О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 260141
Гр. Пловдив, 9.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на девети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно гражданско
дело № 743 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 122, изр.1 и 4 от ГПК.
С определение № 260222/4.12.2020
г., постановено по т.д. 222/2020 г. на Окръжен
съд-Пазарджик, окръжният съд прекратява производството по делото и повдига спор
за подсъдност между ОС-Пазарджик и РС-Велинград пред Апелативен съд – гр.
Пловдив.
Пловдивският апелативен съд
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 19.09.2019 г. е подадена до
РС-Велинград искова молба от М.Г.С. против „Н.г.“ООД-гр.В. с искане на
основание чл. 124,ал.1 от ГПК съдът да постанови решение, с което да признае
спрямо ответника, че ищецът не е негов действителен собственик съгласно §2,ал.1
от ДР на ЗМИП. В исковата молба е заявено и искане на основание чл. 536,ал.1 от ГПК съдът да спре регистърното производство по заявление с вх. № **************
пред ТРРЮЛНЦ, с което е подадена заявление Б7 за вписването на ищеца като
действителен собственик на ответното дружество. По тази искова молба е
образувано гр.д. 957/2019 г. на РС-Велинград. С определение № 784/20.09.2019 г.
районният съд приема, че е предявен иск за установяване на несъществуващо
обстоятелство и тъй като се касае за вписване в ТРРЮЛНЦ, то на основание чл.
104,т.5 във вр. с чл. 103 и чл. 365,т.4 от ГПК спорът е родово подсъден на
окръжния съд като първа инстанция. Затова районният съд прекратява
производството по делото и го изпраща по подсъдност на ОС-Пазарджик.
Пред ОС-Пазарджик на 11.10.2019
г. е образувано т.д. 222/2019 г. С определение от 11.10.2019 г. съдът е
разпоредил да се отдели искането за спиране на регистърното производство за
разглеждането му в отделно дело по реда на чл. 536 от ГПК. Извършена е двойната
размяна на книжа по чл. 367, чл. 372 и чл. 373 от ГПК, като на 8.06.2020 г. е
подаден отговора от ответното дружество на допълнителната искова молба. С
определение от 11.08.2020 г. окръжният съд оставя без движение исковата молба
за мотивиране от ищеца на наличието на правен интерес от търсената защита срещу
ответното дружество чрез предявения отрицателен иск, че не е „действителен
собственик“ на „Н.г.“ООД по смисъла на §2 от ДР на ЗМИП. На 9.09.2020 г. ищецът
подава молба в изпълнение на указанието на съда. На 16.09.2020 г. окръжният съд
отново оставя без движение исковата молба и указва на ищеца да мотивира
наличието на правен интерес от търсената защита срещу ответното дружество чрез
предявения отрицателен иск. С постъпила на 7.10.2020 г. молба ищецът излага
твърдения във връзка с указанието на съда по определението от 16.09.2020 г. С
определение от 28.10.2020 г. окръжният съд отново оставя без движение исковата
молба, като указва на ищеца ясно да формулира петитум на предявения от него
иск, който да съответства на твърдените от ищеца факти и обстоятелства. С молба
от 30.11.2020 г. ищецът заявява, че моли съда да постанови решение по делото, с
което да признае за неистинен документ декларацията за действителен собственик,
подадена пред ТРРЮЛНЦ на основание чл. 63,ал.4 от ЗМИП със заявление с вх. № **************
по отношение посочването на ищеца за действителен собственик на ответното
дружество.
С определение № 260222/4.12.2020
г. окръжният съд преценява, че с оглед предмета на делото и неговата цена то е
образувано и прието за разглеждане в нарушение на изискванията на чл. 104 от ГПК, тъй като предявеният иск е родово подсъден на районния съд. Съдът посочва,
че разпоредбата на чл. 104 от ГПК лимитивно изброява хипотезите, при които
делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция, като в случая правното
основание на предявения иск е чл. 124,ал.4, изр.1 от ГПК, който иск е неоценяем
и по правилата на чл. 104 от ГПК не е подсъден на окръжен съд, а на районен съд
като първа инстанция. Тъй като делото е образувано след прекратяването му от
РС-Велинград и изпращането му по подсъдност на окръжния съд, окръжният съд
прекратява производството по своето дело, повдига препирня за подсъдност на
предявения от М.Г.С. против „Н.г.“ООД-гр.В.
иск по чл. 124,ал.4,изр.1 от ГПК за установяване неистинността на документ –
декларация за действителен собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ на основание чл.
63,ал.4 от ЗМИП със заявление с вх. № **************, и изпраща делото на
АС-Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл. 104,
т.4 във вр. с чл. 103 от ГПК на районния съд са родово подсъдни като първа
инстанция исковете по граждански дела с цена на иска до 25 000 лв.,
респективно, на окръжния съд са родово подсъдни като първа инстанция исковете
по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., както и
делата по искове, посочени в чл. 104,ал.1,3,5,6 и 7 от ГПК. В случая делото е
образувано от РС-Велинград по нередовна искова молба, но доколкото в нея е
заявено искане съдът на основание чл. 124,ал.1 от ГПК да постанови решение, с
което да признае спрямо ответното дружество, че ищецът не е негов действителен
собственик съгласно §2,ал.1 от ДР на ЗМИП, както и е заявено особено искане за
спиране на посочено регистърно производство съгласно чл. 536,ал.1 от ГПК, то
районният съд е прекратил производството и е изпратил делото на окръжния съд. В
хода на производството по образуваното през окръжния съд дело и след оставянето
на исковата молба без движение за отстраняване на нередовности ищецът формулира
петитум, с който заявява искане съдът да постанови решение по делото, с което
да признае за неистинен документ декларацията за действителен собственик,
подадена пред ТРРЮЛНЦ на основание чл. 63,ал.4 от ЗМИП със заявление с вх. № **************
по отношение посочването на ищеца за действителен собственик на ответното
дружество. С оглед на това окръжният съд правилно квалифицира иска като
установителен с правно основание чл. 124,ал.4,изр.1 от ГПК. След като не е
предявен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 365,т.3 от ГПК, а искът е установителен по чл. 124,ал.4,изр.1 от ГПК, който е неоценяем,
то той не подлежи на разглеждане от окръжния съд съобразно нормата на чл. 104
от ГПК, а е подсъден като първа съдебна инстанция на районния съд съгласно чл.
103 от ГПК. Компетентен да разгледа делото следователно е Районен
съд-Велинград, на когото делото следва да бъде изпратено за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск.
Тъй като определението на
апелативния съд по чл. 122 от ГПК не е преграждащо и за него не е предвидена
изрично възможност да бъде обжалвано пред по-горен съд (в тази насока – т.9 от
ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК), съдът ще посочи, че
настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.
122, изр.1 и 4 от ГПК, че предявеният от М.Г.С. против „Н.г.“ООД-гр.В. иск с
правно основание чл. 124,ал.4,изр.1 от ГПК съдът да постанови решение по
делото, с което да признае за неистински документ декларацията за действителен
собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ на основание чл. 63,ал.4 от ЗМИП със
заявление с вх. № ************** по отношение посочването на ищеца за
действителен собственик на ответното дружество, е родово подсъден на Районен съд-Велинград.
ИЗПРАЩА
делото на Районен съд-Велинград за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)