РЕШЕНИЕ
№. 2380/21.11.2019г.
гр. Пловдив, 21.11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2420 по
описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена
от С.И.И., ЕГН **********,***, чрез адвокат Р.И.С.,
срещу Решение № 1052 от 03.06.2019 г., постановено по а.н.д № 2274 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, XVIII – ти
наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление № НП-27-133-2/16.11.2018г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем
„Медицински надзор”/ – ИАМН гр. София, с което на С.И.И.
в качеството му на управител на Многопрофилна болница
за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* с
адрес на дейност и управление гр.Пловдив, ул.”Цар Борис III Обединител” № 126,
за единадесета нарушения на чл.29 от Наредбата за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от
Закона за здравето /ЗЗ/ на основание чл.235, вр.
чл.229, ал.1 от ЗЗ са му наложени единадесет административни наказания – глоба,
всяко в размер на 200 /двеста/ лева, които съдът е намалил до размер от 100
лева за всяко нарушение.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че районният съд не е обсъдил
всички аргументи на оспорващия, касаещи незаконосъобразността на обжалваното НП
и АУАН. Поддържа се,
че производството по административно наказване е извършено от лица без нужната
компетентност.
Сочи се, че
дори да е извършено нарушение, то дадената от наказващия орган правна
квалификация е неправилна. Твърди се, че забраната за избор на лекар/екип важи
единствено за хипотезата на лекуване на пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, но не и за
извършването на конкретна манипулация, какъвто бил настоящият случа. Навеждат
се доводи за наличие на обстоятелства за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на измененото с него наказателно
постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/ - гр.
София, чрез процесуалния си представител юрк. С.,
поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение - потвърдено.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в
сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № НП-27-133-2/16.11.2018г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински
надзор”/ – ИАМН гр. София. Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН № А-27-133-2 от 22.05.2018г., съставен от Ф.Н.К.– на длъжност Директор на
дирекция в Изпълнителна агенция „Медицински одит”. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
С Разпореждане по писмо
с вх. № МО-05-127/ 20.03.2018г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на
основание издадена Заповед №РД 27-133/30.03.2018г. и Заповед №РД-27-133-3/30.04.2018г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” в периода
02.04.2018г. – 02.05.2018г. от
длъжностни лица на ИАМН, била извършена проверка на дейността /и по-конкретно
дейността по влагане на очни лещи/ в Очно отделение в Многопрофилна
болница за активно лечение „Тримонциум” ООД,
ЕИК200213096, с адрес на управление и дейност: гp.
Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ №126, за 2017г. В последния ден от
проверката, на 02.05.2018г., били установени единадесет административни нарушения,
извършени от д-р. С.И.И., ЕГН **********, в
качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК *********. Десет от установените нарушения
били квалифицирани, като такива по чл.29, ал.1, т. 1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, според който не се допуска
извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за
цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения
от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента, във връзка с чл.81, ал.3 от
Закона за здравето; едно от нарушенията било квалифицирани като такова по
чл.29, ал.1, т. 4 от Наредбата, според който не се допуска извършването на
избор на лекар/екип в условията на спешност. Нарушенията са установени въз
основа на водената в лечебното заведение документация (ИЗ № №1811, 1812, 1823,
1824, 1826, 1827, 1832, 1834, 1859 1860 и 1861), в частност от наличните във
всяко от досиетата на пациентите заявления за избор на лекар/екип от медицински
специалисти за извършване на „Операция на вътрешно перде с имплантиране на
вътреочна леща“, върху които управителят на лечебното заведение е поставил
ръчно изписана резолюция „Да“, фамилия и
подпис. В десет от установените случай като член на екипа респ. лекар, който да
извърши операцията е бил избран д-р Кацаров – същия служебно определен и за
лекуващ лекар през цялото време на престоя на пациентите. В един от случаите
(ИЗ № 1811) при условията на спешен прием пациентът е подписал заявление за
избор на екип, в който като оператор отново е посочен д-р Кацаров.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.235 вр.
чл.229, ал.1 от Закона за здравето е наложил на д-р. С.И.И.,
в качеството му на Управител на МБАЛ „Тримонциум“,
глоба в размер на 200 /двеста/ лева за всяко нарушение.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“, но е намерил основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Изборът на
лекар или екип по реда на чл. 28, ал. 8 от Наредбата за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ (обн., ДВ, бр. 45 от
2.06.2006 г.) е допълнителна възможност, която разширява правата на
здравноосигуреното лице, като освен избора на изпълнител, гарантиран в чл. 4, ал. 1
от ЗЗО, предоставя на пациента и право да избере в конкретното
лечебно заведение и лекар или екип от специалисти, който да извърши конкретна
интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния
процес. Лечението в болнично заведение е процес, който включва различни
медицински дейности и услуги като диагностика, лечение, рехабилитация и
профилактика, които се прилагат съобразно състоянието на пациента, конкретното
заболяване и съпътстващите такива. Поради това лечението в болнично заведение
не може да бъде осъществяван само от един лекар или медицински специалист.
Възприемането на обратното би противоречало на принципите за своевременна и
качествена медицинска помощ, при зачитане правата на пациента (чл. 81, ал.
2, т. 1 и т. 4 от ЗЗ).
Това разбиране налага извода, че възприетата в чл. 28
и чл. 29, т. 1 от наредбата регламентация, гарантира
осъществяването на правата на пациентите на достъпна и качествена здравна
помощ, на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и
прогнозата на заболяването, на сигурност и безопасност на диагностичните и
лечебни процедури по време на лечението и на достъп до модерни методи за
лечение, предвидени в чл. 86, ал. 1
от ЗЗ.
За постигане
целите на закона в чл. 24а, ал. 6 от Наредбата за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ е предвидено, че избор на лекар или екип от
медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е
запознат със служебно определените му по реда на чл. 21, ал. 6 от Наредба № 49
от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността
и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 83 от 2010 г.)
лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за извършване на назначени
оперативни или други интервенции или манипулации. По смисъла на последната
разпоредба при приема пациентът има право да получи информация за служебно
определения му от началника на клиниката/отделението лекуващ лекар, който води
случая и лекува, наблюдава и организира необходимите диагностични и лечебни дейности
по отношение на пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение,
а след назначаване на оперативна или друга интервенция или манипулация – за
служебно определените му от лечебното заведение един или повече медицински
специалисти, които ще ги изпълнят. Лекуващите лекари/медицинските специалисти
за извършване на назначени оперативни и други интервенции или манипулации при
пациентите се определят равнопоставено измежду всички
медицински специалисти в съответната болнична структура/болнично лечебно
заведение.
Правилото
на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ въвежда императивна забрана да се допуска избор на лекар/екип
който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар
на пациента.
Оспорващия
поддържа позиция, че доколкото в десет от случаите е извършен избор на
лекар/екип за конкретна манипулация, то не са налице допуснати нарушения. В
тази насока възраженията на касатора са
неоснователни. След като основаната цел на закона е на пациента да бъде
предоставен избор и възможност в лечението му да участват различни специалисти,
то без съмнение избирането на служебно определения лекуващ лекар за лекар,
който да извърши и оперативната намеса като основна и най – съществена част от
лечението по процесната амбулаторна процедура, се
явява в противоречие с въведената забрана. Спецификите на амбулаторна процедура
19 и еднодневния престой на пациента в лечебното заведение за извършване на
лечението – обстоятелство видно от епикризите, в
случая налагат извода, че един и същи лекар е бил служебно определен за лекуващ
лекар и избран за оператор, който практически и документално е наблюдавал и
организирал диагностично - лечебните дейности по отношение на пациентите през
цялото време на престоя им. Фактът на извършените нарушения се потвърждава и от
съдържанието на подписаните от пациентите декларации за информираност и
съгласие по отношение на източника на заплащане на необходимата диагностика и
лечение, в които липсват данни пациентите преди избора си да са отказали
конкретно предложен им от лечебното заведение екип с ръководител, който да
извърши съответната оперативна интервенция.
Що се
отнася до нарушението по чл. 29, ал. 1, т. 4 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, същото се явява безспорно доказано от
съдържанието на ИЗ № 1811, удостоверяващо че приемът на пациента е извършен в
условията на спешност, и наличието на заявление за избор на екип, одобрен от
управителя на лечебното заведение.
Правилно е
определен и субектът на отговорност предвид обстоятелството, че при и по повод
изпълнение на функциите си като управител на лечебното заведение с действията
си е допуснал нарушения по чл. 29, ал. 1 от наредбата, за които санкционната
норма на чл. 229, ал. 1 от ЗЗ предвижда налагане на административно наказание.
10. За пълнота
следва да се отбележи, че не са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това че нарушението е първо не е достатъчно,
за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите
на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението засяга особено важни
обществени отношения и се явява в интензивен разрез с установения ред на
държано управление. При липсата на други изключителни за случая обстоятелства поредността на нарушението е релевантно при определяне размера
на наказанието по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Редуцираният от районния съд
размер на глобата кореспондира с целите на административното наказване,
залегнали в чл. 12 от ЗАНН, без да се достига до прекомерност и необосновано
засягане на правната сфера на нарушителя като се гарантира, че ще го предупреди
и превъзпита към спазване на установения правен ред и ще се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
11. От изложеното до тук следва, че като е изменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1052 от 03.06.2019 г., постановено
по а.н.д № 2274 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVIII – ти наказателен състав
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.