Решение по дело №3664/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260395
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330203664
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260395

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

22.03.2021                                                                    гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 4802 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-002794/20.03.2020г. на Началник  Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, в частта с която на К.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.126 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.177, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-002794/20.03.2020г. на Началник  Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ в останалата му част.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.                         

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-002794/20.03.2020г. на Началник  Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на К.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.126 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.177, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/лева, наложено е административно наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/лева.    

Жалбоподателят К.В.К., не се явява, редовно призован и не се представлява в съдебно заседание.  

Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 27.02.2020 г. от актосъставителя К.В.Р. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против К.В.К. за това, че на 27.02.2020 г. в 16:18часа в Община Раковски на Автомагистрала № А-1 управлява МПС-товарен автомобил „Форд Транзит 350“ с рег. № ***, като превозва товар /МПС лек автомобил Ланд ровер Рендж Ровер/, при което масата на натовареното ППС надвишава максималната допустима маса, отразена в СРМПС. Не носи контролен талон от СУМПС.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно нарушение на чл. 126 от Закона за движение по пътищата не се явява доказано по несъмнен начин.

Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.

В случая от писмените доказателства по делото– докладна записка, талон за регистрация на МПС, справка за водач/нарушител от региона, заповеди по безспорен начин не се установява наличието на обективния елемент – на инкриминираните дата и място жалбоподателят да е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит 350“ с рег. № ***, като превозва товар /МПС лек автомобил Ланд ровер Рендж Ровер/, при което масата на натовареното ППС да надвишава максималната допустима маса, отразена в СРМПС. В тази връзка от въззиваемата страна не бяха ангажирани доказателства за масата на превозвания товар, а единствено за тази на управлявания товарен автомобил. По този начин остава напълно неизяснено обстоятелството дали превозваното МПС наистина надвишава допустимата за товарния автомобил маса, за да се твърди, че К. е извършил нарушение на правилата на ЗДвП.

По делото не са налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна. В конкретния случай, с оглед недоказаността на деянието от обективна страна, отсъстват и основания да се приеме, че К. е съзнавал обстоятелството, че управлява товарен автомобил като превозва товар над неговата допустима максимална маса.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част.

Гореобсъдените писмени доказателства налагат правния извод, че по делото са налице категорично установени факти, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е изпълнил задължението, вменено му в чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като е управлявал товарния автомобил без да носи контролен талон към СУМПС. В тази връзка са налице както категоричните текстове на АУАН и НП, така и собствените твърдения, наведени в жалбата, според които това деяние не се отрича от К..

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                  

 

Вярно с оригинала!

МГ