РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 6756
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Цветлина П.Ж. против З.Б.И. АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Ц.П.Ж. твърди, че на
10.11.2017 г. в гр. Пловдив е управлявала лек автомобил „Ауди ТТ“, с рег. № *******,
когато на кръстовището, образувано от ул. „Лозенград“ и ул. „Доктор Владо“ настъпило
ПТП с лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *******чийто водач М.Д.не е се
съобразил с предимството на дясностоящия. Твърди, че при ПТП е е получила:
контузия на главата, мозъчно сътресение, повърхностна травма на главата и
гръдния кош. Изпитвала силен стрес от преживяното, имала главоболие. Поддържа,
че отговорността на виновния водач е била предмет на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което е
направила искане да й бъде определено обезщетение до застрахователя на
11.12.2017. Заявява, че срокът за произнасяне на застрахователя е изтекъл на
04.01.2018 г., но била платена само сумата от 800 лева. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 25200 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди над платената сума от 800 лева, ведно със законната лихва
от 04.01.2018 г. до окончателното й плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска
по основание и размер. Сочи, че представените медицински документи не
обосновават наличие на твърдените в исковата молба увреди. Поддържа, ме
справедливо обезщетение за причинените увреждания е 300 лева. Прави възражение
за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 10.11.2017
г. около 17.20 часа лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********и лек
автомобил „Ауди ТТ“, с рег. № ******* са навлезли в кръстовището, образувано от ул. „Лозенград“
и „Доктор Владо“, в гр. Пловдив. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с
рег. № ********не се съобразил с движението на лек автомобил Ауди ТТ, намиращ
се от дясната му страна и с предната си част нанесъл удар върху страничната
лява задна част на лек автомобил Ауди. Вещото лице посочва, че тъй като двата
автомобила са били в движение, вероятно те са се завъртели. Установява, че ПТП
е настъпило в светлата част на денонощието и двамата водачи са имали видимост
един към друг. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на ПТП е,
че водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********е отнел
предимството на дясностоящия лек автомобил „Ауди ТТ“, с рег. № ******* при
движение в неурегулирано кръстовище. Водачът е имал възможност да предотврати
удара, тъй като е следвало да намали скоростта и да пропусне автомобила с
предимство.
От приетото по делото заключение
на съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че лек
автомобил „Ауди ТТ“, с рег. № ******* е бил оборудван с триточкови инерционни
колани на всичките места, като към момента на настъпване на ПТП Ц.Ж. е пътувала с поставен предпазен колан.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното ПТП ищцата Ц.П.Ж. е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение от лека степен, контузия на
гърдите. Вещото лице посочва, че травматичните увреждания са получени при
настъпилото на 10.11.2017 г. ПТП. По своя медико-биологичен характер те
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява
се, че ищцата е получила спешна
медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, като след извършен преглед е
поставена диагноза „невроза“. Назначен бил щадящ режим за срок от 5 дни. Вещото
лице дава заключение, че претърпените травматични увреждания са довели на
ищцата – главоболие, болки в гърдите за период от 2 седмици, като по-интензивни
те са били в първата седмица след злополуката. Установява, че в този период
лечебният и възстановителен период е приключил.
Във връзка с
установяване на обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М.Р.Г. и е прието заключение на съдебно-психологична експертиза.
В показанията си свидетелят
Г. установява, че към 2017 г. жевеел заедно с Ц. на семейни начала. Катастрофата станала в
началото на м. ноември 2017 г. на кръстовище в близост до мястото, на което
живеели. Свидетелят заявява, че е бил на мястото на катастрофата, като веднага
след нея не забелязал да има видими наранявания, но като паднала си ударила
главата. Имала отзад цицина. В началото се стреснал и се опитал да я събуди, но
тя била безжизнена. След 5-10 минути не знаела какво се случва, къде се намира
и го питала какво е станало. На място дошла Спешна помощ. Прегледали я и
казали, че е свободна. Видимо тя не можела да ходи и да пази равновесие. От
спешна помощ казали, че трябва да се наблюдава и ако има нещо да бъде заведена
в спешното. 30-40 минути след като се прибрали ищцата започнала да повръща и се
наложило да отидат в спешното. Там били направени изследвания. Казали, че е за
домашно лечение и й били изписани лекарства
и й дали болничен. През целия ден била неадекватна. Останала си в къщи.
В първите дни до една седмица се чувствала зле, виело й се свят, оплаквала се
от главоболие. Лекарите й забранили да гледа телевизия, да ползва компютър.
Това било проблем, тъй като тя работела в сериозна фирма, която се занимава с
комуникация, натрупали се и други проблеми и не можела дълго време да не
изпълнява задълженията си. Около 15-20 дни не била както трябва. Освен това, имала големи
проблеми при пътувания и движение с кола. Страхувала се, плачела, не искала да
се вози. В редките случаи, в които свидетелят успявал да я накара да се качи,
на всяко кръстовище или на всяко изпреварване, рискувал плакане и трябвало да я
успокоява. Била много стресната. В началото, когато се прибрала била
неадекватна, будна, но гледала в една точка, незнаела къде се намира, плачела,
задавала въпроси как е станало, тя ли е виновна, казвала, че я боли главата.
След спешното на следващия и по-следващия ден свидетелят и обяснявал, че не е
наранила никого и тя ще е добре и ще се оправи. Малко по малко започнала да се
успокоява. След болничния, започнала да ходи на работа, но не по цял ден. Едва
месец по-късно започнала пълноценно да работи и да живее. Към настоящия момент
имала известен страх, като започнала да се отпуска да шофира едва през лятото
на 2019 г.
От заключението на
съдебно-психологична експертиза се установява, че не се установяват качествени
отклонения в психичното функциониране на ищцата. Не се констатират клинично
обособено разстройство, което да обуславя дистрес и нарушение в адаптивността.
Установява се, че в резултат на претърпяното ПТП на 10.11.2017 г. са налице
продължителни във времето (и понастощем) отделни прояви на емоционална
лабилност. Преживяното ПТП се е отразило негативно върху психичното и социално
функциониране на ищцата. Констатирана е стресова реакция, характеризираща се
интензивни преживелищни (силна тревожност) и вегетативни (треперене)
непосредствено след инцидента, тревожно състояния с намаляваща интензивност за
около три месеца след инцидента и остатъчни преживелищни фиксации, причиняващи емоционална
лабилност и повишаване на тревожността при ситуации, асоциирани с тази на
инцидента.
Не е спорно, че
между З. „Б.И.“ АД и собственика на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/02117002956957, по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че ищцата е направила искане до застрахователното дружество
да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. С писмо от
05.01.2018 г. застрахователят е посочил, че са необходими допълнително
доказателства за произнасяне по искането.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът Ц.П.Ж.
е получил увреждания – контузия на главата, мозъчно сътресение от лека степен,
контузия на гърдите. Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът
на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********М.М.Д.. Механизмът на ПТП,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства
не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното З.Д.и собственика на лек
автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните
по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищцата е получила контузия
на главата, мозъчно сътресение от лека степен, контузия на гърдите, което
според заключението на съдебно-медицинската експертиза е временно разстройство
на здравето неопасно за живота. Установява се, че периодът на лечение и възстановяване
е от 2 седмици. Състоянието на ищцата към настоящия момент е напълно
възстановено без усложнения или неблагоприятни прогнози. Установява се от
събраните по делото гласни доказателства и приетото заключение на съдебно –
психологична експертиза, че след инцидента при ищцата е наблюдавано тревожно
състояние с намаляваща интензивност за срок от около три месеца. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 6000 лева. С оглед извършеното плащане на сумата от 800 лева, то
предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 5200 лева и да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 25200 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, не са налице доказателства за датата, на
която застрахователят е бил сезиран с искане за определяне на застрахователно
обезщетение. По делото е представено, обаче, писмо от З. „Б.И.“ АД от
05.01.2018 г., с което са поискани допълнителни доказателства. Следователно
това е най-ранната дата, установена по делото, на която ищцата е отправила
искането си до застрахователя. Следователно срокът за произнасяне на
застрахователя е изтекъл на 05.04.2018 г., като от следващия ден ответникът е
изпаднал в забава и това е датата (06.04.2018 г.), от която дължи и лихва за
забава.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 338,73
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1685,73 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.Д.„Б.И.“
АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати Ц.П.Ж., ЕГН-**********,*** сумата от 5200 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия на главата,
мозъчно сътресение от лека степен, контузия на гърдите, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 10.11.2017 г. от М.М.Д., водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. №
*******застрахован със полица № BG/02117002956957, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 06.04.2018 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 5200 лева до
предявения размер от 25200 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на Ц.П.Ж., ЕГН-**********,***
сумата от 338,73 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц.П.Ж., ЕГН-**********,***
да заплати на З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 1390,40 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: