Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 26.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав в публично заседание проведено на 31.01.2019г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 7727
по описа на съда за 2017г., въз
основа на данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД,вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД и по чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр. чл.
345, ал.1 от ТЗ
Възражения с правно
основание чл. 29 или чл. 31 от ЗЗД и чл. 111 б. в от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана
искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, против Г.С.Г., ЕГН **********, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 832.32
лева, от които 102.51 лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
и абонаментна такса, 235.87лева – по договор за лизинг и 493.94 лева –
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1821/2018 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането
произтича от следните обстоятелства: незаплатена далекосъобщителна услуга в това
число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни
минути, и други такси и услуги, дължими по договор за мобилни услуги от
26.08.2015г. и договор за лизинг от 19.12.2015г. за мобилен номер ***.
Претендират се разноски.
Ответницата и
назначения ѝ процесуален представител адв. Ц.П. от ПлАК, оспорват иска.
Твърди се, ответницата е измамена с този договор, че друго лице – Ш., което с
майка си Ф., е взела личните ѝ данни и си е взела телефон и не си плаща
сметките. Твърди, че са злоупотребили с доверието ѝ и се подиграват с нея,
че договорът е сключен при измама, че е болна от шизофрения, че договорите са
унищожаеми, направил е възражение за
изтекла давност по чл. 111 от ЗЗД. В съдебно заседание на 06.12.2018г.
уточнява, че възраженията за унищожаемост следва да се считат направени при
следната поредност – на първо място – възражение по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност – по чл. 29 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 1821/2018г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК. От
представените по делото доказателства се установява, че на 26.08.2015г. е
сключен Договор за мобилни услуги между ищеца и ответницата по заявка № *********
със срок 24 месеца, или за периода от 26.08.2015г. до 26.08.2017г. за предпочетен
номер ***. На 19.12.2015г. е подписано допълнително споразумение към договора
за мобилни услуги с мобилен номер ***, с което е избран абонаментен план, избрано
е мобилно устройство Samsung
Galaxy S5 Neo Black,
сключен е и договор за лизинг за посоченото мобилно устройство при обща
лизингова цена от 485.87лв. По делото са приложени и 5бр. фактури за дължими
суми за периода 15.01.2016г. - 14.06.2016г. Във връзка с твърденията на
ответницата, че не е ползвала услугите на ищеца, а те са били ползвани от друго
лице, по делото бяха събрани следните доказателства: В качеството на свидетел
беше разпитана Ш.А.Д., понастоящем на 21 години, която посочи, че телефона е
бил в нея, когато е била на 13-14 години, че не е имала уговорки с ответницата
и не е ходила заедно с нея при ищеца, но такива уговорки може би е имал баща
ѝ. Не оспорва, че е ползвала тя телефона, но заявява, че е била малка, и
че не знае какви са били уговорките между ответницата и нейния баща. Твърди, че
телефонът вече е счупен, че го е ползвала доста години, и че помни, че куриерът
дошъл до тях, баща ѝ подписал за телефона и са му го дали. Твърди, че
телефонът е пристигнал на нейния адрес в село Ставерци, но не е знаела дали в
договора пише името на ответницата Г.. Заявява, че не е имала преговори с ответницата за този
телефон. По повод жалбите, които ответницата твърди, че е депозирала, съдът е
изискал информация от РУП – Д.М.за образувани проверки или досъдебни
производства. От изпратените материали се установява, че на 21.10.2016 г.
ответницата е подала молба – жалба в РУП – Д.М.срещу свои съседи, които са я
помолили да отиде с тях в един от магазините на „Т.Б.“ ЕАД, и тъй като дъщеря
им Ш.А. си е загубила личната карта - да използват данните от нейната лична
карта. Посочила е, че е решила да им помогне, но въпреки уговорката да си
плащат, те не са платили сметките за този телефон. Твърди, че са я излъгали, а тя
е сама, беззащитна и болна. В проверката е дал обяснение А.Д.С., който не
оспорва, че заедно с ответницата са купили телефона от магазин на „Теленор“ в
гр.П., но след това откраднали телефона от дъщеря му. Заявил е, че желае да
плати сметките за телефона. Констатацията на РУП- Д.М.е, че в случая се касае
за частно-правни отношения, за което е била уведомена и ответницата. Такава
жалба е подавана от ответницата до същата институция и на 01.06.2018г. По нея обаче
следствени действия не са били извършвани, а проверката е приключила с
констатация, че случая касае изцяло частни правоотношения. Във връзка с
направеното от ответницата възражение по чл.31 от ЗЗД по делото е била
изготвена съдебно-психиатрична експертиза на психичното състояние на
ответницата към 26.08.2015г. и 19.12.2015г., работила по представената епикриза
от 2018 г. на ответницата с диагноза „Параноидна шизофрения – хроничен ход.
Трайна промяна на личността.“ и интервю със самата ответница. Заключението на
съдебно-психиатричната експертиза сочи, че ответницата страда от „Параноидна шизофрения – хроничен
ход“ като това психично заболяване е било налице и в периода 26.08.2015г. –
19.12.2015г. За този период е посочено, че ответницата Г.Г. е разбирала
свойството и значението на постъпките си и е била с ограничена способност да ги
ръководи. По делото е налице представено ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“
ЕАД от 06.04.2017 г. за преосвидетелстване с констатация за 60% трайно намалена
работоспособност при водеща диагноза „Шизофрения“. В решението е посочено, че
заболяването е установено от 1991 г.
От така обсъдените
доказателства, съдът прави следните изводи:
Предмет на делото са неизпълненията
на ответницата спрямо ищеца по два сключени договора между тях – от 26.08.2015г.
и от 19.12.2015г. По делото не е спорно, че и двата договора носят подписа на
ответницата. Спорен обаче е въпросът дали тези договори са унищожаеми. В случая
следва да бъде разгледано първото по поредност възражение за унищожаемост на
двата договора, а именно възражението по реда на чл..31 от ЗЗД за унищожаемост
поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията. Доказателствата
по делото /медицинската документация и съдебно-психиатричната експертиза/
сочат, че установеното заболяване на ответницата е било с давност от 24 години,
считано към годината на подписване на двата договора. За да бъде един договор
унищожаем, чл.31, ал.1 от ЗЗД сочи, че следва да е сключен от дееспособно лице,
ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Предвидените
предпоставки за унищожемост не са кумулативни, а са алтернативни, и доколкото
заключението на съдебната експертиза, което съдът кредитира изцяло, сочи, че
способността да ръководи постъпките на ответницата към датите на сключване на
договорите е била ограничена, то съдът намира, че договорът следва да бъде
прогласен за унищожаем именно на това основание - поради липса на възможност на
страната по него да ръководи своите действия. Волеизявлението ѝ за
сключване на договорите е направено в състояние, обуславящо унищожаването му,
доколкото ограничената възможност да ръководи действията си, не предполага
разумно ръководене на действия при подписване на договори със много клаузи,
специфична терминология и в присъствието на друг човек, който е поемал
отговорност за изпълнението му. Независимо, че чл.35, ал.2 сочи, че договорът
може да бъде потвърден, когато страната, която има право да иска унищожението
му, го изпълни доброволно изцяло или частично, знаейки за основанието за
унищожаемостта му, съдът намира, че в случая не са налице данни за такова
потвърждаване на договора. Напротив - от доказателствата по делото се установява,
че телефонът с договорения абонаментен план е бил ползван от друго лице, чиито
сметки до един момент са били заплащани от неговото семейство. При тези изводи
на съда следва да бъде прието, че между страните не съществуват договори, по
които ответницата да дължи изпълнение на претендираните задължения на
настоящето производство. Договорите се явяват унищожеми, на първото посочено
основание – по чл.31, ал.1 от ЗЗД, поради което не следва да се разглеждат
евентуално направеното възражение за унищожаемост поради измама, както и
възражението за изтекла погасителна давност, поради липса на валидно
задължение, чиято давност да бъде изследвана. Предвид установеното по делото,
че договорите от 26.08.2015г и от 19.12.2015г. са унищожаеми, предявените
искове за главници, неустойка и лихви се явяват неоснователни, и ответницата не
дължи на ищеца процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК.
При този изход на делото, претендираните
разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани. Доколкото ответницата е
освободена от такси и разноски в производството, ищецът следва да бъде осъден
на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК да заплати в полза на съда направените разноски за
изготвяне на СПЕ в размер на 180лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените
от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор, против Г.С.Г.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1, по чл.342, ал.1, вр.
ал.3, вр . 345, ал.1 от ТЗ, за признаване установена дължимостта на сумата
от 832.32 лева, от които 102.51 лева за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и абонаментна такса по Договор от 26.08.2015г. за
мобилни услуги между ищеца и ответницата по заявка № *********, 235.87лева – по
договор за лизинг от 19.12.2015г. и 493.94 лева – неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1821/2018 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш.–
Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, разноски по делото в
размер на 180.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: