Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 170/06.10.2004 г., постановено по гр.д. № 190/2004 г. Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на Нури Исмаил Ибрахим, с ЕГН ********** от с.Малка Първица, че Фатме Мехмедова Мустафова към момента на внасянето им в ТКЗС е била собственик на следните земеделски имоти: нива, находяща се в землището на с.Първица, в местността “Ески харманлък”, с площ 2.000 дка и нива в землището на същото село, в местността “Чокур”, с площ 2.500 дка, възстановени на Халил Халил Мустафа и останалите наследници на Фатме Мехмедова Мустафова в съществуващи стари реални граници, както и, че същите неправилно са възстановени на наследниците на Исмаил Ибрямов Ахмедов. Със същото решение Нури Исмаил Ибрахим е осъден да заплати на Халил Халил Мустафа направените по делото разноски в размер на 545 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Нури Исмаил Ибрахим, който го обжалва като постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че с решението на първоинстанционния съд не били индивидуализирани процесните имоти по местоположение и граници. Разпитаните свидетели не установили категорично и точно площта и границите на претендираните от ищеца имоти. Сочи се също, че ако искът е основателен, то той следвало да бъде уважен за 1/3 идеална част от процесните имоти, тъй като молбата била подадена само от единия наследник на Фатме Мехмедова Мустафова. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Момчилградския районен съд, като постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея и представено писмено становище съображения. Сочи, че свидетелите Осман Осман и Сюлейман Садула установили границите на процесните имоти , както и обстоятелството, че Фатме Мехмедова Мустафова не била собственица на съседен имот. Въззиваемите Юсеин Исмаил Ахмед и Иляз Исмаил Ахмед не вземат становище по жалбата. Въззиваемия Халил Халил Мустафа, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Момчилградския районен съд като законосъобразно и правилно. В представено писмено становище се сочи, че процесните имоти са индивидуализирани, а липсата на решение на ПК – с.Кирково обуславяла правния интерес от предявяване на иска. Първоинстанционният съд изградил решаващия извод за правото на собственост върху процесните земи въз основа на всички събрани по делото доказателства, а не само на някои от тях. Твърди се също, че посочените от въззивника свидетели не установявали правото му на собственост върху процесните имоти. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна . От представената като доказателство по делото преписка вх. № 736/11.05.1992 г. се установява, че с решение № Ч736/27.08.1992 г. на ПК – с.Кирково, обл.Кърджали на наследниците на Фатме Мехмедова Мустафова, бивш жител на с.Искрил, общ.Кирково, обл.Кърджали, е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти: нива от 2.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.Първица, в местността “Ески харманлък” и нива от 2.500 дка, девета категория, находяща се в землището на с.Първица, в местността “Чокур”. Установява се също от представеното удостоверение за наследници № 185/13.03.1992 г., изд. от Кметство с.Фотиново, общ.Кирково, обл.Кърджали, че Фатме Халилова Еминова (по мъж Халилова Еминова) е починала на 29.07.1968 г., като ищецът Халил Халил Мустафа е неин законен наследник. От приложените към преписката извлечения от декларации за притежавани непокрити земеделски имоти през 1949 г., се установява, че Фатме Халилова Еминова е притежавала нива с площ от 2 дка, находяща в землището на с.Първица, в местността “Ески харманлък”, както и нива с площ от 2.5 дка, находяща в землището на с.Първица, в местността “Чукур”. От представената като доказателство по делото преписка вх. № 537/24.02.1992 г. се установява, че с решение № Ч537/11.07.2002 г. на ПК – с.Кирково, обл.Кърджали на наследниците на Исмаил Ибрямов Наимов, бивш жител на с.Първица, общ.Кирково, обл.Кърджали, е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху недвижим имот –нива с площ 4.971 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.Първица, в местността “Чай юстю”, за която нива били съставени скица, протокол за трасиране и протокол за въвод. С решение № 55/12.01.1996 г. на ПК – с.Кирково, обл.Кърджали на наследниците на Исмаил Ибрямов Наимов, бивш жител на с.Първица, общ.Кирково, обл.Кърджали, било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху недвижим имот нива от 1.944 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.Първица, в местността “Карачлък”, за която нива също били съставени скица, протокол за трасиране и протокол за въвод. Установява се също от представеното удостоверение за наследници № 108/13.02.1992 г., изд. от Кметство с.Шопци, общ.Кирково, обл.Кърджали, че Исмаил Ибрямов Ахмедов е починал на 13.08.1986 г., като въззиваемите Иляз Исмаил Ахмед и Юсеин Исмаил Ахмед, както и въззивника Нури Исмаил Ибрахим са негови законни наследници. От приложените към преписката извлечения от декларации за притежавани непокрити земеделски имоти през 1949 г., се установява, че Исмаил Ибрямов Ахмедов е притежавал нива с площ от 2 дка, находяща в землището на с.Първица, в местността “Чай юстю”, както и нива с площ от 0.2 дка, находяща се в землището на с.Първица, в местността “Карачлък”. От показанията на разпитаните по делото свидетели Осман Мюмюн Осман, Сюлейман Али Садула и Юсеин Мехмед Мюмюн се установява, че наследодтелят на ответниците е притежавал нива в местността “Чай юстю”, както и нива в местността “ Карачлък”, които били внесени от него в ТКЗС. Свидетелите Хасан Али Мустафа и Мустафа Мустафа Юмер установяват, че наследодателката на ищеца е притежавала ниви в местностите “Карачлък”, “Чокур” и “Ески харманлък”, които били внесени от нея в ТКЗС. От писменото заключение на вещото лице инж. Кольо Генчев Колев, както и от разпита същия в съдебно заседание, които и настоящата инстанция приема, се установява, че нивата в местността “Ески харманлък” с площ от 2.000 дка попада в югоизточната част на имот № 020303, който е с площ 4.971 дка, възстановен на наследниците на Исмаил Ибрямов Наимов с граници: имот № 020026 – нива на Али Али Али, имот № 020243 – пасище ДПФ, имот № 020084 – нива на наследниците на Юсуф Османов Молламюмюнов, имот № 020086 – нива на наследниците на Хасан Мюмюнов Молламюмюнов, имот № 020244 – пасище ДПФ и имот № 020206 – нива на Али Али Али. Границите на процесната нива са нанесени със зелени линии и щрихи върху скица № К 00824/27.07.1995 г., приложена към заключението. Нивата в местността “Чукур” с площ 2.5 дка е идентична по граници с имот № 020070 с площ 1.944 дка, възстановена на наследниците на Исмаил Ибрямов Наимов. Разликата до заявената площ от 2.5 дка попада в имот № 020243 – пасище ДПФ. Границите на имот № 020070 са: имот № 020243 – пасище ДПФ, имот № 020071 – нива на наследниците на Юсуф Османов Молламюмюнов, имот № 020082 – нива на наследниците на Осман Мюмюнов Османов, имот № 02020069 – нива на Али Али Али, имот № 020063 – ливада на наследниците на Мустафа Еминов Салимов. Установява се също, че в емлячните регистри на наследодателката на Халил Халил Мустафа – Фатме Мехмедова Мустафова има записани следните земеделски имоти: нива в местността “Ески харманлък” – 2 дка; нива в местността “Чукур” – 2.5 дка; нива в местността “Авлубаши” – 3 дка; нива в местността “Чаюстю” – 1 дка; нива в местността “Юмерзжик йери” – 1 дка; нива в местността “Мехмед йери” – 2 дка и ливада в местността “Коджачаир” – 0.5 дка. В емлячните регистри на името на Исмаил Ибрямов Ахмедов (Наимов) има записани следните земеделски земи: нива в местността “Кърма” – 2 дка; нива в местността “Кюрсйери” – 1 дка; нива в местността “Кърма” – 1 дка; нива в местността “Кюринйери” – 1 дка; нива в местността “Аладжиалма” – 1 дка; нива в местността “Далък” – 1 дка; нива в местността “Торлудюзенлик” – 1 дка; нива в местността “Хюхюмезарлък” – 1.5 дка; нива в местността “Съртдорасъ” – 1.5 дка; нива в местността “Адемтарласъ” – 0.2 дка; ливада в местността “Коджачайър” – 0.5 дка; нива в местността “Чаюстю” – 2 дка; пасище в местността “Карачлар” – 0.2 дка; пасище в местността “Орманлък” – 1 дка. По делото са представени като доказателства удостоверения за идентичност на имената на наследодателите на страните – Фатме Мехмедова Мустафова (Фатме Халилова Еминова) и Исмаил Ибрямов Ахмедов (Илия Ивков Ангелов, Исмаил Ибрямов Наимов). При тези данни съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.14, ал.4, във вр. с чл.97 от ГПК е основателен и доказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От представените като доказателства по делото извлечения от емлячните регистри на с.Първица, общ. Кирково, обл.Кърджали за 1948 г. се установява, че наследодателката на ищеца е декларирала нива в местността “Ески харманлък” с площ от 2 дка и нива в местността “Чукур” с площ 2.5 дка, а наследодателят на ответниците е декларирал съответно нива в местността “Чай юстю” с площ 2 дка. Същевременно от писменото заключение и разпита на вещото лице инж. Кольо Генчев се установява, че декларираната от наследодателката на ищеца нива в местността “Ески харманлък” с площ от 2.000 дка попада в югоизточната част на имот № 020303, находящ се в местността “Чай Юстю”, който е с площ 4.971 дка и е възстановен на наследниците на Исмаил Ибрямов Наимов (Ахмедов) с решение № Ч537/11.07.2002 г. на ПК – с.Кирково, обл.Кърджали. Т.е. ПК – Кирково е възстановила на наследниците на Исмаил Ибрямов Наимов (Ахмедов) нива с площ 4.971 дка, въпреки, че в емлячните регистри същият е декларирал в тази местност нива с площ само 2.000 дка. Очевидно е, че наследодателката на ищеца е притежавала нива в същата местност, което се установява, както от заключението на вещото лице, така и от разпита на свидетелите Хасан Али Мустафа и Мустафа Мустафа Юмер (л.66 от В.гр.д. № 508/2004 г. по описа на ОС – Кърджали). Същото се отнася и за нивата в местността “Чокур”. Видно от представените препис – извлечения от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на Исмаил Ибрамов Ахмедов през 1948 г. (л. 53 от В.гр.д. № 508/2004 г. по описа на ОС – Кърджали), същият е декларирал, че притежава пасище в местността “Каръчлък” с площ от 0.2 дка. Въпреки това на наследниците на Исмаил Ибрямов Ахмедов е възстановено не пасище с площ 0.2 дка, а нива в местността “Карачлък” с площ 1.944 дка. В писменото си заключение вещото лице инж. Кольо Генчев сочи, че въпросното пасище попада в имот № 020243 на ДПФ, което не е било възстановено (л.43 от гр.д. № 190/2004 г. по описа на РС – Момчилград). Ето защо следва да се приеме, че и тази нива е била собственост на наследодателката на ищеца към момента на образуване на ТКЗС. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите Хасан Али Мустафа и Мустафа Мустафа Юмер. Тук следва да бъде посочено, че не съществува противоречие между показанията на тези свидетели и свидетелите Осман Мюмюн Осман, Сюлейман Али Садула и Юсеин Мехмед Мюмюн – посочени от въззивника. Това е така защото и двете групи свидетели сочат, че както наследодателя на ответниците, така и наследодателката на ищеца са притежавали земеделски имоти в процесните местности, което се потвърждава от представените извлечения от емлячни регистри и заключението на вещото лице инж. Кольо Генчев. Разликата е в площта на нивата в местността “Чай юстю”, респ. “Ески харманлък”, както и площта и вида на земеделския имот в местността “Карачлък”, който е деклариран от Исмаил Ибрямов Ахмедов като пасище от 0.2 дка. Следва да бъде посочено, че с решението си първоинстанционният съде не е посочил границите на процесните имоти, но поради липса на въззивна жалба от страна на ищеца в тази насока въззивният съд няма правомощия да допълни решението в тази му част. Още повече, че ищецът е имал възможност да поиска допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.193 от ГПК. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъдÕ оставено в сила решение № 170/06.10.2004 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 190 по описа за 2004 г. на същия съд. При този изход на делото следва да се присъдят в полза на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски в размер на 50 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170/06.10.2004 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 190 по описа за 2004 г. на същия съд. ОСЪЖДА Нури Исмаил Ибрахим от с.Малка Първица, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати на Халил Халил Мустафа от с.Хаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 50 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|