№ 483
гр. Плевен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.А
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело №
20224400500562 по описа за 2022 година
С решение № 544/13.04.2022 г. по гр.д.№ 20214430104782 по описа за
2021 година на ПлРС е осъден на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД „***“ЕООД със седалище гр.С. да заплати на С. Р. С. сумата
от 168.19 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № ***/20.04.2019 г. и анекси към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане.Осъдено е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ЕООД със седалище гр.С. да заплати на С.
Р. С., сторените по делото разноски за ДТ и депозит за ВЛ в общ размер на
170 лв.Осъдено „***“ЕООД със седалище гр.С. да заплати на С. Р. С.
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 300 лв.
Депозирана е въззивна жалба от „***.БГ“ЕООД със седалище гр.С.,
чрез пълномощник, против решение № 544/13.04.2022 г. по гр.д.№ 4782/2021
г. по описа на ПлРС, относно частта, в която се признава за установено, че
„***“ЕООД дължи на С. Р. С. сумата в размер на 168.19 лв., представляваща
сбор от стойността на такса „Експресно разглеждане“ и стойността на
1
такса“удължаване падежната дата по кредит“ по договор за кредит
№***/20.04.2019г., като неправилно и необосновано.Излагат се доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение.Прави се искане да се отмени
решение № 544/13.04.2022 г. по гр.д.№ 4782/2021 г. по описа на ПлРС
относно частта, в която се признава за установено, че „***“ЕООД дължи на
С. Р. С. сумата в размер на 168.19 лв., представляваща сбор от стойността на
такса „Експресно разглеждане“ и стойността на такса“удължаване падежната
дата по кредит“ по договор за кредит № ***/20.04.2019 г., като неправилно и
необосновано.Прави се искане да се отмени решение № 544/13.04.2022 г. по
гр.д.№ 4782/2021 г. по описа на ПлРС относно частта за изплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. като недоказана разноска по
делото.Прави се искане да се присъди в полза на „***.БГ“ЕООД пълният
размер на сторените разноски пред първоинстанционния съд, както и
разноските пред настоящата инстанция.
За въззиваемата страна С. Р. С., чрез пълномощник, е депозирано
писмено становище, като се оспорва депозираната въззивна жалба по
съображенията, подробно изложени в отговора на същата.Прави се искане да
се потвърди решение № 544/13.04.2022 г. по гр.д.№ 4782/2021 г. по описа на
ПлРС
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че не е налице твърдяното в
решението нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата за експресно
разглеждане, както и такса удължаване на падежната дата по кредита не се
отнасят до действия, касаещи усвояване и управление на кредита, доколкото
същите се дължат за услуга, която се изпълнява преди сключването на
договора и не касае условията за предоставянето и връщането на същия или
услуга, която се предоставя, за да има възможност кредитополучателят да
2
бъде в редовност и да не се трупат наказателни лихви за забава, както и
кредитът да не бъде в просрочие.
Въззивникът счита, че по съществото си таксата за експресно разглеждане
представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която е
предоставил на въззиваемия преди сключването на договора и която услуга
няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит.Таксата за
експресно разглеждане е дължима за това, че кредитоискателят се е
възползвал от възможността искането му за сключване на кредит да бъде
разгледано приоритетно с правото да получи отговор в рамките на 15 минути
от получаване на искането (чл.2.2 от Общите условия на договора за кредит).
Въззивникът счита, че „таксата удължаване на падежната дата по кредита“
също представлява възнаграждение, което е дължимо за самостоятелна
услуга, която е предоставил на въззиваемия след сключването на договора и
която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит.Тя
е дължима за това, че кредитоискателят се възползва от възможността да
заплати такса удължаване и да получи нова падежна дата по кредита си (т.11
от Общите условия по договора за кредит).
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Според горепосочените Общи условия на договора за кредит, кредиторът
дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на
кандидатури за кредит или допълнителен кредит, като експресното
разглеждане гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на
кредит до 15 минути от изпращането му.
Кредитополучателят има право да иска да бъде удължен срокът за
връщане на кредита, като удължаването на срока за връщане е допълнителна
услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, при съгласие на
кредитора, съобразно тарифата на кредитора.
Въззивният съд счита, че горепосочените дейности, за които са начислени
процесните такси, не са допълнителни услуги, а са действия по усвояването и
управлението на кредита, за които се прилага чл.10а, ал.2 ЗПК.
3
Чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора.Като такива могат да се посочат например дебитни карти,
застраховки и др., но процесните нямат този характер.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че таксата за експресно
разглеждане, както и такса удължаване падежната дата по кредита, нямат
задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, в т.ч.
възнаградителна лихва, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, както
са дефинирани и в §1, т.1 от ДР на ЗПК.Ползването на тези две услуги става
само по изрично искане на потребителя.Ползването на услуга „Експресно
разглеждане“ гарантира на кредитоискателя единствено получаване на
отговор в посочения срок, тя не гарантира отпускането на кредит, тъй като е
възможно в обхвата на експресното разглеждане, при извършване на оценка
на кредитоспособността на кредитоискателя, която оценка кредитодателят е
длъжен да извърши по силата на чл.16, ал.1 от ЗПК, да се установи, че
кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да отпусне кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, между които и такси, които потребителят следва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
Двете такси нямат задължителен характер, т.е. те подлежат на заплащане от
потребителя само в случай, че той поиска предоставянето им.
От друга страна, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
От заключението на ВЛ ***, неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че ГПР по договора
за кредит от 20.04.2019 г. е 49,58%.
Следователно ГПР не надвишава 50%.
ВЛ е посочило, че ГПР би бил 1088,21% с оглед на общо изплатената сума
по кредита от 368.19 лв.При изчисляване на ГПР по договора не са взети
4
впредвид таксата за експресно разглеждане и двете такси за удължаване на
срока.
Тъй като в процесния случай при заплащането на двете такси е допуснато
нарушение на забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК, то клаузите относно тяхната
дължимост са нищожни, т.е. налице е основание за приложение на чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.4.
Въззивникът се позовава и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според който ДПК
следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума (кумулативна наличност),
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, то съдът счита, че в процесния случай не е допуснато нарушение на
тази разпоредба, тъй като в договора за кредит от 20.04.2019 г. е посочен ГПР
по кредита (49,6%) и общата сума, дължима от потребителя (257.99 лв.).
Нищожният договор не поражда правни последици и не обвързва страните
от момента на сключването му.
Чл.26, ал.4 от ЗЗД урежда възможността да се установи частична
недействителност, когато порокът засяга само част от фактическия състав на
сделката, но тази част следва да има самостоятелно съществуване вътре в
единния фактически състав - да е налице възможност за отделяне на
опорочената част, като останалата част на фактическия състав да породи
правно действие.
Следователно горепосочените клаузи във връзка с двете такси, тъй като са
нищожни, не пораждат изобщо правни последици.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че в процесния случай
въззиваемият му дължи възнаграждение за това, че се е възползвал от
опцията за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит.Предлаганата възможност за експресно разглеждане не е пряко
свързана с договора за кредит, а е по повод на същия, тъй като той може да
съществува в правния мир и без нея.Второ, заплащането й е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на въззиваемия.Трето, заплащането
й не е задължително условие за отпускане на кредит, поради което
обстоятелство законодателят е извадил разходите за подобни услуги от
общите разходи по кредита.Позовава се и на т.14 от ДР на ЗЗП, както и на
чл.9 от ЗПК.
5
Съгласно §13, т.14 от ДР на ЗЗП „услуга“ е всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин,
предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на
владение на вещ.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Въззивникът счита, ако се приеме, че таксата за експресно разглеждане и
таксата за удължаване на падежната дата по кредита не представляват разход
по смисъла на чл.19, ал.1 и §1, т.1 от ДР на ЗПК, поради което няма основание
да се включат в обхвата на ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
Клаузите относно горепосочените такси по процесния договор за кредит
са нищожни, а не действителни, в която хипотеза може да се преценява дали
се включват в обхвата на ГПР или не.Начална липса на основание при първия
фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че е допуснато от
първоинстанционния съд и нарушение по отношение на претендирането на
разноски под формата на адвокатски хонорар.Въззивникът счита, че не може
да се приеме, че са налице основанията по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като
ищецът или неговият пълномощник трябва да уведоми съда за това,
материално затрудненото положение на въззиваемия не е подкрепено с
доказателства.Сочи се също така, че не е представено доказателство, че има
сключен договор за правна помощ и заплатен адвокатски хонорар.
Според чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.
От приложения договор за правна защита и съдействие от 25.10.2022 г. е
видно, че се осъществява от адвоката безплатно процесуално
6
представителство по делото на горепосоченото основание.Няма заплатен
адвокатски хонорар от С. С. с оглед на основанието, на което му е
предоставена правна помощ.
За съда не съществува задължение да извършва проверка на посоченото в
договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна
адвокатска помощ действително е налице.Право на адвоката е да прецени
дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл.38, ал.1, т.1-3
от ЗА, за което на основание чл.38, ал.2 от ЗА му се дължи възнаграждение
само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания (
определение № 43/10.02.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 2611/2021 г., IV г.о.).
Във въззивната жалба е посочено също така, ако в действителност
ищецът е лице в затруднено положение, то същият би имал право за
предоставяне както на правна помощ (чл.95 ГПК), така и на освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски по делото съгласно чл.83, ал.2 от
ГПК при предоставяне на съответните доказателства.
В случай, че страната е изправена пред материални затруднения, които не
й позволяват да заплати адвокатски хонорар, тя може да бъде защитавана от
избрания от нея адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА или да поиска
предоставянето на правна помощ по реда на ГПК ( определение №
126/20.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 608/2019 г., III г.о.).
Обстоятелството, че адвокат се е съгласил да предостави безплатно
професионалната си помощ не ангажира съда да освободи страната по чл.83,
ал.2 от ГПК, но при направено искане от страната, каквото липсва в
процесния случай (определение № 18 от 9.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4491/2018 г., IV г. о).
Присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд по
чл.38, ал.2 от ЗА е в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.Ч. адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. за настоящата инстанция.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 544/13.04.2022 г. по гр.д.№
20214430104782 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд.
Осъжда на основание чл.38, ал.2 от ЗА въззивникът „***.БГ“ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“ДД.М.“№***, да заплати
на адв.Г. Г. Ч., ЕГН **********, от Софийска адвокатска колегия, адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8