Решение по дело №152/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Р. П. Д. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], ет.13, ап.63 срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ТХ/286/ФП/ от 19.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Добрич, потвърдена с Решение №08-РД06-0002/12.03.2024 г. на директора на РДСП – Добрич, в частта, с която на основание на заключението в приложената индивидуална оценка на потребностите е определено доплащането на месечната финансова подкрепа по чл.70 т.2 от Закона за хората с увреждания да бъде за периода от 01.07.2022 г. до 31.01.2024 г., а не от 01.06.2022 г. до 31.01.2024 г. В жалбата се настоява за отмяна на оспорената заповед в процесната част поради допуснати нарушения на материалния закон. Посочва се, че неправилно административният орган не му е изплатил по-висок размер на помощта за месец юни 2022 година, като не е взел предвид последващото ТЕЛК – решение за определянето на по-висок процент на неработоспособност; желае се отмяната на постановения административен акт и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне.

В отговора си ответникът сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателят няма право да получи доплащане за месеца преди издаването на новото ТЕЛК - решение. Настоява се за нейното отхвърляне.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез назначения по реда на Закона за правната помощ процесуален представител е заявил, че след изявлението на социалния работник от Дирекция „Социално подпомагане“ безспорно се установява, че точно в двумесечния срок от изтичането на експертното решение на ТЕЛК от 19.06.2020 г., което е с валидност до 01.06.2022 г., жалбоподателят е подал необходимите документи за преосвидетелстване, като това е приключило с издаването на експертно решение на 08.07.2022 г., т.е. в двумесечния срок; изрично в това експертно решение, което оспорено от жалбоподателя, е записано на стр.2, че просрочването не е по вина на лицето, т.е. двумесечният срок от страна на жалбоподателя е бил изпълнен; макар че самото експертно решение на следващ етап е отменено и е постановено с по-висок процент, следва да се счита, че доплащането е извършено от Дирекция „Социалното подпомагане“ по експертното решение от 2020 г. и е било включително за месеците до юни 2022 г., но по стария размер, който е бил определен преди това на 50%, а би трябвало да бъде по новия размер, който определен на 80%; именно там се получава разликата в доплащането, за което всъщност е жалбата. Затова изменението на месечната финансова помощ, което е извършено с индивидуалната оценка след представянето на новото експертно решение от 08.01.2024 г. и е залегнало в заповедта, че следва да бъде преизчислена сумата от 01.07.2022 г. до 31.01.2024 г., трябва да бъде с начална дата 01.06.2022 г., именно защото експертното решение за увеличение на 80 % на неработоспособността е с дата 08.07.2022 г. и е забавено не по вина на лицето с трайно намалена работоспособност. Заповед за прекратяване съгласно чл.67 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания има едва от 19.02.2024 г. относно прекратяването на месечната финансова помощ и затова за месец юни 2022 година жалбоподателят трябва да получи нов завишен размер на месечната си финансова помощ. Моли за присъждането на сторените деловодни разноски от страна на жалбоподателя в размер на 10 лева внесена държавна такса; настоява за постановяването на съответен съдебен акт.

В съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че жалбата е неоснователна и недоказана, тъй като по силата на подадените заявления - декларации на Р. П. Д. е отпусната месечна финансова подкрепа съобразно правилата на Закона за хората с увреждания, който препраща към Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. Няма прекъсване в плащането и по силата на това, което е заложено от законодателя в тези два нормативни акта, се изплаща заради самото експертно решение на ТЕЛК от дата до дата; в случая, ако периодът е до 01.06., се изплаща за целия 6-ти месец по предходното ТЕЛК - решение от 2020 г. съобразно определения процент в него. Следващото ТЕЛК – решение от 2022 г., което е обжалвано и съдът е определил по-висок процент, е от 08.07., а не от 01.06. Законодателят в Закона за хората с увреждания и Правилника за прилагането му, а и съобразно правилата за отпускането на месечната финансова подкрепа не е предвидил норма, в която да е заложил по чия вина става забавянето и съответно друг начин на изплащане поради просрочие за произнасяне на състава на ТЕЛК. Изрично е предвидено в чл.67 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа да се отпуска от началото на месеца, през който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане; това е в случай, че заявлението - декларация за изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите е подадено в двумесечен срок от издаването на новото експертно решение. Жалбоподателят е спазил двумесечният срок, но по-високият процент е определен по делото на базата на ТЕЛК – решение, издадено на 08.07.; до 30.06. са платени сумите по предходното ТЕЛК – решение на базата на определените 50% неработоспособност. Доплатили са с констативни протоколи, които са приложени; има и удостоверение, което автоматично излиза от системата; правилно и законосъобразно е издадена заповедта и правилно е определена и изплатена сумата по силата на ТЕЛК – решението от месец юли, защото тогава е определен по-висок процент. Законодателят не предвижда такава хипотеза, при която да се гледа по чия вина е просрочено издаването на експертното решение. Плаща се на базата на съответното, на конкретно решение. В този смисъл жалбата е неоснователна и недоказана; настоява за нейното отхвърляне и за оставянето в сила на заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ като правилна и законосъобразна, както и за присъждането на юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 лева съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Неправилно с оспореното решение директорът на РДСП – Добрич е отхвърлил жалбата на Р. П. Д. срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ТХ/286/ФП/ от 19.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Добрич, потвърдена с Решение №08-РД06-0002/12.03.2024 г. на директора на РДСП – Добрич, в частта, с която на основание на заключението в приложената индивидуална оценка на потребностите е определено доплащането на месечната финансова подкрепа по чл.70 т.2 от Закона за хората с увреждания да бъде за периода от 01.07.2022 г. до 31.01.2024 г., а не от 01.06.2022 г. до 31.01.2024 г. Между страните не се спори и това е изрично отразено в представената преписка, като в този смисъл са и показанията на разпитания по делото социален работник, че заявлението – декларацията за извършването на индивидуална оценка след преосвидетелстването е подадено от Р. П. Д. в двумесечен срок от издаването на новото експертно решение. Съгласно чл.67 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Единственият спорен въпрос в настоящата хипотеза е дали на жалбоподателя за месец юни 2022 година при действие на старото му ТЕЛК – решение до 01.06.2022 г. и просрочване на издаването на новото ТЕЛК – решение не по вина на лицето (с определена по-голяма степен на неработоспособност след извършените обжалвания) – същото е издадено на 08.07.2022 г., се дължи месечна подкрепа в определен съгласно новото или старото решение размер. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки вече извършеното плащане за месец юни 2022 г. на сумата от 28.91 лева (7 % от линията за бедност, която е била 413 лева за цялата 2022 г.) съгласно действалото до 01.06.2022 г. ТЕЛК – решение, на Р. П. Д. се дължи доплащане до сумата от 61.95 лева (15 % от линията за бедност, която е била 413 лева за цялата 2022 г.) в съответствие с последващото ТЕЛК – решение. Действително съществува двусмислие в употребения израз в чл.67 от Правилника за прилагане на хората с увреждания „се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена“ – дали предишното прекратяване е трябвало да стане точно на определената дата в старото ТЕЛК – решение или чак в края на месеца. Независимо от това, настоящият съдебен състав счита, че вложеният от законодателя разум е, когато няма последващо ТЕЛК – решение, да се спазва по-благоприятният принцип лицето да получава помощта до края на съответния месец; когато има последващо ТЕЛК – решение, в което определената степен на неработоспособност е по-ниска, също се спазва по-благоприятният принцип лицето да получава по-високата помощ до края на съответния месец на изтичането на старото ТЕЛК – решение; затова, както е в настоящия случай, при вече заплатена помощ в по-нисък размер в съответствие със старото ТЕЛК – решение, също следва да бъде спазен залегналият във всички закони, подзаконови нормативни актове и Конституцията на Република България по-благоприятен принцип лицето впоследствие да получи разликата до по-високия размер на помощта в съответствие с новото ТЕЛК – решение, чието действие поради просрочването му не по вина на лицето, а на здравните органи, се разпростира със задна дата - от датата на изтичането на предишното. Следователно подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена.

С оглед на всичко изложено обжалваните административни актове страдат от посочените в чл.146 т.4 от АПК пороци и следва да бъдат отменени, а преписката - върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно изхода от спора и на основание на чл.143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. П. Д. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], ет.13, ап.63 Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ТХ/286/ФП/ от 19.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Добрич, потвърдена с Решение №08-РД06-0002/12.03.2024 г. на директора на РДСП – Добрич, в частта, с която на основание на заключението в приложената индивидуална оценка на потребностите е определено доплащането на месечната финансова подкрепа по чл.70 т.2 от Закона за хората с увреждания да бъде за периода от 01.07.2022 г. до 31.01.2024 г., а не от 01.06.2022 г. до 31.01.2024 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Добрич за ново произнасяне по заявлението на Р. П. Д. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], ет.13, ап.63 за доплащане на месечната финансова подкрепа за месец юни 2022 година при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Добрич да заплати на Р. П. Д. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], ет.13, ап.63 сумата от 10 (десет) лева, представляваща направените разноски по административно дело №152/2024 г. по описа на ДАС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.