РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Пирдоп, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на шестнадесети
септември две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното
от съдията Паралеева АНД № 92 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВАНКОР 15” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пирдоп, обл. Софийска, ул. „Цар Освободител“ №66, срещу
Наказателно постановление № 23-003284, издадено на 07.04.2020 г. от директора
на Дирекция „Инспекция по труда- Софийска област”, с което на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер 3000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, изразяващо се в това, че
при извършена проверка по работни места на „Ванкор 15“ ЕООД по спазване на
трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на 24.01.2020 г. в обект на контрол
Бърза закуска „Бон Апети“, находящ се в гр.Златица, пл. „Македония“ №1 и по
документи на 03.02.2020 г. за приключване на проверката в сградата на дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, жалбоподателят, в качеството си на
работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР КТ, е допуснал до работа лицето П.Н.Д.,
ЕГН: ********** да изпълнява длъжността „продавач-консултант“ в Бърза закуска
„Бон Апети“ без предварително да и предостави копие от изискуемото по чл.62,
ал.3 КТ уведомление, заверено от ТД на НАП за сключения с нея трудов договор.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че наказателното постановление /НП/ е
незаконосъобразно – издадено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и на материалния закон и е
необосновано. Сочи се, че при съставяне на Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и при издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения, които са основание за отмяна на обжалваното НП, но
същите не могат да бъдат по-точно конкретизирани, тъй като жалбоподателят не
разполага с констативен протокол, а съставеният АУАН им бил връчен в нечетлив
препис и по този начин незаконосъобразно е било ограничено правото им на защита.
Жалбоподателят счита, че е налице основание конкретното деяние да се
квалифицира като маловажно с оглед липсата на вредоносни последици и ниската
степен на обществена опасност в сравнение с други сходни случаи и да се приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Сочи се, че дори да са налице противоправни
последици, то те са отстранени в същия ден, а нарушението е за първи път и няма
настъпили конкретни вреди за работника. В жалбата се акцентира на факта, че
считано от 13.03.2020г. всички обекти, включително и Бърза закуска „Бон Апети“
–гр.Златица, са били затворени за неопределено време и не са реализирали
никакви доходи поради обявеното в Република България извънредно положение и
лишено от всякаква логика и справедливост било държавен орган, без оглед
ситуацията, да наказва и без това поставените на ръба на оцеляването дребни
търговци. С оглед на изложеното се иска от съда да отмени изцяло като
незаконосъобразно обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, който да вземе
становище и не ангажира доказателства.
В първото съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по
труда- Софийска област“, чрез пълномощника си юрк. В.В., оспорва жалбата и
заявява становище за нейната неоснователност. Във второто съдебно заседание
като представител се явява упълномощеният юрк. Й.П., който в хода по съществото
на делото заявява, че безспорно било установено, че П.Д. е подписала трудов
договор на 24.01.2020г., като е постъпила на работа в 12.00 часа на същия ден в
редовна смяна да изпълнява задълженията си. Служителите на Инспекция по труда
констатирали нарушение и при приключване на проверката установили, че
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ е регистрирано в НАП едва в 17.57 часа на
24.01.2020г., което означава, че лицето е било допуснато до работа, без да и
бъде връчено съответното уведомление, с което е осъществено нарушение от страна
на работодателя. Юрк.П. моли съда да потвърди обжалваното НП. Моли да се
присъди на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.
Представител на Районна прокуратура-Пирдоп не се явява в
съдебните заседание и не ангажира становище.
Съдът,
след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
На 24.01.2020 г. свидетелите Ц.И.К. и Б.Л.Т., по това време заемащи длъжност „главен инспектор” в
дирекция „Инспекция по труда- Софийска област”, посетили търговски обект Бърза
закуска „Бон Апети“, находящ се в гр.Златица, Софийска област, стопанисван от
„Ванкор 15“ ЕООД и пристъпили към извършване на проверка за спазване на
трудовото законодателство, като преди това се уверили, че обектът работи и в
него се извършват продажби. В обекта клиентите били обслужвани от П.Н.Д., която
продавала хранителни стоки и напитки и била единствено лице от персонала. Други
работници и служители нямало. На проверяващите Д. обяснила, че е подписала
трудов договор сутринта на същия ден и че работи като „продавач-консултант“, поемайки
в конкретния ден втора смяна, започнала от 12.00 часа. П.Н.Д. попълнила и
декларация, връчена и от проверяващите, в 13,20 часа на 24.01.2020 г. и посочила
в нея, че работи в обекта, собственост на жалбоподателя „Ванкор 15“ ЕООД,
гр.Златица от 22.01.2020 г. като „продавач“ с трудово възнаграждение 610 лв., с
работно време: първа смяна- от 06.30 до 12.00 ч. и втора смяна- от 12.00 до
18.00 часа. Д. декларирала, че има сключен писмен трудов договор. По време на
извършване на проверката на място не присъствал представител на жалбоподателя,
поради което той бил допълнително уведомен с призовка за необходимостта от явяване
на представител на дружеството в гр.София в Дирекция „Инспекция по труда – Софийска
област“ за довършване на проверката и представяне на определени документи.
На 03.02.2020 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда- Софийска
област” в гр. София се явил управителят на дружеството-
жалбоподател - В.К.Д., която се легитимирала като законен представител на
жалбоподателя и представила трудов договор № 29/24.01.2020 г. между жалбоподателя
и П.Н.Д., според който последната следвало да изпълнява длъжността
„продавач-консултант“ в обект „Бон Апети“, гр.Златица. Към трудовото досие на П.Д.
не било приложено уведомление по чл.62, ал.3 КТ до НАП, поради което
проверяващите извършили проверка в системата на НАП, до която имали електронен
достъп, и установили, че уведомлението е изпратено до компетентния орган на
24.01.2020г. в 17:57 часа, т.е. след часа на извършената проверка от същата
дата. В същия ден, в който е завършена проверката- 03.02.2020 г., е съставен констативен протокол относно това
и други установени нарушения, а след това и АУАН № 23-003284. Екземпляр от АУАН,
както и от протокола за извършена проверка, е връчен на явилия се управител на
дружеството-жалбоподател. В акта не са вписани възражения. Управителят удостоверил
с подписа си в АУАН, че е получил препис от него. Като свидетел при съставяне
на АУАН се е подписала Б.Л.Т., която е била свидетел и на извършване на самата
проверка. След съставяне на АУАН и връчването му на управителя на
жалбоподателя, на 07.02.2020г. са депозирани писмени възражения, с приложено към
тях обяснение от служителката П.Д., които възражения обаче не са възприети и
уважени от административнонаказващия орган и на основание на съставения АУАН,
на 07.04.2020г. е издадено процесното НП № 23-003284, което е предмет на
оспорване.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Писмените доказателства са приложени към
административнонаказателната преписка: призовка за съставяне на АУАН; АУАН №
23-003284/03.02.2020 г.; писмени възражения срещу АУАН; обяснение от П.Н.Д.; идентификационна
карта на „Ванкор 15“ ЕООД; протокол от 03.02.2020г. за извършена проверка;
декларация от П.Д. от 24.01.2020 г.; трудов договор № 29/24.01.2020 г. между
„Ванкор 15” ЕООД и П.Н.Д.; уведомление
по чл.62, ал.5 КТ. Същите очертават фактическата обстановка, описана по-горе. Разпитаните
като свидетели Ц.И.К. и Б.Л.Т. – главни инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда - Софийска област“ потвърждават изцяло установеното от писмените
доказателства. И двете свидетелки поддържат констатациите от АУАН.
Актосъставителката Ц.К. твърди, че заедно с колежката и Б.Т. извършили
проверка на 24.01.2020г. в обект на контрол „Бон Апети“, находящ се в
гр.Златица, стопанисван от дружеството „Ванкор 15“ ЕООД, като проверката
приключила на 03.02.2020г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда- Софийска
област“, когато съставили и процесния АУАН на дружеството. Сочи, че актът е
съставен за това, че дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало
до работа лицето П.Н.Д. на 24.01.2020г. в обекта на контрол, без да и
предостави предварително заверено копие от изискуемото уведомление за сключения
с лицето трудов договор. Свидетелката твърди, че лицето П.Д. работела като
продавач-консултант в обекта и че когато отишли в обекта за осъществяване на
проверката имало клиенти – малки деца, които си поръчвали сандвичи, при което
проверяващите изчакали тя да приключи работата с клиентите и едва тогава
пристъпили към проверката. Видно било от справка за приети и отхвърлени
уведомления, че дружеството е уведомило ТД на НАП-София за сключен с П.Д.
трудов договор от 24.01.2020г. след проверката на контролните органи в обекта.
За това нарушение свидетелката К. сочи, че е съставила АУАН в присъствието на
управителя на дружеството, който бил предявен и подписан без възражения.
Свидетелката К. е категорична, че уведомлението по чл.62, ал.3 КТ със сигурност
не е било връчено на служителката, тъй като към момента на проверката в обекта
на контрол, около 13:00 ч., такова уведомление все още не е имало. Обяснява, че
системата, в която са извършили проверка за уведомлението, генерира автоматично
номера и часа когато уведомлението е прието и изпратено към работодателя.
Според свидетелката, при проверката е проведено събеседване и със служителката,
която обяснила, че от 22-ри е на работа, работи на смени и има сключен трудов
договор. Този договор видели при проверката на документите. Протокол за
извършената проверка бил съставен и връчен на управителя на дружеството и в
него били отразени няколко констатации и предписания със съответни срокове за
изпълнение. Този протокол бил съставен към датата на приключване на проверката,
а към момента на самата проверка на място връчили призовка, с която поискали
определени документи за приключване на проверката. Според свидетелката К.
екземпляр от АУАН е бил връчен на управителя на дружеството, който нямал
възражения.
Другата разпитана свидетелка- Б.Л.Т., заявява пред съда,
че на 24.01.2020г. извършили проверка на обект Бърза закуска „Бон Апети“,
находящ се в гр.Златица и стопанисван от дружеството „Ванкор 15“ ЕООД. На място
заварили лицето П.Д., която попълнила декларация за фактите и обстоятелствата,
при които е заварена на обекта и същата потвърдила, че работи от 12.00 часа –
втора смяна и че има сключен трудов договор. Проверката продължила по
документи. На 03.02.2020г. в Инспекцията по труда документите за проверката
били представени от управителя на дружеството и тогава установили, че П.Д. има
сключен трудов договор от 24.01.2020г. – деня, в който били на проверка в
обекта и че същият е регистриран в ТД на НАП след 17.00 часа на същия ден, т.е.
след тяхната проверка, която се осъществила към 13.20 часа. Свидетелката сочи,
че по принцип в трудовото досие трябва да се съхранява справка по чл.62, ал.3 КТ, в която се съдържа уведомлението за регистрация на трудовия договор и там
се посочва дата и час. Такава справка не фигурирала в досието на П.Д.. Те
обаче, като длъжностни лица, имали достъп до системата на „НАП“ за регистрация
на трудовите договори чрез тяхната система – на Инспекцията по труда, тъй като
двете системи са във връзка една с друга и при проверка в системата установили,
че там излиза дата и час на подаване на уведомлението. За това, че
работодателят е допуснал до работа Д. преди да и предостави заверено копие от
уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, Ц.К. съставила
процесния АУАН в присъствието на управителя на дружеството, на когото всичко
било подробно разяснено и му бил предявен актът, с който се запознал и го
подписал без възражения към момента на предявяване и връчване. Свидетелката Т.
заявява, че не са чели акта на управителката на дружеството, но и обяснили, че
в акта се съдържа информация за това какво е нарушението и специално обърнали
внимание, че нарушението е констатирано в протокола, който са издали, като и
посочили номера на нарушението в протокола, след което и разказали написаното в
акта, предявили и го преди да го подпише, тя го прочела и след това го
подписала без възражения.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По
допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление. Жалбата
е депозирана в законоустановения 7-дневен срок за обжалване, закрепен в чл.59,
ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 23.04.2020г., видно от известие за доставяне, а
жалбата е изпратена по пощата на 29.04.2020г., видно от пощенското клеймо). С
оглед на това, жалбата се явява допустима и подлежи на разглеждане.
По
компетентността:
Представени са от
административнонаказващия орган актове касателно длъжностното качество и
правомощията на актосъставителя и издателя на процесното НП.
С оглед длъжностното качество на
актосъставителя Ц.К., заемаща
длъжността „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (видно
от Заповед № ЧР-750/18.05.2017г., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) и във връзка с чл.416, ал.1 КТ, определящ, че нарушения на
трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи, съдът
намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите
служебни задължения. Териториалният обхват на контролна дейност на актосъставителката, като
служител на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, е определен със
Заповед №3-0024/08.01.2019г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“. Правомощието на актосъставителката да
издава актове за установяване на нарушения на трудовото законодателство, е
отразено и в длъжностната характеристика за длъжността „главен инспектор“ в
отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“ към Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“.
Обжалваното
НП също е издадено от оправомощен за това орган, с оглед нормативния текст на чл.416, ал.5 КТ и Заповед № 3-0058/11.02.2014г., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В
т.4 от цитираната заповед е определено, че директорите на „Инспекции по труда“
издават наказателни постановления по актове за установяване на административни
нарушения, издадени от инспектори. Процесното НП е издадено от инж.Екатерина И. Асенова, която към 07.04.2020г.
е заемала длъжността Директор на „Инспекция по труда Софийска област“, видно от
приложената заповед №ЧР-1160/15.11.2017г.,
издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста
на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че не
са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните
изисквания на ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е
описано, а фактите са подведени под
съответстващата им правна квалификация.
Констатираното административно нарушение е описано словесно точно и ясно. В АУАН и НП са
описани времето, мястото
на нарушението и същността му. Нарушението е
описано в АУАН по ясен и разбираем начин, а именно: че „Ванкор 15“ ЕООД, в качеството на работодател
по смисъла на параграф 1, т.1 ДР на КТ, е допуснал на 24.01.2020г. до работа
лицето П.Н.Д. на длъжност „продавач-консултант“ в обект Бърза закуска „Бон
Апети“, находящ се в гр.Златица, без предварително да му предостави заверено
копие от изискуемото по чл.62, ал.3 КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с него
трудов договор . Наказателното
постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че при съставянето на АУАН и издаванто на НП
са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
От съвкупната преценка на съдържанието
на АУАН и на показанията на свидетелите Ц.К. и Б.Т. - инспектори към Дирекция „Инспекция по труда- Софийска област“, се установява, че АУАН е съставен на 03.02.2020 г. в гр. София, в сградата на ДИТ София област от свидетелката К., в присъствието на законния представител на дружеството-нарушител „Ванкор 15“ ЕООД – В.Д., на която
актът е предявен и препис от него и е връчен.
Основно възражение на жалбоподателя е, че връченият на
представителя на дружеството АУАН е бил нечетлив и това е нарушило правото им
на защита. Самото нечетливо копие/препис от АУАН обаче не е представено пред
съда. Няма и никакви доказателства, че към датата на съставяне на акта,
представителят на жалбоподателя по един или друг начин е възразил, че връченият
му препис е нечетлив. Дори да се приеме, че на представителя на жалбоподателя е
връчен нечетлив препис от АУАН, което в случая не се установява, свидетелските
показания са категорични, че управителката на жалбоподателя е била запозната
със съдържанието на АУАН още при съставянето му. Няма данни
жалбоподателката да е подала възражение за това, че АУАН е нечетлив и да е
изискала от административнонаказващия орган четлив екземпляр. Нещо повече – упражнила е правото си на възражение на
база сочения за нечетлив АУАН, без в това възражение да навежда подобно
оплакване. Ако представителят на жалбоподателя е считал,
че връченото копие/препис от акта е нечетливо, то за нея като представител на наказаното лице, не е съществувала никаква пречка да поиска от актосъставителя да се
запознае с по-четлив екземпляр или да поиска предоставяне на заверено копие от
оригиналния екземпляр от акта. В този смисъл, възражението, че правото на защита на
жалбоподателя е било накърнено, се явява неоснователно. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на представител на нарушителя, с което е изпълнено изискването на
чл.40, ал.1 ЗАНН и е гарантирана възможността му да научи за какво нарушение ще
бъде търсена отговорността на дружеството, както и с какви възможности за
защита и за възражения разполага.
Спазена е и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждаща правила за свидетелите по
АУАН. В случая фактът, че свидетелят по АУАН е само един не се отразява на
законосъобразността на същия, тъй като свидетелят е и очевидец на установяване
на нарушението.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове
по чл.34 ЗАНН, поради което образуването на административнонаказателно
производство е било допустимо. Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок
за произнасяне от страна на наказващия орган е инструктивен, като не
представлява процесуално нарушение произнасянето след изтичане на едномесечния
срок.
По
същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано посредством всички събрани доказателства. Съгласно чл.416, ал.1 КТ редовно съставените актове имат доказателствена
сила до доказване на противното. Противното -
че нарушение не е извършено, не се доказа.
Разпоредбата
на чл.63, ал.2 КТ въвежда правен запрет по отношение на работодателя да
допуска до работа работник или служител преди да му е предоставил екземпляр от
сключения трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от
ТД на НАП. Неизпълнението
на това задължение подлежи на санкциониране с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лева, на основание чл.414, ал.3 КТ. По делото
няма спор относно фактите, които са еднозначно установени. Действително, в качеството
си на работодател,
жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по цитираната норма на КТ. Установено е, че лицето П.Д. е престирала труд към
момента на проверката, без да и е връчено заверено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 КТ, независимо в колко часа на същия ден е започнала да осъществява
труд. Няма спор също така, че нарушението е
отстранено след проверката на 24.01.2020г., която е осъществена около 13.20 часа. Видно от приложеното уведомление, същото е създадено и подадено до
ТД на НАП на 24.01.2020г., в 17:57 часа, което
би могло да се приеме, че е било сторено по повод на самата
проверка. Поради това,
нарушение на трудовото законодателство в действителност е допуснато.
Жалбоподателят навежда довод за приложимостта на чл.28 ЗАНН, уреждащ „маловажен“ случай на административно нарушение. Този довод съдът
намира за неоснователен. В действителност нормата
на чл.415в КТ дава
възможност за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят да бъде санкциониран с минимални
наказания. От
друга страна, конкретно жалбоподателят не може да се ползва от тази привилегия,
тъй като попада в хипотезата
на установените от закона изключения, а именно: „Не са маловажни нарушенията
по чл.61
ал.1,
чл.62 ал.1 и 3
и чл.63 ал.1 и 2
КТ“. Следва да се обсъди въпросът може ли да бъде приложена общата хипотеза на
„маловажен случай“, уредена в чл.28 ЗАНН, предвид изричното изключване на
цитираните нарушения от приложимостта на специалната разпоредба за
„маловажност“. Трайната съдебна практика приема, че уредбата в специалния закон
изключва общата такава и че чл.28 ЗАНН не намира приложение за нарушенията на
трудовото законодателство (вж. напр. Решение
№ 1075 от 16.5.2013 г. по н. д. № 670/2013 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 68
от 04.06.2015 г. по н. д. № 48/2015 г. на Административен съд – Смолян; Решение № 465 от 26.04.2013 г. по
к.а.н.д. № 262/2013 г. на Административен съд София
- област). Чл.415в, ал.1 КТ урежда един диференциран случай на маловажност, чийто параметри са закрепени
в разпоредбата. Законодателят е избрал този правен подход, доколкото
нарушенията на трудовото законодателство са с по-висок интензитет на
обществената опасност поради уязвимостта на засегнатите лица- работници и
служители. Нелогично и незаконосъобразно би било да се счете, че едно
нарушение, което изрично е определено като “немаловажно” в специалния закон и за него е изключена възможността да се прилага
привилигирован състав, част от който е значително по-ниската санкция, би могло
изобщо да не бъде санкционирано, тъй като е „маловажно“ по смисъла на общия
закон, където дори не са уредени критерии, съобразно които да се извърши
преценката. Дори да се възприеме незаконосъобразният според настоящия състав
подход, според който да бъде счетено, че чл.415в КТ урежда само един от
случаите на „маловажност“, а всички останали неотчетени в него специфики,
водещи до по-ниска степен на обществена опасност на деянието, могат да намерят
отражение при прилагането на чл.28 ЗАНН, то в конкретния случай следва да се
отбележи, че жалбоподателят, в тезата си за маловажност на нарушението, се
позовава именно на твърдението, че нарушението е санирано в кратък срок след установяването
му и че работникът не е бил ощетен, т.е. за него не са настъпили вредни
последици. Следователно, на вниманието на съда са посочени именно
предпоставките за „маловажност“ по чл.415в КТ, а не някакви други същностни
белези на нарушението, които да доведат до неговата по-ниска степен на
обществена опасност и да обусловят прилагането на общата разпоредба, доколкото
само посредством нея те биха могли да бъдат отчетени. Преди изменението на чл.415в КТ и добавянето на нова ал.2, изключваща от приложимостта на разпоредбата някои
нарушения, в практиката са следвани постановките на ТР 3/2011 на ВАС, които
обаче са ревизирани с изрично законово изменение, което е дошло, за да покаже,
че по презумпция обществената опасност на нарушенията по чл.63, ал.1 и 3 КТ е
висока и за тях „маловажност“, придружена със санкция е недопустима, а на още
по-голямо основание е неприложима и „маловажност“ без санкция.
В светлината на горните разсъждения,
искането на пълномощника за
преквалифициране на случая като „маловажен“ по реда на чл.28 ЗАНН е
неоснователно.
По никакъв начин не може да се
отрази върху законосъобразността на наказателното постановление и моментът, в
който същото е издадено, а именно: по време на извънредна обстановка, обявена в
страната, при която търговските обекти реализират загуби. На първо място,
нарушението е извършено преди обявяване на „извънредно положение“ в Република
България. На второ място, независимо от съпътстващите дейността на
работодателите условия, същите са длъжни да спазват стриктно законодателните
повели, касаещи тяхната дейност.
Основателно е обаче възражението за несъразмерност на
санкцията спрямо извършеното от жалбоподателя нарушение. Това е така, тъй като
при индивидуализацията на наказанието следва да се отчете, че нарушението се
явява първо и че същото е отстранено. Дори действието по отстраняване на
нарушението да е предприето по повод на проверката, работодателят е
засвидетелствал отговорно отношение към задължението си да предприеме действия
по повод на това нарушение, вместо да бездейства. Констатациите в протокола за
проверката, че са допуснати и други нарушения, не следва да се отразят на
размера на санкцията за това конкретно нарушение, тъй като останалите допуснати
нарушения е следвало да намерят отражение в АУАН и НП и не следва да се отчитат
в насока утежняване положението на жалбоподателя в настоящия случай. Времевият
диапазон от няколко часа, в които е траело нарушението, не е в състояние да
обуслови по-висок размер на санкцията. Най-справедлива, съобразно тежестта и
характеристиките на самото нарушение, според настоящия съд, е имуществена
санкция в размер на 1500 лв., под който минимум не може да бъде определена.
По горните съображения атакуваното НП следва да бъде изменено, като
наложената с него имуществена санкция следва да бъде намалена до
законоустановения минимум.
Що
се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита същото за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните
имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. На основание чл.63, ал.5 ЗАНН вр.
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва
да определи минимално възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулт на
въззиваемата страна, като следва тези разноски,
с оглед изхода на делото, да
бъдат възложени на дружеството жалбоподател.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003284, издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” на 07.04.2020 г.,
с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на „ВАНКОР 15” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, обл. Софийска, ул. „Цар Освободител”
№ 66, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 3000 лв. за нарушение на чл. 63,
ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената му ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 лв. на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „ВАНКОР 15” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, обл.
Софийска, ул. „Цар Освободител” № 66 ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ по ТРУДА – СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ направените
в производството разноски за юрисконсулт в
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: