Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                   Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                       МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 1847 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

           С решение № 296672 от 09.12.2019г., постановено по гр. дело № 29132/2019г. по описа на СРС, 140 състав, е отхвърлил исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от М.А.А., ЕГН ********** срещу Ц.Б.Х., ЕГН ********** и С.Х.Х., ЕГН ********** за осъждане а ответниците да заплатят в полза на ищцата поравно и разделно сумата в общ размер на 23 400 лв. (по 11700 лв.) ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -23.05.2019г. до погасяването, представляваща обезщетение за извършени разходи от ищцата за периода от м. 03.2016г. до 28.05.2018г. във връзка с полагани грижи спрямо Х.А.Х. – съпруг на първия ответник и баща на втория ответник. Със същото решение ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на двамата ответници общо сумата от 1000 лв., представляващи разноски по делото.

Срещу решението, с което са отхвърлени предявените искове е подадена в законоустановения срек по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца М.А.А.. В нея се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Излага доводи, че първоинстанционният съд е мотивирал обжалваното решение върху неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. В нея се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Излага доводи, че първоинстанционният съд е мотивирал обжалваното решение върху неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства.  Сочи, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД е неприложима при разглеждане на иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Въвеждат се доводи, че изводът на съда, че  ищцата поради съвместното съжителство с починалия наследодател на ответниците, е била морално  задължена да се грижи за покойнияХ.Х. е неправилен. Според жалбоподателя съгласно нормативно установените задължения по СК (чл. 2, т. 7, чл. 14; чл. 17 СК) съпругата Ц. е трябвало да полага грижи за съпруга си.  За другия ответник – С., в качеството си на син на покойния е имал задължение съгласно пряката императивна норма на чл. 124, ал. 1, изр. 1  и чл. 124, ал. 5 СК да се грижи и помага на болния си и възрастен баща. Основания за исковете си жалбоподателят черпи и специалната уредба на издръжката в СК, според която който има право на издръжка ги търси от деца и съпруг. Излагат се доводи, че когато съдът е приел, в обжалваното решение, че само и единствено ищцата била длъжна да поеме всички грижи за покойния, а ответниците нямали правно задължение за това, е трябвало да се вземе предвид и обстоятелството, че тези грижи имат парична стойност. Полагайки лично грижи ищцата се е обеднила за сметка на покойния и неговите наследници. Счита, че приемайки, че ищцата е изпълнявала морални свои задължения е пренебрегнал правните задължения на ответниците, като въз основа на това е постановил неправилно решение.   Моли съда да отмени посоченото решение и да постанови друго, с което да присъди на ищцата целия претендиран размер по предявените искове с правно основание чл. 59 от  ЗЗД . Претендира заплащане на сторените в настоящата инстанция разноски.  

С подадения в срока на чл. 259, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба ответниците Ц.Х. и С.Х., действащи чрез редовно упълномощения им процесуален представител адв. Т. изразяват становище за неоснователност на същата. Излаган се твърдения, че Ц.Х., въпреки положението си на съпруга на починалияХ.Х. не е имала задължение  да се грижи за него, доколкото съжителството между тях било прекъснато, поради започването на фактическо съпружеско съжителство с ищцата. Сочат, че по делото липсват твърдения и доказателства ищцата да е имала вземания от наследодателя на ответниците, за което те са задължени като ответници. Молят решението да бъде потвърдено изцяло като правилно. Заявяват искане за присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран е допустима, като подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, имаща правен интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, настоящата инстанция дължи произнасяне  по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с които е обоснована основателността на предявения иск, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, поради това и на основание чл. 272 от ГПК- препраща към тях. В допълнение мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с двете въззивни жалби, настоящия съдебен състав приема следното:

Предявени са посивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Безспорно е установено по делото, ищцата М.А.А. е била във фактическо съпружеско съжителство с Х.А.Х. в периода 1994г. до смъртта му 28.05.2018г. Причина за смъртта е онкологично заболяване, от което е страдал покойния Х. в периода м. 03.2016. до 28.05.2018г. Безспорно е по делото, че покойния Х. е съпруг на ответника Ц.Б.Х. и баща на ответника С.Х.Х.. Двамата ответници са негови законни наследници.

От писмените доказателства – приложени епикризи и от заключението на назначената в настоящото производство комплекса експертиза, в съдебномедицинска част в неврохирургичен аспект се установява, че е имал няколко заболявания в посочения период. От тях с най-голяма тежест по отношение на влошаване на здравословното му състояние е патологично счупване на тялото на осми гърлен прешлен с фрагменти към спинален канал, притискащи изместващи дорзално гръбначния мозък на нивото на счупване и наличието на множествено спинални метастази от неизвестен първичен източник.

 По делото са събрани доказателства, че заболяването на Х. се е проявило в началото на месец март 2016г. със силно изразена слабост в долните крайници до невъзможност за самостоятелно задържане в изправено положение и болка със стягане и опасващ характер, локализирана под нивото на гръдните жлези. След клинично обсъждане на данните от неврологичния статус и невроизобразителното изследваме му е препоръчана оперативна интервенция  за декомпресия и стабилизация на нивото на счупването и верификация на тумора с оглед установяване на неговия произход. При извършената оперативна интервенция е установена инфилтрация на тялото на осми гръден прешлен от туморна тъкан. Премахната е дъгата му и частично на седми и девети прешлен.
        Лечението на покойния Х. е продължило като от 28.03. до 29.03.2016г. е проведено изследване  в отделение по урология на УМБАЛ  „Софиямед“, при което са му е взет материал за изследване. Същият е постъпил на лечение в периода 16.04-14.04.2016г. в хематологично отделение  на същото лечебно заведение. От миелограмата са установен патологични данни, които съответства на първо място на реактивни промени в костния мозък.  По делото се установява, че покойния Х. е постъпил повторно в неврохирургично отделение на УМБАЛ „Софиямед“ за периода 14.04.-22.04.2016г. е извършена нова оперативна интервенция по повод на появила се костна стеноза на вербален канал на шести гръден прешлен. От медицинската документация се установява, че измененията в гръбначния стълб на покойния Х. са от метастатичен произход, най-вероятно от простатата (аденокарцином).

 По делото се установява от документи, относно здравословното му състояние, че Х.  в периода март 2016г. до декември 2016г.е бил с долна парапареза и възможно придвижване с помощни средства. За този период му е било необходимо присъствието на лице, което да се грижи за него. По- късно с прогресия и постъпателен ход на заболяването е настъпило и влошаване на общото му и неврологично състояние, което е довело до пълно обездвижване на долните крайници – долна параплегия.

От заключението на назначената във въззивното производство комплекса експертиза в съдебно-счетоводната част се установява паричната равостойност на необходимите грижи за Х. през процесния период. При изготвяне на експертизата е отчетено промяната на здравословното състояние на Х. и нуждата му от грижи в  различните степени на заболяването му. Според заключението на вещото лице за периода от началото на заболяването март 2016г. до настъпване на смъртта на Х.  - 28.05.2018г. разходите за болногледач биха били в общ размер на 21 200 лв.

      По делото са събрани и гласни доказателства. С тях е установено както обстоятелството, че ищцата и Х. са били във фактическо семейно съжителство повече от двадесет години, през които той е поддържал връзка само с втория ответник – сина си С.Х., така и фактите, относно неговото заболявване. Съгласно показанията на свидетеля на ищеца Р.Н.А./л. 57 от делото/, който живее в съседна на тяхната къща,  се установява, че ищцата А. и покойния Х. са били във фактическо съпружеско съжителство от 1997г. от когато ги познава. Заболяването на Х. се проявило в началото на 2016г. За него са се грижили както ищцата М. така и синът му С., който е идвал няколко пъти според свидетеля. Покойния бил хоспитализиран два пъти. В къщи имал нужда от постоянна помощ, защото не можел да се движи сам. С парите на Х. синът му С. купил автомобил на ищцата, за да може по-лесно да се грижи за него. Покойния е ползвал рехабилитатор, който идвал да му помага в къщата в квартал „Панчарево“, където живеели ищцата и покойния.

            Според показанията на свидетеля И.Б.Г./л. 58 от делото/, който познава  страните от много години, става ясно, че заболяването на Х. датира от началото на 2016г. Х. заедно с ищцата живеели в квартал Панчарево. къщата която обитавали била семейна общност, построена заедно със съпругата му – ответника Ц.Х., която по обясними причини никога не е ходила там. Ответникът С. и баща му били в близки отношения, виждали се всеки ден, до развитие на заболяването на покойния и работели заедно. След констатиране на заболяването на Х. за него се грижели ищцата М., с която живеел на семейни начала и сина му С.. Ответникът С.Х. осигурявал специализиран транспорт, необходим при посещенията на баща му в болниците. Той се грижел за плащането на лечението и оформянето на документите, купил му специален корсет и други помощни средства. Х. бил хоспитализиран два пъти. Ходел и на рехабилитация в квартал „Панчарево“ и с. Кокаляне. Имал и период, в който състоянието му било подобрено и се движел сам, управлявал автомобила, ходил на почивка. Състоянието му се вложило през 2017г.  До смъртта си  живеел в къщата в „Косанин дол“, където често бил посещаван то ответника С., който се грижел за него заедно с ищцата, която живеела с него на семейни начала.

             По отношение на правните изводи:

              Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването, която произтича от един общ факт или обща група факти, липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения /както се твърди от ишеца по насрещния иск/; спестяване на разходи. При непрестационната кондикция в хипотезата на чл. 59 ЗЗД едно лице получава без правно основание по друг начин, т. е. не чрез лично престиране от друго лице. И тук е престирано обаче без правно основание, както при престационната кондикция.

              Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с това дали е налице е настъпило обедняване на ищеца при полагане на грижи заХ.Х., съответно настъпило ли е обогатяване на ответниците /за сметка на обедняването на ищеца/, предвид обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил с Х. във фактическо съпружеско съжителство.

Предпоставка, за да възникне правото на обезщетение за полаганите от ищцата грижи за покойния Х., е липсата на основание за ищцата да ги предоставя. Съответно за основателност на претенцията е достатъчно да е налице липса на основание Х., съответно неговите наследници,  да ги получат.  

Несъмнено е в конкретния случай, че ищцата и наследодателя на ответницитеХ.Х. са живели във фактическо съпружеско съжителство от 1994г. до смъртта му през 2018г. Според събраните гласни доказателства те са живеели заедно в къщата на покойния в местността „Косанин дол“, като той не е поддържал отношения със съпругата си  - ответника Ц.Х., с която бил във фактическа раздяла. Институтът на фактическото съпружество съжителство не е законодателно уреден, но съществуването му е признато казуистично от съдебната практика /ПП№5/1969г./ и от различните нормативни актове. Става въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството и децата, споделяне на разходите (но без правно задължение за това). Същите демонстрират пред обществото и околните, че живеят като съпрузи, обитават едно жилище, полагат общи грижи за домакинството, имат общ бюджет, правят съвместни планове за бъдещото си. Фактическото съпружество съжителство е интимен съюз между мъж и жена, възникнало по обща воля, в отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за  семейството.

В съдебната практика е възприето становището, че задълженията и отношенията на партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство, не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, и същите се развиват както между съпрузи (в този смисъл са и съжденията в Определение № 1298 от 18.11.2015 г., по гр. дело № 3784/2015 г., на ВКС, IV ГО и Определение № 399/20.04.2016 г., по гр. дело № 1221/2016 г. на ВКС, III ГО). Това схващане, което се споделя и от настоящия състав, се обосновава със съществуващите между живеещите във фактическо съжителство партньори отношения, присъщите на семейството (в юридическия смисъл), на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа между партньорите.

В трайната практика на ВКС и съдилищата са разяснени особеностите при прилагането на института на неоснователното обогатяване за уреждане на имуществени отношения, възникнали от фактическо съжителство на страните – напр. р. по гр.д. №608/14 г. на ВнАС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №3784/15 г. Там е посочено, че отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията между тях са като между съпрузи. В динамиката на съвременното общество все по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески отношения, с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. Следователно всеки от тях, съобразно възможностите си, имуществото и доходите си осигурява нормални условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични средства. Грижите, които ищцата е полагала за партньора сиХ.Х. в последните две години от живота му са  част от дължимите такива както между съпрузи, поради естеството си  същите не подлежат на парично остойностяване и предоставянето им не може да предизвика обедняване на даващия.

Освен липсата на първата предпоставка – обедняване на ищеца, в конкретния случая липсва и втората предпоставка за уважаване на иска -  обогатяване на ответниците за сметка на ищеца. Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че ответниците били длъжни да се грижат за покойния Х., защото това им е вменено в императивните норми на СК, уреждащи издръжката. Вярно, че издръжката и специфичен институт, приложим в семейноправните отношения и като такъв е уреден в глава десета на СК 2009г. В нормативната уредба на института намира израз принципът за грижа и подкрепа между членовете на семейството. Посредством задължението за издръжка се обезпечават средства за съществуване на нуждаещите се членове на семейството. По най-общата си характеристика задълженията за издръжка са законни задължения на определени членове на семейството да осигуряват средства за съществуване на други нуждаещи се членове на същото семейство. Предвид несъмнено установеното по делото обстоятелства, че ищцата и покойния Х. били във фактическо съпружеско съжителство, а връзките със съпругата му Ц.Х.  били напълно прекратени от 1994г, то последната не следва има задължение да се грижи за болния. Несъмнено създаването на семейни отношения с ищцата в жилище, построено по време на брака с ответника Ц.Х. е обстоятелство, което обяснява невъзможността й лично да полага грижи за болния си съпруг.

По делото е несъмнено установено, че от 1994г. ответника Ц.Х. иХ.Х. били във фактическа раздяла. При фактическата раздяла съпрузите, макар и неразведени, не могат да се приемат като обща единица – семейство, защото не живеят заедно и всеки от тях поотделно има различни жизнени потребности. Несъмнено е в случая, чеХ.Х. веднага след раздялата е създал нова връзка, която е продължила повече от двадесети четири години. С оглед на установеното по делото не може да се вмени на съпругата  -  ответника Х., задължение да дава издръжка или да полага грижи за него след констатиране на заболяването му, след като той е съжителствал с ищцата на семейни начала. При това положение грижи за него е следвало да полага ищцата, както и го е сторила. Грижите, които е полагала ищцата  за болния си партньор до неговата смърт са част от отношенията, характерни и за обвързаните в граждански брак съпрузи. Безспорно е, че задълженията за взаимна грижа, възникнали по повод на фактическите съпружески отношения, имат нравствен характер. Поради това, дори същите да имат установен по делото паричен еквивалент, установен от заключението на назначената по делото комплекса съдено експертиза, то не се дължи парично обезщетение за изпълнението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е несъмнено установено, че грижи за покойния Х. е полагал втория ответник сина му С.Х.. Според разказите на двамата свидетели той не само лично се е грижел за баща си, но и е поемал всички медицински разходи и документи по повод заболяването. Установи се, че е закупил лек автомобилна ищцата, за да я улесни в грижите си за болния си партньор. Полагайки грижи за баща си ответникът С.Х. е изпълнил вмененото му от закона задължение, че пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители,  съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.5 от Семейния кодекс.  също е изпълнявал свое морално задължение, което не подлежи на остойностяване.

При така установената фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че предявените от ищцата искове се явяват неоснователни. По изложените съображения и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инставции и в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

         При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  отговорност за разноските в настоящото производство носи въззиваемата страна  – ищец. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените разноски във въззивното производство –  сумата 600 лв.. представляваща заплатена адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Постановеното по делото решение може да бъде обжалвано пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

     Воден от горните мотиви, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 296672 от 09.12.2019г., постановено по гр. дело № 29132/2019г. по описа на СРС, 140 състав.

ОСЪЖДА М.А.  А., ЕГН **********,*** да заплати на Ц.Б.Х., ЕГН ********** и С.Х.Х., ЕГН **********,  двамата с адрес ***  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 лв., представляваща заплатен хонорар за едни адвокат във въззивно производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.