Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№185

 

гр.Сс, 10 май 2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети април 2016 година, в състав:

Председател: Люба Карагеоргиева

при секретаря Надя Г., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1502 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Ищецът “П.-.”ООД, със седалище в гр.В., ул.”П.Р.” №..,офис№., с ЕИК ………, представляван от К. Р., чрез упълномощения от него адв.И.И., моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 686.46 лева, заплатена му при отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2014г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК пред съда, до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските си по делото.

Твърди, че със Заповед №32/05.04.2013г. на Управителя на дружеството е било прекратено трудовото правоотношение с ответника по делото и е разпоредено да му бъдат заплатени дължимите обезщетения по чл.220,ал.1 и 222,ал.1 от КТ. Въз основа на заповедта на Р.К. е заплатена сумата от 1133.86 лева. В последствие уволнението е признато за незаконно и заповедта е отменена. С това е отпаднало основанието за заплащане на обезщетенията за уволнение. Работодателят е осъден да заплати на работника обезщетение за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4240.80 лева, заедно със законната лихва, считано от 29.05.2013г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото-622.20 лева. Сумите, с изключение на лихвата за забава, са заплатени от ищеца на ответника на 11.06.2014г.

За дължимата лихва, въз основа на издадения изпълнителен лист, Р.Д. е образувал изпълнително дело /№20148340400193 по описа на ЧСИ Е.Юсеин/. В изпълнителното производство е установено, че обезщетението за забава за периода 29.05.2014г.- 06.06.2014г е в размер на 584.43 лева. Ищецът счита, че сумата е неправилно изчислена и действително дължимото обезщетение е в размер на 447.40 лева. Извършва прихващане между сумите,  дължими от Р.К.- неоснователно получени обезщетения по чл.220,ал.1 от КТ и чл.222,ал.1 от КТ- в размер на 1133.86 лева  и дължимата лихва по изпълнителното производство- 447.40 лева. След извършеното прихващане, Р.К. му дължи сумата от 686.46 лева –получена при отпаднало основание- част от заплатените обезщетения по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 от КТ.

На 07.08.2015г. ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 1204/2015г. по описа на СРС. Претендира се сумата от 808.87 лева- получена без основание и 59.86 лева- обезщетение за забава за периода 14.10.2014г.- 06.07.2015г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 07.08.2015г. до окончателното изплащане на задълженията.

Издадена е заповед за изпълнение № 2403/12.08.2015г. с която исканията са уважени. Тъй като длъжникът е възразил, ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземанията си.

ОТВЕТНИКЪТ Р.К.Д., с ЕГН **********,***, е подал отговор, с който оспорва исковете и счита, че те трябва да бъдат отхвърлени, тъй като прихващането е следвало да бъде осъществено на по-ранен етап- още при изплащането на обезщетението за незаконно уволнение. Освен това, не могат да се прихващат вземания, породени от умишлени непозволени деяния. 

Предявява НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ за заплащане на следните суми:

59.57 лева- дължимо обезщетение за временна неработоспособност по чл.40,ал.5 от КСО, заедно със законната лихва, считано от месец март 2013г.- до окончателното изплащане;

187.20 лева- обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ- за 6 дни неизползван платен годишен отпуск през 2013г. заедно със законната лихва, считано от датата на изплащане на трудовите възнаграждения за месец април 2013г. до окончателното изплащане на задължението;

ОТВЕТНИКЪТ по НАСРЕЩНИТЕ ИСКОВЕ ги оспорва като неоснователни. По насрещен иск № 1, твърди, че е изпълнил решение № 1476/19.06.2014г на АСВ. Счита, че не дължи заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск / НИ № 2/, тъй като за 2013г. на ищеца са се полагали 6 дни платен отпуск, а той е ползвал 14 дни. Предвид на това, ищецът няма неплатено възнаграждение за полагащ му се отпуск, а е използвал 8 дни в повече.   

Съдът, като съобрази становищата на страните и  събраните по делото доказателства, при за установено следното:

Предявени са следните искове:

Иск с правно основание чл.422, от ГПК във връзка с иск по чл.55 от ЗЗД- за сумата 686.46 лева- получена при отпаднало основание и чл.86 от ЗЗД- за обезщетение за забава за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като не е предявен иск за сумата от 59.86 лева-обезщетение за забава и за разликата от 808.87 лева до 686.46 лева –за сумата от 122.41 лева, издадената заповед за изпълнение в тази й част е обезсилена. Поради това, тези искания не са предмет на делото.

НАСРЕЩНИ ИСКОВЕ:

чл.40,ал.5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и иск по чл.86 от ЗЗД;

чл.224,ал.1 от КТ и иск по чл.86 от ЗЗД;

По иска с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.55 от ЗЗД:

Страните не спорят относно обстоятелствата, във връзка с прекратяването на трудово правоотношение съществувало по между им и признаването на уволнението за незаконно. /Тези факти се установяват и от приетите като доказателства Заповед № 32/05.04.2013г.- л.12 и Решение № 24/13.02.2014г. постановено по в.гр.д.№ 287/2013г. по описа на СОС- л.18/. Не се оспорва от страна на ответника, че работодателят му е заплатил обезщетение по чл.220,ал.1 и  по чл.222,ал.1 от КТ, както и размера на реално заплатените суми, след приспадане на дължимите удръжка, посочени в исковата молба-1133.86 лева./

С влязло в сила съдебно решение /Решение № 24/2014г. по описа на СОС/ е определен размера на дължимото обезщетение за незаконно уволнение- 4240.80 лева. Ответникът не оспорва факта, че това обезщетение му е заплатено и че не е върнал сумите, получени за обезщетенията, дължими при законосъобразно прекратяване на трудовия договор.

В изпълнителното производството работодателят- длъжник е изплатил на служителя си сумата от 4240.80 лева- дължимо обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ и 622.20 лева – разноски по съдебните производства. Дължима е останала сумата от 447.40 лева- обезщетение за забава при изплащане на присъдените суми. С тази сума и получените неоснователно обезщетения по чл.220 от КТ и чл.222,ал.1 от КТ, дължими при законно уволнение, работодателят е направил прихващане. /Уведомление от 23.07.2015г. връчено чрез нотариус на ответната страна- л.36/. 

Анализирайки изложената по-горе фактическа обстановка, се налага правния извод, че предявеният иск е основателен и доказан. Обезщетенията по чл.220 от КТ и чл.222,ал.1 от КТ се дължат при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. В случая със съдебен акт е установено, че уволнението на служителя е незаконосъобразно и е отменено, а той е възстановен на заеманата преди работа. Следователно, отпаднало е основанието, на което е получил сумата от 1133.86 лева. / Тъй като от страна на ответника не е възразено срещу изчисленията на ищеца и сочените от него суми, съдът  приема, че те не се оспорват и в решението си при изчисленията се ръководи от тези суми/. Ищецът признава наличието на неизплатено негово задължение към ответника и извършва прихващане между двете суми, в следствие, на което размера на дължимата от Р.Д. сума е 686.46 лева.Тя се дължи заедно с обезщетение за забава, считано от 07.08.2015г. – датата на образуване на заповедното производство-до окончателното изплащане на задължението.

По НАРЕЩНИЯ ИСК с правно основание чл.40,ал.5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД:

Ищецът по този иск- Р.Д.- представя болничен лист, издаден на 20.03.2013г. / л.60 по делото/, с който му се разрешава отпуск поради временната му нетрудоспособност за периода 18.03.2013г. до 31.03. 2013г. 

Съгласно разпоредбата на чл.40,ал.5 от КСО, осигурителят/ в случая работодателят/ изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Ответникът не оспорва факта, че не е заплатил това обезщетение, като съображенията му са, че през същия този период работникът е ползвал платен годишен отпуск. Представя Молба за отпуск, подадена от Р.Д. и Заповед №138/25.03.2013г. на управителя на дружеството, с която отпуска е разрешен за периода 18.03.2013г.-04.04.2013г./л.62/. 

С влязло в сила съдебно решение № 22/04.03.2015г. постановено по АД№4/2015г. по описа на Административен съд –Сс, потвърдено с Решение №6635/05.06.2015г. постановено по адм.д.№ 4058/2015г. по описа на ВАС е изследван и разрешен въпроса за колизията между двата вида отпуск. Прието е, че служителят е ползвал отпуск поради нетрудоспособност, поради което му се дължи обезщетение по чл.40 от КСО и е отменен като незаконосъобразен отказа за изплащане на това обезщетение. На основание чл.302 от ГПК настоящия съдебен състав е обвързан от решението по административния спор.

Налице са предпоставките за заплащане на обезщетението- лицето е осигурено и му е издаден валиден болничен лист.Поради това съдът приема иска за основателен и доказан. Размерът на дължимото обезщетение изчислен от вещото лице – 53.62 лева. В този размер следва да се уважи претенцията, а в останалата- за разликата от 5.95 лева- до претендираните 59.57 лев, следва да  за се отхвърли като неоснователен.

Дължи се обезщетение за забава за периода след предявяване на иска пред съда- 13.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Фактът, че за същи е период е изплатено обезщетение на друго основание, не е основание за отхвърляне на иска. От страна на ответника не е направено възражение между двете обезщетения.

ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК с правно основание чл.224,ал.1 от КТ и иск по чл.86 от ЗЗД;

Ищецът претендира заплащането на обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. Съгласно разпоредбата на чл.224,ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор, служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение се дължи при прекратяване на трудовия договор, а видно от влязлото в сила Решение № 24/2014г. по описа на СОС, уволнението е признато за незаконно и Р.Д. е възстановен на работа, т.е правоотношението между страните не е прекратено. Следователно, не е налице една от предвидените в закона предпоставки за заплащане на това обезщетение.

Няма данни по делото относно това прекратено ли е правоотношението на по-късен етап, както и за това на колко дни отпуск е имал право служителят, колко е ползвал, съответно за колко му се дължи обезщетение.

            Предвид на изложените съображения иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва да се отхвърли като неоснователен.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца, направените по делото разноски. По основния иск са направени разноски в размер на 1000 лева. Съдът счита за основателно възражението на ответника за прекомерност, поради което на основание чл.78,ал.5 от ГПК, присъжда разноски в размер на 300 лева, определени в съответствие с чл.7,ал.2 от Наредба №1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се касае за фактическа и правна сложност и производството е приключило в две съдебни заседания, поради което съдът счита, че присъждането на разноски в претендирания размер е неоправдано.

По отношение на разноските по насрещните искове:

В предвид разпоредбата на чл.359 от КТ ищецът не дължи заплащането на такси и разноски по отношение на съда, но дължи разноските, направени от работодателя, във връзка с отхвърления иск по чл.224,ал.1 от КТ. И по отношение на този иск важи написаното по-горе и следва да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК и да се присъдят разноски в минимален размер- 300 лева.

По тези съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.К.Д., с ЕГН **********, дължи на  “П.-.”ООД, със седалище в гр.В., с ЕИК ………, сумата от 686.46 (шестстотин осемдесет и шест лв.и 46 ст.) лева, заплатена му при отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

            ОСЪДЖА “П.-.”ООД, със седалище в гр.В., с ЕИК ………, ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Д., с ЕГН ********** сумата от 53.62(петдесет и три лв. и 62 ст.) лева обезщетение по чл.40,ал.5 от КСО, заедно със законната лихва, считано от 13.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХЪВРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в останалата му част за заплащане на сумата от 5.95 (пет лв. и 95 ст.) лева- разликата между претендираните 59.52 лева и присъдените 53.62 лева.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, предявен от Р.К.Д., с ЕГН **********, срещу “П.-8”ООД, със седалище в гр.В., с ЕИК *********.

            ОСЪЖДА Р.К.Д., с ЕГН **********, да заплати на “П.-.”ООД, с ЕИК ……… сумата от 600 лева- разноски по гр.д.№ 1502/2015г. по описа на СРС.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/Л.Карагеоргиева/