№ 3118
гр. София, 07.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503399 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа ОБЖАЛВАНЕ НА
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА – чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е възоснова на ЧЖ с вх. Рег. № 70181 от 26.10.2022 г. подадена от „БИ ЕЙЧ
ЕЪР“ ООД с ЕИК ********** чрез адв. В. Б. срещу Определение № 9845 от 07.10.2022г.
постановено по ч. гр. д. № 7709/2022г. по опис на СГС, с което е прекратено като
недопустимо производството по делото, образувано възоснова на Жалба с вх. Рег. № 13717
от 28.06.2022г. подадена чрез ЧСИ *** по изпълнително дело № 2022790040400917, с което
е наложил обезпечителна марка запор върху банкови сметки на длъжника /сега
жалбоподател/ възоснова на обезпечителна заповед издадена по ч. гр.д. № 5541/2022г. по
опис на СГС. В обстоятелствената част на жалбата се излага, че съдебния изпълнител, дори
и да не може да преценява законосъобразността на обезпечителната заповед при
привеждането й в изпълнение е бил длъжен да диференцира секверстируемите от
несекверстируемите вземания. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 446 а,
ал.1, пр. второ и ал. 2 от ГПК независимо дали запора е обезпечителен или изпълнителен.
Жалбоподателя поддържа, че определението е неправилно и отправя искане за неговата
отмяна.
В писмен отговор с вх. Рег. № 80307 от 25.11.2022г., ЕООД „БУЛУИНСГ“ с ЕИК
********* чрез адв. И. Ш. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалвания съдебен
акт да бъде потвърден. Излага, че жалбата, с която е сезиран Софийски градски съд е била
процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу действие, което не подлежи на
съдебен контрол.
Съдът приема жалбата за процесуално допустима – подадена от страна обосновала
правен интерес от обжалване срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол съдебен акт, а
1
разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
Пред частен съдебен изпълнител № *** с район на действие Софийски градски съд е
представена обезпечителна заповед, издадена на 02.06.2022г. възоснова на Определение №
4977 от 31.05.2022г. по ч. гр.д. № 5541 по опис на СГС за 2022г., с което е допуснато
обезпечение на бъдещ осъдителен иск с пр. основание чл. 79 от ЗЗД и цена 297 250 ЩД и 85
041.55 ЛЕВА, предявим от ЕООД „БУЛУИНСГ“ против „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД за заплащане
на цена по договор за организиране на хотелско настаняване в гр. Ал Хубар, Соудистска
Арабия, чрез налагане на обезпечителна марка запор върху банкови сметки на ответника в
„Първа инвестиционна банка“ АД. Съдебният изпълнител е уведомил Банката със Запорно
съобщение № 20421 от 09.06.2022 г., с което запорът се счита за наложен. На 28.06.2022г. е
постъпила жалба подадена от „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД чрез ЧСИ № *** до СГС , в която се
излага, че налагането на запора е незаконосъобразно, защото е насочено към
несекверствируемо имущество - помощи и обезщетения. Излага твърдения, че наложения
от съдебния изпълнител запор е върху такова имущество до 60 000 лева, а по сметката преди
превеждане на безвъзмездната помощ салто о е било 12 363.07 лева. Отправено е искане за
отмяна на действието на ЧСИ, представляващо запор върху банкова сметка на
жалбоподателя. В писмен отговор от 11.07.2022г. лицето, в чиято полза е допуснато
обезпечението е изразил становище за недопустимост н жалбата и в условията на
евентуалност за неоснователност на жалбата.
СГС е приел жалбата за недопустима и с обжалваното определение № 9845 от 07.10.2022г.
е прекратил производството по делото.
Настоящият въззивен съд, след като се запозна с обжалвания съдебен акт, приема същия
за валиден и допустим.
Относно неговата правилност съобрази следното: В производство по реда на чл. 390 от
ГПК е постановено определение № 4977 от 31.05.2022г., възоснова на което е издадена и
обезпечителна заповед, а тя от своя страна е представена пред съдия изпълнител, който е
наложил допуснатата от съда обезпечителната марка. След връчване на запорното
съобщение, бъдещия ответник, разполага с няколко процесуални възможности да се
противопостави на наложената обезпечителна марка. Първата от тях е да обжалва пред
горестоящия съд, в случая Софийски апелативен съд определението, с което е допусната
обезпечителната марка - чл. 396, ал.1 от ГПК. Втората е да поиска замяна на обезпечението
– чл. 398 от ГПК и третата е да поиска отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 от ГПК.
В настоящия случай, жалбоподателят е сезирал съда с жалба по реда на Глава тридесет и
девета от ГПК – Защита срещу изпълнението, Раздел I Обжалване действията на съдебния
изпълнител. По този ред, жалбоподателя трябва да се легитимира като длъжник, а
производството пред съдебния изпълнител да е образувано възоснова на изпълнително
основание. Обезпечителната заповед по бъдещ иск, не е изпълнително основание и
действията по привеждането й в изпълнение не подлежат на обжалване по този ред. В
случай, че жалбоподателят е искал да предизвика съдебен контрол върху определението, с
което е допуснато обезпечението е следвало да сезира Софийски апелативен съд по реда на
2
чл. 396 от ГПК. Със същото право разполага и сега, ако процесната жалба е подадена в
срока по чл. 396 от ГПК, макар и неправилно да е била адресирана чрез ЧСИ. Преценката
дали да поиска от компетентния съд да образува ново производство възоснова на същата
жалба принадлежи на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9845 от 07.10.2022г. постановено по ч. гр. д. №
20221100507709 по опис на Софийски градски съд за 2022 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването. .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3