№ 46
гр. К., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20251430200170 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с чл. 72, ал. 4
от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Ц. Н. И., подадена чрез адв. Д. Г. от АК –
Плевен, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 285зз-68 от **.**.****
год., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от М.М.М. – мл. разузнавач
при РУ – К..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед поради съществено нарушение на процесуалните правила и
противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Моли се
заповедта да бъде отменена.
В съдебното заседание жалб. Ц. И. се явява лично и с адв. Д. Г., с
представено по делото пълномощно. Процесуалният представител подържа
жалбата по изложените в нея съображения. Изтъква, че в случая не са били
налице достатъчно данни за евентуално извършено от страна на
жалбоподателката престъпление, още повече, че същата е с установена
самоличност и адрес, и не е била налице опасност да се укрие. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – р. пр., не се явява в о.с.з. В писмено становище,
1
чрез пълномощника юрк. Г.К., с представено пълномощно, моли съда да
потвърди издадената заповед. Посочва, че заповедта е издадена като
принудителна административна мярка, чиято цел е изясняване на фактите по
случая.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На **.**.**** год. в РУ – К. бил депозиран сигнал от П.Г.В. затова, че
след като се прибрала от работа същия ден установила, че портмонето й
липсва, като най-вероятно е било откраднато. В същото имало лични
документи и сума от 140 лв.
На същата дата мл. разузнавач при РУ – К. М.М.М., на основание чл. 71,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР издал заповед за задържане на лицето Ц. Н. И., като
заподозряна за извършване на престъпление – кражба на дамско портмоне,
съдържащо лични документи, кредитна карта и сумата от 140 лв. на П.Г.В. от
гр. К. и в 17:30 часа жалб. И. била задържана за срок до 24 часа.
В 17:35 ч. на **.**.**** год. на жалб. Ц. И. бил извършен личен обиск от
полицейски служител Б.М.С., в присъствието на свидетеля А.И.П, при който
била намерена личната й карта № ********, изд. от МВР Плевен. На същата
бил извършен във ФСМП – К. и медицински преглед със заключение –
клинично здрава.
Жалб. Ц. Н. И. била освободена в 12:10 часа на 07.08.2025 год.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
писмените доказателства, приобщени по делото – заповед за задържане на
лице рег. № 285зз-68 от **.**.**** год., протокол за личен обиск на лице,
декларация за правата на задържано лице част І и ІІ, фиш за спешна
медицинска помощ, сигнал от **.**.**** год., писмо от РП – Плевен.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, тъй като същите са
2
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Ответникът е представил доказателства за наличието на компетентност за
издаване на атакуваната заповед.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Обжалваният административен акт – заповед за задържане на лице рег.№
285зз-68/ **.**.**** год., е издаден от компетентен орган – мл. разузнавач
(издирване) в група „Криминална полиция“ към РУ – К. при ОД на МВР –
Плевен, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона, в
съответната писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните
реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и
правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни (чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР), обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка. В заповедта е посочено правното основание за
постановяване на задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление. Описанието на фактическото основание за
издаване на обжалваната заповед – „заподозряна“ в извършване на
престъпление – кражба на дамско портмоне, съдържащо лични документи,
кредитна карта и сумата от 140 лв. на лицето П.Г.В. от гр. К. – престъпление
по чл. 194, ал.1 от НК, със своята лаконичност не изпълва изискването за
мотивираност на акта. Налице е несъответствие между даденото фактическо и
правно основание за издаване на заповедта за задържане, което е
самостоятелно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна, тъй като
е препятствано правото на задържаното лице да разбере основанията на
органа за задържането му и да упражни в пълен обем правото си на защита
при оспорването на издадения административен акт.
3
По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи
обосновано предположение за евентуалния извършител на горепосоченото
престъпление, или мотивиран извод за съпричастност на жалбоподателката в
престъплението. Липсват доказателства, от които да се направи и извод, че
същата би могла да попречи по какъвто и да е начин за изясняване на
обстоятелствата по конкретния случай, да се укрие или да извърши друго
престъпление.
На следващо място, следва да се отбележи, че задържането за срок от 24
часа по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка
(ПАМ) и като всяка такава мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от
ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. В случая приложената ПАМ освен фактически
необоснована от гледна точка наличието на материалноправното основание по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, се явява и несъответна на целта на закона. Нарушен
е и един от основните принципи на административния процес, регламентиран
в чл. 6 от АПК, а именно принципът за съразмерност при упражняването на
административните правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на ПАМ по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането
на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано,
че реално е било необходимо и оправдано налагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в хипотезата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира
оспорваната заповед за задържане за незаконосъобразна, с оглед на което
същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото, на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 37,
ал. 2 от ЗМВР направените от жалбоподателя разноски за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение следва да се поемат от бюджета на юридическото
лице, разпоредител с бюджетни средства, чийто административен орган е
4
издал обжалваната заповед – в случая ОД на МВР гр. Плевен.
По делото е представен договор за правна защита, според който
представителството на жалбоподателя е уговорено като безплатно – при
условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, за лице в затруднено
материално положение. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на възнаграждение, като съдът определя същото в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Предпоставките на тази разпоредба са налице, тъй като
от представеното пълномощно е видно, че възнаграждение не е било
уговорено, а е предоставена безплатна правна помощ на
материалнозатруднено лице. Следователно адвокатът има право на
възнаграждение, при което в полза на адв. Д. Г. следва да се присъди такова,
което съдът определя на минимума предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата
за възнаграждения за адвокатска работа – 750 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 285зз-68/ **.**.**** год.,
издадена от М.М.М. на длъжност „мл. разузнавач“ при РУ – К., с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържана Ц. Н. И., ЕГН **********,
жив. в гр. К., ул. „*******“ № **, за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Плевен да заплати на Ц. Н.
И. с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул. „*******“ № **, сумата от 10 (десет)
лева, представляващи разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя по делото и ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Плевен
да заплати на адвокат Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. К.,
ул. ***** *******“ № 2, сумата от 750 лева – определено по реда на чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6