№ 1067
гр. Перник, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.М.К.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20221720105347
по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК.
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е
процедурата по размяна на книжа.
В исковата молба се твърди, че между страните в настоящото производство на
15.03.2021 г. бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №332303
при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на
подробна информация достъпна на посочен уеб адрес, на които също били и
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите
условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът
получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на
договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин:
клиента получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал
специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По
принцип преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на
посочен от него телефонен номер, разговорът се записвал. По този начин той отново
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. При кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер:
********** и следният имейл: ******* * *** ** Активиращият код бил 1592.
1
Посочва, че сключването на договора чрез електронната платформа бил годно
доказателство по см. на чл. 10 ЗПК във вр. с чл. 9 и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 на ЕП. чл. 2, ал. 1 от Договора
кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1
500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на
сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая
тя била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът В., а именно: в „Банка ДСК“
ЕАД с IBAN BG47STSA9300002*******, BIC STSABGSF.
Признава, че до входиране на исковата молба били постъпили плащания от
страна на ответницата в размер на сумата от 480 лв., като с тях била погасена главница
в размер на 150,42 лв., договорна лихва в размер на 96,92 лв., неустойка в размер на
217,66 лв. и сумата от 15 лв., съставляваща такса за извънсъдебно споразумение.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер
на 1500.00 лв. било разпределено на 24 вноски всяка от които 62.50 лв. за периода
14.04.2021г. - 05.03.2023г.. Погасена била главница в размер на 150.42 лв. С тази сума
са изцяло погасени вноските за 14.04.2021г. и 14.05.2021г., като от вноската за
13.06.2021г. била погасена сума в размер на 25.42 лв. Изпратен бил имейл, чрез който
на датата на получаването му - 26.04.2022г. надлежно била обявена предсрочна
изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл била
предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че
няма надлежно обявена такава, то приложение следвало да намери приложение т. 1 от
ТР N ° 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава
искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране
на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на
вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране
на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от
непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на
горното и в случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за
предсрочно изискуемо, моли да определи като изискуеми всички падежирали вземания
за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Към дадения
момент всички вноски за главница щели да са падежирали. Следователно и въз основа
на цитираното и задължително, тълкувателно решение, към момента на постановяване
на решението следвало да се уважи претенцията за главница направена с настоящия
иск.
Претендираните вземания за периода били за остатъка от вноската за
13.06.2021г. - 05.03.2023г., които били за обща сума в размер 1 349.58 лв..
При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла
изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в Договора.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент бил в размер на 40.15 %. Погасена
била договорна лихва за периода от 15.03.2021г. - 14.05.2021г. Претендира
договорна/възнаградителна лихва за периода от 14.05.2021г. - 09.04.2022г. в размер на
385.63 лв. Периода бил съобразен с обявената предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът им бил указал да предявят
установителен иск, за да докажат вземането си, след като довнесат дължимата
държавна такса. По този начин обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника В. И. В. с ЕГН **********, че същият дължи на “ИЗИ
2
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1 735.21 лв., от които: 1 349.58 лв.
главница по предоставения кредит и сумата от 385.63 лв., претендирана със заявление
по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 14.05.2021г. -
09.04.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното
погасяване на дължимата сума. За вземането имало издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3503/2022г. на Районен съд Перник. Моли, да осъди ответника да заплати
направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер:
сумата от 39.97 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса
в размер на 46.42 лв.
В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответната страна е постъпил
писмен отговор. Счита, че предявените искове са допустими, но не са основателни и
доказани. Не оспорва обстоятелството, че била завършена процедурата по
кандидатстването за договор за кредит от разстояние, както и че по банковата сметка
на ответницата била преведена сумата от 1500 лв. Прави възражение за нищожност на
договор за кредит от разстояние поради противоречие със закона и с добрите нрави,
тъй като уговорената възнаградителна лихва от 40,15 % била надхвърляла трикратния
размер на законната лихва и цитира съдебна практика в този смисъл. Клаузата за
възнаградителната лихва била нищожна и не била пораждала правни последици.
Позовава се на чл. 24 ЗПК, чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Прави възражение за нищожност
на уговорената между страните клауза за неустойка в чл. 3, ал.2 от договора, тъй като
по-голямата част от платената от ответницата сума била използвана от кредитора за
погасяване на задължението за неустойката. Съгласно чл. 3, ал.1 от договора
потребителят се бил задължавал до пет дни от сключването на договора да представи
на кредитора едно от две посочени обезпечения банкова гаранция или две ФЛ
поръчители, които следвало да отговарят на определени изисквания. При неизпълнение
на това задължение се била начислявала неустойка в размер на 652,98 лв. или 42, 9 %
от заемната сума. Тази неустойка била надхвърляла нейната обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция и била водила до неоснователно обогатяване на
кредитора. Позовава се на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Неустойката не била зависела от вредите
от неизпълнението и не била кореспондирала със задължението на длъжника да върне
заетата сума. С оглед на изложеното уговорената неустоечна клауза била
неравноправна и нищожна по чл. 143, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Приложим бил чл. 23
ЗПК и потребителят бил дължал само чистата сума по кредита без да дължи лихви или
други разходи. От съда се иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства и в
частност от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
между ответника и ищеца на 15.03.2021 г. е сключен Договор № 332303, както и че на
ответника е предоставена сума в размер на 1500 лева съгласно договорните клаузи.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която е
кредитирана от съда и неоспорена от страните като изготвена от компетентно и
безпристрастно вещо лице не може да се направи категорично заключение дали е
манипулиран аудио записа във връзка с процесния договор № 332303, като видно от
възпроизведеното съдържание на същия се установяват единствено клаузите на
процесния договор и изявления на служител на ищцовото дружество, като не се
възпроизвеждат изявления на ответната страна. Процедурата по кандидатстване по
договора за кредит № 332303 е изпълнена, като ответникът В. И. В. има регистриран
3
профил в системата на дружеството, като в хода на процедурата по регистрация е
предоставила лични данни. На ответницата са били изпращани имейли в хода на
процедурата на сключване на договора за кредит. На посочения от нея телефонен
номер е бил изпратен смс с уникален код за сключване на договор за кредит.
Договорът за кредит е бил активиран.
Установява се още, че страните са постигнали съгласие фиксираният годишен
лихвен процент да е в размер на 40,15% (0,11% на ден, начисляван върху усвоена и
непогасена главница), а ГПР – 48,3%. Постигнато е съгласие кредита да бъде издължен
за срок от 720 дни на анюитетни вноски съгласно погасителен план, като размера на
задължението възлиза на общ размер от 2118,60 лева (главница и лихва), в случай, че
бъде предоставено обезпечението по чл. 3.1 и погасителните вноски се изплащат в
срок. Съгласно чл. 2. 5 от Договора, ГПР включва допускания, че Договорът е валиден
за срока на изпълнение, всяка страна ще изпълнява точно задълженията си и няма да
бъдат начислявани санкционни разходи – следствие от забава или друг вид
неизпълнение. Посочено е, че общото задължение по кредита може да достигне сума в
размер на 2771,58 лева, което включва главница, възнаградителна лихва и неустойка в
размер на 652,98 лева в случай на неизпълнение на задължението по чл. 3.1 от
Договора – в срок от 5 дни от сключване на Договора потребителят да предостави
банкова гаранция в полза на кредитора за сбора от дължимата се по Договора главница
и лихва с валидност 30 дни след последната падежна дата или да осигури две
физически лица поръчители, които да работят по трудов договор с нетен осигурителен
доход над 1000,00 лева, да не са потребители или поръчители по друг договор за
кредит с „Изи финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две
години и задължения към други банкови или финансови институции или да са със
статус „Редовен“.
Била е обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит от ищеца на
ответницата на 26.04.2022 г. като е бил изпратен имейл получен от ответницата на
същата дата. Съгласно гл. девета, т. 5 от ОУ към договора за кредит потребителят е дал
изрично съгласие да получи уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита на посочения от него имейл адрес. С оглед на изложеното съдът счита, че
длъжникът е бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
ССчЕ се установява, че ответникът е усвоил сумата по Договора, в размер на 1500 лв.,
която е била преведена по банковата му сметка. Вещото лице е установило, че в
случай, ако платените суми бъдат разпределени само за погасяване на вземанията за
главница и възнаградителна лихва /без неустойка/, то: Неплатената сума от В. И. В. по
договор за предоставяне на кредит №332303/ 15.03.2021 г. би била в размер на 1888,60
лева, от които главница в размер на 1375,00 лева, договорна лихва в размер на 513,60
лева за периода от 13.06.2021 г. до 05.03.2023г. Неплатената сума от В. И. В. по
договор за предоставяне на кредит №332303/ 15.03.2021 към 09.04.2022г./от ИМ/ би
била в размер на 1065,05 лева, от които главница в размер на 687,50 лева, договорна
лихва в размер на 377,55 лева за периода от 14.05.2021 г. до 09.04.2022г. В случай,
ако платените суми бъдат разпределени само за погасяване на вземанията за главница
/без възнаградителна лихва и без неустойка/, то с направената вноска от 230,00 лева, би
била платена главница в размер на 230,00 лева. В случай, ако платените суми бъдат
разпределени само за погасяване на вземанията за главница //без възнаградителна
лихва и неустойка/ то:
Неплатената сума от В. И. В. по договор за предоставяне на кредит №332303/
15.03.2021 г. би била в размер на 1270,00 лева, съставляваща неплатена главница по
4
договора.
Неплатената сума от В. И. В. по договор за предоставяне на кредит №332303/
15.03.2021 към 09.04.2022г./от ИМ/ би била в размер на 582.50 лева, съставляваща
неплатена главница към 09.04.2022г. по договора.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза като
изготвена от безпристрастно и компетентно вещо лице.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР по сключен договор за
потребителски кредит.
С оглед на конкретните изявления в исковата молбата, възраженията на
ответника и служебното задължение на съда, предмета на доказване в настоящото
производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1349,58 лева - представляващи главница по договор за предоставяне на
кредит № 332303/15.03.2021 г. при условията на ЗПФУР, ведно със законна лихва за
забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение-14.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 385,63 лева представляваща възнаградителна лихва за
периода от 14.05.2021 г. до 09.04.2022 г.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между дружеството-
заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения
падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно
надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). да
установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава за
процесния период.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От
събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното
съдържание на договора е налице, поради което за ответника е възникнало
5
задължението да възстанови заетата сума при условията на Договора. От изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че е била изпълнена
процедурата за кандидатстване по договора за кредит и ответницата е получила на
посочения от нея телефонен номер смс с уникален код за сключване на договор и
договорът за кредит е бил активиран, като са били спазени изискванията на чл. 10 ЗПК
във вр. чл. 9 ЗПФУР и чл. 18 ЗПФУР и чл. 3, ал. 1от ЗЕДЕУУ.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по делото
Договор се установява, че страните са уговорили конкретния размер на
възнаградителната лихва в писмена форма, както и годишния процент на разходите (с
подробно изброени допускания), пояснен чрез представителен пример съобразно чл. 5,
ал. 10, т. 6 ЗПК и задължителен реквизит съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 10 ЗПК. При тази
обективни данни и приложимото право, настоящият състав приема, че претенцията за
присъждане на възнаградителна лихва е валидна.
Уговорената в Договора неустойка, за която заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е отхвърлено, остава извън предмета на настоящото производство.
Същевременно обаче този съд приема, че валидността на тази клауза подлежи на
изследване, тъй като от ССЕ се установи, че ищецът е отнесъл част от полученото
плащане в размер на 108,83 лв. от общото извършено от ответницата плащане по
договора за кредит в размер на 230 лв. за нейното погасяване.
Неустойката е форма на договорна отговорност и проявление на принципа на
автономия на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително размера
на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили
от неизпълнението. Неустойката е акцесорно задължение за определена престация
(парична или непарична), което става изискуемо при проявление в обективната
действителност на нов юридически факт – уговорената между страните форма на
неизпълнение. Това правило обаче не може да се абсолютизира, тъй като то не може да
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, договорната неустойка е нищожна поради нарушение на
принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1
ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали неустойката е
екзорбитатна и излиза извън пределите на нравствената допустимост се прави към
момента на сключване на договора.
Тъй като се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически и следва да се ползва със засилената защита на ЗПК, като не следва да се
допуска неравноправно третиране на по - слабата страна по договора. Така в
решението по дело С-618/10 е прието, че неравноправното положение на потребителя
спрямо продавача или доставчика може да се компенсира само с положителна и
външна по отношение на самите страни по договора намеса, позовавайки се на
Решение по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, Решение по дело Mostaza
Claro, Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones и Решение по дело VB Pénzügyi
Lízing.
Принципът на справедливостта изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес, а определянето на неустойка в размер на 42,9% от кредита за
неосигуряване на поръчители със завидна кредитна история (съгласно конкретните
договорни изисквания) или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сбора от
6
отпуснатия кредит и възнаградителна лихва в цялост, без да се държи сметка за
евентуално предсрочно погасяване или времето за нейното издаване, в петдневен срок
от сключване на договора, е в явно противоречие с добрите нрави - несанируем порок,
визиран в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Същевременно тази клауза недвусмислено попада в
хипотезата на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Само за пълнота следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за кредит, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката, поради което настоящият
състав намира, че тази клауза е нищожна. В тази част процесният договор за кредит не
е породил правно действие и същата не се дължи, поради което незаконосъобразно
ищецът е отнесъл сумата от 108,83 лева за нейното погасяване.
Доколкото в настоящото производство исковата претенция се счете за
основателна по отношение на молбата за присъждане на главница, възнаградителна
лихва като по отношение на размера им съдът кредитира неоспорената от страните
ССЕ, но предвид правния извод за недействителност на неустоечната клауза, сумата от
108,83 лева следва да бъде отнесена за погасяване на задължението частично към
претенцията за възнаградителна лихва и към претенцията за главницата по правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда ССЕ ако
платените суми бъдат разпределени само за погасяване на вземанията за главница и
договорна лихва без неустойка неплатената сума от В. И. В. по договор за
предоставяне на кредит №332303/ 15.03.2021 г. би била в размер на 1888,60 лева, от
които главница в размер на 1375,00 лева, договорна лихва в размер на 513,60 лева за
периода от 13.06.2021 г. до 05.03.2023г. Неплатената сума от В. И. В. по договор за
предоставяне на кредит №332303/ 15.03.2021 към 09.04.2022г./от ИМ/ би била в размер
на 1065,05 лева, от които главница в размер на 687,50 лева, договорна лихва в размер
на 377,55 лева за периода от 14.05.2021 г. до 09.04.2022г. С оглед на изложеното и с
оглед на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 26.04.2022 г., когато е
била уведомена ответницата за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
следва да бъде уважена претенцията на ищеца за признаване на установено, че
ответницата му дължи неплатена главница по договора за предоставяне на кредит в
размер на 1349, 58 лв. за периода от 13.06.2021 г. до 05.03.2023 г., която следва да му
бъде присъдена с оглед на диспозитивното начало, тъй като същата е изчислена от
вещото лице по назначената от съда СИЕ като равняваща се на 1375 лв. По тези
съображения предявеният главен положителен установителен иск следва да бъде
уважен в пълен размер. Следва да се признае за установено, че ответницата му дължи и
сумата от 377,55 лв., съставляваща незаплатената по договора за кредит
възнаградителна лихва за периода от 14.05.2021 г. до 09.04.2022 г. изчислена от вещото
лице по кредитираната от съда СИЕ и да бъде отхвърлен предявеният акцесорен иск за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 385,63 лв.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 900 лева за държавна такса, депозит за
особен представител, депозити за вещи лица по СИЕ и СТЕ като е претендирал и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева. По правилото
на чл. 78, ал. 8 и след като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер
7
на 100.00 лева. В полза на ищецът следва да бъдат присъдени разноски в рамките на
исковото производство в размер на 895,81 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 85,99 лева съразмерно на уважената част от исковете, които също следва да
му бъдат присъдени.
Ответникът не е доказал и претендирал разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
че В ПОЛЗА на „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. ”Балша” № 17, ап. 1
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В. И. В., ЕГН: **********, от гр.******,
ул. „**** ******* бл.***, вх.*,ет.*,ап.** за сумата в размер на 1349,58 лева –
представляваща незаплатена и обявена за предсрочно изискуема на 26.04.2022 г.
главница по договор за предоставяне на кредит № 332303/15.03.2021 г. при условията
на ЗПФУР ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -14.06.2022
г. до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
че В ПОЛЗА на „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. ”Балша” № 17, ап. 1
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В. И. В., ЕГН: **********, от гр.******,
ул. „**** ******* бл.***, вх.*,ет.*,ап.** за сумата в размер на 377,55 лв.,
съставляваща незаплатената по договора за кредит възнаградителна лихва за периода
от 14.05.2021 г. до 09.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 377,55
лева до пълния предявен размер от 385,63 лева, за които суми била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3503/2022 г. по описа на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. В., ЕГН: **********, от
гр.******, ул. „**** ******* бл.***, вх.*,ет.*,ап.** да заплати на „Изи финанс”
ЕООД суми в размер на 895,81 лева, разноски в рамките на исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция и 85,99 лева разноски в рамките
на заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8