Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                18.06.2020г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      09  юни  2020   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

                                                                                                    НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №114 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Ж.С.Ж. ***, чрез пълном. си адв.М.А. *** против Решение №861/28.11.2019 г., постановено по гр.д. №1418/2019г. по описа на ЯРС.

С атакуваното решение ЯРС е осъдил Ж.С.Ж. да заплати на Министерство на отбраната гр. София, на основание чл.59 от ЗЗД сумата 16571,67 лв. за ползване без правно основание за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. на 638,60 дка от поземлен имот № 000165, находящ в землището на с. Т., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16.04.2019 г. до окончателно й изплащане, като искът в разликата над 16571,67 лв. до размера на 18519,40 лв., като неоснователен е отхвърлил.

С Определение №31/11.02.2020г., ЯОС е оставил без разглеждане жалбата на Ж.С.Ж. ***, чрез пълном. си адв.М.А. ***, в частта, с която се обжалва Решение №861/28.11.2019 г., постановено по гр.д. №1418/2019г. по описа на ЯРС, в частта му в която е отхвърлена претенцията на Министерство на отбраната гр. София по чл.59 ЗЗД, в разликата над 16571,67 лв. до размера на 18519,40 лв., и е прекратил въззивното производство по в.гр.д. №114/2020г. на ЯОС в тази му част.

В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, постановено при разгледани недопустимо предявени искове и на второ място е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Сочи се, че искове по чл.59 от ЗЗД - въз основа на института на неоснователното обогатяване -обогатяване за чужда сметка, са недопустимо предявени, защото предвидения в закона институт на неоснователното обогатяване се прилага субсидиарно, доколкото не съществува друга правна възможност - когато няма друг иск. Твърди се, че в настоящия случай, пътят за защита на ищеца с други правни институти е открит, но ищецът не е съобразил процесуалното си поведение с него и по този начин предявените искови претенции са недопустимо предявени. Твърди се също, че решението е постановено при изцяло едностранчиво и необективно тълкуване и оценяване на събраните писмени доказателства и заключения на вещите лица. Сочи се, че поделото не е доказано наличието на нито един от елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, които да обосноват уважаване на исковата претенция. Оспорен е претендирания от ищеца факт, че ответникът бил обработвал процесиите земеделски земи през посочения период. Твърди се, че не е било доказано нито обогатяване на ответника, нито обедняване на ищеца, нито връзка между обогатяването и обедняването. Сочи се,  че средния пазарен наем определен от ВЛ-це, няма как да е валидно доказателство за размера на пропуснатата полза, защото в делото не се доказало, че ищецът със сигурност е щял да го реализира. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е приложил института на погасителната давност, с оглед направеното от ответника възражение за изтекла такава и погасяване на част от вземането. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Счита се, че правилно решаващият съд е приел и съответно е квалифицирал предявената от Министерство на отбраната претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като с оглед на събраните по делото доказателства е уважил иска до посочения в атакуваното решение размер. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з..

Въззивната жалба против осъдителната част от решението е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Пред ЯРС ищецът Министерство на отбраната гр. София е представил Акт за частна държавна собственост №2608/10.03.2008 г., вписан в Агенция по вписванията на 17.03.2008 г., видно от който поземлен имот №000165 по КВС на с. Тенево с площ 2139403 кв.м по НТП заедно със съоръженията построени върху него, находящ се в землището на с. Т., местност „Гигова мера“ е бил предоставен за управление на Министерство на отбраната, съгласно решение на МС №691/29.10.2007 г. Към този акт е представена и скица от 18.03.2014 г. за процесния имот.

В подкрепа на твърденията си, че ответникът е ползвал част от процесния имот през 2014г., ищецът е представил Справка за директни плащания, ИСАК – регистър, съгласно която за кампания 2014 г. ответникът Ж.С.Ж. е регистрирал за ползване от процесния кадастрален имот 72240-000-165, както следва: 42,25 ха за култура ечемик, 11,98 ха за култура мека пшеница, 7,02 ха за слънчоглед, 2,68 ха за кориандър.

С писмо изх. № 02-281-0400/190 от 12.06.2018 г. ДФЗ е уведомил Министерство на отбраната за кандидатите, в чийто заявления попадат части по-големи от 0,1 ха /1 дка/ от процесния кадастрален имот 72240-000-165 за отделните кампании: 2009-2016 г. Видно от писмото, ответникът Ж. е бил бенефициент на следните площи на БЗС в кампания директни плащания 2014: 2,68 ха, 42,25 ха, 7,02 ха и 11,98 ха, общо 63,86 ха или 683,60 дка.

По искане на ищеца пред ЯРС е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е дало заключение, че размерът на годишния наем за 2014 г. на ползваната част от 640,40 дка от ПИ 000165, целия 2139,403дка като нива за периода 01.01.-31.12.2014 г. е в размер 18 174,55 лв. при средномесечен пазарен наем за 1 декар за тази година в размер 28,38 лв/дка. По искане на ответника е била изготвена повторна експертиза, за прецизирано изчислението предвид различните данни за среден пазарен наем в годините съобразно данните от Областна дирекция Земеделие Ямбол. По втората експертиза вещото лице е дало два варианта: първия обхващащ средното годишно рентно плащане за землището на с. Т. за стопанската 2013-2014 г., което е 35 лв/дка и за стопанската 2014-2015 г., което е 25 лв/дка като за цялата 2014 г. средномесечния пазарен наем за декар е 25,95 лв/дка. В този случай размерът на годишния наем за 2014 г. на ползваната част от 640,40 дка вещото лице е изчислило, че е в размер 16618,40 лв. Във втория си вариант вещото лице е направило изчисление при 28,38 лв/дка предвид средното годишно рентно плащане за землището на с. Т. за стопанската година 2013-2014 г., което е 35 лв/дка. При този вариант вещото лице е изчислило, че размерът на годишния наем за 2014 г. на ползваната част от 640,40 дка е 18174,55 лв.

Съдът не обсъжда представения пред въззивната инстанция Протокол от 04.06.2014г., като доказателство представено извън преклузивните срокове по ГПК. Същия е бил представен от пълномощника на въззивника в о.с.з., с твърдения, че желае да установи слаба реколта през 2014г. за площите обработвани от въззивника.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционния съд, правилно е разгледал предявеният иск осъдителен, като го е квалифицирал с правно основание чл.59 ЗЗД.

Съставът по чл.59 ал.1 ЗЗД включва обедняването на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Съгласно правната доктрина и константната практика на ВС на РБ, право на собственика е да получава обезщетение равняващо се на наемната цена за съответния му имот във всички случаи, когато имота му се ползва от трето лице без правно основание. Това обезщетение следва да се определя на базата на пазарни наемни цени за съответния имот и представлява дължимото за обедняването на собственика от ползването без основание  на негови имоти от трето лице.

В настоящият случай от представените по делото писмени доказателства, се установява, че поземлен имот №000165 по КВС на с. Т. с площ 2139403 кв.м по НТП заедно със съоръженията построени върху него, находящ се в землището на с. Т., местност „Гигова мера“ е бил предоставен за управление на Министерство на отбраната, съгласно решение на МС №691/29.10.2007 г., съгл. Акт за частна държавна собственост №2608/10.03.2008 г., вписан в Агенция по вписванията на 17.03.2008 г. Установено е също, че през процесния период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., част от този имот в размер на 638,60 дка са били ползвани от въззивника Ж.С.Ж. /в тази връзка - Справка за директни плащания, ИСАК – регистър, съгласно която за кампания 2014 г. ответникът Ж.С.Ж. е регистрирал за ползване от процесния кадастрален имот 72240-000-165, както следва: 42,25 ха за култура ечемик, 11,98 ха за култура мека пшеница, 7,02 ха за слънчоглед, 2,68 ха за кориандър и писмо изх. № 02-281-0400/190 от 12.06.2018 г. ДФЗ е уведомил Министерство на отбраната за кандидатите, в чийто заявления попадат части по-големи от 0,1 ха /1 дка/ от процесния кадастрален имот 72240-000-165 за отделните кампании: 2009-2016 г. Съгласно писмото, ответникът Ж. е бил бенефициент на следните площи на БЗС в кампания директни плащания 2014: 2,68 ха, 42,25 ха, 7,02 ха и 11,98 ха, общо 63,86 ха или 683,60 дка. /. В същата насока са и изявленията на пълномощника на ответника в о.с.з. пред въззивната инстанция, който не оспорва факта,че земята е била обработвана от доверителя му, а е поискал да представи доказателства за лоша реколта през 2014г. получена от имота. Предвид обстоятелството, че ответника не представи доказателства, ползването на земеделската земя, собственост на ищеца, да е станало на някакво договорно основание, то съдът счита, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за ползването на процесния период. За определяне на размера на дължимото обезщетение, правилно първоинстанционния съд се е позовал на заключението на вещото лице по повторната експертиза в първи вариант, в който е направен осреднен средномесечен пазарен наем за декар в размер 25,95 лв./дка за цялата 2014 г. /т.е. за претендирания в ИМ период на ползване/ и е определил размера на обезщетението в размер 16 571,67 лв. за ползването на 638,60 дка. /сбора на площите, съществуващи в регистъра за Директни плащания и предоставените от ДФЗ данни за ползваните и заявени от ответника Ж. площи от кадастрален имот 72240-000-165/.

Неоснователно е възражението, че давността за вземането е започнала да тече през 2013г., доколкото по делото липсва заявена претенция касаеща ползване за времето преди м.01.2014г.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

 При този изход на делото в полза на въззиваемата страна на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 100лв.

Водим от изложеното, ЯОС                                                   

 

                                                               Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №861/28.11.2019 г., постановено по гр.д. №1418/2019г. по описа на ЯРС, в частта му, с която Ж.С.Ж. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Министерство на отбраната, представлявано от К. К.министър на отбраната, гр. С.ул. *********“ № * на основание чл.59 от ЗЗД сумата 16 571,67 лв. за ползване без правно основание за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. на 638,60 дка от поземлен имот № 000165, находящ в землището на с. Т., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16.04.2019 г. до окончателно й изплащане.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Ж.С.Ж. да заплати на Министерство на отбраната гр. София сумата 100лв.-възнаграждение за юрисконсулт пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.