РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. ИВ. КР. от гр.София, ж.к.“Младост 3“,
бл.310, вх.1, ап.47 против Наказателно постановление № НП-11/13.07.2021 г.,
издадено от главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ в Министерство на културата (МК), с което на
жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
5 200 (пет хиляди и двеста) лева, на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. чл.
83, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗКН и чл.18 и чл.53, ал.2 от ЗАНН за нарушение по
чл.200, ал.1 от ЗКН; „глоба“ в размер на 3 200 (три хиляди и двеста) лева на
основание чл. 200в, ал. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗКН и чл. 18 и чл. 53, ал.2
от ЗАНН за нарушение по чл.200в, ал.1 от ЗКН и „глоба“ в размер на 1 200
(хиляда и двеста) лева на основание чл. 221а, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл.
161, ал. 1 от ЗКН и чл. 18 и чл.53, ал.2 от ЗАНН за нарушение по чл. 221а, ал.
1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗКН.
В жалбата се релевират доводи за неправилно изяснена фактическа
обстановка в издаденото наказателно постановление, поради което и
незаконосъобразно била ангажирана административно–наказателната
1
отговорност на жалбоподателя.
Твърди се, че на 05.12.2013 г. жалбоподателят закупил имот с
идентификатор 68 134.601.214 по КККР, одобрени със Заповед на
Изпълнителния директор на АГКК. Излагат се факти, че границите на имота
никога не са били ограждани с поставянето на ограда, както и че никога в
същия не са били извършвани изкопни работи и не е бил монтиран бетонен
кол върху могилния насип, респ.никога с каквито и да било действия от своя
страна жалбоподателят не е повредил или унищожил археологически обект.
По изложените съображения се отправя искане към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебните заседания, проведени по делото жалбоподателят К.,
редовно призован, се представлява от пълномощниците си – адв.Наумов –
САК и адв.Баров – САК. Последният в хода по същество пледира съда да се
произнесе с решение, с което да отмени обжалваното НП. Акцентира на
обстоятелството, че в случая производството е започнало без съставяне на
АУАН, като административно –наказващият орган не се е съобразил с извода,
направен от наблюдаващия прокурор в постановлението на прекратяване на
наказателното производство от 28.10.2020 г., че деянието е несъставомерно.
От събраните по делото доказателства, в частност от показанията на
св.Весела Каменова - съставила констативния протокол, в който били описани
нарушенията, вменени във вина на К. се установявало, че не било
констатирано по никакъв начин, че именно К. е извършил описаните в
протокола действия. Освен това св. Каменова била категорична в показанията
си, че процесният комплекс от тракийски могили попадал в няколко имота,
включително и общински, като знакът за обозначаването му се намирал извън
територията на имота на К.. В същата насока било и заключението на
изготвената и приета по делото съдебно –техническа експертиза.
В заключение адв.Баров изразява становище, че след преценка на
събрания по делото доказателствен материал не можело да се обоснове извод
за извършване на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
доверителя му. Претендира присъждане на сторените от доверителя му по
делото разноски.
Административно-наказващият орган се представлява от юрк.
Богданова, която намира жалбата за неоснователна. Сочи, че нарушението е
2
доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, поради което обжалваното наказателно
постановление следвало да бъде потвърдено от съда, като правилно и
законосъобразно.Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 28.10.2020 г. наблюдаващият прокурор изпратил
материалите по пр.преписка № 14088/2019 г. по описа на СГП по
компетентност на Министъра на културата, с оглед осъществяване на
правомощията му по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН при прекратено досъдебно
производство от прокурора.
Досъдебно производство № 513 ЗМК 181/2019 г. по описа на СДВР било
образувано на основание чл. 277а, ал. 1 и ал. 2 от НК, във връзка със сигнал за
извършени нерегламентирани изкопни работи в границите на археологическа
недвижима културна ценност.
На 10.06.2019 г. служители на Главна дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ (ГД ИОКН) в МК извършили проверка
на място и по документи на могилен некропол „Седемте могили в Подуяне,
местността „Подуянски герен“, м. „Левски - зона Г“, район „Подуяне“ -
Столична община“, във връзка с подаден сигнал с вх. № 45-00-537/06.06.2019
г. в МК.
При проверката било установено, че могилите на територията на район
„Подуяне“, м. „Левски - зона Г“ са част от могилния некропол в ж.к.
„Левски“, зона Г (северно от бул. „Владимир Вазов“) - недвижим
археологически обект, обявен във вестник „Известия“, бр. 73 от 1995 г. като:
„Седемте могили в Подуяне, местността „Подуянски герен“ - недвижим
археологически паметник на културата, с категория „национално значение“.
Съгласно § 10, ал. 1 от ЗКН, обектът притежавал статут на археологическа
недвижима културна ценност, с категория „национално значение“.
Териториалният обхват на археологическия обект, съгласно писмо №
545/27.02.2001 г. на НИПК, била територията, очертана от външния контур на
могилния насип, а териториалният обхват на охранителната зона на отделните
могили бил десет (10) метра около външния контур на отделните насипи.
3
Териториите на отделните могили и охранителните им зони били защитени с
т.нар. режим „А“, съгласно Информационен бюлетин № 28 на Министерство
на земеделието, Управление „Поземлена реформа“ от 1994 г., съгласно чл. 35
на Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ, ДВ, бр. 3 от 2004 г., според който не
се допускали благоустройствени, строителни, селскостопански, мелиоративни
и други дейности, които биха нарушили целостта на почвения слой.
Допускало се използването на терена на археологическия обект за пасище.
При извършената проверка на място се установило, че в УПИ IV-275, 298
- за озеленяване (ПИ с идентификатор 68134.601.214), кв. 25, м. „ж.к. Левски
- зона Г“, район „Подуяне“ - Столична община“ били поставени бетонови
колове за ограда, част от които монтирани директно върху един от могилните
насипи, без за това да е било изискано съгласуване от НИНКН и МК, по реда
на ЗКН.
За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол с вх.
№ 45-00-337/01.07.2019 г. в МК.
Тъй като констатираните деяния обективно изпълвали състава на
престъпление по чл. 277а, ал. 2 от НК, цитираният Констативен протокол бил
изпратен на СГП и Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, като
сигнал, с искане на извършване на проверка по случая.
В хода на тази проверка било установено, че собственик на имот ПИ №
68134.601.214 е Н. ИВ. КР.. В дадените от него писмени обяснения по случая
на 20.08.2019 г., приложени по прокурорската преписка, К. посочил, че той
самият поставил ограда от телена мрежа на имота си.
Административнонаказващият орган след анализ на всички събрани
доказателства приел, че в периода от 13.02.2019 г. до 10.06.2019 г. Н. ИВ. КР.
е извършил, несъгласувана по реда на Закона за културното наследство (ЗКН)
намеса - изкопни дейности и поставяне на ограда в границите на
археологически обект могилен некропол „Седемте могили в Подуяне,
местността „Подуянски герен“, м. „Левски - зона Г“, район „Подуяне“ -
Столична община“ - недвижима културна ценност с категория „национално
значение“ по смисъла на чл. 146, ал. 1 и чл. 6, т. 1, чл. 47, т. 1, чл. 50, ал. 1, т. 2
от ЗКН и нейната охранителна зона, без предварително археологическо
проучване, като по този начин е осъществил състава на административни
нарушения на чл. 200, ал. 1, чл. 200в, ал. 1 и чл. 221а, ал.1 от ЗКН, във вр. с
4
чл. 146, ал. 1, чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 161, ал. 1 на същия закон. Предвид
така направените констатации на 13.07.2021 г. било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство НП № 11/13.07.2021 г., с което Н.К. е
санкциониран за посочените нарушения с налагане на глоби, съответно в
размер на 5200 лева, 3200 лева и 1200 лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
нарушителя на 25.08.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН –постановление на СГП от 28.10.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 181/2019 г.
по описа на СДВР; констативен протокол от 10.06.2019 г. на основание
чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН; постановление на СГП от 05.07.2016 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 829/2014 г. по описа на
05 РУ –СДВР; постановление за образуване на досъдебно производство от
24.09.2019 г. на СГП; обяснение от Н.К. от 20.08.2019 г.; скица на поземлен
имот; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, рег. № 34, том II,
рег. № 3355/2017 г., показанията на свидетелите Весела Цанова и Михаел
Найденов; заключението на приетата по делото съдебно –техническа
експертиза.
От приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт и
скица на поземлен имот безспорно се установява, че собственик на поземлен
имот с идентификатор 68134.601.214, кв.25, ж.к.“Левски –зона Г“, район
„Подуяне“ е жалбоподателя Н. ИВ. КР..
От приложеното към материалите на делото постановление за образуване
на досъдебно производство от 24.09.2019 г. на СГП се установява, че на
посочената дата е било образувано ДП за това, че от неустановена дата до
15.07.2019 г. в гр. София, в териториалния обхват на Могилен некропол
„Седемте могили“ в Подуяне, местността „Подуянски герен“, м.“Левски –
Зона Г“, район „Подуяне“ – Столична община, не по установения ред са
извършени изкопни работи на територията на недвижима културна ценност –
престъпление по чл.277а, ал.1 от НК.
След провеждане на разследване, с постановление на СПГ от 28.10.2020
г. наказателното поризводство, водено за престъпление по чл.277а, ал.1 от НК
5
е било прекратено, поради несъставомерност на деянието. В мотивите на
постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че от доказателствата по
ДП по категоричен начин е доказано, че: „Собственикът на имота е искал и е
извършил действия по почистване и изравняване на имота. Направил го е
явно, в светлата част на деня, с договор с фирма, притежаваща
техника....Самият факт на наличие на документ, в който се твърди, че в имота
няма археологически обект, издаден официално от длъжностно лице
обосновава извод за липса на съставомерност на деятелността, предмет на
разследване по настоящото ДП“.
Съдът кредитира с доверие изготвения Констативен протокол от
10.06.2019 г. от св.Весела Цанова- Каменова на длъжност главен инспектор в
ГД“Инспекторат за опазване на културното наследство“, послужил като
основание за образуване на досъдебно производство и провеждане на
разследване по същото. В тази връзка следва да се има предвид, че
цитираният протокол е официален свидетелстващ документ, който
материализира удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнася се до
съществуването или несъществуването на определени факти /осъществени от
издателя или възприети от него/. Същият разполага с т.нар. “материална
доказателствена сила”- т.е. има доказателствено значение относно стоящият
вън от документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление.
Съдът възприема като обективни и достоверни показанията на св.Цанова
– Каменова, извършила проверката на място и съставила горепосочения
констативен протокол. От същите се установява, че процесният могилен
некропол попада в имоти, които са частна собственост –три на брой, както и
в имот общинска собственост. Един от имотите –частна собственост бил на
Николай К..
В хода на проверката св. Каменова установила, че има поставени бетонни
стълбчета и колове за поставяне на оградна мрежа, за която не се изисквало
специално разрешение. Св.Каменова не е установила лицето, което е
извършило тази дейност. Имотът не бил ограден и всички имали достъп до
него. Самата могила също не била оградена, но била обозначена с плоча.
Като достоверни съдът възприема и показанията на св.Михаел Найденов,
от които се установява, че жалбоподателят К. почиствал мястото си от битови
и строителни отпадъци. Свидетелят добросъвестно заяви пред съда, че не му е
6
известно в недвижимия имот, собственост на Н.К. да се намира тракийска
надгробна могила и не е виждал обозначение за наличието на такава.
От заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие и приета
по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, даващо обоснован отговор на
поставените задачи е видно, че при извършения оглед на място от вещото
лице не са установени изкопни работи за фундамент на ограда на процесния
имот. За минал период вещото лице дава заключение само по снимките от
10.06.2019 г., приложени към материалите на делото, на които се виждал един
бетонов кол в основата на могилата, без бетонов цокъл и оградна мрежа. В
процесния имот не са установени следи както от изкопни, така и от
строително –монтажни работи. Вещото лице не е установило и повреждане на
земната повърхност на могилата, сравнена визуално с геодезическото
заснемане за паспортизация, освен това същата попадала извън имота на Н.
ИВ. КР.. Единият ъгъл на имота, собственост на г-н К. попадал в охраняемата
зона на могилата, като камъкът с надпис „Тракийска могила“ не попадал в
имота.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно-наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
като е спазена предвидената от закона писмена форма и задължителни
реквизити по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическата обстановка,
описана в атакуваното НП съответства на обективната страна на посочените
от наказващия орган състави на административни нарушения по Закона за
културното наследство.
7
От друга страна, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото,
както и ограничаващо правото на защита на нарушителя. Така, по силата на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на наказващия орган е предоставена правна възможност
да издаде наказателно постановление за нарушение, установено въз основа на
събрани в хода на прекратено наказателно производство доказателства. По
този начин АНО е оправомощен да извърши собствен анализ на тези
доказателства и да постанови съответния санкционен акт. Когато АНО
установи, че са налице данни за осъществено административно нарушение от
лице, което е различно от лицето, срещу което се е водило наказателното
производство, следва да укаже на компетентния контролен орган да състави
акт за установяване на административно нарушение. В настоящия случай
наказателното производство по ДП № 513 ЗМК 181/2019 г. по описа на СДВР,
пр.преписка № 14088/2019 г. по описа на СГП не е водено срещу Н. ИВ. КР.,
същият не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем и дори не е
получил копие от постановлението за прекратяването му.
Доколкото хипотезата на санкциониране по чл. 36, ал. 2 ЗАНН е
изключение от общото правило за образуване на
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, то тази
хипотеза може да се прилага единствено по отношение на лицето, срещу
което се е водило наказателното производство, тъй като само това лице е
имало възможност да се запознае с всички факти и обстоятелства и да се
защити по тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в
наказателното производство в друго процесуално качество или не, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН и да се ангажира
административнонаказателната му отговорност за нарушение, с фактите по
което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление.
Следователно, за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя К. е било необходимо съставянето на АУАН в
срока по чл. 34 ЗАНН /в този смисъл Решение № 7759 от 19.12.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 10336/2018 г и много други/.
С оглед гореизложеното, съдът счита за необходимо да отбележи, че
както наказателното, така и административнонаказателното производство са
8
насочени към реализиране на съответния вид юридическа отговорност на
конкретно посочен правен субект, като липсата на съвпадение между тези
субекти е пречка процесуалните действия, извършени в прекратеното
наказателно производство, да запазят силата си в последващото /в този
смисъл е Решение № 727 от 10.02.2014 г. на АССГ по адм. д. № 3385/2013 г./.
Въз основа на аргументите, изложени по-горе съдът стигна до
заключение, че констатираното нарушение е от категорията на съществените,
които не могат да бъдат санирани в съдебното производство, и води до
отмяна на издаденото наказателно постановление, без да е нужно да обсъжда
спора по същество.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че от
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, след оценка и
анализ на същите, не се установи извършването на нарушенията, за които е
ангажирана административно –наказателната отговорност на жалбоподателя
К..
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждането им и за извършването на които е представил съответните
писмени доказателства. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски -300 (триста) лева за изготвяне на
експертиза и 440 (четиристотин и четиридесет) лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН и чл.63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-11/13.07.2021 г., издадено
от главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“ в Министерство на културата (МК), с което на Н. ИВ.
КР. са наложени: „глоба“ в размер на 5 200 (пет хиляди и двеста) лева, на
основание чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗКН и чл.18 и
9
чл.53, ал.2 от ЗАНН за нарушение по чл.200, ал.1 от ЗКН; „глоба“ в размер на
3 200 (три хиляди и двеста) лева на основание чл. 200в, ал. 1, във вр. с чл. 146,
ал. 1 от ЗКН и чл. 18 и чл. 53, ал.2 от ЗАНН за нарушение по чл.200в, ал.1 от
ЗКН и „глоба“ в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева на основание чл.
221а, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ЗКН и чл. 18 и чл.53 , ал.2
от ЗАНН, за нарушение по чл. 221а, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗКН.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на Н. ИВ. КР., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 740 (седемстотин и
четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10