от рамково
споразумение от 12.06.2017 година, предмет на прихващане по чл. 2.9 от договор за
спогодба от 12.03.2018 година, като законосъобразно и правилно.
ОТМЕНЯ решение № 914 от 30.06.2020 г., постановено по т.д .№ 1 375/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил е предявените от „Рисивър ЧБ“ искове, както следва: на основание чл. 646, ал. 2,
т. 3 ТЗ - за обявяване за недействително като извършено на 12.03.2018 година с договор за
спогодба от същата дата от длъжника ("Фючър енерджи" ООД (н) в полза на „ЧЕЗ електро
България“ АД погасяване на негово (на длъжника) изискуемо парично задължение в размер
на 3 349 767.93 лева - за неустойка по т. 16.2 от рамково споразумение от 12.06.2017 година -
с договор за спогодба от 12.03.2018 г., сторено след началната дата на
неплатежоспособността (31.12.2017 година) и в 6-месечен срок преди подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ (12.12.2017 година), осъществено чрез прихващане, както и иск по чл. 649, ал. 2
ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати
горната сума от 3 349 767.93 лева в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за попълване масата
на несъстоятелността, с която сума „ЧЕЗ електро България“ АД се е обогатил без основание;
иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ - за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
"Фючър енерджи" ООД (н) на прихващането, извършено от длъжника по договор за
спогодба от 12.03.2018 година за сумата от 3 349 767.93 лева - незаплатеното възнаграждение
от ответника „ЧЕЗ електро България“ АД за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и
ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и №
**********/30.11.2017 година и рамково споразумение от 12.06.2017 година и осъдителен
иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за осъждане на „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати на
"Фючър енерджи" ООД (н) горната сума от 3 349 767.93 лева н за попълване на масата на
несъстоятелността, която сума представлява непогасено възнаграждение за доставена ел.
енергия (за дейности търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с
№11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017 година и Рамково
споразумение от 12.06.2017 година; иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ - за обявяване за недействително
по отношение на кредиторите на "Фючър енерджи" ООД (н) на прихващането по договор за
спогодба от 12.03.2018 година за сумата от 3 349 767.93 лева - незаплатеното възнаграждение
за доставена ел. енергия (за дейности Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по
фактури с № 11000011255/30.11.2017 година и № **********/30.11.2017 година и рамково
споразумение от 12.03.2018 година, както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за
осъждане на „ЧЕЗ електро България“ АД да заплати в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за
попълване на масата на несъстоятелността на горната сума от 3 349 767.93 лева,
представляваща непогасеното възнаграждение за доставена ел. енергия (за дейности
Търговец и ДПИ) за месец ноември 2017 година по фактури с № 11000011255/30.11.2017
година и № **********/30.11.2017 година и рамково споразумение от 12.06.2017 година и е
осъдил на основание чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ, във вр. с чл. 78 от ГПК, „Рисивър ЧБ“
ЕООД да заплати по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността
държавна такса в размер на от 267 981.43 лева - дължимата държавна такса и на „ЧЕЗ
21
електро България“ АД сумата от 68 391.60 лева- разноски в производството, като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на "Фючър енерджи" ООД (н), ЕИК *********, по предявения от
„Рисивър ЧБ“ ЕООД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ,
извършеното на 12.03.2018 година с договор за спогодба от същата дата от длъжника
("Фючър енерджи" ООД (н)) в полза на „ЧЕЗ електро България“ АД, ЕИК: *********
погасяване на негово (на длъжника) изискуемо парично задължение в размер на 3 349 767.93
лева - за неустойка по т. 16.2 от рамково споразумение от 12.06.2017 година - с договор за
спогодба от 12.03.2018 г., извършено след началната дата на неплатежоспособността
(31.12.2017 година) и в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (12.12.2017
година), осъществено чрез прихващане.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ електро България“ АД, ЕИК: ********* да заплати сума от
3 349 767.93 лева, ведно със законната лихва от 16.07.2019 година до окончателното й
изплащане в полза на "Фючър енерджи" ООД (н) за попълване масата на несъстоятелността,
на основание чл.649, ал.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ електро България“ АД, ЕИК: ********* да заплати в полза
на Софийски апелативен съд сумата от 86 995.36 лв., представляваща размера на
държавната такса за въззивното обжалване (осемдесет и шест хиляди деветстотин
деветдесет и пет лв. и тридесет и шест ст.) лв., а в полза на Софийски градски съд да
заплати сумата от 133 990.72 ( сто тридесет и три хиляди деветстотин и деветдесет лв. и
седемдесет и две ст.) лв., представляваща дължимата държавна такса за първата съдебна
инстанция, на основание чл.649, ал.6 от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22