№ 393
гр. Дупница, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510101252 по описа за 2024 година
Б. Е. Г., ЕГН **********, е предявил срещу Районен съд - Кюстендил иск с правно
основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата, претендирана по изпълнително дело
№ 373/2018 г. по описа на ЧСИ Е. Х. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
26.04.2018 г. по АНД № 362/2018 г. по описа на PC - Кюстендил: 1000 лева – държавно
вземане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.04.2018 г. от PC -
Кюстендил по АНД № 362/2018 г. е осъден да заплати сумата 1000 лв. – наложено наказание
„глоба“. Въз основа на изпълнителния лист е образувано на 13.06.2018 г. изпълнително дело
№ 373/2018 г. по описа на ЧСИ Е. Х. с район на действие ОС – Кюстендил. Последното
изпълнително действие е извършено на 25.07.2018 г. /наложен запор върху вземане на
длъжника/, поради което е изтекла петгодишната погасителна давност.
В постъпилия писмен отговор се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. С
влязло в сила решение № 190 от 20.03.2018 г., постановено по адм. нак. дело № 362 по описа
на Районен съд - Кюстендил за 2018 г., съдът е признал Б. Е. Г. за виновен в извършването на
престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. ал.1 от НК и го е освободил от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК, като му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева. На 18.04.2018 г. на обвиняемия (ищец в настоящото
производство) е връчено уведомление за доброволно изпълнение на основание чл.182, ал.2
от ДОПК, в хипотезата на чл.46 от ГПК, като в указания седемдневен срок задължението не
е изпълнено доброволно. С оглед на това на 30.04.2018 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт против Б. Е. Г. за сумата 1 000 лева.
Наложената глоба представлява публично държавно вземане по смисъла на чл.162,
ал.1, т.5, предл. второ от ДОПК. Отношенията по възлагане за събиране на вземания на
съдилищата в Република България се предхождат от сключено между Висшия съдебен съвет
1
и Камарата на частните съдебни изпълнители споразумение за сътрудничество за
принудително събиране на вземанията на органите на съдебната власт, което е прието с
решение на ВСС. На основание чл.163, ал.4 от ДОПК във вр. чл.2, ал.2 и 3 от ЗЧСИ,
възлагането за събиране на вземането на ЧСИ е редовно и следва да бъде извършено по реда
на ГПК.
По издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20187430400373 на ЧСИ
Елица Х., peг. № 743. По посоченото изпълнително дело са извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи и спиращи петгодишния давностен срок. Съгласно чл.171, ал.1 от
ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В мотивите към т. 10
на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г., постановено по тълкувателно дело №
2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС е
прието, че изпълнителният процес съществува, доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи, като давността се прекъсва с предприемането
на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че с влязло в сила
решение № 190 от 20.03.2018 г. по АНД № 362/2018 г. по описа на Районен съд - Кюстендил
на Б. Е. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и на
26.04.2018 г. е издаден изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт против Б.
Е. Г. за сумата 1 000 лева, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20187430400373 на ЧСИ Елица Х..
От изпълнително дело № 20187430400373 на ЧСИ Елица Х. се установява, че е
образувано на 13.06.2018 г. На 11.07.2018 г. е постановено налагане на запор върху
получаваната от длъжника пенсия, като запорното съобщение е получено от НОИ РУСО –
Кюстендил на 24.07.2018 г. На 01.12.2023 г. по делото е постъпило заявление от взискателя,
с което е поискано извършване на справки за наличие на банкови сметки или трудов договор
и налагане на запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируеми движими вещи и
недвижими имоти на длъжника. На 29.03.2024 г. е наложен запор върху банкова сметка на
длъжника в „Общинска банка“ АД, като запорното съобщение е получено от банката на
08.04.2024 г. На 29.04.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на делото на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и с постановление на ЧСИ Елица Х. от 15.05.2024 г. производството е
прекратено на посоченото основание.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с
чл.439, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът разполага с възможност да
оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства - насоченото принудително изпълнение
към имущество на ищеца, за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната
страна, поради което искът е допустим.
При отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от
което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и
2
установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника, основани на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не е спорно и се установява от изпълнителния лист по АНД № 362/2018 г. по описа
на Районен съд – Кюстендил, че вземането на ответника произтича от наложено на Б. Е. Г.
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Наложеното административно наказание „глоба“ представлява публично държавно
вземане съгласно чл.162, ал.2, т.5 ДОПК. Исковата защита на длъжника срещу изпълнението
в процесния случай – когато публичното държавно вземане, подлежащо на принудително
изпълнение, се удовлетворява по реда на ГПК, се провежда чрез иска по чл. 439 от ГПК пред
общия (граждански) съд.
По отношение на публичните държавни вземания се прилагат разпоредбите на чл.171
и чл.173 ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок (считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение), а чл.171, ал.2 ДОПК урежда т. нар. абсолютна
погасителна давност от 10 години.
Съгласно чл.172, ал.2 и 3 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително
изпълнение; от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане; ако молбата за
изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.
Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Поради това съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
3
В конкретния случай по изпълнително дело № 20187430400373 на ЧСИ Елица Х.
изпълнителното действие налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия е
извършено през 2018 г., т.е. преди началото на погасителната давност, която започва да тече
от 01.01.2019 г. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Постановлението на съдебния изпълнител не обуславя
прекратяването на изпълнителното дело, което в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
настъпва по право. Поради това е ирелевантно обстоятелството, че постановлението на
съдебния изпълнител е от значително по-късна дата - 15.05.2024 г.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален
характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а
материалното право на взискателя продължава да съществува - давността е институт на
материалното право.
Съгласно разясненията, дадени с т.3 на Тълкувателно решение № 2/2023 г. от
04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК, погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,
поставя началото на ново процесуално правоотношение. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите
субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да
приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение.
Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността,
но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права,
които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Заявлението на взискателя от 01.12.2023 г. отговаря на посочените изисквания:
поискано е извършване на справки за наличие на банкови сметки или трудов договор и въз
основа на резултатите от тях - налагане на запор, възбрана, опис и публична продан на
секвестируеми движими вещи и недвижими имоти на длъжника. Поради това започналият
да тече на 01.01.2019 г. петгодишен давностен срок, който до 01.12.2023 г. не е изтекъл, е
прекъснат с посоченото заявление и е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност.
Предвид периода, за който се дължи публичното държавно вземане, не е изтекла и
абсолютната погасителна давност от 10 години по чл.171, ал.2 ДОПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че задължението не е погасено по давност /не
са установени и други факти, изключващи изпълняемото право -плащане, прихващане и др./
и искът следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. Е. Г., ЕГН **********, срещу
Районен съд - Кюстендил иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата,
претендирана по изпълнително дело № 373/2018 г. по описа на ЧСИ Е. Х. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 26.04.2018 г. по АНД № 362/2018 г. по описа на PC -
Кюстендил: 1000 лева – държавно вземане.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5