№ 2140
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110121028 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. М., ЕГН **********, адрес: адрес, срещу
Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул.
„Шести септември“ № 29.
Ищцата твърди, че се намирала в служебно правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на заповед № K-2290/29.09.2006 г. на министъра на вътрешните
работи, като първоначално заемала длъжността „специалист VI степен в група „ИАД“
на сектор „ИАД“ и „ОДЧ“ от Администрация на РГС-ГКПП Аерогари към ГДГП при
Национална служба „Полиция“-МВР, а впоследствие със заповед № 8121К-
10878/30.11.2020 г. на министъра на вътрешните работи ищцата била преназначена на
длъжност „главен експерт в отдел „Координация и административно обслужване“ към
дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ при МВР, считано от
01.12.2020 г. Твърди, че в качеството си на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР имала
право да получава левовата равностойност за полагащата й се храна, чийто размер се
определял ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Твърди, че за
периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г. не е получавала полагащата й се левова
равностойност за храна, чийто размер възлизал на сумата от 120 лв. месечно или общо
в размер на 4 320 лв. за 36 месеца. Твърди, че същите следвало да бъдат заплатени до
края на текущия месец, за който се отнасяли, като и до настоящия момент не
последвало плащане. Поради което предявява настоящите искове за заплащане на
левовата равностойност на дължимата й се за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г.
храна в размер на 120 лв. за всеки месец или общо в размер на 4 320 лв., ведно със
законната лихва от 19.04.2022г. до окончателното изплащане; както и за заплащане на
сумата в размер на 696,65 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.05.2019 г. до 18.04.2022 г. Претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът заема посочената в исковата молба длъжност при МВР.
Навежда твърдения, че доколкото ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР, статутът й се определял от ЗДСл и само в изрично посочените случаи
– от нормите на ЗМВР, поради което същият нямал право на левова равностойност за
безплатна храна. Твърди, че претендираната от ищцата сума за левова равностойност
1
на храната е била включена при формиране индивидуалната работна заплата на
служителката, която включвала освен работна заплата и допълнителни възнаграждения
за прослужено време и храна, като процесната сума е била изплатена вече на ищцата с
изплащане на индивидуалната й работна заплата през процесния период, поради което
счита, че с повторното й плащане, ищцата ще се обогати неоснователно. Оспорва да е
налице неравноправно положение по отношение на ищцата спрямо другите служители,
визирани в разпоредбата на чл. 142 ЗМВР. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като
претендира и разноски по производството.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 181, ал. 1, вр. ал. 4 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл.146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. ал. 4 ЗМВР в тежест на ищeца е да
установи, наличието на служебно правоотношение с ответника, за което обстоятелство
страните нямат спор, както и че за заеманата длъжност се полага заплащане на левова
равностойност за храна, както и размерът на същата, за което обстоятелство страните
също нямат спор.
В тежест на ответника е да докаже заплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и изпадане на ответника в забава – неплащане на задължението на
падежа.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира за основателно по въпросите от т. 3 от исковата молба и посочените в отговора
на исковата молба, като не следва да се допуска изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза по формулираните в т. 1 и т. 2 от исковата молба въпроси, доколкото за
отговор на същите не са необходими специални знания.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи намиращи се у
него документи, а именно кадрова справка за М. И. М.; извлечение от ведомостите за
платените на М. И. М. суми по пера за всеки от месеците в процесния период; справка
за предоставената храна и изплащаната левова равностойност на храната на М. И. М. за
периода от постъпването й на работа в структурите на МВР на 01.09.2006 г. до
31.03.2022 г.; ежегодните заповеди на министъра на вътрешните работи за определяне
на размера на левовата равностойност на храната на служителите в МВР за 2019 г.,
2020 г., 2021 г. и 2022 г., е неоснователно, доколкото посочените документи са
представени с отговора на исковата молба.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи намиращи се у
него документи, а именно справка, удостоверение или служебна бележка за това, че
през исковия период М. И. М. е служител на Министерството на вътрешните работи,
назначена на длъжност по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и че в този период не е
отсъствала от работа, поради някоя от причините, изброени чл. 7 от Наредба № 8121з-
773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, издадена от
министъра на вътрешните работи, е неоснователно, доколкото не се спори по
2
посочените обстоятелства.
По искането на ищеца за задължаване на ответника да представи вътрешните
правила за заплатите на държавните служители в МВР, приложими през процесния
период, на ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи какви обстоятелства ще
доказва с исканите документи, след което, като вземе предвид относимостта им към
правния спор, съдът ще се произнесе по доказателственото искане.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
приведе доказателственото си искане за задължаване на ответника да представи
вътрешните правила за заплатите на държавните служители в МВР, приложими през
процесния период, в съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ГПК, като посочи
какви обстоятелства ще доказва с исканите документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2023 г.
от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговорите на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушването на ССчЕ, която да
даде отговор на поставените в т. 3 въпроси в исковата молба и тези, посочени в
отговора на исковата молба, при депозит в размер от 300 лв., от които 150 лв. ,платими
от бюджета на съда и 150 лв. платими от ответника в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мария Малева.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за платен по
сметка на СРС депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищцата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат
такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа,
пишете и на ел. адрес: spogodbi@src-bg.org.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена
тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4