№ 346
гр. Благоевград, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН..
Образувано е по жалба, подадена от „С.” Е. с ЕИК против Наказателно
постановление № 01-2100022 от 15.12.2021г, издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда"- Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл.414, ал.3 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че не е съставян АУАН,
както и че такъв не е връчван на законния представител на дружеството. Предвид
посочването в НП на два обекта – кухня и работилница се навежда неяснота, касаеща
мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че към момента на извършване на
проверката от служителите на ДИТ- Благоевград, обектът „Кухня за производство на
готова кулинарна продукция“ не е бил пуснат в експлоатация, като установеното на
място лице – М. А. – дъщеря на законния представител на дружеството е приготвяла
храна, която не е била предназначена за продажба. Поддържа се, че А. не е престирала
работна сила в полза на дружеството-жалбоподател, под неговия контрол, с негови
материали и на посочено от него работно място.
По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебното заседание наказаното дружество, редовно призовано, се
представлява от адв.Д.Т., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Допълва, че предвид липсата на посочване в какво точно се е състояла работата на
лицето, която била установено, НП не съдържало обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Прави искане за присъждане на направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк.П., която прави
1
анализ на събраните по делото доказателства и излага доводи, че от същите се
установявало по несъмнен начин извършването на описаното в НП административно
нарушение. Навежда, че в хода на административнонаказателното производство не
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна
на НП и моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
В ДИТ- Благоевград е постъпил сигнал, съгласно който в „С.“Е. работят лица без
трудови договори.
Във връзка с постъпилия сигнал на 21.09.2021г. свидетелите С.С., Й.К. и В.Н.–
служители на ДИТ-Благоевград, извършили проверка по работни места за спазване на
разпоредбите на трудовото законодателство в обект- кухня за производство на готова
продукция и автомивка, находящ се в гр. С., ул. „Г. “ №, стопанисван от „С.“Е..
Служителите на ДИТ- Благоевград установили, че в обекта на проверката работи
свидетелката М. В. АЛ., която приготвяла палачинки. В предоставената й за попълване
декларация по образец, А. собственоръчно отразила, че от 21.09.2021 г. работи в „С.“Е.
на длъжност "помощник" с работно време от 10.00ч. до 12.00ч., с определени почивни
дни „събота и неделя“ и уговореното с работодателя трудово възнаграждение в размер
на 100 лв. Посочила също, че не е сключила трудов договор със „С.“Е.
До „С.“Е. на основание чл. 45, ал.1 АПК била изпратена призовка, в която са
указани документите, които дружеството следва да представи на проверяващите
органи.
На 28.09.2021 г. упълномощен представител на дружеството предоставил
изисканата с призовката документация, като относно правоотношението с А. не бил
представен писмен трудов договор, нито са направени възражения за съществуването
на такъв. От служебно извършената справка чрез информационната система на ИА
„ГИТ“ в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП е установено, че дружеството
не е изпращало уведомление по чл.62, ал.3 КТ за регистриране на трудов договор,
сключен с А. за полагания от нея труд на 21.09.2021г.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка
с изх. № ПР2130988/14.10.2021г., с който на дружеството са дадени и предписания за
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения.
От направените при извършената проверка констатации, служителите на ДИТ-
Благоевград, приели, че в случая били налице условията за съществуване на трудово
правоотношение, поради което „С.“Е., като не е сключил писмен трудов договор с М.
В. АЛ. за предоставяната от нея работна сила в експлоатирания от търговеца обект –
„Кухня за производство на готова кулинарна продукция и автомивка“, находящ се в гр.
С., ул. „Г.“ №, преди датата на постъпване на лицето на 21.09.2021г., е извършил
нарушение чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.
Свидетелката С. в присъствието на упълномощен представител на управителя на
дружеството съставила АУАН № 01-2100022/14.10.2021 г., който го подписал без да
обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН
срок .
С Постановление изх. № 21072633/14.10.2021г. е обявено съществуването на
трудово правоотношение между „С.“Е. и М. В. АЛ. .
Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната
квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление, с
2
което на основание чл.414, ал.3 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.
Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството-
жалбоподател на 17.01.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели, С.С., В.Н., М.А., К. А. и И. А., от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от
ОБДХ – Благоевград с изх. №БЛ-И-647/20.05.2022 г. с приложение Заявление за
регистрация/одобрение на обект за производство, преработка и/или дистрибуция с
храни с вх. №БЛ-ЗА-КХ-683/13.04.2021 г.; Констативен протокол за проверка при
регистрация/одобрение на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на
храни; Предписание №254/30.06.2021 г.; Заявление с №254/30.06.2021 г.; Заявление с
№БЛ-ЗА[1]КХ-1470/26.07.2021 г. за удължаване на срока на изпълнение на
предписание №254/30.06.2021 г.; Заявление с №БЛ-ЗА-КХ-1761/09.09.2021 г. за
удължаване на срока на изпълнение на предписание №254/30.06.2021 г.; Разпечатка от
Национален електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и
дребно за храни от животински и неживотински произход на БАБХ за вписването на
обекта, Известие за доставяне; Заповед №3-0058/11.02.14 г.; АУАН №01-
2100022/14.10.2021 г.; Протокол за извършена проверка №ПР2130988/14.10.2021 г.;
Призовка на основание чл.45, ал. 1 от АПК до „С.“ Е.; Декларация от лице, работещо
трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по
спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл. 399 от
Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда и
чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК от М. В. АЛ. от
21.09.2021 г.; Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
с изх. №21072633/14.10.2021 г.; Предписание с изх. №21072633/14.10.2021 г.; Справка
от регистър на уведомления за трудови договори; Виза за изработване на
инвестиционен проект с изх. №3/18.02.2021 г.; Договор за наем от 07.04.2021 г.;
Идентификационна карта на „С.“ Е. от 14.10.2021 г.; Пълномощно; Справка от
търговския регистър; Съкратен отчет на фискална памет от 01.01.2021 г. до 31.12.2021
г.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите С. и Н., тъй като
същите са непротиворечиви, последователни и изграждат хронологически издържана
фактическа обстановка. Чрез показанията си тези свидетели възпроизвеждат
непосредствено възприети от тях факти, като същите са в унисон с приетите по делото
писмени доказателства От показанията им се установяват обстоятелства около
извършената на 21.09.2021г. проверка по работни места, извършените допълнителни
справки и направените при тях констатации. Двете свидетелки непротиворечиво и
детайлно посочват, че при извършената от тях проверка на място установили
свидетелката М.А. в кухня за производство на готова продукция, стопанисвана от
дружеството да приготвя палачинки, като в кухнята вече имало готови около 10-15
палачинки, около 20-30 пластмасови кутии, съдържащи приготвена храна /ориз/, както
и хранителни продукти.
Съдът след като подложи на критичен анализ показанията на свидетелите М.А.,
К. А. и И. А. като съобрази служебната зависимост на първата от наказаното
дружество, както и близките родствени отношения и на тримата свидетели с
управителя на „С.“ Е. приема, че същите не следва да бъдат кредитирани, предвид
категоричното им опровергаване от показанията на служителите на ДИТ- Благоевград,
3
за които не съществуват каквито и да било данни за заинтересоваността им от изхода
на делото. По изложените аргументи съдът не се довери на показанията на тези
свидетели, че по време на извършената от контролните органи проверка, свидетелката
М.А. приготвяла храна за лична консумация за нейните внуци, като приема тези
показания за част от защитната позиция на дружеството-жалбоподател.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите С. и Н., и приетите писмени доказателства се
установяват всички съществени елементи на инкриминираното нарушение
/извършване на трудова дейност от св. М.А. без да е сключен писмен трудов договор
между нея и "С."Е. - дата, място и обстоятелства около неговото извършване .
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.01.2022 г., а жалбата е от
24.01.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ във връзка със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., т.4 на Изпълнителен директор ИА"Главна инспекция по труда".
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на
предвидените към съдържанието им изисквания, като е налице съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с
обстоятелствената част на наказателното постановление. Административно нарушение
е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от неговия състав,
включително датата на неговото извършване, както и съответстващата му правна
квалификация. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, при
спазване на процедурата по съставянето и връчването им.
Неоснователно е възражението за неяснота, касаеща мястото на установеното
нарушение, предвид изричното му посочване в АУАН и НП. Направеното в АУАН и
НП описание на мястото на нарушението, а именно, че същото е извършено в „Кухня
за производство на готова кулинарна продукция и автомивка“, находящ се в с. гр. С.,
ул. „Г.“ № не създава неяснота по отношение на този елемент от нарушението,
доколкото това е един обект, стопанисван от дружеството, посочен в акта и
наказателното постановление с неговото пълното описание.
Предвид горното съдът намира, че административнонаказателното производство
е проведено в съответствие с регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания, като
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи
правото на защита на наказаното дружество .
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
4
санкционираното дружество е нарушило забраната на чл.62, ал1 вр. чл.1, ал.2 КТ също
е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 КТ –отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като с чл.61, ал.1 КТ
законодателят е предвидил трудовият договор да се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването му на работа, а разпоредбата на чл. 62,
ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвидената
писмена форма е такава за действителност, като трудовият договор обективира
изявленията на двете страни в писмен акт, който трябва да съдържа минимално
необходимото съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ.
От събраните в хода на делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че към дата на извършената от служителите на ДИТ- Благоевград проверка по работни
места – 21.09.2021г., свидетелката М.А. е работила, наета от дружеството-
жалботодател, предоставяйки работната си сила като е извършвала дейност по
приготвяне на храна, поради което правоотношенията й с дружеството е следвало да
бъдат уредени като трудови, съгласни изричната разпоредба на чл.1, ал.2 КТ.
В практиката си АдмС Благоевград е направил разграничението между „трудов
договор" и "граждански договор", основавайки се на правните характеристики на двата
вида договори. В решение № 1807 от 6.11.2018 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. №
541/2018 е разяснено, че трудовият договор има за предмет престирането на работна
сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за
неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл.68,
ал. 1, т. 2 КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на
работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът има задължение
да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано
трудово възнаграждение и др., докато при гражданския договор се дължи конкретен
трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е оперативно
самостоятелен да определи времето, през което ще реализира "изработването на нещо",
без да е ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на
резултат, който може да бъде приет от възложителя или при некачествено изпълнение
да не бъде приет и съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и
спазване на други правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се
изплаща окончателно след приемане на изработката, което има еднократен характер.
Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при
автономия на договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона. Ако
между съответната организация и физическото лице се уговори престиране не на
работна сила, а за определен трудов резултат, сключеният договор не е трудов, а
граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение № 86 от
27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ОСГК).
В случая са налице отношения по представяне на работна сила по смисъла на
КТ, доколкото А. е работила в дружеството с определено работно време /попълнено
лично от А. в декларацията по образец/ и е престирала работна сила /физически труд/,
изразяващ се в приготвянето на храна.
Ето защо в случая се касае за правоотношения по предоставянето на работната
сила на А. в полза на жалбоподателя, които не са били уредени съгласно изискванията
на чл. 1, ал. 2 КТ, задължаващ отношенията по предоставяне на работна сила да се
уреждат единствено и само като трудови такива .
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че работникът е приет
на работа без да е сключен с него писмен трудов договор, с което е осъществено от
5
обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 КТ. С оглед това, че
нарушението е извършено от юридическо лице, отговорността е обективна и
безвиновна, поради което и съдът не дължи обсъждане на субективната страна на
нарушението и въпроса за вината.
Предвид установеното от служителите на ДИТ- Благоевград престиране на
работна сила от свидетелката А. в стопанисван от санкционираното дружество обект,
ирелевантно за обективната съставомерност на нарушението е издаването на
разрешение за работа на „Кухня за приготвяне на готова продукция с дейност
кетъринг“. Същевременно съгласно приетото по делото писмо от ОБДХ- Благоевград
/л. 80-116/ на 13.04.2021г. в ОБДХ е входирано заявление за регистрация на „Кухня за
приготвяне на готова продукция с дейност кетъринг“, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ 2,
стопанисван от „С.“ Е., поради което към 21.09.2021г. процедурата по регистрацията на
обекта все още не е била завършена. В случая обаче, следва да се акцентира, че с
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.11 от Закона за храните законодателят е предоставил
възможност обектът да започне да извършва съответната дейност 14 дни след
входирането на заявлението за регистрация, поради което от 27.04.2021г. е
съществувала законова възможност за започване на дейността в обект „Кухня за
приготвяне на готовапродукция с дейност кетъринг“.
Изложените съображения обуславят неоснователността на въведения с
въззивната жалба довод, че не е било възможно извършването на дейност в обекта, тъй
като към 21.09.2021г. същият не е бил пуснат в експлоатация.
Въпреки липсата на доводи в тази насока, съдът намира за необходимо да
посочи, че установеното нарушение не може да бъде определено като маловажно
такова, предвид това че чл.415в, ал.1 КТ, се явява специална по отношение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Ето защо за тези нарушения, дори формално да са
налице кумулативно дадените чл. 415в, ал.1 КТ предпоставки /за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100.00 до 300.00 лева, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50.00 до 100.00 лева./, не може да е
налице маловажност, а те се санкционират с наказанията, предвидени в съответната
санкционна норма, тъй като ал.2 на чл.415в КТ въвежда изрично изключение по
отношение приложимостта на тази норма по отношение на нарушенията по чл.62, ал.1
КТ.
В този смисъл са и задължителните указания на ТР № 3 от 10.05.2011 година по
т. д. № 7/2010 година на ВАС, според което чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. Според посоченото тълкувателно решение,
разпоредбата на чл.415в КТ представлява привилегирован състав спрямо този на
чл.414, ал.3 от КТ и изброените в него административни нарушения.
Съгласно санкционната разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ в случаите на
извършено от работодател нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ се налага
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева .
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ,
според която такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат
на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството
6
на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал работници на
работа по трудово правоотношение.
В случая наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на
2000.00лв., като не е изложил никакви съображения защо приема, че следва да се
наложи наказание в размер над минималния такъв .
В конкретиката на настоящия казус, съдът не отчита наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства. От друга страна, като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете фактът, че в случая няма данни за други нарушения
на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че
обжалваното НП е необосновано в санкционната си част, като поради липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства целите на административното наказание
могат да се постигнат и с налагане на минимално предвидената в закона имуществена
санкция в размер на 1500 лева. Така индивидуализирана, санкцията е съобразена с
характера на извършеното административно нарушение и ще постигне необходимия
превантивен и предупредителен ефект към спазване на установения в страната правов
ред.
Предвид изложените съображения и доколкото от доказателствата по делото е
доказано по безспорен начин извършването от страна на дружеството-жалбоподател на
нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ, обжалваното НП следва да се измени
единствено в санкционна му част, като се намали размерът на наложената
имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева. В останалата си част наказателното
постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон, при съобразяване с процесуалните правила,
поради което не са налице основания за отмяна или изменение.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 400лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 100лв, който размер е
определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която
разпоредба препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ДИТ- Благоевград, която е издател на оспореното наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 ЗПП. С разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че за неуредените в този
дял въпроси се прилага ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане
на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по
отношение на изменение на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно следа
да намери приложение ГПК. Съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 2 ГПК ищецът, съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно
на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба
7
към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган, съизмеримо с размера на изменената част на
наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия
орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от
80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК, в полза
на наказващия орган следва да се присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, което възлиза на 60,00лв
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. , т. 2 ЗАНН, Районен съд –
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2100022 от 15.12.2021г, издадено от
директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, с което на „С.” Е. с ЕИК, с
ЕИК, представлявано от В. Г. Б. на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2
КТ като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000лв / две
хиляди лева/ на 1500лв /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „С.” Е. с ЕИК, с ЕИК,
представлявано от В. Г. Б. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград
сума в размер 60, 00 лева (шестдесет лева), представляваща направени в хода на
съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ДИТ- Благоевград да заплати на
„„С.” Е. с ЕИК, с ЕИК, представлявано от В. Г. Б. сума в размер 100.00 лева (сто лева),
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8