РЕШЕНИЕ
№
1069/16.01.2020г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира
Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Гергана
Мазгалова ………...……….........................… ..в присъствието на
прокурор Николай
Трендафилов............……................………………………………... като разгледа докладваното от съдия
Димитрова КАНД № 1088 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационни жалби на ТД”Южна морска” към Агенция Митници
Митница Бургас (към датата
на депозиране на жалбата с наименование Митница Бургас) и
Я.К., гражданин на Република Турция,
живущ в гр. Siverek, против Решение № 158/04.10.2018г. постановено по а.н.д. №
334/2018г. по описа на РС-Свиленград.
Касаторът ТД”Южна
морска” към Агенция Митници, обжалва решението в частта му, с която е отменено
НП № №17/31.05.2018г. на Заместник-Началника на Митница Бургас, с която на основание чл. 20 от Валутния закон
от санкционираното лице са били отнети в полза на държавата 17 000 евро .
Твърди
се , че в обжалваната му част решението е издадено при наличието на отменително
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. За да
постанови решението си съдът приел, че предвиденото в чл. 18, ал.1 от ВЗ
административно наказание”Глоба” в съчетание с предвидената санкция по чл.20 от
ВЗ, се явявали несъразмерни и надхвърлящи необходимото, с оглед преследваните
от Регламент № 1889/2005г. цели, в противоречие с принципа за
пропорционалност на нарушението, респ.
престъплението и наказанието. При тези
съображения, РС-Свиленград намерил че не
следва да приложи чл. 20 от ВЗ, спрямо
жалбоподателя, тъй като нормата противоречаща на правото на Е Според
касатора този извод на съда, бил неправилен.
В случая, режимът на контрол и движение на пари в брой, установен в българският
Валутен закон и Наредба № Н-1 от 01.02.2012г.
бил декларативен и не бил в противоречие с Регламент № 1889/2005г. В
случая, въведеният декларативен режим за внасяната в страната ни валута над
10 000 евро, не нарушавал чл. 56 от Договора за ЕО и установения от него
принцип на свободно движение на капитали
в рамките на общността. Чл. 58 от договора
бил изключение от принципа на чл. 56 от същия и давал право на всяка
държава членка, да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на
нарушенията, в това число да предвиди, като част от санкциите срещу тези нарушения отнемане, а не само
задържане, на предмета на нарушението/престъплението/ в полза на държавата. Ето
защо според касатора съдът превратно бил тълкувал нормите на европейското
законодателство. Не било налице
твърдяното противоречие с принципа на пропорционалност на нарушението и
наказанието, тъй като глоба от 1000 лева, спрямо предмета на нарушение, който е
17 000 евро, не била нито ефективна, нито съразмерна, нито възпираща. Твърди се също, че Районен съд –Свиленград в
мотивите на решението си превратно бил тълкувал Определение №
1086412/12.07.2018г. по дело С-707/17 на Съдът на европейският съюз в Люксембург. Сочи се, че така определеното наказание било справедливо и съответствало на тежестта на нарушението и било от естество да окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие, както върху
нарушителя , така и върху останалите членове на обществото. Не били налице и
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, още повече че предмета на нарушението –
валута в размер на 17 000 евро , е бил укрит, а и същият в размер
значително надвишаващ допустимите норми за
освобождаване от деклариране.
По изложените съображения се моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и потвърждаване на наказателното постановление в частта на
отнемането на предмета на нарушението по реда на чл.20 от ВЗ.
Касаторът Я.К.
оспорва решението в частта му, в която е потвърдено НП № 17/2018 г., на
Началника на Митница Бургас, с което му е наложено административно
наказание”Глоба” в размер на 1000.00 лева.
Излагат се съображения, че нарушението не е извършено виновно. Твърди
се, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, че жалбоподателят действително не е
разбрал за какво е бил питан от
митническият служител. Сочи се, че служителите на митницата не са му осигурили
възможност за деклариране, тъй като на пътниците не са били предоставени валутни декларации. Самите пътници се
намирали извън гишетата за деклариране в
сградата на митницата и тези при преминаване, поради което и да искали не
можело да подадат декларация, тъй като нямало от къде да се сдобият с нея. Освен
това касаторът преминавал границата около 00. 05 часа, т.е. в тъмната част на
деня, а табелата намираща се пред „будката“ на гранична полиция, била на такова
разстояние, че от лек или товарен автомобил не може да бъде прочетена, поради
изключително малкият шрифт на буквите. Въззивният съд неправилно бил
възприел фактическата обстановка и
достигнал до погрешния извод за наличие на осъществен състав на нарушение.
По изложените в касационната жалба съображения се моли за
отмяна на решението в оспорената му част и отмяна на наказателното постановление,
в частта на наложеното на Я.К. административно наказание „Глоба”.
Ответникът по касационната жалба
на ТД”Южна морска” при Агенция Митници-Я.К.,
редовно призован, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на същата.
Ответникът по касационната жалба на
Я.К.- ТД”Южна морска” към Агенция Митници,
редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по
същата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково, счита оспорваното решение за правилно и
законосъобразно и пледира същото да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като обсъди
събрания по делото доказателствен материал, изложените в жалбата
възражения и извърши проверка по реда
на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационните жалби
са подадени в законоустановения
срок от надлежни страни, поради което
са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.
С
оспореното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, с което на основание чл. 18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ на Я.К.
е наложено административно наказание”Глоба” в размер на 1000.00 лева и е
отменил същия санкционен акт в частта му, с която на основание чл.20, ал.1 от
Валутния закон (ВЗ) от Я.К. са отнети в полза на Държавата 17000.00 евро .
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради
което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Изложил е и съображения, че в конкретния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наред с горното съдът е посочил, че размерът на
санкцията за описаното нарушение е правилно определен.
Същевременно
касателно отнемането по реда на чл. 20 от ВЗ
на предмета на нарушението, съдът е изложил мотиви, че е обвързан от
Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17 на Съдът на европейският
съюз и е приел, че предвиденото в чл.18 от ВЗ наказание”Глоба”, в съчетание
с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват несъразмерни и
надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с регламент № 1889/2005г. цели, в противоречие с принципа на пропорционалност на нарушението и наказанието. По тези съображения
РС-Свиленград е приел, че не следва да
прилага чл. 20 от ВЗ, тъй като нормата противоречи на правото на Е
Неоснователно
е оплакването на Я.К., че решението е
постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Касационната
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
В случая, видно от представените по делото
доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП. Същите са съставени,
респ. издадени от лица разполагащи с необходимата компетентност, съдържат всички необходими реквизити
изискуеми, съгласно чл. 42 от ЗАНН и
чл.57 от ЗАНН, а описанието на деянието съответства на посочената за нарушена правна норма. Настоящият
състав изцяло споделя обоснованите доводи на районният съд, че от
доказателствата по делото се установява че
Я.К. е осъществил състава на вмененото му нарушение, както от обективна,
така и от субективна страна, поради което не намира за необходимо да ги
преповтаря на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро
от АПК. Оттук правилно е
приложена санкционната норма на чл.18,
ал.1 от ВЗ, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ.
За правилно касационната инстанция намира и
Решението в обжалваната му от ТД”Южна морска” към Агенция Митници част. В тази
връзка касационният състав съобрази
Определение от 03.10.2019г. на СЕС по дело С-652/2018г. във връзка с
отправено от АдмС-Хасково по анд(К) № 539/2018г. преюдициално запитване, отнасящо се до
тълкуването на чл.9 пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Общността (Регламент (ЕО) №1889/2005г.) и чл.49, пар.3 от Хартата на основните права
на Европейския съюз.
Според
приетото в това определение, член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г.
на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство,
която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента
задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума
в полза на държавата.
Възприетото
от националния законодател разрешение да се понася административнонаказателна отговорност
при неизпълнение на задължението по чл.11а ал.1 от ВЗ, е в съответствие с чл.9
пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., според който всяка държава-членка
въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за
деклариране, предвидено в чл.3 от същия
регламент. Разписаното в чл.9 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. право
да се въвеждат санкции, които според
изр.2 от същата разпоредба на регламента трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи, държавите – членки следва да упражняват в съответствие
с правото на Съюза и на неговите общи принципи, вкл. принципа за пропорционалност,
заложен в чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
приложим и при административното наказване.
Воден
от съображенията, посочени в цитираното по - горе определение по дело
С-652/18г. на СЕС, настоящият състав счита, че предвиденото от българският
законодател в разпоредбата на чл.20 ал.1
от ВЗ отнемане на предмета на нарушението по чл.11а от ВЗ, наред с налагане на
глоба/имуществена санкция, е в противоречие с коментираната в решението на СЕС
разпоредба на чл.9, пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г., а постановеното в
случая отнемане в полза на държавата на процесната валута не е съобразено с
принципа за пропорционалност по чл. чл.49 пар.3 от Хартата на основните права
на Европейския съюз.
По
аргумент от посоченото в т.32 и т.33 от акта на СЕС следва, че сама по себе си
правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане и на глоба, и на отнемане в
полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща границите на
необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.
Предвид
гореизложеното и с оглед тълкуването на чл.9 §1 от Регламент № 1889/2005, дадено в Определението на СЕС по дело
С-652/18г., настоящият състав приема, че постановеното в случая на основание
чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по
чл.11а ал.1 от ВЗ, едновременно с
налагане на глоба, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен,
прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно този на пропорционалността. Ето защо в частта му по пункт първи, в която
от жалбоподателя се отнема в полза на
държавата сумата от 17 000.00 евро, НП №
17/2018 от 31.05.2018г. се явява несъответстващо
на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил санкционният
акт в тази му част, въззивният съд
правилно е приложил закона.
По изложените съображения обжалваното решението следва да се остави в
сила.
По искането на ТД“Южна морска“ към Агенция Митници съдът да
се произнесе дали недекларираната сума подлежи на връщане на лицето, следва да
се има предвид, че не е в правомощията на касационната инстанция да дава
отговор на този въпрос, а освен това подобно произнасяне е извън обхвата на
преценката, дължима в настоящото производство.
Водим от горното и на основание
чл.222, ал.1 от АПК и чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №158/04.10.2018г., постановено по АНД №334 по описа на Свиленградски районен съд за 2018 година .
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.