Р Е Ш
Е Н И Е
№
17/ 14.01.2019год. град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, ражданска
колегия, в публично заседание на 13.12.2019год. /тринадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година/, в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Кристиан Петров
мл.съдия Кристина Костадинова
Секретар: Златка Стоянова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Ковачка възз. гр.дело № 616 по описа за 2018год., за да
се произнесе , взе предвид следното:
С Решение № 70/09.08.2018год., постановено по гр.дело № 265/2017год., Брезнишкият районен съд е отхвърлил предявения от ЗКПУ „Вихър-96“-в
ликвидация с. Видрица, общ.Брезник иск по чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че И.Е.Б.*** дължи на ЗКПУ“Вихър-96“
в ликвидация сумата в размер на 6 250лева, представляваща неплатен наем за периода от м.04.2015год. до м.04.2017год., сумата от 1273.23лева-законна лихва за периода от
10.04.2015год. до 10.04.2017год., както и законна лихва, считано от
10.04.2017год. до завеждане на исковата молба, както и да заплати направените
по делото разноски и тези в заповедното производство, както и заплащане на наем
от м.04.2017год. до подаване на исковата молба.
Със същото решение съдът е осъдил ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация да заплати
на И.Б. разноски по делото в размер на 880лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в
първоинстанционното производство, който го обжалва в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и постановено ново
за уважаване на предявения от него установителен иск, ведно с присъждане на
направените в заповедното и исково производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият И.Б. е подал писмен отговор, с
изложени в него съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. В
отговора и в съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски при
отхвърляне на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение
е валидно, но недопустимо в едната си част. Съображенията на въззивния съд в
тази връзка са следните:
След успешно проведено заповедно производство, „ЗКПУ„Вихър-96“ в ликвидация
се е снабдила със Заповед за изпълнение № 127/16.05.2017год., издадена по
ч.гр.дело № 133/2017год. по описа на БРС. С нея е разпоредено И.Б. да заплати на ЗКПУ „Вихър-96“ в
ликвидация сумата от 6 250 лева за неплатени наемни вноски по договор за
наем на недвижим имот от 07.08.2012год., а именно за Едноетажна масивна
постройка –телчарник със застроена площ от 540 кв.м., построен в стопанския
двор на с.Видрица- имот № 052008 с площ от 2.904 дка, сумата от
1 273.23лева, представляваща изтекла лихва за периода от 10.04.2015год. до
10.04.2017год., ведно със законната лихва
върху главницата от 6 250лева, считано от датата на
заявлението-27.04.2017год. до окончателното й изплащане, както и сумата от
600.46лева разноски в заповедното производство. Тъй като длъжникът е възразил
срещу така издадената заповед за изпълнение, заявителят в заповедното
производство е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, който иск
е съединен с осъдителен иск по чл.228 от ЗЗД за заплащане от ответника на
сумата от 1000 лева, представляваща неплатен наем за същия имот, но за периода от
01.04.2017год. до 24.07.2017год. На 24.07.2017год. заявителят в заповедното
производство е депозирал искова молба, с която е поискал да бъде установено , че ответникът И.Б. му
дължи сумата от 6 250лева, представляваща
неплатен наем за периода от в.04.2015год. до м.04.2017год., сумата от
1 273.23лева, представляваща законна лихва за периода от 10.04.2015год. до
10.04.2017год., законна лихва за периода от 10.04.2017год. до датата на
предявяване на иска- 24.07.2017год. Поискал е и присъждане на направените в
заповедното и исково производство-първоинстанционно и въззивно производство
разноски, както и заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща неплатен
наем за отдаден с договор за наем от 07.08.2012год. недвижим имот за периода от
м.04.2017год. до завеждане на исковата молба- 24.07.2017год. .
По така предявения иск районният съд се е произнесъл с обжалваното в
настоящото производство решение, с което е отхвърлил предявения от ЗКПУ „Вихър-96“-в
ликвидация с. Видрица, общ.Брезник иск по чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че И.Е.Б. *** дължи на ЗКПУ“Вихър-96“ в ликвидация сумата в размер
на 6 250лева, представляваща неплатен наем за периода от м.04.2015год. до
м.04.2017год., сумата от 1273.23лева – законна лихва за периода от
10.04.2015год. до 10.04.2017год., както и законна лихва, считано от
10.04.2017год. до завеждане на исковата молба- 24.07.2017год., за заплащане на
направените по делото разноски и тези в заповедното производство, както и
заплащане на наем от м.04.2017год. до подаване на исковата молба.
За да е допустимо производството по чл.422 от ГПК е необходимо да има пълно
съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение, доколкото в исковото
производство се установява дължимостна именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното производство и за които е издадена заповедта за изпълнение. В
случая такава идентичност липсва по отношение на законната лихва върху неплатената
наемна цена за периода от 10.04.2017год. до 24.07.2017год. Такова вземане не е предмет на заповедното
производство, за него не е издадена заповед за изпълнение, поради което
установяване на неговата дължимост в исковото производство се явява недопустимо.
В този смисъл районният съд е разгледал и се е произнесъл по едно недопустимо
искане, поради което обжалваното решение, в тази му част следва да бъде
обезсилено, а производството по делото-прекратено.
В останалата си част обжалваното решение не е недопустимо като постановено по недопустим иск.
Настоящият състав счита за несъстоятелни доводите за недопустимост на
предявения установителен иск, изложени в писмения отговор на въззиваемия Б.-
ответник в първоинстанционното производство. Както се посочи по-горе с
издадената заповед за изпълнение в заповедното производство е разпоредено
длъжникът И.Б. да заплати на заявителя неплатени наемни вноски за предоставен
му за временно и възмездно ползване недвижими имот, а именно Едноетажна масивна постройка – телчарник
със застроена площ от 540 кв.м., построен в стопанския двор на с. Видрица- имот
№ 052008 с площ от 2.904 дка., а с исковата молба е поискано установяване
дължимостта на неплатени наемни вноски за отдаден под наем недвижим имот, а
именно: Едноетажна масивна постройка-телчарник със застроена площ от 698
кв.м.,построен в стопански двор на с.Видрица-имот № 052008 с площ от 2.904 дка
при граници: имот № 000046-ведомствен път на Община Брезник и имот №
052013-стопански двор на ДПФ-МЗГ. Действително е налице разлика в площта на
сградата, за която се претендира неплатен наем, но разликата в площта не е
определяща за идентичността на имотите. Видно от двете описания, касае за
сграда – телчарник, построена в един и същи имот- имот № 052008, от което следва че вземането предмет на
установителния иск по чл.422 от ГПК е идентично на вземането, за което е
издадена по заповедта за изпълнение и то е за неплатена наемна цена за един и
същи недвижим имот, а именно- едноетажна
масивна постройка-телчарник, построена в имот № 052008.
Валидността и допустимостта на обжалваното решение предпоставя проверка за
неговата законосъобразност по наведените в жалбата оплаквания. Районният съд е отхвърлил предявените искове
с един единствен мотив, а именно че ищецът не е доказал съществуването на
твърдяното правоотношение по договор за
наем,по което ответникът да има задължение за заплащане на претендираната
наемна цена. Според настоящия състав този извод е направен при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, в който смисъл са и оплакванията
във възивната жалба.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за наем от 07.08.2012год., по силата
на който му е предоставил за временно ползване едноетажна масивна постройка-телчарник,
построена в имот № 052008 срещу заплащане на месечен наем в размер на 250 лева,
дължими до 10 число на съответния месец. Твърди, че ответника не е заплатил дължимия
наем за периода от м.04.2015год. до
м.04.2017год., който възлиза на сумата от 6 250 лева, както и че не е заплатил
наем и за периода от м.04.2017год. до 24.07.2017год., който възлиза на сумата
от 1000 лева. Твърди, че ответника му дължи и обезщетение за забава за
неплащане на наемната цена от 6 250 лева за периода от 10.04.2015год. до
10.04.2017год., което е в размер на 1 273.23лева.
Ответникът оспорва исковете, като
твърди, че не е страна по сключен с ищеца договор за наем на телчарник, описан
в исковата молба /с площ от 698 кв.м./, че не е ползвал и не ползва такава
постройка. Твърди, че договора за наем, на който основава претенцията си ищеца,
е нищожен, тъй като е сключен от лице, което няма качеството председател на
ликвидационната комисия и без предварително решение на ликвидационната комисия
за отдаването на имота под наем. Счита, че в този случай е са нарушени
разпоредбите на чл.21, ал.2,т.4 и чл.43, ал.1 от Закона за кооперациите.дори и
да е било налице такова решение, ответникът счита, че не дължи заплащане на
наем по цитирания договор, тъй като наемодателят не е изпълнил задълженията си
по чл.230 от ЗЗД.В тази връзка ответникът твърди, че е извършил
строително-монтажни работи в телчарник с площ от 540 кв.м., построен в имот №
052008 на обща стойност 2 981.90лева, които следва да му бъдат прихванати
към претендирания наем, тъй като са извършени от него и с цел описаната в
договора за наем сграда да бъде приведена в състояние, отговарящо на ползването
й - за отглеждане на животни. При условията на евентуалност, ответникът счита, че
стойността на направените от него разходи за електроснабдяване и водоснабдяване
на телчарника в размер на 1 515.40лева следва да му бъдат прихванати към
задължението на основание чл.6 от договора за наем.
По делото е приложен нотариален
акт № 165, том-1, рег.№ 365, дело №
179/2007год., от който е видно че ЗКПУ „Вихър-96“ с.Видрица, общ.Брезник е
призната за собственик на няколко недвижими имоти, в това число и ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА ПОСТРОЙКА СЪС ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ от
540 кв.м., представляваща ТЕЛЧАРНИК, построен в недвижим имот, находящ
се в землището на с.Видрица, общ.Брезник с площ от 2.904 кв.м., в стопанския
двор, девета категория, имот № 052008 по картата на възстановената собственост
и на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ПОСТРОЙКА с площ от 720 кв.м., представляваща телчарник,
построен в недвижим имот, находящ се в землището на с.Видрица, общ.Брезник с
площ от 3 320дка, в стопанския двор на с.Видрица, девета категория, имот №
052009 по картата на възстановената собственост.
По делото е представен договор за наем на недвижим имот от
07.08.2012год., сключен между В.Е.Г., като Председател на Ликвидационната
комисия на ЗКПУ „Вихър-96“ с.Видрица, общ.Брезник - в качеството на наемодател
и И.Е.Б.*** - в качеството му на наемател. По силата на сключения договор
наемодателят се е задължил да предостави на наемателя за временно и възмездно
ползване ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ПОСТРОЙКА, със застроена площ от 540 кв.м., представляваща
телчарник, построен в недвижим имот, находящ се в землището на с.Видрица,
общ.Брезник, с площ от 2 904 дка в стопанския двор на с.Видрица-имот №
052008 по картата на възстановената собственост при граници: имот №
000046-ведомствен път на Община Перник, имот № 0520130стопански двор на ДПФ-МЗГ
за срок до 07.04.2013год. срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на
250лева , платима до 10-число на съответния месец-в брой. В чл.3 от договора е
посочено, че договорът се сключва за срок от 8 месеца, считано от подписването
му, а в чл.4-че ако ползването на имота продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя след 07.04.2013год., то същият се счита за
продължен за неопределен срок. Така цитираният договор е представен по делото в
заверено от ищеца ксерокопие, поради което и предвид направено от процесуалния
представител на ответника в първоинстанционното производство искане за
представяне на оригинала на договора, ищецът е бил задължен, с определение,
постановено в с.з. на 18.01.2018год., да го представи на основание чл.183 от ГПК. Тъй като ищецът не е представил оригинала на договора или официално
заверен препис от него, то в с.з. на 01.03.2018год. районният съд го е изключил от доказателствата по делото.
По делото е представено и уведомително писмо, получено от ответника на
25.02.2017год., с което същият е уведомен от ищеца че има просрочени задължения
по договор за наем от 07.08.2013 год. в размер на 5 750 лева за периода
м.04.2015год. до м.02.2017год., както и че прекратява договора за наем, считано
от 01.04.2017год.
От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза се установява, че сградата по договора за наем и реално ползващата
се на място от ответника постройка са различни сгради. По договор-сградата се
намира в имот № 052008, а реално ползваната от ответника се намира в имот №
052009. Вещото лице е установило, че в сградата, построена в имот № 052009 е
изградена ел.инсталация на обща стойност 163.05лева, прокаран е водопровод от
шахтата на сградата до пътя на обща стойност 84лева, поставена е ПВЦ дограма на
обща стойност 850лева, както и че са извършени други ремонтни дейности за обща
стойност 84лева. Според вещото лице към днешна дата извършените подобрения са
на стойност 870.43 лева като същите са довели до увеличаване стойността на
имота към днешна дата с 635.41 лева.
От изготвената и неоспорената от страните
съдебно-икономическа експертиза се установява, че неплатения наем съгласно
договор за наем от 07.08.2012год. за периода от м.04.2015год. до м.04.2017год.
възлиза на сумата от 6 250 лева., като размерът на законната лихва върху
тази сума за същия период е в размер на
1 273.27 лева. Установява се също така, че размера на дължимия наем за
периода от м.04.2017год. до 24.07.2017год. възлиза на сумата от 750лева, а
размерът на законната лихва за периода от 30.04.2017год. до 24.07.2017год.- на
17.95лева.
По делото са разпитани като свидетели В.В. и Р.Н.. Първата свидетелка
установява, че от лични впечатления и разкази на сина си- настоящ член на ликвидационната
комисия на ЗКПУ „Вихър-96 в ликвидация знае, че ответникът е отглеждал животни
в сграда на ищцовата кооперация, че се е изнесъл от тази сграда през лятото на
2017год. и че причина за това е неплатените от него наемни вноски. Свидетелката
установява, че ответника е отглеждал животните в много лоши условия, че е
ползвал имота от 2013год., че не е правил ремонти в сградата, освен поставянето
на ПВЦ дограма на прозореца и вратата на стаичката на краварите.
Свидетелят Н. установява, че ответника го е потърсил за прокарване на
водопровод на сграда-краварник в с.Видрица, че е участвал в изграждането на
такъв и че за извършената от него работа е получил възнаграждение от ответника.
По
делото са представени договор за поръчка за изработване на дограма от 15.08.2013год.
за сумата от 850 лева, възложител по който е ответника., фактура
№6862/03.09.2017год. за закупуване от И.Б. на строителни материали на обща
стойност 366.50 лева с ДДС, и касови бележки за фасонки, ключове, кабел, разклонителни
кутии, тръба , муфа и др. на обща стойност
615.80 лева.
По
делото не са представени доказателства за плащане на претендираните от ищеца
суми.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателя да му плати
определена цена. В случая е спорен
въпроса относно наличието на
сключен между страните по делото договор за наем и то за конкретен имот-
едноетажна масивна сграда - телчарник, находящ се в имот № 052008. Действително
по делото се установява, че ищцовата кооперация е собственик на две сгради в
стопанския двор на с.Видрица, общ.Брезник, които макар и да са наименовани
ТЕЛЧАРНИК са с различа площ и са построени в различни недвижими имоти- имот №
052009 и имот № 052008. Предвид на това и с оглед на твърденията в исковата
молба релевантно за спора е наличието единствено и само на наемно
правоотношение между страните по отношение на сградата, построена и намираща се
в имот № 052008 по картата на възстановената собственост на с.Видрица,
общ.Брезник.
За да се уважи иска по чл.422 от ГПК и иска по чл.228 от ЗЗД ищецът
следва да установи, че между него и ответника е бил сключен договор за наем на
сградата, построена и намираща се в имот № 052008 по картата на възстановената
собственост на с.Видрица, общ.Брезник и че той е изправна страна по същия. Неизпълнението
на задълженията на насрещната страна за заплащане на наемната цена е
отрицателен факт, който не подлежи на доказване от ищеца, а в случай, че
наемателят твърди, че я е заплатил, то в негова тежест е да установи това. В
случая, настоящият състав, противно на районния съд намира, че страните по
делото са били в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен
между тях договор за наем от 07.08.2012год. Счита също така, че не е било
налице основание представения като заверено ксерокопие от страна договор за
наем от 07.08.2012год. да бъде изключен от доказателствата по делото, което районния
съд е сторил с определението си от 01.03.2018год. По искане на ответната страна
районния съд е задължил ищеца да
представи оригинал или официално заверено копие на договора за наем, без да
определи срок за неговото представяне и без да предупреди страната за
неблагоприятните последици от непредставянето му. Изключването на документ като
доказателство по делото е неблагоприятната последица, която страната търпи в
резултат на неизпълнението на указанието на съда да представи оригинала на
представен от нея като ксерокопие документ, но само ако бъде предупредена за
тази последица. След като липсва предупреждение от съда, то и последиците на
чл.183 от ГПК не могат да се приложат. В този смисъл, настоящият състав намира,
че няма основание представения от ищеца договор за наем да не бъде ценен като
доказателство по делото и че същият доказва наличието на облигационно правоотношение
между страните при параметрите, посочени в него.
Неоснователно се твърди от
ответника, че договорът за наем е нищожен, тъй като при сключването му е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, т.4 от Закона за кооперациите. Дори и да
се приеме, че в случая се касае за договор за наем на недвижим имот с балансова
стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на
дълготрайните активи към в 31.12.2011год. и че липсва разрешение на
управителния съвет /ликвидационния съвет/ за неговото сключване, то договорът
за наем не би бил нищожен поради разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Това е така, тъй
като кооперацията не се е противопоставила незабавно след узнаването за
сключването на договора, поради което се счита, че е потвърдила действията,
извършени от В.Г.. От приложеното в
заповедното производство извлечение от счетоводните книги е видно, че по сметка
на кооперацията, считано от 08.07.2013год., са постъпвали от ответника суми за
наем, в размера, посочен в договора за наем, което е индиция че кооперацията не
само че не се е противопоставила на договора, но е приела и изпълнение по него.
Аргумент в този смисъл е и цитираното по –горе уведомително писмо до ответника
за дължими от него суми по договор за наем от 07.08.2012год. исъдържащото се в
него изявление за прекратяването му поради неплащане.
Договорът за наем не е недействителен и като сключен от лице без
представителна власт, тъй като на липсата на такава би могъл да се позове
единствено мнимо представлявания- ищцовата кооперация и в този смисъл е
възприетото в Тълкувателно решение № 5 /12.12.2016год. на ВКС по т.д. № 5
/2014год. В решението е прието, че когато се сключва договор чрез представител,
последният изразява съгласие от името на представлявания и съобразно чл.36,
ал.2 от ЗЗД, правните последици по договора настъпват направо за
представлявания. Поради това липсата на представителна власт засяга единствено
вътрешните правоотношения между представител и представляван. Тоест единствено
мнимо представлявания разполага с правото да потвърди договора и респ. само той
може да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Другата страна
по договора, която няма право да потвърди договора, няма право, респ. и правен
интерес да се позове на неговата недействителност.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е ползвал имота, предмет
на договора за наем. Обстоятелството дали ползването на отдадения под наем
имот е осъществявано реално от наемателя
е без значение, тъй като единствено прекратяването на договора би освободило
наемателя от задължението да плаща договорения наем.
Предвид гореизложеното и липсата на доказателства наемодателят да се е
противопоставил на ползването на отдадения под наем имот след 07.04.2013год., то
съгласно чл. 4 от договора за наем,
същият е продължен за неопределено време. Предвид отправеното до ответника и получено
от него на 25.02.2017год. уведомително писмо и съгласно чл.238 от ЗЗД договорът
е прекратен считано от 25.03.2017год. С оглед на това, настоящият състав
намира, че за исковия период- м.04.2015год. до 25.03.2017год. между страните е било
налице валидно облигационно правоотношение, основано на сключен на
07.08.2012год. договор за наем. По този договор ответника - въззваем в
настоящото производство е неизправна страна, доколкото не се установи по делото
да е заплатил дължащия се наем, който, преизчислен от съда на основание чл. 162
от ГПК и на база данните на
съдебно-икономическата експертиза възлиза на сумата от 5 958.33 лева. За
останалата част от исковия период- 26.03.2017год. до м. 04.2017год. и от
м.04.2017год. 24.07.2017год. между страните не е бил налице действащ договор за
наем, поради което за този период от време ищецът няма вземане спрямо ответника
за неплатена наемна цена и респ. и искането за установяване дължимостта й за
периода от 26.03.2017год. до м.04.2017год. и присъждането й за периода от
м.04.2017год. до 24.07.2017год. е неоснователно и следва да се отхвърли.
Страните за уговорили заплащане на наемната цена помесечно, до 10 число на
съответния месец, поради което за всяка една от вноските ответникът е изпаднал
в забава считано от 10 число на съответния месец, за който наема е бил дължим.
Предвид дължимостта на наема за периода от м.04.2015год. до 25.03.2017год. и
обусловеността в която се намират, се
явява дължимо и претендираното обезщетение за забава върху неплатените за този
период наемни вноски, считано от 10.04.2015год. до 10.04.2017год. Преизчислен от съда на
основание чл. 162 от ГПК размерът на дължащото се обезщетение за забава
възлиза на сумата от 624.99лева и в този размер претенцията се явява
основателна и доказана и следва да се уважи, като в останалата си част- до
пълния предявен размер от 1 273.23лева следва да се отхвърли. Съдът не
възприема изчисленията на вещото лице Д., обективирани в заключението му от
04.04.2018год. касателно законна лихва върху неплатения наем за периода от
м.04.2015год. до м.04.2017год./респ. 25.03.2017год./, тъй като изчислението е
направено върху глобална сума от 6 250лева, а не върху всяка една от
месечните вноски и то от момента на падежа им.
Ответникът твърди, че наемодателят не е изпълнил задължението си по чл.230
от ЗЗД да му предаде имота в състояние, което отговаря на ползването –сграда за
отглеждане на животни, което е наложило той да извърши строително –монтажни
дейности за привеждането й в състояние за нормалното й ползване. Твърди, че е
изградил електроинсталация, за която е заплатил 377 лева, водопроводна система,
за която е заплатил 1 138.40лева, както и че е поставил дограми на
сградата на стойност 850лева, че е извършил ремонт на баня и мокро помещение, за
което е заплатил 616.70лева.. Според него извършените подобрения са на обща
стойност 1 981.90лева, като в резултат на извършването им пазарната
стойност на отдадената под наем сграда се е увеличила със 3 000 лева като
в резултат на извършените подобрения ищцовата кооперация се е обогатила за
негова сметка до размера на обедняването или със сумата от 2 981.90лева. Предвид
на това ответникът прави възражение за прихващане на евентуално дължимия наем с
размера на извършените от него подобрения или със сумата от 2 981.90лева.
При условията на евентуалност ответникът моли сумата от 1 515.40лева., представляваща
стойността на изградената от него ел.инсталация и водопровод да бъдат прихванати към евентуалното вземане
на ищеца за непратен наем на основание чл. 6 от договора за наем.
Съдът намира направеното от ответника-въззиваем във въззивното производство
възражение за прихващане за неоснователно. Основателността на претенцията за
присъждане на обезщетение по чл.230, ал.2 от ЗЗД предпоставя наличие на валидно
договорно задължение по договор за наем, установяване на виновно неизпълнение
на диспозитивното задължение на наемателя да предаде вещта в състояние, което
отговаря на ползването, вреди за наемателя, довели до заплащане на разходи и
причинна връзка между тях и неизпълнението. В случая не е установено, а и
липсват твърдения в тази връзка, че отдадената под наем сграда, находяща се в
имот 052008 е била в състояние, което не
отговаря на ползването за което е наета- отглеждане на животни, както и не е
установено, че твърдените от ответника-наемател подобрения са извършени в
отдадения под наем имот. Напротив, установи се по делото, че подобренията са
извършени в сграда, построена и намираща се в имот № 052009, която е различна
от отдадената под наем с процесния договор за наем. Предвид на това липсват
основания за ангажиране отговорността на наемодателя за заплащане на обезщетение
по чл.230, ал.2 от ЗЗД, което да бъде прихванато на основание чл.103 от ЗЗД към
вземането на наемодателя към наемателя по договора за наем от 07.08.2012год. По
същите аргументи се явява неоснователно и възражението за прихващане със сумата
от 1 515.40лева, основано на чл.6 от договора за наем. Уговорката в чл.6
от договора за наем касае направени
разходи за откриване на партида за ток и вода в имота, предмет на договора за
наем, но не и за друг имот.
Отхвърлянето на възражението за
прихващане с евентуално дължимо
обезщетение по чл.230 от ЗЗД,
предпоставя разглеждане на направеното, при условията на евентуалност,
възражение за прихващане с вземане на ответника спрямо ищеца по чл.59 от ЗЗД.
Ответникът-въззиваем в настоящото производство твърди, че е изградил
електроинсталация, за която е заплатил 377 лева, водопроводна система, за която
е заплатил 1 138.40лева, както и че е поставил дограми на сградата на
стойност 850лева, че е извършил ремонт на баня и мокро помещение, за което е
заплатил 616.70лева. Според ответника извършените подобрения са на обща
стойност 1 981.90лева, като в резултат на извършването им пазарната
стойност на отдадената под наем сграда се е увеличила със 3 000 лева като в
резултат на извършените подобрения ищцовата кооперация се е обогатила за негова
сметка до размера на обедняването или със сумата от 2 981.90лева. Предвид
на това ответникът прави възражение за прихващане на евентуално дължимия наем с
размера на извършените от него подобрения или със сумата от 2 981.90лева
на основание чл.59 от ЗЗД.
На същото основание и при условията
на евентуалност ответникът моли сумата от 1 515.40лева, представляваща
стойността на изградената от него ел.инсталация и водопровод да бъдат
прихванати към евентуалното вземане на ищеца за непратен наем на основание чл.
6 от договора за наем.
От цитираната по делото и неоспорена
от страните съдебно-техническа експертиза, както и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, разгледани в съвкупност и взаимовръзка се установява че
ответникът е извършил твърдените от него подобрения, но в друг имот, а не в
имота, предмет на договора за наем. Касае се за извършени подобрения в сграда, построена
и намираща се в имот № 052009, който имот, респ.сграда, видно от цитирания
по-горе нотариален акт, е собственост на ищцовата кооперация. От цитираната
съдебно-техническа експертиза се установява, че в резултат на извършените от
ответника подобрения в имота, собственост на ищцовата кооперация, неговата
стойност се е увеличила с 635.41лева като направените от ответника разходи са в
размер на общо 1280.05 лева, а след пресмятане на амортизацията- 870.43лева..
Предвид на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД, поради което направеното от ответника възражение за прихващане се явява основателно.
Налице е обогатяване на ищеца за сметка на ответника, причинна връзка между
обедняването и обогатяването, като не се установи наличие на основания за
това. След като ответникът е извършил
подобрения в имота на ищеца, в негова полза възниква парично притезание за неоснователно
обогатяване за чужда сметка по чл.59 от ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката
сума между стойността на обедняването и обогатяването и в случая това е сумата
от 635.41лева. Длъжник по него е ищецът-собственик на имота.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че ответникът има изискуемо и ликвидно вземане спрямо ищеца на
основание чл.59 от ЗЗД в размер на 635.41лева, поради което са налице условията
на чл.103 от ЗЗД за прихващане му към вземането на ищеца за наем. Обстоятелството,
че двете вземания не произтичат от едно и също правоотношение не е пречка за
извършване на прихващането, тъй като законът не поставя такова изискване.
Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че предявеният от ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация иск по чл.422
от ГПК се явява частично основателен, като следва да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 322.92лева, представляваща
неплатен наем за отдаден под наем с договор от 07.08.2012год. недвижим имот, а
именно – едноетажна масивна постройка-телчарник, построен в имот № 052008 по
картата на възстановената собственост на с.Видрица, общ.Брезник за периода от
м.04.2015год. до 25.03.2017год., сумата от 624.99 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.04.2015год. до 10.04.2017год. като в останалата част – за сумата от 635.41
лева искът следва да се отхвърли поради направено прихващане по чл.103 от ЗЗД,
а в останалата му част- до пълния предявен размер на главницата от 6 250
лева и за лихвата от 1273.27 лева- следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Такъв се явява и осъдителният иск, поради което същият следва да се
отхвърли изцяло. Достигайки до различен извод относно неоснователността на исковата претенция по чл.422 от ГПК районният
съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да бъде
отменено като вместо него бъде постановено ново за уважаване на иска по чл.422
от ГПК за сумата от 5 322.92 лева, представляваща неплатен наем за периода
от м.04.2015год. до 25.03.3017год. и лихва в размер на 624.99 лева за периода
от 10.04.2015год. до 10.04.2017год.. В останалата обжалвана част,
първоинстанционото решение се явява правилно и законосъобразно, макар и по
различни от изложените от районния съд съображения и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта,
в която в полза на ответникът И.Б. са присъдени разноски за сумата над
265.89лева.
Предвид изхода на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта му за разноските, като в полза на ЗКПУ „Вихър- 96“ в ликвидация бъдат
присъдена сумата от 474.73лева, представляваща направени в заповедното
производство разноски и сумата от 655.98лева, представляваща направени в
исковото производство разноски. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя и направените във въззивното производство разноски, които са в
размер на 296.58лева.
Предвид изхода от въззивното
обжалването, в полза на въззиваемия Е. следва да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство, които са в на 196.39лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият откръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 70/ 09.08.2018год., постановено по гр.дело №
265/2017год. по описа на Районен съд-Брезник,
В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявения от ЗКПУ „Вихър-96“ в
ликвидация със седалище и адрес на управление: с.Видрица, общ.Брезник ис по
чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на И.Е.Б. с ЕГН **********
***, че същият дължи на ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация с.Видрица, общ.Брезник
законна лихва върху главницата от 6 250 лева за периода от 10.04.2017год. до 24.07.2017год.
като ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ Решение № 70/09.08.2018год., постановено
по гр.дело № 265/2017год. по описа на Районен съд-Брезник, в частта му, в която
е отхвърлен предявения от ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация със седалище и адрес на
управление: с.Видрица, общ.Брезник ис по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на И.Е.Б. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на ЗКПУ
„Вихър-96“ в ликвидация с.Видрица, общ.Брезник сумата от 5 322.92лева, представляваща
неплатен наем за ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ПОСТРОЙКА-ТЕРЧАРНИК,
изграден в имот № 052008 по картата на
възстановената собственост на с.Видрица, общ.Брезник по Договор за наем от 07.08.2012год.
за периода от м.04.2015год. до 25.03.2017год., сумата от 624.99 лева, представляваща
изтекла лихва върху главницата за периода от 10.04.2015год. до 10.04.2017год.,
както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлено искането на ЗКПУ „Вихър-96“в ликвидация
за присъждане на разноски, направени в заповедното и исково производство, както
и В ЧАСТТА, в която ЗКПУ „Вихър-96“-в ликвидация е осъдено да заплати на И.Е.Б.***
сумата от 614.11 лева разноски по делото като ВМЕСТО НЕГО постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.422 от ГПК, предявен от ЗКПУ „Вихър-96“в
ликвидация против И. Е.Б., че И.Е.Б. С ЕГН ********** *** дължи на ЗКПУ „Вихър-96“
в ликвидация с ЕИК ********* и седалище: с. Видрица, общ. Брезник сумата от 5 322.92
лева, представляваща неплатен наем за ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ПОСТРОЙКА-ТЕРЧАРНИК,
изграден в имот № 052008 по картата на възстановената собственост на с.Видрица,
общ.Брезник по Договор за наем от 07.08.2012год. за периода от м.04.2015год. до
25.03.2017год., както и сумата от 624.99 лева, представляваща изтекла лихва
върху главницата за периода от 10.04.2015год. до 10.04.2017год, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 127/16.05.2017год., по ч.гр.дело №
133/2017год. по описа на Районен съд Брезник.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Е.Б., че И.Е.Б. С ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация с
ЕИК ********* и седалище: с. Видрица, общ. Брезник сумата от 474.73лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски, сумата от 655.98лева, представляваща
направени в исковото производство пред районния съд разноски и сумата от 296.58 лева направени разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация
с ЕИК ********* и седалище: с. Видрица, общ. Брезник да ЗАПЛАТИ на И. Е.Б.
с ЕГН ********** *** сумата от 196.39лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с КАСАЦИОННА ЖАЛБА пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: