Определение по дело №10227/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2439
Дата: 13 август 2022 г. (в сила от 17 август 2022 г.)
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20221110210227
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2439
гр. София, 13.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
в присъствието на прокурора Г. П. Ив.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Частно
наказателно дело № 20221110210227 по описа за 2022 година
След съвещание съдът, в присъствието на страните намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК, като СРП прави искане за
вземане най-тежката МНО „Задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия СТ. ЦВ. СТ..
В съдебно заседание, представителят на СРП сочи, че са налице всички
предпоставки за вземане на МНО „Задържане под стража“, като акцентира, че
е налице обосновано предположение по отношение на авторството, тежестта
на обвинението и механизма на извършване на престъплението, както и
тежкото съдебно минало на обвиняемия.
Защитата счита, че доказателствата не са достатъчни да обосноват
основателно съмнение за участие на подзащитния й в престъпленията, за
които е привлечен да отговаря, като акцентира и внася съмнение в
достоверността на показанията на пострадалото лице, като сочи, че са налице
други доказателствени източници, които оспорват изнесеното от нея. Счита,
че не е необходимо да се вземе „Задържане под стража“, тъй като мярката се
явява прекомерно тежка.
Обвиняемият поддържа казаното от защитника си, като сочи, че не е
държал пострадалата насила, че няма да се укрива и ще се явява пред
органите на разследването и моли в последната си дума, съдът да определи
1
по-лека МНО.
В производството по реда на чл. 64 от НПК, съдът следва да прецени
налице ли е обосновано предположение за това обвиняемото лице да е
съпричастно към престъплението, за което е привлечен да отговаря,
престъплението да е наказуемо с „Лишаване от свобода“ или друго по- тежко
наказание, както и от доказателствата, може ли да се извлече извод за това, че
обвиняемият има реална опасност да се укрие или извърши престъпление при
различна МНО от „Задържане под стража“.
Производството е образувано на 09.08.2022 г. за престъпление по чл.
142, ал. 1 от НК, като на 10.08.2022 г. спрямо обвиняемият С. е повдиганото
обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК,
наказуемо с „Лишаване от свобода“ до три години и за престъпление по чл.
142а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 31 от НК, наказуемо с „Лишаване от
свобода“ от три до десет години, поради което първата предпоставка по
смисъла на чл. 63, ал. 1 от НК е налична.
От представената доказателствена съвкупност, на този първоначален
етап от разследването, съдът намира, че може да се извлече основателно
съмнение за това, че обвиняемият е съпричастен към престъпленията, за
които е привлечен да отговаря, като същото е изводимо от показанията на
пострадалата Дамянова и косвено, макар и не преки доказателствени
източници, се явяват показанията на свидетелката Йосифова, която сочи, че
пострадалата е потърсила помощ по телефона със sms и е помолила да дойде
на адреса, на който пребивава с обвиняемия с полиция. Показанията на
свидетелите Щърбанова и Драганов, полицейските служители, посетили
адреса и възприели, че пострадалата е с видими наранявания по тялото, както
и заключението на СМЕ, от която се установява обективно, че пострадалата е
с налични множество охлузвания, кръвонасядания, изгаряния в областта на
цялото тяло, като за една част от тези обективно установени наранявания,
вещото лице е дало становище, че могат да бъдат получени по време и начин
съобщени в предварителните сведения. Действително, съдът намира, че по
делото са налице и обяснения, дадени в присъствието на защитник от
обвиняемия, както и свидетел, разпитан по делото- свидетелят Йорданов, в
който се дава различна информация за събитията на 08.08.2022 г. и 09.08.2022
г., но съдът намира, че в случая с оглед обсъдената по-горе доказателствена
2
съвкупност не са достатъчни да приеме, че обоснованото подозрение не е
налично, като отчита и че на този етап, в това производство не дължи обстоен
анализ на доказателствата, както и същите не следва да бъдат категорични,
несъмнени и безспорни по отношение на авторството на престъплението, а е
необходимо доказателствата да сочат основателно съмнение, каквото е
налице.
Тук е мястото съдът да отбележи, че разследващите органи не са
предприели всички необходими първоначални действия във връзка с
разследването, които биха могли да спомогнат своевременно разкриването на
обективната истина по делото. Действително, съдът споделя заявеното от
защитата, че е имало необходимост от освидетелстване на пострадалото лице,
както и съответно изземване- дали принудително по реда на чл. 161, 164 от
НПК, или чрез доброволно предаване на мобилни телефони, в които се сочи,
че има информация за осъществените действия от страна на обвиняемия по
време на престоя на пострадалата в неговото жилище.
Действително се установява също, че при пристигането на
полицейските служители и свидетелят Йосифова, пострадалата сама е излязла
от къщата, съответно вратите на къщата не са били заключени или затворени,
но в същото време самата тя, в последния разпит е завила, че в един момент
обвиняемият е свалил белезниците, както и е имало период от време, през
който тя свободно, под негово наблюдение, се е движела в къщата, което
обаче не може да обоснове извод, че през останалия период от време или
поради други причини от психически или физически характер, пострадалата
не е успяла да избяга, респективно не е била държана против волята си за този
период от време в жилището на обвиняемия. Няма спор, че по делото е
необходимо провеждането на още действия по разследването. В случая няма
пречка, след разпит на други свидетели, респективно очна ставка, подробна
СМЕ, която да даде отговор относно механизма във връзка с вида на
нараняванията, както и дали същите биха могли с оглед обективните находки
по местоположението им, по размер, цвят и вид на кръвонасяданията,
охлузвания убожданията дали могат да бъдат получени по време, за което
твърди пострадалата или съответно е възможно да бъдат получени в по-ранен
етап, и по различен от представения от нея механизъм. Съдът споделя и
виждането на защитата, че в случая с оглед изнесените данни за зависимости
на пострадалата, че е необходимо да бъде проверена и нейната свидетелска
3
годност, но доколкото на този етап гореизброените действия по разследване
не са налични, а са налице доказателства, които подкрепят нейните
показания, то и съдът не може да не ги кредитира с доверие. Няма пречка да
бъде ревизирана преценката, както от страна на държавното обвинение във
връзка с авторството, респективно квалификацията на престъпленията, така и
на съда при последващ контрол на МНО, ако са налице достатъчно
доказателства, които от една страна да разколебават основателното съмнение
по отношение на авторството.
На следващо място, по отношение на опасността от укриване, съдът
намира, че същата не е налична, доколкото обвиняемият е с установен, както
постоянен, така и настоящ адрес, на който е бил открит при неговото
задържане и който е посочен от него като адрес за призоваване. Същият е
посочил и мобилен телефон за контакт.
В същото време обаче, с оглед приложената справка за съдимост, от
която се установява, че обвиняемият е многократно осъждан, като са му
налагани различни по вид наказания, включително и ефективно изтърпяване
на наказание „Лишаване от свобода“, за различни по вид престъпления, като
последното осъждане е с влязъл в сила съдебен акт на 14.08.2019 г., то в
случая, съдът намира, че обвиняемият може да се характериза като лице с по-
висока обществена опасност и опасността да извърши престъпление при
различна МНО от „Задържане под стража“ е с висок интензитет, поради което
на този етап намира, че „Задържане под стража“, се явява адекватна и
съразмерна МНО спрямо него и с оглед постигане целите на чл. 57 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал.4 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на СТ. ЦВ. СТ. с ЕГН: **********, обвиняем по
досъдебно производство ДП № 1331/ 2022 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр.
№ 30849/ 2022 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение - „Задържане под
стража“.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в дневен три
дневен срок от днес пред Софийски градски съд.
4
Определението на съда подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 64, ал. 5, изр. 1 от НПК.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА съдебно заседание пред
Софийски градски съд за 18.08.2022 г. от 10.00 ч., за която дата и час
страните уведомени.
Обвиняемият да се осигури за датата и часа на съдебното заседание
пред Софийски градски съд лично, освен ако не желае да присъства и това
бъде удостоверено по съответния ред.

СЪДЪТ запитва обвиняемият желае ли да бъдат уведомени близките му
за задържането му.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не желая да бъде уведомяван никой за задържането
ми.

Препис от определението да се изпрати на Следствения арест- София за
сведение и изпълнение.

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5