Решение по дело №314/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П.Н.И., К.Г.Ф., С.С.П. и Л. Ц.П. – всички от гр.Варна срещу Становище изх.№33-НН-204/19/10.12.2020г. на Министъра на културата, с което на основание чл.84, ал.8 и ал.13 от ЗКН е отказано съгласуване на ПУП-ПРЗ за УПИ VІ-7 /ПИ 10135.1507.259/ и РУП за УПИ ХІІІ-259 /новообразуван от УПИ VІ-7 и част от паркинг, в кв.12, по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, ул.ул.“Ю. С.“№* /ул.“П. П.“№**, фаза: Окончателен проект, заради нарушаване на изискванията на чл.80, ал.2 от ЗКН и чл.19, ал.7 от ЗУТ.

В жалбата се твърди, че становището е неправилно, постановено в нарушение на правилата на административната дейност и на материалните норми уреждащи дейностите по опазване на културното наследство. Твърди се издадено становище №33-00-204/12.07.2018г. с което Министъра на културата съгласувал ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-259, кв.12, по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна. Този проект бил внесен в ЕСУТ в Община Варна, но с решение по т.15 от Протокол №44/04.12.2018г. не бил приет, поради липса на РУП за съседните имоти при съобразяване на чл.31, ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Направени били корекции в проекта с кафяв цвят и с Решение №39 по Протокол №10/19.03.2019г. на ЕСУТ той бил приет и било предложено да се издаде заповед за одобряването му на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ. В хода на издаване на одобряващата заповед било поискано ново съгласуване на проекта с Министерството на културата, въпреки че жалбоподателите считат, че не се налагало такова, тъй като с корекциите не се променяли нито вида, нито характера на застрояването. От страна на НИНКН в становището от 22.05.2020г. било посочено, че освен силуета на бъдещата сграда по ул.“Юджин Скайлер“ нямало други промени във вече съгласувания проект и било предложено той да бъде съгласуван от Министъра на културата. Въпреки това бил постановен отказ с аргументи за нарушение на изискванията на чл.19, ал.7 от ЗУТ и чл.80, ал.2 от ЗКН. Отказът противоречал на вече даденото съгласие, бил немотивиран и незаконосъобразен. Внесения проект не се различавал от съгласувания по отношение на височина, характер и начин на застрояване, а само показвал спазването на изискванията на чл.31 от ЗУТ, както било указано от ЕСУТ. В случая не била налице хипотезата на чл.80, ал.2 от ЗКН. Сградата нямала определена категория и режим на опазване, поради което и при условие, че ПУП-ПРЗ отговаря на всички правила и норми на ЗУТ не било налице нарушение на посочената разпоредба. С протокола на Експертния съвет на НИПК №9/19.04.2006г., който бил посочен в отказа било допуснато дострояване, надстрояване, подмяна на конструктивната система, при условие, че се запази представителната фасада. Твърди се, че проекта за ПУП изцяло отговаря на тези условия, поради което отказът е постановен в нарушение на принципите на съразмерност, законност, последователност и предвидимост. Мотивите в него не отговаряли на изискването на чл.84, ал.13 от ЗКН. Поради това отказът за съгласуване бил нищожен, тъй като липсвали законовите предпоставки за това, а в условия на евентуалност бил незаконосъобразен поради съществено нарушение на правилата и на закона. Иска се обявяване на нищожността на становището на Министъра на културата, респ. отмяната му и на основание чл.173 от АПК той да бъде задължен да съгласува повторно внесения с корекции проект. Молят за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Моли да бъде кредитирано заключението на повторната експертиза. Изтъква, че коригирания проект за ПУП не нарушава изискванията, а дори намалява обема на сградата, както е била съгласувана от ответника, поради което отказът се явявал незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските съгласно списъка.

Ответникът–Министърът на културата представя административната преписка по заявлението. В съпроводителното писмо упълномощеният юрисконсулт депозира становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че становището е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалните разпоредби и при спазване на административно-производствените правила и целта на закона. Изтъква, че жилищната сграда на ул.“П.“ №**, кв.12, пл.7 притежава статут на декларирана единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, за която не е определена категория, която се намирала в охранителната зона на архитектурен и археологически резерват „Одесос-Варна“. Силуетът на ул.“П. П.“ се характеризирал с поредица от двуетажни къщи от страната на разглеждания имот и в редки случаи – триетажни жилищни сгради от другата страна на улицата. По цялото протежение на улицата имало 9 двуетажни къщи, 11 жилищни триетажни и 2 четириетажни сгради. С предложението изменение на ПУП-ПРЗ и РУП драстично се променял силуета и по двете улици с четириетажното надстрояване над сградата –недвижима културна ценност, като застрояването ставало 5 етажа плюс тавански. Това предложение изцяло противоречало на характерния обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и силуети на двете улици – ул.“Юджин Скайлер“ и ул.“П. П.“. Предвиденото надстрояване с 3-4 етажа на сградата недвижима културна ценност водело до загуба на нейната архитектурно-строителна и историческа ценност, унищожавало я като такава и водело до загуба на пропорциите й в градоустройствен аспект, с което се нарушавали изискванията на чл.19, ал.7 от ЗУТ. Предвиденото изменение на Плана за регулация състоящо се в обединяване на имотите в един голям УПИ водело до получаване на застрояване с драстично по-голям обем, който бил несъразмерен както спрямо съществуващите сгради недвижими културни ценности, така и спрямо малката шИ. на улицата. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореният отказ за съгласуване - да бъде потвърден. В съдебно заседание представител не се явява. Депозира писмено становище за некредитиране на заключението на повторната експертиза, с подробни аргументи защо ответникът счита, че не е безпристрастно и компетентно. Оспорват се изводите на вещото лице и се излагат съображения поради които се счита, че административния орган мотивирано и категорично приел, че с предложения проект не е осигурено опазването на недвижимото културно наследство.

След като извърши преценка на доказателствата по отделно и в съвкупност, съобрази твърденията на страните, доказателствената тежест която носят и приложимите норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лица с правен интерес от оспорването, тъй като са адресати на акта, който го засяга неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

П.Н.И. е собственик по силата на НА №***, том №88, дело №***/**.**.20**г. за покупко-продажба на жилище със ЗП 74кв.м представляващо СОС №10135.1507.259.1.1 в сграда 1, заедно с 80/440 кв.м. идеални части от дворното място в което е построена сградата в гр.Варна на ъгъла на ул.“П. *** представляващо ПИ 10135.1507.259 с площ по скица 435кв.м.

С.С.П. роден 1983г. и Л. Ц.П.–гр.Варна в качеството на наследници на С.С.П. роден на ***г. са собственици на описания в НА №**9, том VII дело 3518/12.10.1987г. :  идеална част от дворно място цялото с площ 462,50кв.м, съставляващо парцел VII, в кв.12 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, заедно със жилището на 2-ри етаж в двуетажната жилищна сграда и ид. част от общите части на сградата построената в дворното място, отразено като ПИ 10135.1507.259 с площ 435кв.м в кадастралната карта на гр.Варна.

К.Г.Ф. съгласно Решение от 09.03.1982г. по гр.дело №2412/1981г. на РС-Варна е собственик на недвижимия имот представляващ апартамент на 1-ви етаж в сградата на ул.“Ю. С.“№*  и на съответните части от общите части на сградата и на 199/462кв.м ид. части от дворното място, цялото с площ 445кв.м., представляващо парцел VII, в кв.12 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, отразено като ПИ с идентиф. ПИ 10135.1507.259 с площ 435кв.м в кадастралната карта на гр.Варна.

Няма спор между страните и както е отразено в приетите писмени документи и в обжалвания акт в ПИ 10135.1507.259, УПИ ХІІІ-259, кв. 12 по плана на VIII м.р., гр. Варна с лице на ул. ул.“Ю. С.“№* /ул.„П. П.“ №** се намира жилищна сграда – къща на И. И., с адрес: ул.„П.“№**, кв.12, разположена в имот пл. №7 в кв.12 на 8-ми подрайон. Сградата е със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, декларирана с писмо на НИПК №414/04.02.1982г. За тази сграда като НКЦ не е определена категория. Сградата се намира в охранителната зона на ЕНКЦ. Обектът се намира в охранителната зона на архитектурен и археологически резерват „Одесос—Варна“.

С Протокол №9/19.04.2006г. на Експертния съвет на НИПК е отказано отписване на жилищната сграда в УПИ -7, кв.12, 8-м.р. на гр.Варна, като е допуснато: „…дострояване и надстрояване на сградата при укрепване и запазване на съществуващата представителна фасада и подмяна на съществуващата конструктивна система при спазване на нормативите по ЗУТ за намалени отстояния до съществуващите вътрешни регулационни граници на прилежащия имот. Дострояването, надстрояването, както и конкретните обемно-пространствени, функционални и конструктивни намеси по паметника да се изследват във фаза прединвестиционно и обемно-устройствено проучване съгласно чл.9 и 10 от Наредба №4 на МРРБ за обема и съдържанието на инвестиционните проекти и да послужат като основа за изготвяне на ПУП-ПЗ и РУП със силуети. Съгласно чл.20 от ЗПКМ всички фази на проектиране задължително подлежат на съгласувателно разглеждане от НИПК.“ /л.177 от преписката.

На 28.11.2016г. от собствениците на имота е подадено заявление за допускане изработване на проект за ПУП, по което със Заповед №268/27.07.2017г. от Гл. архитект на община Варна е разрешено изработване на ПУП за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VІ-7 /ПИ 10135.1507.259/ в кв.12 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, одобрен със заповед №20/28.03.1986г. на Председателя на ИК на Общ.НС-Варна на основание чл.135, ал.3 във вр. с чл.134, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ, като е указано планът да се представи в ЕСУТ по реда на чл.128, ал.8 от ЗУТ, тъй като проектът подлежи на съгласуване с НИНКН по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН/л.73 от преписката/.

Изготвения проект за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-259, кв.12, 8-ми м.р. на гр.Варна / за ПИ 10135.1507.259/ е внесен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство с вх.№9400-3426/27.11.2017г. С писмо от 20.03.2017г. /л.70 от преписката/ директорът на НИНКН указал внесената за съгласуване проектна документация да се окомплектова с РУП в съответствие с плана за застрояване, предвиждащ пристрояване и надстрояване.

Със Становище Изх. №9400-3426/2/10.05.2018г. на НИНКН, вх.№ ЗЗ-00-204/04.07.2018г. в МК на основание чл.84, ал.2 от ЗКН /л.47-48 от преписката/ директорът на НИНКН установил внесените документи и направил извода, че внесената за съгласуване проектна документация отговаря на предписанията за опазване на недвижимата културна ценност, според протокол на ЕС на НИПК №9/19.04.2006г. и писмо №903/15.05.2006г. на НИПК; че планът за застрояване предвижда пристрояване и надстрояване като запазва материалната субстанция на сградата-НКЦ. Проектното решение предвиждало две нива на подземен гараж. С Плана за регулация новата регулация се прокарвала по имотните граници съгласно кадастралната скица при което се образувал нов УПИ ХІІІ-259. Констатирано е, че проектната документация е комплектована с РУП, съответстващ на плана за застрояване, с което е изпълнено изискването в писмо изх.№9400-3426/1/20.03.2018г. на НИНК. Направен е извод, че предложението е допустимо и е предложено на Министъра на културата да съгласува проекта.

Проекта за ПУП-ПРЗ и РУП с чертеж: РУП-силуети от 06.2017г., чертеж: ПУП-ПРЗ от 11.2017г. и чертеж: Обемно устройствено проучване от 04.2018г. /л.77-79 от преписката/ постъпили в министерство на културата като преписка №33-00-204/04.07.2018г., ведно със становището по чл.84, ал.2 от ЗКН са внесени в министерството на културата.

По преписката Министърът на културата се произнесъл със становище изх.№ 33-00-204/12.07.2018г., с което съгласувал „ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-259, кв.12 по плана на VІІІ-ми м.р., гр.Варна“ като възприел изцяло констатациите и изводите в становището от 10.05.2018г. на НИНКН, че проекта е окомплектован и предложението е допустимо. Указано е, че съответствието на проекта с изискванията на ЗУТ е от компетентността на местната администрация. Щемпел за съгласуване от МК с датата и номера на становището и подписа на министъра на културата е поставен на приложените на л.168-169 от делото чертеж:ПУП-ПРЗ от 11.2017г. и чертеж:РУП-силуети от 06.2017г., на които с кафяв цвят са нанесени корекциите на предвиденото в РУП ново застрояване в частта на пристройката и надстройката.

На 04.03.2020г. четиримата собственици на ПИ 10135.1507.259 отново подали заявление по чл.84, ал.1 и ал.1 от ЗКН в НИНКН, заведено с вх.№9400-3426 чрез директора на НИНКН до Министъра на културата с искане да бъде съгласуван проекта за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-259, кв.12 /представляващ ПИ 10135.1507.259/, който е новообразуван от УПИ VІ-7 и част от паркинг /л.121 от делото/. Със заявлението представили обяснителна записка, извадка от ОУП на Варна, ПУП-ПРЗ и ПУП-РУП–План за застрояване и силуетно проучване, както и обемно-устройствено проучване съгласно чл.83, ал.4 от ЗКН, фотодокументация, скица на поземления имот, предхождаща документация за обекта – становището за съгласуване на проекта за ПУП от 2018г. на Министъра на културата, план-извадка от действащ ИЗРП и ЧКЗСП за кв.12, 8-ми м.р., Заповед №268/27.07.2017г. на Гл. архитект на община Варна и др. /л.121-165 от делото/.

В обяснителната записка е посочено, че са направени в проекта промените предвидени в съгласувания проект със становище с изх.№33-00-204/12.07.2018г. на Министъра на културата. Посочено е, че след входиране на документацията и преминавайки през процеса на одобряване от съответните общински органи в изпълнение на писмо рег.№АУ096488ОД-01800/17.10.2019г. от община Варна се наложило изменение в графичната част на РУП-а, които не засягали ПУП-ПРЗ и нямало да повлияят и на обемно-устройственото проучване. Те запазвали вида си, в който вече били съгласувани от МК. Проектът за РУП предвиждал надстрояване и пристрояване на съществуващата сграда в УПИ ХІІІ-259-недвижима културна ценност. Новите обеми били изградени при вземане предвид правилата за хармонично вграждане на сградата – архитектурно-строителна недвижима културна ценност в обща обемна композиция, както е показано на приложените планове и силуети. Посочено е, че проектът е изработен в съответствие с ОУП на община Варна и специфичните правила и нормативи към тях.

По така внесените проекти е изведено становище изх.№9400-3426 от 22.05.2020г. от директора на НИНКН по чл.84, ал.2 от ЗКН до министъра на културата /л.115-116 от делото/. В него директорът на НИНКН установил, че внесената за прегласуване проекта документация отразява корекция в силует 2-2 по ул.“Юджин Скайлер“ е според нормативните изисквания на ЗУТ и нямало други промени по отношение на съгласувания със становище с изх.№33-00-204/12.07.2018г. на МК проект за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-259, кв.12, 8м.р. на гр.Варна. Поради това и на основание чл.7, ал.4, т.2 от Правилника за устройство и дейността на НИНКН /ПМС №8/18.01.1012г./ директорът на НИНКН предложил на Министъра на културата да съгласува проекта за ПУП-ПРЗ и РУП.

Същият ден становището на директора на НИНКН ведно със заявлението с проектите за ПУП и др. книжа е внесено по образуваната преписка №33-НН-204/18/22.05.2020г. в Министерство на културата. С писмо изх.№33-НН-204 от 03.08.2020г. Зам.-министъра на културата уведомил заявителите, архитекта изготвил проекта, кмета на община Варна, гл. архитект на община Варна и директора на НИНКН, че проектното предложение е включено в дневния ред на заседанието на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/ към Министъра на културата, насрочено за 11.08.2020г.

Видно от Протокол №87 от 11.08.2020г. в заседанието на СЕСОНКЦ процесния проект за ПУП-ПРЗ и РУП е разгледан в т.3. След представянето на проекта от арх. И. Р. и направени констатации и изказвания е проведено гласуване. От присъстващите 17 души от СЕСОНКЦ 3-ма са гласували „за“ съгласуване на проекта, 9-ма са гласували „против“ и 5-ма са гласували „въздържали се“. Така СЕСОНКЦ взел решение проекта за ПУП-ПРЗ и РУП да не бъде съгласуван. /л.15-16 от преписката/. Изказванията на членовете на съвета против проекта са както следва: Арх.П. Б. заявила, че е против приемане и съгласуване на проекта, тъй като от приложеното към него обемно-устройствено проучване за бъдещата сграда се установявало, че когато е допуснато от НИПК през 2006г. надстрояване на сградата–НКЦ, не е предвиждано обединяване на двата имота и се е предвиждало сградата да бъде нормално надстроена с 1 етаж, а в случая отгоре щели да се получат още 3-4 етажа, което при обединяването на двата имота водело до различен обем и височина. Арх. А. Б. изказала мнение, че в разработката основната сграда паметник се губи, тежкия обем ситуиран по начина представен в проекта захлупвал цялата сграда и я оставял без пространство и буквално я унищожавал. Арх.Г. С.-К.се присъединила към тези мнения на колегите си, като посочила, че проектанта така наложил ЗУТ върху недвижимата ценност, че на практика тя щяла да бъде унищожена. Арх.Д. Д. посочила, че в случая ЗУТ и предписанията очевидно били спазени, но това бил един от многото случаи, при които спазвайки минималното, което изисква закона, се предвиждало създаване на сгради с неприемлива, неподходяща среда, което водело до изгубване стойността на недвижимата културна ценност.

Протокол №87 от 11.08.2020г. на заседанието на СЕСОНКЦ с взетите на него решения е одобрен от Министъра на културата.

На 10.12.2020г. въз основа на материалите в преписката и взетото решение по т.3 от Протокол №87 от 11.08.2020г. в заседанието на СЕСОНКЦ, Министърът на културата издал становище изх.№33-НН-204/19/, с което на основание чл.84, ал.1, ал.2, ал.9 и ал.13 във вр. с чл.83 от Закона за културното наследство и на основание чл.84, ал.8 и ал.13 от ЗКН отказал да съгласува ПУП-ПРЗ за УПИ VІ-7 /ПИ 10135.1507.259/ и РУП за УПИ ХІІІ-259 новообразуван от УПИ VІ-7 и част от паркинг, в кв.12, по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, ул.ул.“Ю. С.“№* /ул.“П. П.“№**, фаза: Окончателен проект, заради нарушаване на изискванията на чл.80, ал.2 от ЗКН и чл.19, ал.7 от ЗУТ. В отказа е отчетено, че се касае за проект за ПУП-ПРЗ и РУП, който е съгласуван със становище с изх.№33-00-204/12.07.2018г., като внесената отново за съгласуване проектна документация отразява корекция в план, разрез и силует 2-2 по ул. „Юджийн Скайлер“, според нормативните изисквания на ЗУТ. Преценено е, че с проекта за изменение на ПУП драстично се променял силуетът и по двете улици с предвиденото четириетажно надстрояване над сградата - НКЦ, като застрояването ставало общо 5 етажа плюс тавански. Това предложение било изцяло в противоречие с характерния обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и силуети на двете улици - „Юджин Скайлер“ и ул.„П. П.“. Предвиденото надстрояване с три-четири етажа на сградата - недвижима културна ценност водело до загуба на архитектурно-строителната и историческа ценност на сградата, унищожавало я като недвижима културна ценност и водело до загуба на пропорциите й в градоустройствен аспект, с което се нарушавали изискванията на чл.19, ал.7 от ЗУТ, според който „...застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ ....“.

Становището за отказ да бъде съгласуван проекта за изменение на ПУП с указания за реда и сроковете за обжалването му е връчено на заявителите, които са го оспорили в срок с жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство.

Във връзка с твърденията в жалбата за неправилност и незаконосъобразност на отказа по искане на процесуалният представител на оспорващите по делото са допуснати първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, които са възложени на архитекти вписани в регистъра на лицата по чл.165 от ЗКН.

Първото прието по делото заключение сочи като действащ за ПИ 10135.1507.259 Плана за изменение на застроителен и регулационен план /ЗРП/ за кв.12 на 8-ми м.р. на ЦГЧ на гр.Варна одобрен със Заповед №20/28.03.1986г. По действащият ОУП на гр.Варна одобрен 2012г. ПИ 10135.1507.259 попада в устройствена зона Ц1, за която според Специфичните правила към този общ устройствен план показателите са :

- Плътност на застрояване = 80 %;

- Коефициент на интензивност на застрояване - 5;

- Минималната озеленена площ = 20%;

- Височина на застрояване/Н = неограничена.

Вещото лице изготвило първото заключение счита, че предвижданията на процесния ПУП не са съобразени с устройствените показатели за зоната, тъй като по направените от него изчисления с оглед очертанията на съществуващата в имота сграда-НКЦ и новопредвидените в проекта линии на застрояване, показателите за имота ставали: плътност на застрояването = 88,65%; Кинт. = 5; минималната озеленена площ =11,72 %; височина на застрояването /Н = 17,80м.

Потвърждава, че за сградата НКЦ при направените проверки не установява да има определен режим на опазване.

В отговор на въпрос №3 - налице ли е промяна в съгласувания със становище №33-00-204/12. 07.2018г. ПУП- ПРЗ и РУП и внесеният повторно проект, който е отказано да бъде съгласуван, вещото лице сочи, че има промяна в графичната част на проекта, състояща се в увеличение на свободната /незастроена площ/ на УПИ XIII-259 в РУП с 6м. Въпреки това увеличение на незастроената площ смята, че показателите на застрояване в проекта остават под нормативните.

На въпроса: Спазено ли е с проекта за ПУП - ПРЗ и РУП изискването, обективирано в протокол на експертния съвет на НИПК №9/19.04.2006г.? вещото лице в първата експертиза заключава, че е спазено изискването на ЕС на НИПК. Сочи, че архитектът който изготвя проекта решава доколко и в каква степен е целесъобразно да се възползва от изискването на НИПК и има възможност да предлага и други, иновативни методи на намеса, стига да са в подкрепа на ценностните качества на сградата/паметник.

Заключението на вещото лице изготвило първоначалната СТЕ е, че представения проект ПУП- ПРЗ и РУП е с показани графично технически параметри на застрояването, които не отговарят на постигнатите действителни стойности и са в нарушение на нормативните за Устройствена зона Ц1, на ОУП от 2012г. на Варна. Предвидения в проекта начин на застрояване = С /свързано/, не отговарял на графичното представяне в ПУП-ПЗ, защото пристройката към НКЦ била в собствения имот /ПИ 10135.1507.259/, а не бил реализиран калкана към УПИ VII-8 /ул. П. П. № **. Поради това начинът на застрояване в проекта бил Е /единично/, тъй като се определял от основното, а не от допълващото застрояване. Счита, че не е изпълнено условието на чл.41, ал.3 от ЗУТ – да не се допуска допълващо застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот. Изразява становище, че не е спазено изискването на чл.19, ал.7 от ЗУТ, тъй като представения проект за ПУП – ПРЗ и РУП със силуетни планове и обемно-устройственото проучване показвали незачитане на НКЦ, на контекста на средата и неразбиране на комплексния културен потенциал на сградата, която изисквала пространствен и физически респект. Предвидената застройка доминирала и не била съобразена с мащаба на НКЦ, нарушавала нейния оригинален облик и я неглижирала. Пояснява, че архитектурата като комплексна творческа дейност, съчетаваща полезност и естетика, се подчинява на само на законови, но и на естетически изисквания, които архитектът/автор на проекта бил призван да приложи законосъобразно, но и целесъобразно, отчитайки контекста на пространствената/историческа среда и архитектурната специфика на всеки отделен обект/място/време. Експерта онагледява с два примера от европейската практика разбиранията си за дълбок респект към обектите на недвижимите културни ценности при тяхната реконструкция: изпълненото пристрояване с многократно по-голяма площ и обем на Вила М. от ХІХ-ти век и реконструкцията на историческа сграда в стил късен френски ренесанс в Букурещ, чрез контраста на две субстанции-ново и старо, постигнато чрез неутрален стъклен обем на надстройката, в която се помещавал офиса на Съюза на румънските архитекти.

Поради липсата на отговор в заключението на последния въпрос №8 във връзка с чл.19, ал.7 от ЗУТ в съдебно заседание вещото лице посочва, че имотът /УПИ XIII-259, кв.12/ не попада в част от града, която да е обявена като зона, в която действат специфични правила и нормативи за режими на опазване. Твърди, че има Специфични правила за процесната територия, но те не са с режим за запазване на паметниците на културата. Тъй като няма прецизирани устройствени показатели за опазване на НКЦ, действали общите показатели за устройствената зона и било отворено полето да се прави такава плътност, каквато е по ОУП на град Варна от 2012г.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите възразява срещу становището на вещото лице за неспазване на показателите за застрояването с оглед съществуващата сграда НКЦ. Акцентира, че в случая не се касаело за съгласуване на инвестиционен проект, а за съгласуване на проект за ПУП, който представлява принципно предвиждане във връзка с допуснатото пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда-НКЦ. В следващата фаза на инвестиционно проектиране щели да се организират вътре помещенията, поради което неправилно вещото лице изследвало какво ще бъде разпределението на помещенията в новата сграда. Сочи, че разпределението и показателите не са предмет на отказа за съгласуване на Министъра на културата, поради което не били предмет на изследване по делото. В тази връзка акцентира на заявеното в съдебно заседание от вещото лице, че в процесния ПУП линиите на застрояване са препоръчителни. Оспорва изводите в експертизата за несъответствие на предвиденото застрояване с устройствените показатели за зоната по ОГП от 2012г., тъй като не следвало да се комбинира инвестиционен проект, каквото се явява заснемането на съществуващата сграда, с РУП-а. Оспорва като неправилно и недопустимо изготвянето от вещото лице на комбинирана скица между инвестиционния проект и проекта за ПУП.

На възражението на вещото лице, че ПУП-а ако се приеме няма да може да се разработи, тъй като представената в РУП-а линия на застрояването по същество била от три страни и оставала само една фасада на НКЦ, което убивало паметника пълномощникът на жалбоподателите изтъква, че когато е съгласуван проекта единственото указание било да се запази фасадата и нищо друго. Във връзка с оспорването на отговорите на вещото лице по т.3, т.5 и т.6 от първото заключение и становището му, че предвидената в РУП-а линия на застрояването от три страни оставяла една фасада, което убивало паметника, представителят на жалбоподателите прави искане за повторна експертиза по тези въпроси, която е възложена на друго вещо лице – архитект, също със специална компетентност в областта на опазването на недвижимото културно наследство.

В повторното заключение изготвено от друго вещо лице със специална компетентност за НКЦ въз основа на материалите по делото и след запознаване с относимата документация в Община Варна, където е необходимо и оглед на място, също констатира, че кв.12 на 8-ми м.р. на град Варна в който е имота предмет на ПУП-а е в устройствена зона на новия делови център „Ц1“ от групата на „Смесени зони за обитаване и обслужване“ с показатели:

Максимална плътност на застрояване в % - 80%;

Максимален коефициент на интензивност на застрояване - 5.00;

Минимална озеленена площ в % - 20%;

Максимална кота корниз в м. - неограничен;

Начин на застрояване — неопределен, които били посочени в приложение 1 на Показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане на ОУП на гр.Варна и община Варна, одобрени със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ.

В конкретния проект на ПУП-ПРЗ и РУП в таблицата на чертежа: ПУП-ПРЗ вещото лице установява, че са записани показателите:

Устройствена зона на новия делови център - „Ц1“

Максимална плътност на застрояване в % - 80%;

Максимален Коефициент на интензивност на застрояване - 5.00;

Минимална озеленена площ в % - 20%;

Максимална кота корниз в м. - 6 етажа/18м.;

Начин на застрояване - смесено свободно и свързано застрояване;

Въз основа на това заключава, че са спазени правилата и нормативите, вкл. показателите на имота и съответстват на устройствената зона.

Във внесеният повторно за съгласуване проект за ПУП, по който е постановен обжалвания отказ експертът установява, че е има промяна спрямо съгласувания ПУП-ПРЗ и РУП от Министъра на културата със Становище №33-00-204/ 12.07.2018г. Промените били направени във връзка с указания, дадени в Решение на ЕСУТ от Протокол №44/04.12.2018г., т.15, както следва:

1/да се спази чл.113, ал. 6 от ЗУТ – „При измененията на подробните устройствени планове за защитени територии за опазване на културното наследство или за части от тях задължително се изготвят и работни устройствени планове в обхват имотите, за които се отнася изменението, и непосредствено съседните им имоти.“.

Вещото лице констатира, че тази част от Решение на ЕСУТ от Протокол №44/04.12.2018г., т.15 е изпълнена към_момента на приемане на проекта от ЕСУТ с Протокол №10/19.03.2019г. - т.39 и не е довела до промяна в съгласувания със Становище на МК №33-00-204/12.07.2018г. ПУП-ПРЗ и РУП.

2/ да се спазят изискванията на чл.31, ал.2 от ЗУТ- При средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са:

т.1.до страничната граница на УПИ- най-малко една трета от височината на сградата;

т.2.до границата към дъното на УПИ - най-малко 6 метра.

Във връзка с тази част от Решение на ЕСУТ от Протокол №44/04.12.2018г., т.15 и изискването в чл.31, ал.2, т.1 от ЗУТ вещото лице установява, че е направена промяна в съгласувания РУП със Становище № 33-00-204/12.07.2018г. на МК като в РУП са променени отстъпите на новопредвидената застройка спрямо северната странична регулационна линия на УПИ ХІІІ-259, в зоната на надстройката на сградата – НКЦ. Тъй като УПИ XIII-259 е разположен на две улици, т.е. е ъглов имот, който няма дъно, за него изискването на чл.31, ал.2, т.2 от ЗУТ е неприложимо, поради което във връзка с тази норма няма промяна в съгласувания ПУП-ПРЗ и РУП.

3/ да се спазят изискванията на чл.31, ал.5 от ЗУТ - Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал.1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал.1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16м се увеличават, докато достигнат стойност с 2м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал.1 и 2.

Във връзка с тази част от Решение на ЕСУТ от Протокол №44/04.12.2018г. вещото лице констатира направена промяна в РУП-а съгласуван 2018г., която се състояла в промяна на отстъпите на новопредвидената застройка спрямо северната странична регулационна линия на УПИ XІII-259, в зоната на надстройката на сградата - недвижима културна ценност.

Експертизата обобщава, че всички промени са в съставката РУП, а съставката ПРЗ и таблицата с устройствени показатели нямали промяна. Поради това заключава, че с внесения за повторно одобряване ПУП показателите за застрояване на имота не са нарушени.

Вещото лице сочи, че за архитектурно-строителните недвижими културни ценности на територията на община Варна не е провеждана процедура по Раздел III от ЗКН „Предоставяне на статут на недвижима културна ценност от ЗКН“, елемент от която процедура е изготвянето и утвърждаването със заповед на режими на опазване. Позовава се на чл.19 ал.1, т.4 и чл.58, ал.2 от ЗКН, които предвиждат режимите на опазване на недвижимите културни ценности да се определят и утвърдят със Заповед на Министъра на културата или оправомощен от него Заместник министър въз основа на предложение изготвено от Националния институт на недвижимо културно наследство.

За архитектурно-строителните НКЦ на територията на община Варна сочи, че е проведена процедурата по Раздел II от ЗКН „Деклариране“. Сградата в УПИ XIII-259 била декларирана за архитектурно строителен паметник на културата като: „Жилищна сграда (бивша на И. И.), ул. „П. П.“ №**, кв.12, пл. №7 с декларационно писмо на НИПК (сега НИНКН) №414 от 04.02.1982г. под №426 и съгласно §12, ал.1 от ЗКН обектът притежавал статут на декларирана единична архитектурно- строителна недвижима културна ценност.

За имота, в който е сградата НКЦ - УПИ XIII-259 вещото лице потвърждава, че попада на територията на охранителната зона на археологически резерват „Античен град Одесос-Варна“, обявен с Разпореждане на бюрото на МС № 76 от 21.05.1974г. и включен под №** в списъка на археологическите резервати, приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН, като „Античен град Одесос - Варна, община Варна, област Варна”. Към Разпореждане на бюрото на МС №76/21.05.1974г. сочи приложена Инструкция №1 за особения режим на застрояване, благоустрояване и опазване на архитектурния и археологически резерват ОДЕСОС ВАРНА. В Инструкция №1 били разписани режими за опазване на територията на резервата, а охранителна зона не била въвеждана. Поради това вещото лице сочи, че и за територията, в която е процесната сграда - НКЦ няма режими на опазване и охрана.

Вещото лице сочи, че предписания за начина на подход към Жилищна сграда (бивша на И. И.) на ул.„П. П.“ №** имало единствено в Писмо изх. №0401-1130/05.02.201Зг. на НИНКН, в което е цитиран протокол на Експертния съвет на НИПК №9/19.04.2006г. с който е допуснато: „дострояване, надстрояване, подмяна на конструктивната система при условие, че се запази представителната фасада“ – т.е. фасадата по ул. „П. П.“. С оглед предвиденото в действащата правна уредба – в чл. 19 ал.1, т.4 от ЗКН, че НИНКН предлагат режима на опазване на конкретната НКЦ, за процесната жилищна сграда (бивша на И. И.) на ул. „П. П.“ №** указаното в протокол №9/19.04.2006г. от ЕС на НИПК и посочено в Писмо изх.№0401-1130/05.02.2013г. на НИНКН се явяват единствени режими по опазване и охрана на въпросната сграда.

Експертизата констатира, че в процесния ПУП-ПРЗ за УПИ XIII-259 и РУП за УПИ ХІІІ-259, V-6 и VІІ-8, кв.12, по плана на VІІІ-ми м.р., гр. Варна“ се предвиждало пълно запазване на материалната субстанция на сградата – НКЦ, а не само на представителната й фасада, поради което заключава, че в проекта за ПУП за имота сградата-НКЦ е опазена в по-голяма степен от предписанията на Експертния съвет на НИПК в Протокол №9/19.04.2006г.

На въпроса представлява ли частта от града, в която попада имота, такава с историческо, археологическо или архитектурно значение и ако да - предвижданията на внесения ПУП запазват ли историческите и архитектурни ценности, обемно- пространствения и архитектурно-художествения образ? експерта сочи, че в ЗКН и в ЗУТ няма определение за историческо, археологическо или архитектурно значение, поради което не може да се даде категоричен отговор, че кв.12 или частта от града има такова значение. Сочи установеното от доказателствата, че УПИ XIII-259 попада на територията на охранителната зона на археологически резерват „Античен град Одесос - Варна“. По ОУП от 2012г. на гр. Варна и община Варна в част „Устройствена концепция за опазване и развитие на системата Културно наследство на територията на община Варна“, УПИ XIII-259 попадал в зона „ТкинА1*“ - Територия на компактния град - охранна зона на Архитектурен и археологически резерват „Одесос - Варна“ със следните изисквания: За териториите с режим на културно-историческа защита попадащи в централната устройствена зона на стария градски център „Ц2” -„ТкинА1*“ ПУП се изработват в съответствие с ЗУТ, ЗКН и действащата подзаконова нормативна уредба, като обхватът на обемно-устройствените проучвания, необходими за изработването на ПУП, се определя съгласно ЗКН, респ. по реда на действащата нормативна уредба към момента на изготвяне на ПУП. Специфичните изисквания към ПУП са отразени в Приложение №3 към настоящите специфични правила и нормативи.

Изискванията в Приложение №3, които касаят изработване на ПУП-ПРЗ са следните:

т.1. а)Съхраняване на съществуващата структура на улиците и кварталите....

б)Опазване на исторически установения начин на застрояване в отделните квартали - свободно - свързано или съчетание на свободно и свързано....

г) ....в териториалния обхват на недвижимите културни ценности при отсъствие на други ограничения се препоръчва (без да се ограничава) „ниско“ до „средно“ застрояваме с кота корниз до 15м. Височината на застрояване се доказва с Работен устройствен план (РУП).

т.2 б) Съвременна интерпретация при обновяване на архитектурно-строителната субстанция въз основа на приемственост и уважение към утвърдените традиции.“.

За обхвата на разработката вещото лице сочи като приложим чл.73 ал.4 от ЗКН: „Когото единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставете на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти.''

Вещото лице констатира, че в частта РУП е включено силуетно проучване както следва:

По ул. „П. П." - Силует от ул. „Ю. Скайлер“ до ул. „И. Вазов“

По ул. Ю. Скайлер“ - Силует от ул.П. П.“ до ул.„И. Макариополски“

Поради това заключава, че разработката е в съответния на изискваният от ЗКН обхват.

Относно изискването за съхраняване на съществуващата структура на улиците и кварталите експертизата установява, че проектът за ПУП-ПРЗ в съставката ПР премахва предвидения с ИЗРП и КЗСП одобрени със Заповед №20/28.03.1986г. паркинг в югозападната част на кв.12, с което възстановява оригиналното очертание на имота.

Относно изискването за начина на застрояване - проектът предвиждал смесено свободно и свързвано застрояване.

Относно изискването за височината на застрояване - проектът предвиждал кота корниз на новопредвиденото застрояване 14.40м - по ул.Ю. Скайлер и 14,40м - по ул. П. П..

Относно изискването за Съвременна интерпретация при обновяване на архитектурно-строителната субстанция вещото лице констатира, че към проекта е приложено Обемно-пространствено проучване, което показва стремежа на проектантите да приложат контрастен съвременен подход при третирането на новопредвидените обеми. Изразява становище, че може да бъде препоръчано по-опростено обемно и цветово третиране на новата част с цел - съхраняване водещата роля на ценностните характеристики на сградата - НКЦ в силуетното изграждане на ул.„П. П.“, която препоръка може да бъде реализирана и във фаза инвестиционен проект.

Въз основа на тези констатации и изводи втората приета по делото експертиза заключава, че УПИ XIII-259 попада в част от град Варна с историческо, археологическо и архитектурно значение и предвижданията на внесения проект за ПУП запазват историческите и архитектурни ценности, обемно- пространствения и архитектурно-художествения образ.

Това заключение е прието по делото с оспорване и възражения изложени писмено от представителя на ответника.

Съдът при проверката на становището за отказ да се съгласува проекта за законосъобразност предвид основанията посочени в чл.146 от АПК формира изводите си като кредитира приетите по делото две заключения по въпросите, на които отговорите на вещите лица са идентични, а по въпросите, по които становищата на вещите лица се разминават, се кредитират изцяло констатациите, съображенията и изводите в повторната СТЕ.

Съгласно чл.84, ал.2 от ЗКН съгласуването предвидено в ал.1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл.83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица. Оспореното становище, с което е отказано съгласуване на ПУП-ПРЗ за УПИ VІ-7 /ПИ 10135.1507.259/ и РУП за УПИ ХІІІ-259 /новообразуван от УПИ VІ-7 и част от паркинг, в кв.12, по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, ул.ул.“Ю. С.“№* /ул.“П. П.“№**, фаза: Окончателен проект е издаден от Министъра на културата, поради което е волеизявление на компетентния да го постанови орган.

Отказът е издаден в писмена форма и съдържа мотиви - конкретни факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановен, поради което е с необходимата форма и съдържание, изискуеми в специалния чл.84, ал.13 от ЗКН и в общия чл.59, ал.2 от АПК.

Поради това не е налице основание по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяване на отказа за нищожен, респ. за неговата отмяна.

Не се констатират допуснати съществени нарушения на приложимите процедурни правила, разписани в чл.80 и чл.84 от ЗКН при процедирането по заявлението с искане за съгласуване на процесния ПУП за изменение на действащия ЗРП за територията на имота - предмет на плана, в който е сградата НКЦ. В чл.78 е разписано, че териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща: т.1. режими за опазване; т.3 -устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях; т.4 -планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; т.5 -проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвестиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение; т.6 финансиране и извършване на дейности в недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране.

В случая се касае за производство по одобряване на ПУП-ПРЗ и РУП с който се изменя действащия ЗРП за територията на УПИ VІ-7 и част от паркинг, в кв.12, по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, ул.ул.“Ю. С.“№* /ул.“П. П.“№**, който предвижда ПР за урегулиране на новообразуван УПИ XIII-259 / по имотните граници на ПИ 10135.1507.259/ и определяне на застрояването в него, по начина предвиден в ПЗ и РУП, в който УПИ VІ-7 /нов УПИ ХІІІ-259/ попада декларираната за архитектурно строителен паметник на културата: „Жилищна сграда (бивша на И. И.), ул.„П. П.“ №**, кв.12, пл. №7 - единична НКЦ с местно значение, без определен режим на опазване. За УПИ XIII-259 по делото е установено, че попада на територията на охранителната зона на археологически резерват „Античен град Одесос - Варна“. Съгласно чл.80 ал.1 от ЗКН с устройствените планове се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване. Общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности, съгласно ал.2. В чл.80, ал.3 от ЗКН е предвидено устройствените планове по чл.78 и специфичните правила и нормативи към тях, заданията за тяхното изготвяне и скиците с предложенията по чл.135, ал. 2 от Закона за устройство на територията преди одобряването им се съгласуват по реда на чл. 84. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗКН съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН. Съгласно чл.84, ал.1, т.1 от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят в НИНКН - за недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони. В чл.84, ал.2, т.2 от ЗКН е предвидено съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл.83 да се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – след писмено становище на НИНКН. В чл.84, ал.3 от ЗКН е предвидено, че и в случаите по ал.2, когато единични недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" попадат в границите и охранителните зони на групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение", съгласуването по ал.2, т.2 да се извършва след писмено становище на НИНКН. В чл.84, ал.5 от ЗКН е предвидено за извършване на съгласуването по ал.2 и 3 да се подава заявление до министъра на културата чрез директора на НИНКН по образец, утвърден от министъра на културата. Един екземпляр от документацията се предоставя на НИНКН за попълване на архивния фонд. Съгласно чл.84, ал.6 от ЗКН при установяване на нередовности и непълноти в документите заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок 10 работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Директорът на НИНКН се произнася с писмено становище в двумесечен срок от датата на постъпване на заявлението, съгласно чл.84, ал.7 от ЗКН. В чл.84, ал.9 от ЗКН е предвидено, че за инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл.83 съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл.171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия. За плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности и заданията за тяхното изготвяне в чл.84, ал.10 от ЗКН е разписано, че съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 81, ал. 1, 2 и 3, наредбата по чл. 81, ал. 7 и след становище на Специализирания експертен съвет по чл.64, ал.2. за писменото становище по ал. 1 и 2 е предвидено, че се съобщава на заявителя от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица при условията и по реда на чл.61 от АПК. В чл.84, ал.13 и ал.14 от ЗКН е разписано изискването отказът за съгласуване по този раздел да се мотивира писмено и е разписана възможността да бъде обжалван пред съответния административен съд по реда на АПК. Съгласно чл.80, ал.4 от ЗКН не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. От подробното описание в настоящото решение на развилото се производство по допускането от ЕС на НИПК през 2006г. проектиране на ПУП за дострояване и настрояване на сградата-НКЦ при укрепване и запазване на съществуващата нейна представителна фасада, с подмяна на съществуващата конструктивна система, през съгласуването на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП от министъра на културата през 2018г. до постановяване на процесния отказа за съгласуване на внесения за повторно съгласуване ПУП-ПРЗ с преработен РУП се налага извода, че са спазени нормативно разписаните етапи на преминаване на конкретната разработка през специализираните органи за проверка и становище за съответствието й със специалните изисквания за опасване на недвижимото културно наследство – на съществуващата в имота предмет на плана къща- декларирана НКЦ. При издаване на акта министърът на културата е разполагал със всички материали в преписката, с решението на ЕС на НИПК от 2006г. за разрешаване изработка на ПУП, със със становищата на съвещателния орган – СЕСКОНЦ и с предложенията на директора на НИНКН, с предходното си становище за съгласуване на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП от 2018г. и т.н. Поради това ответникът е имал възможността да съобрази всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да издаде правилен и законосъобразен акт. С оглед изложеното не е налице нарушение на процедурните правила, което да е съществено и да обоснове отмяна на отказа за съгласуване на основание чл.146, т.3 от АПК.

Основателни и доказани са оплакванията в жалбата за неправилност и незаконосъобразност на отказа обективиран в становище изх.№33-НН-204/19/10.12.2020г. на Министъра на културата, както и за противоречието му с целта на ЗКН - да се осигури опазването на културното наследство. Съгласуването на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП е постановено поради направените изводи, че:

1/ не е съобразен с режима за опазване на сградата-недвижима културна ценност-т.е. не отговаря на изискването в чл.80, ал.2 от ЗКН ;

2/ предвиденото надстрояване над сградата-НКЦ с оглед предвиденото застрояване на общо 5 етажа плюс тавански противоречало с характерния обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и силуети на двете улици - „Юджин Скайлер“ и ул.„П. П.“ и не отговаряло на изискването в чл.19, ал.7 от ЗУТ.

Видно е, че тази преценка на издателят на акта изцяло се основава на изказванията против проекта за ПУП на някои от членовете на СЕСОНКЦ, отразени в Протокол №87 от 11.08.2020г. и на взетото от този съвещателен орган решение по т.3 да не се съгласува плана с 9 гласа „против“ при присъстващи 17 души, тъй като останалите 8 члена са гласували „за“ и „въздържали се“. Министърът на културата е следвало освен това становище да отчете, че в нито едно предходно разрешение, становище или др. от допускането на проектирането на ПУП-а през 2006г. когато от НИПК е разрешено надстрояване и пристрояване на сградата-НКЦ не са давани указания на колко етажа да е предвиденото в плана надстрояване и пристрояване. Както подробно описват вещите лица и в двете заключения, за сградата НКЦ няма определен режим на опазване, поради което няма в такъв режим нормативи за максимално допустимата етажност на застрояването. Поради това както сочат и двете вещи лица, устройствените показатели за имота в който е сградата НКЦ са показателите предвидени в одобрения ОУП на гр.Варна от 2012г. за устройствената зона, в която попада имота и кв.12, 8м.р. на гр. Варна –устройствена зона „Ц1“ от групата на „Смесени зони за обитаване и обслужване“ с показатели: Максимална плътност на застрояване в % - 80%; Максимален коефициент на интензивност на застрояване - 5.00; Минимална озеленена площ в % - 20%; Максимална кота корниз в м. - неограничен; Начин на застрояване — неопределен. Именно в съответствие с тези устройствени показатели са посочени в табличната част на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП: Максимална плътност на застрояване в % - 80%; Максимален Коефициент на интензивност на застрояване - 5.00; Минимална озеленена площ в % - 20%; Максимална кота корниз в м. - 6 етажа/18м.; Начин на застрояване - смесено свободно и свързано застрояване. В случая е следвало да бъде отчетено, че проектът за ПУП за УПИ XIII-259 предвижда кота корниз на новопредвиденото застрояване 14.40м - по ул.“Ю. Скайлер“ и 14,40м - по ул.“П. П.“, което кореспондира на изискването в Приложение №3 към специфичните правила за зона „ТкинА1*“ /Територия на компактния град - охранна зона на Архитектурен и археологически резерват „Одесос - Варна“ / в частта „Устройствена концепция за опазване и развитие на системата Културно наследство на територията на община Варна“ в ОУП от 2012г. на гр.Варна и община Варна. Съгласно това Приложение №3 в т.1, б.г) „ ....в териториалния обхват на недвижимите културни ценности при отсъствие на други ограничения се препоръчва (без да се ограничава) „ниско“ до „средно“ застрояваме с кота корниз до 15м. Височината на застрояване се доказва с Работен устройствен план (РУП).“. Видно е, че в съответствие с тези специфични изисквания за височината на застрояването за имотите в охранната зона на резеврата, какъвто е имота предмет на плана са изцяло съобразени в новопредвидените височини на кота корниз в ПУП-ПРЗ и РУП-а.

При издаване на становището министърът на културата е следвало да вземе предвид, че проекта за ПУП със същите предвиждания в ЗРП за етажността на надстрояването и пристрояването на сградата НКЦ в УПИ ХІІІ-259 вече е бил внесен за съгласуване през 2018г., като от НИНКН е предложено да бъде съгласуван, тъй като предвижданията му опазват сградата НКЦ, а самия той – Министъра на културата е издал становище за съгласуването му. При произнасянето по искането за съгласуване административният орган е следвало да съобрази, че е сезиран с внесен 2020г. за прегласуване на проект за ПУП, който както констатират вещите лица е коригиран само в графичната част на РУП-а, като промяната се състои в намаляване на обема на застрояването и увеличаване на незастроената площ на УПИ XIII-259 спрямо предходно съгласувания през 2018г. РУП. Т.е. през 2018г. същият административен орган е съгласувал ПУП-ПРЗ с РУП, който е предвиждал по-голям обем на надстройката и пристройката, спрямо РУП-а внесен 2020г., който е отказано да бъде съгласуван и то със съображения за прекомерност на обема на предвиденото застрояване. Поради това основателни и доказани са оплакванията на жалбоподателите, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е издаден без да се съобразни корекцията в обема на застрояването в проект на РУП-а.

Съображенията с които е мотивиран отказа изцяло се опровергават от конкретно изложеното от директора на НИНКН в становище изх.№9400-3426 от 22.05.2020г. по чл.84, ал.2 от ЗКН, че внесената за прегласуване проекта документация отразява корекция в силует 2-2 по ул.“Юджин Скайлер“, която е съобразена с нормативните изисквания на ЗУТ и няма други промени по отношение на съгласувания със становище с изх.№33-00-204/12.07.2018г. и със изложеното в това становище от 2018г., че проектната документация отговаря на предписанията за опазване на недвижимата културна ценност, според протокол на ЕС на НИПК №9/19.04.2006г. и писмо №903/15.05.2006г. на НИПК; че планът за застрояване предвижда пристрояване и надстрояване като запазва материалната субстанция на сградата-НКЦ; че проектната документация е комплектована с РУП, съответстващ на плана за застрояване, с което е изпълнено изискването в писмо изх.№9400-3426/1/20.03.2018г. на НИНК, поради което е допустима и следва да бъде съгласувана.

Обективността и правилността на тези констатации и изводите в предложенията дадени 2018г. и 2020г. от директора на НИНКН изцяло се подкрепят от даденото по делото заключение на архитекта изготвил повторната експертиза, че предписания за начина на подход към Жилищна сграда (бивша на И. И.) на ул.„П. П.“ №** имало единствено в Писмо изх. №0401-1130/05.02.201Зг. на НИНКН, в което е цитиран протокол на Експертния съвет на НИПК №9/19.04.2006г. с който е допуснато: „дострояване, надстрояване, подмяна на конструктивната система при условие, че се запази представителната фасада“ – т.е. фасадата по ул. „П. П.“, се явяват единствени указания - режими по опазване и охрана на въпросната сграда. Поради това неправилно и незаконосъобразно в отказа е прието, че проекта за ПУП-ПРЗ и РУП не е съобразен с режима на опазване на сградата -НКЦ и е налице нарушение на изискването на чл.80, ал.2 от ЗКН.

Както директорът на НИНКН, така и вещото лице изготвило повторното заключение констатират, че в процесния ПУП-ПРЗ за УПИ XIII-259 и РУП за УПИ ХІІІ-259, V-6 и VІІ-8, кв.12, по плана на VІІІ-ми м.р., гр. Варна“ се предвиждало пълно запазване на материалната субстанция на сградата – НКЦ, а не само на представителната й фасада, поради което с него сградата-НКЦ е опазена в по-голяма степен от предписанията на Експертния съвет на НИПК в Протокол №9/19.04.2006г. В съответствие изискването в чл.19, ал.7 от ЗУТ за съвременна интерпретация при обновяване на архитектурно-строителната субстанция в Обемно-пространствено проучване към ПУП е избран контрастен съвременен подход при третирането на новопредвидените обеми, който сочи като уместно приложим и архитекта, изготвил първоначалното заключение по делото, във връзка с което не съществува пречка при съгласуването да се даде препоръка за по-опростено обемно и цветово третиране на новата част, за да изпъкне още повече като водеща представителната фасада на сградата – НКЦ на ул.„П. П.“, която препоръка може да бъде реализирана и във фаза инвестиционен проект. Основателно и доказано се явява твърдението в жалбата, че УПИ XIII-259 попада в част от град Варна с историческо, археологическо и архитектурно значение и предвижданията на внесения проект за ПУП-ПРЗ и РУП запазват историческите и архитектурни ценности, обемно-пространствения и архитектурно-художествения образ и не е налице нарушение на изискването в чл.19, ал.7 от ЗУТ. Поради това отказът за съгласуване на съгласувания през 2018г. проект за ПУП-ПРЗ и РУП след корекциите на РУП-а с намаляване на обема на новото застрояване се явява постановен при неправилно приложение на ЗКН и ЗУТ и на преследваната от закона цел - да се съгласуват проектите за ПУП, които са съобразени с допуснатото от НИПК, преобразуван в НИНКН с цел опазване на недвижимото културно наследство – на сградата НКЦ в имота предмет на плана, чрез нейното пристрояване и надстрояване, дострояване и надстрояване, укрепване и запазване на съществуващата представителна фасада и подмяна на съществуващата конструктивна система.

Изложеното обоснова извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, което налага неговата отмяна. С оглед спецификата на дейността по съгласуване по чл.84 от ЗКН, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса от съда по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. Съдът като съобрази, че в хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани всички необходими доказателства за произнасянето на административния орган, то следва да се приложи разпоредбата на чл.174 от АПК и да се определи за произнасяне 14 дневен срок от влизане на решението в сила.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателите за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК ответната страна Министерство на културата следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателите сумата в общ размер 1240лв., от които 40 лева за заплатени държавни такси и 1200лв. - депозити за вещи лица.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Становище изх.№33-НН-204/19/10.12.2020г. на Министъра на културата, с което на основание чл.84, ал.8 и ал.13 от ЗКН е отказано съгласуване на ПУП-ПРЗ за УПИ VІ-7 /ПИ 10135.1507.259/ и РУП за УПИ ХІІІ-259 /новообразуван от УПИ VІ-7 и част от паркинг, в кв.12, по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна, ул.ул.“Ю. С.“№* /ул.“П. П.“№**, фаза: Окончателен проект.

ВРЪЩА административната преписка на Министъра на културата за произнасяне по заявлението по чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН на П.Н.И., К.Г.Ф., С.С.П. и Л. Ц.П. – всички гр.Варна заведено с вх.№9400-3426/04.03.2020г. в НИНКН, с номер по преписка №33-НН-204/18/22.05.2020г. в Министерство на културата, при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на П.Н.И. с ЕГН ********** от гр.Варна, К.Г.Ф. с ЕГН **********, С.С.П. *** и Л. Ц.П. с ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 1240лв./хиляда двеста и четиридесет лева/, представляващи заплатени 40лв. за държавна такса и 1200лв. за депозит за вещи лица.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК пред Върховния административен съд.

	Съдия: