№ 39
гр. Оряхово, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Л.К.
при участието на секретаря А.А.Б.
като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100552
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От С. Г. К., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Христо
Смирненски „ №47 чрез процесуалния й представител адв.Д. М. от САК
против „ Сити кеш ” ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.” Славянска ” №29, ет.7, представлявано от Н.П.П. -
управител е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за
провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойка в случай на непредоставяне на поръчител, предвидена в договор за
паричен заем №571202 от дата 20.09.2021г., сключен между ищцата и
ответното дружество, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
1673.01 лева.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен
заем №571202 от 20.09.2021г., сключен между нея и ответното дружество „
Сити Кеш„ ООД.
Сочи се, че съгласно договора отпуснатия заем е следвало да бъде в размер
на 1500.00 лева, които е следвало да бъдат върнати на 10 броя седмични
погасителни вноски.В договорът не бил посочен размер на месечния лихвен
процент.
Отразено е, че въз основа на чл.6 от договора, ищцата е следвало да
предостави едно от трите изброени в договора обезпечения – поръчител,
който да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция,
а в чл.8 от договора страните договорили, че в случай на непредоставяне на
обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на
1
1673.01 лева.Сочи се, че още със сключването на договора на ищцата е била
начислена неустойка в размер на 1673.01 лева, тъй като не е представила в
срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора.
Счита се, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1,
вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.
Счита се още, че е нарушено изискването процесният договор да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по - малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Също така се сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /
ГПР / по кредита.Счита се още, че в нарушение на императивните правила, в
договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но
без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване.Сочи се, че липсата на ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко
противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, вр.чл.10, ал.2 и
чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.В договора единствено бил посочен годишен
лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора.Описаните в съдържанието на договора такси
и разходи / в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане
и неустойка / водели до различен размер на ГПР от посочения.
На следващо място се счита, че в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по -
висок от посочения, което било над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.На следващо
място е посочено, че в договора не е посочена каква е договорната лихва,
която ищцата следвало да заплати.В процесния договор било уговорено, че
заемателят се задължава да осигури действието физическо лице, изразяващо
се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането
на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което
да отговаря на условията, посочено в договора, а в случай, че заемателят не
предостави посоченото в него обезпечение в тридневен срок от сключването
му, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на
части, съгласно предоставения погасителен план.Счита се, че от една страна е
налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък
срок поръчител / солидарен длъжник /, отговарящ на всички изисквания,
посочени в договора, поради което е налице нищожност на договора по
смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.
Сочи се, че настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.В глава
четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на
2
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл се
смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено,
че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави обезпечение —
двама поръчители / солидарен длъжник /, съответно към този момент да бъде
направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви
условия включително и дали ще е необходимо обезпечение.Въпреки това на
длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като
кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараствал, т.е.
опасността от свръх задлъжнялост се увеличавала.
Счита се още, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди / няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка,
която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.
Сочи се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 пр.2
от ЗЗД.Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждала, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава.С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което
обаче не произтичали вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечавала
вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в
срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал.1 от ЗПК.Счита се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо.
Непредставянето на обещани обезпечения / когато същите са били
реално очаквани от кредитора /, съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД
давало основание да се иска незабавно цялото задължение.В случая
кредиторът променял последиците от липса на обезпечение и вместо да
санкционира с предсрочна изискуемост, той начислявал неустойка, чието
плащане разсрочвал заедно с периодичните вноски.Счита се, че от горното
било изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде
предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от
ЗЗД при непредставено обезпечение, както и, че ако кредиторът е имал за цел
да получи обезпечение, същият е могъл да отложи даването на кредит,
каквато била обичайната практика при предоставяне на обезпечени
кредити.Дори да се приемело, че страните са допускали възможността
исканото обезпечение да се предостави и „ неустойката " да не се дължи, то
това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а
възнаграждение, дължимо под условие.Това било така, тъй като последиците
от неизпълнението на „ задължението " да се предостави обезпечение, не
били типичните последици от договорно неизпълнение, които законът
3
предвиждал, а напротив договорът продължавал да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по - висока цена, прикрита
като неустойка.Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна
на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, както и, че тази клауза не била индивидуално
уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Отразено е, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19,
ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, ответното дружество не е включило в ГПР
разходите за заплащане на „ неустойка ", която по своята същност
представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плащала периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен
процент / ГЛП / и ГПР. При условие, че ГПР е бил законосъобразно описан,
действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия.Поради
това се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.Според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР
не можел да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на МС на РБ, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не можело
да надхвърлят 50 % от взетата сума, поради което се сочи, че на основание
чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са
нищожни.
Сочи се, че с тези си действия ответното дружество е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.Всички приложими към
сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски
договори национални нормативни актове / ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др. / са
били приети в РБ, въз основа на присъединяването ни към ЕС и
произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското, поради което приложимото национално
законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа,
целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите
за потребителски кредити.Неизпълнението на задължението за правилно
посочване на размера на ГПР злепоставял и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото
по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно.Целта
на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по
еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия
избор на потребителя.
Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на
4
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият
в отношенията между страните, представлявало „ заблуждаваща търговска
практика „ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на
правото на ЕС.
Счита се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл.11, ал.1, т.9, вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата
за възнаградителната лихва / ГЛП / била нищожна, поради противоречие с
добрите нрави.Сочи се, че определения от кредитодателя размер на
възнаградителната лихва, в който се включвала и начислената „ неустойка " е
изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до
нищожност и на целия договор.
Налице била разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума подлежаща на връщане, и тази, която ищцата
реално е върнала на ответното дружество.Липсвали каквито и да било
условия за прилагането на ГЛП.Липсвало уточнение за базата, върху която се
начислявал лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или
върху остатъчната главница.Нарушението било още по - съществено
доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително
прилагания от кредитодателя.Визираната неяснота съществено ограничавала
правата на потребителя и била основание за недействителност на договора за
кредит.За да се обезпечат правата на потребителя по сключения договор за
потребителски кредит, в последния следвало на ясен и достъпен език да е
описано визираното в законовата норма на чл.11 от ЗПК съдържание.Липсата
на някои от съществените реквизити водило до недействителност на договора
на специалните основания по чл.22 от ЗПК, последица от което било връщане
само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.От
това следвало, че неизпълнението на задължението на кредитодателя / банка
или пък небанкова финансова институция /, който по занятие осъществява
сделки по предоставяне на потребителски кредити и като такъв е и по -
силната страна в правоотношението, да предостави на потребителя
изискуемата информация, водило до лишаване от правото му да получи
възнаграждението по договора.Поради това се счита, че клаузите в процесния
договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така
и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да
5
прецени икономическите последици.
Не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за
издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.Процесният договор съдържал информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не
била посочена последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми.Видно било същественото нарушение на
изискванията на чл.11 от ЗПК.
Счита се, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание
чл.146 от ЗЗП поради неравноправност.Твърди се и нищожност на отделни
клаузи на договора, а именно неустоечната клауза, на база на която на ищцата
ми е наложена процесната неустойка.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество е постъпил
писмен такъв.Със същия не се оспорва релевираното обстоятелство, че между
ищцата и „ Сити Кеш “ ООД е сключен договор за паричен заем №571202 от
20.09.2021г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1500.00
лева.Не се оспорва и обстоятелството, че заемните средства са предоставени
от „ Сити Кеш “ ООД на потребителя съобразно посочените в договора
условия.
Сочат се следните аргументи:
- не било налице неизпълнение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.Видно от съдържанието на представения договор за потребителски
кредит било, че в същия са посочени всички допускания, взети предвид от
кредитора при определяне на годишния процент на разходите.Нещо повече,
редът за определяне на годишния процент на разходите бил дефиниран
императивно в чл.19, ал.2 от ЗПК и страните по договора не разполагат с
правна възможност за неговото определяне по различен начин.В конкретния
случай ГПР в размер на 49.53%, бил изчислен по формула, съгласно
Приложение №1, като видно от съдържанието на процесния договор
единственият разход е посоченият в договора годишен лихвен
процент.Процесният договор за кредит бил съобразен с императивната норма
на чл.11, т.10 от ЗПК.Чл.11, т.10 от ЗПК не изисквал да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.Това било така,
защото в рамките на ЕС, в това число и в Р.Б. имало нормативно предвидени
две математически формули за изчислението на ГПР / т.1 и т.2 от
Приложение №1 към ЗПК /, които единствено можело да се прилагат за
изчислението на ГПР.Страните по договора за кредит нито можело да
прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито били
6
длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.Нормата на
чл.11, т.10 от ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит
изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи включвани в ГПР,
а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР.Всички компоненти, които съгласно формулата по Приложение №1
следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР се съдържали в чл.3
на договора и погасителния план, а именно - общият брой на погасителните
вноски, годишния лихвен процент, представляващ единствен разход по
кредита, интервалът, между датата на първото усвояване на сума по кредита и
датата на съответната погасителна вноска, а в погасителния план се
съдържали поредният номер и размерът на съответната погасителна
вноска.Според чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Формулата
за изчисляването му била уредена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от
ЗПК.Горепосоченото било застъпено и в практиката на СЕС;
- неправилно било твърдението, че в размера на ГПР следвало да бъде
включен и размерът на неустойката.Това противоречало пряко на
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, съгласно която при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които
потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.Сочи се, че съгласно трайно възприетата съдебна
практика противоречието на неустойката с добросъвестността и излизането й
извън присъщите й функции, е било предпоставка за обявяване на
неустоечната клауза за нищожна, т.е. правните последици от уговаряне на
неустоечно задължение, което противоречи на добрите нрави, се изразявало в
неговата нищожност, а не в трансформирането му в друг вид задължение,
преследващо съвсем различна от първоначално заложената му
цел.Обезщетението по дефиниция не попадало в общите разходи и не можело
да се взема предвид при изчисляване на ГПР.От тук следвало, че неустойката
не влизала в посочения размер на ГПР и не можела да се приравнява на
възнаградителна лихва, тъй като по смисъла на уговореното между страните,
тя нямала такава функция.Съгласно Съображение 20 от Директива
2008/48/ЕО, общите разходи по кредита за потребителя следвало да включват
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за
кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят
следвало да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални такси;
- неправилно било твърдението, че действително приложеният в договора
за кредит ГПР е различен от посочения е него.Видно било съдържанието на
представения договор за потребителски кредит, че в същия са посочени
всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния
процент на разходите.Нещо повече, редът за определяне на годишния
процент на разходите бил дефиниран императивно в чл.19, ал.2 от ЗПК и
7
страните по договора не разполагали с правна възможност за неговото
определяне по различен начин.В конкретния случай ГПР в размер на 48.67% е
бил изчислен по формула, съгласно Приложение №1, като видно от
съдържанието на процесния договор единственият разход е посоченият в
договора годишен лихвен процент;
- несъстоятелно било възражението, че не е изпълнено изискването по
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, поради непосочването на условието за прилагане на
лихвения процент.Посоченото изискване не било приложимо към процесния
договор за заем, доколкото в него бил уговорен фиксиран лихвен процент,
който оставал непроменен за целия период на договора;
- неправилни били твърденията, че клаузата на възнаградителната лихва и
ГПР са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.В процесния договор ясно
бил определен размера на ГЛП, а именно 40,05%, и ГПР в размер на 48.35%,
като посочените били уговорки от основния предмет на договора, тъй като
същите са от същинското съдържание на посочения;
- не била налице заблуждаваща търговска практика, довела до
неравнопоставеност на уговорката за ГПР.ГПР бил изчислен въз основа на
компонентите заложени в Приложение №1 на ЗПК, като неговата стойност
била ясно - цифром посочена в договора.В договора за кредит ясно били
посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и
размерът на дължимата неустойка, в случай че потребителя не предостави
исканото обезпечение.В ГПР размерът на неустойката не бил включен, по
аргументите в т.4 на настоящото изложение.Още при сключването на
договора потребителят е могъл да направи преценка за икономическите
последици от сключения договор.Не била налице никаква подвеждаща
информация, която можело да въведе потребителя в заблуждение и да
повлияе на решенията дали да сключи или не процесния договор;
- относно направеното в исковата молба твърдение, че клаузата за
неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, ответникът
сочи, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката
на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя
възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка - гарант в
случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя.Поради тази
причина при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е
оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да поеме
финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че
същият представи надлежно обезпечение - поръчител или банкова
гаранция.Само при това условие кредиторът би имал интерес да сключи
договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск.Неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя
водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов
риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на
неизпълнение на договора от страна на потребителя - каквото било налице и в
конкретния случай.Поради тази причина, за недопускане на неравновесие
8
между правата и задълженията на заемодателя и потребителя, страните са се
съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за
предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат
ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ за
това - чрез включване на клауза с неустойка в посочения размер.По този
начин съобразно изискванията на чл.92 ЗЗД, страните са договорили
неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за
предоставяне на обезпечение в една от двете форми.За яснота на изложението
следвало да се отбележи, че действащото българско законодателство
дефинирало задължението за представяне на обезпечение като съществено за
интереса на кредитора.Така например разпоредбата на чл.71 от ЗЗД
предоставяла възможност на кредитора да търси изпълнението на срочно
задължение и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен,
или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или
не му е дал обещаните обезпечения;
Представени са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:договор за потребителски кредит №571202 от 20.09.2021г. и
Приложение №1 към него.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.По делото е
постъпила писмена молба от процесуалния представител на ищеца, в която се
прави искане съдът в мотивите на решението да се произнесе относно
действителността на целия договор.Счита се, че е безспорно доказано, че
процесната клауза, начисляваща неустойка за непредоставяне на поръчител е
недействителна.В тази връзка се сочи, че същата не представлява неустойка, а
е скрито оскъпяване на кредита, като е било видно, че неустойката е била
разсрочена за заплащане с вноските по кредита.Сочи се, че ако кредиторът в
действителност е желаел обезпечение по кредита, то той е могъл да отложи
отпускането на кредита след предоставяне на изискуемото обезщетение.
За ответното дружество също не се явява представител.
По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
От заключението на същата се установяват условията на договора за
кредит сключен между страните, а именно:
- размер на кредита – 1500.00 лева;
- размер на погасителна вноска – три вноски по 50.06 лева и седем
вноски по 243.83 лева;
- определен ден за плащане – сряда;
- вид на вноската – месечна;
- ГПР – 48.35%;
- брой вноски – 10;
- фиксиран лихвен процент – 40.05%;
- дата на първо плащане – 20.10.2021г.;
- обезпечение – поръчител/банкова гаранция – по избор на
кредитополучателя;
- дата на последно плащане – 20.07.2022г.;
9
- обща сума за плащане по заема – 1856.99 лева;
От заключението се установява, че общата сума, която ищцата е
следвало да заплати по договора за потребителски кредит е в размер на
1856.99 лева, която сума включва вноски за главница и договорна лихва.
В приложения по делото погасителен план към процесния договор е
включено и задължение за неустойка за непредоставено обезпечение по заема
в размер на 1673.01 лева, като след добавяне на вноската за неустойката,
вещото лице е установило, че дължимата сума по договора ставала в размер
на 3530.00 лева, която сума следвало да се плати до 20.07.2022г..
От заключението се установява, че ГПР по процесния договор, определен
след включване на начислените суми за главница и лихва по договора е
48.28%.Уточнено е, че за изчисляването на ГПР по кредита ответното
дружество е взело предвид следните стойности, описани в договора –
главница в размер на 1500.00 лева и възнаградителна лихва в размер на 356.99
лева, при десет броя погасителни вноски.Вещото лице, след като е взело
предвид същите разходи по кредита е изчислило ГПР в размер на 48.28%,
като е отразило, че тази стойност се приближава до определения от ответното
дружество ГПР 48.35%.
Установено било от вещото лице, че дължимата сума за неустойка била
описана като отделно задължение по заема и е включена в общия размер на
погасителната вноска с изричното пояснение, че размерът на неустойката е
дължим при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в
договора за заем.Също така е констатирано, че неустойката от 1673.01 лева,
описана в погасителния план към договора, не е била взета предвид при
определяне на ГПР.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 20.09.2021г., ищцата С. К. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за
потребителски кредит №571202 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от
ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 1500.00 лева, а кредитополучателят се
е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове
и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- размер на кредита – 1500.00 лева;
- размер на погасителна вноска – три вноски по 50.06 лева и седем
вноски по 243.83 лева;
- определен ден за плащане – сряда;
- вид на вноската – месечна;
- ГПР – 48.35%;
- брой вноски – 10;
- фиксиран лихвен процент – 40.05%;
10
- дата на първо плащане – 20.10.2021г.;
- обезпечение – поръчител/банкова гаранция – по избор на
кредитополучателя;
- дата на последно плащане – 20.07.2022г.;
- обща сума за плащане по заема – 1856.99 лева;
В договора е инкорпориран погасителен план, в който за всяка вноска е
посочен падеж, главница, лихва, вноска, неустойка и вноска с неустойка.
В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че размерът на посочения в ал.1
ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК,
съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК и включва единствено
договорената между страните възнаградителна лихва, като посоченият в ал.1
ГПР не може да бъде променен, освен по взаимно съгласие между страните.
В чл.5, ал.1 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен чрез поне едно от следните обезпечения:
- предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение, в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва;
- поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия – имат осигурителен доход общо в размер
на най – малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за кредиит, сключени с
кредитора; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за
кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат
кредити към банки или финансови институции, с класификация, различна от „
Редовен „, както по активи, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ удостоверяващ размера на
получения от тях доход;
В чл.5, ал.2 от договора е предвидено, че кредитополучателят следвало
да представи посоченото в ал.1 обезпечение в срок до три дни от сключването
на договора.
В чл.11, ал.1 от договора е уговорено, че с подписването на договора
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че
ако не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в три дневен
срок от скючването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка в размер на 1673.01 лева.В чл.11, ал.2 от договора е
уговорено, че в случаите по предходната алинея, дължимата неустойка ще
бъде заплатена разсрочено – съгласно посочения в Приложение №1 към
11
договора за кредит начин.
ГПР по процесния договор е бил определен след включване на
начислените суми за главница и лихва по договора е 48.28%, като дължимата
неустойката от 1673.01 лева, описана в погасителния план към договора, не е
била взета предвид при определяне на ГПР.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за потребителски кредит №571202 от
дата 20.09.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й
на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на
кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
12
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да
предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на
кредитоспособността на потребителя.Неустойката съставлява установена
отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си.Една от
нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката мотивира
длъжника да изпълни точно и качествено.Също така неустойката обуславя и
заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на
поръчителство или банкова гаранция от длъжника в 3 - дневен срок от
подписване на договора за заем.Така уговорена тази неустойка не е
обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга от размера на насрещната престация, от която кредитора би
бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение от поръчителство, банкова гаранция
или запис на заповед.
В тази връзка съдът намира, че претендираната неустойка по чл.11 от
договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка,
във фиксиран размер от 1673.01 лева.Уговорената неустойка в случая е във
вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя, тъй като кредиторът е прехвърлил
отговорността си за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на
потребителя.От своя страна потребителя е задължен в необосновано кратък
срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия,
изпълнението на които от своя страна изискват време и съдействие от частни
лица и държавни органи, което прави обективно невъзможно спазването на
този срок.Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение.Съдът намира, че задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
13
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в
погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този
смисъл е и константната съдебна практика.
С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза
извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, и цели само неоснователно обгатяване.Именно поради това
клаузата по чл.11, вр.чл.5 от договора, с която същата е уговорена е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С оглед гореизложеното съдът намира, че начислената по договора
неустойка в размер на 1673.01 лева не се дължи поради нищожността на
клаузата, която я урежда.Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да
предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на
кредитоспособността на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
14
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит,
като тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на обезпечение, поради което съдът намира, че
процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и общата сума,
които потребителят дължи, но определен въз основа на начислените суми за
главница и лихва.В действителност обаче, както се установява от
заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът изцяло кредитира като компетентно, пълно и обосновано,
размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не
съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение е в двоен
размер, предвид обстоятелството, че предвидената като обезпечение сума е по
– голяма по – размер от размера на предоставения кредит.По този начин се
получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната
лихва за забава.При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния
размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
потребителски кредит задължение за заплащане на обезпечение в размер на
1673.01 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения й
кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща
до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.Този
разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от
кредитодателя при изчисляването на посочения в договора за заем
ГПР.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
15
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на възнаграждение за обезпечение, заобикаля
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички
останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността
на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност
да влияе на клаузите на договора.
Договорката в чл.11, вр.чл.5 от договора за заплащане на обезпечение,
при които е сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което както беше
отбелязано същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
ал.1 от ЗЗП.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за потребителски кредит №571202 от 20.09.2021г. е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца в общ размер на 531.20 лева / петстотин тридесет и един лева
и двадесет стотинки /, от които 51.20 лева - държавна такса и 480.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.2,
т.5 и т.19 от ЗЗП, вр.чл.чл.146 от ЗЗП, вр.чл.21, ал.1 от ЗПК за нищожна
клаузата на чл.11, вр.чл.5 от договор за потребителски кредит №571202 от
дата 20.09.2021г., сключен между С. Г. К., ЕГН:********** от гр.Оряхово,
обл.Враца, ул.“ Христо Смирненски „ №47 и „ Сити кеш ” ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”
Славянска ” №29, ет.7, представлявано от Н.П.П. - управител, предвиждаща
заплащането на неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя за
16
предоставяне на обезпечение, предвидено в чл.5 от договора в размер на
1673.01 лева, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона,
както и поради факта, че се явява неравноправна клауза.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Сити кеш ” ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”
Славянска ” №29, ет.7, представлявано от Н.П.П. – управител ДА ЗАПЛАТИ
на С. Г. К., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Христо
Смирненски „ №47, направените по делото разноски в размер на 531.20 лева /
петстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
17