Р Е Ш Е Н И
Е
№ 135 17.04.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, ……трети въззивен състав
на …двадесет и
седми март....….……….. две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……………Р.Т………………………….………….
И прокурора ……………………………………………..…………..……………
като разгледа докладваното от ….съдия А.Петкова…..………………………..
Въззивно гражданско дело …………….№ 57 по описа за 2019 година………,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 406/23.11.2018 година, постановено по гр.д. № 661/2018 година, РС-Димитровград
е осъдил Е.В.И. да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД – Пловдив сумата от 710,34
лева, представляваща обезщетение за виновно причинени от Е.В.И. на
„Електроразпределение Юг“ЕАД имуществени вреди - разходи за ремонт на съборени
на 03.10.2017 година железобетонна колона и метална врата. В останалата част, а
именно за горницата над 710,34 лева до пълния предявен размер от 811,80 лева,
искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение РС-Димитровград
е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – Пловдив против Е.В.И. иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за
сумата в размер на 2096,64 лева, представляваща обезщетение за причинени от ответника
на дружеството-ищец имуществени вреди – заплатена стойност на услуга „физическа
охрана“ за периода от 17.00ч. на 03.10.2017 година до 17.00ч. на 19.10.2017
година.
Направените в
първоинстанционното производство деловодни разноски са разпределени с оглед
изхода на делото, съобразно уважената/отхвърлената част от исковите претенции.
Недоволен от така
постановеното решение е останал въззивникът (ищец в първоинстанционната
производство) „Електроразпределение Юг“ ЕАД – Пловдив. Обжалва в частта, в
която е отхвърлен искът за сумата 2096, 64 лева – обезщетение за причинени на
дружеството имуществени вреди, а именно заплатена стойност за физическа охрана.
Внася оплаквания за неправилност – необоснованост и нарушение на материалния
закон, както и съдебната практика. Настоява, че е доказал иска си както по
основание, така и по размер. Счита, че събраните по делото доказателства
установяват необходимостта от извършване на физическа охрана, намираща се в
пряка и непосредствена връзка с осъщественото от Е.И. вредоносно деяние.
Обяснява, че до момента на причиняването на вредата складът бил охраняван от
СОТ техника, но след повреждане на оградата и вратата същата не могла да бъде
използвана. Прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт в тази му част и за
уважаване на иска в пълния му размер. Претендира деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал.
1 ГПК Е.И. не подава писмен отговор на въззивната жалба. В с.з. се представлява
от адв. Костов, който я оспорва и изразява становище за правилност на решението
в отхвърлителната му част.
Подадена е въззивна
жалба и от ответника в първоинстанционното производство Е.В.И.. Въззивникът И.
атакува съдебния акт в частта, в която е уважен предявеният срещу него иск за
сумата 710, 34 лева, представляваща
обезщетение за виновно причинени имуществени вреди, а именно разходи за ремонт
на съборени железобетонна колона и метална врата. Твърди, че процесната колона
не била изградена в съответствие със строителните правила и норми, както и без
проектна документация. Тя не представлявала единно тяло с фундамента и по тази
причина и преди произшествието била събаряна няколко пъти. В тази насока
въззивникът се позовава на заключението на СТЕ за това, че вложената в колоната
арматура не отговаря на минималните изисквания. От там вади заключението, че
ищецът не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. На
следващо място въззивникът акцентува, че избраният от ищеца начин за
възстановяване на колоната – чрез направа на метална конструкция, бил
значително по-скъп от възстановяването
на колоната само чрез вдигането ѝ. С тези и останалите доводи моли съда
да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли иска изцяло. Претендира
деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал.
1 ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД – Пловдив подава отговор на въззивната
жалба, като заема становище за нейната неоснователност. Настоява, че разходите
за възстановителните работи след произшествието са установени със заключение на
вещото лице и то на база средни пазарни цени. Счита, че са доказани всички
елементи на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД и моли за потвърждаване на
решението в тази му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и във
връзка с доводите и исканията на страните, констатира следното от фактическа
страна:
Въззивната
жалба е редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват
на обжалването – и допустимо.
При
извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби и след
преценка на събраните в двете съдебни инстанции доказателства, съдът достигна
до извода, че обжалваното решение е частично
неправилно.
Предмет на делото са два обективно съединени иска с правно основание чл. 45
от ЗЗД за причинени на дружеството-ищец имуществени вреди в резултат на
непредпазливи действия на делинквента И.. Ищецът твърди, че в качеството си на
шофьор на камион „Рено“ с рег.№ ***, теглещ ремарке с рег.№ ***, натоварен от
работодателя си, на 03.10.2017 година И. донесъл стока (стълбове) в склада на
дружеството ищец. За по-удобно разтоварване влезнал на територията на склада.
При излизане, с управлявания от него камион съборил процесната метална порта и
носеща железобетонна колона. За
възстановяване на повреденото имущество ищецът бил заплатил 811,80 лева, за
което била съставена фактура №402/04.01.2018 година. А освен това му се наложило
да наеме физическа охрана, тъй като поради събарянето на колоната и оградата,
обичайният начин на охраняване на имота (със СОТ) станал невъзможен. По тази
причина бил заплатил сумата от 2096,64 лева за осигуряване на физическа охрана
на обекта с един охранител през периода от 17.00 ч. на 03.10.2017г. до 17.00ч.
на 19.10.2017г. или за 384 часа, като била издадена фактура №20149/31.10.2017г.
от „Кремък“ ЕООД. С тези фактически твърдения дружество-ищец предявява две
искове претенции – за сумата 811,80 лева и за сумата 2096 лева.
Със своевременно подадения
отговор ответникът в първоинстанционното производство Е.В.И. е оспорил иска.
Признал е повечето от заявените от ищеца факти, а именно – влизането с
товарната композиция на откритата територия на склада, маневрирането вътре и
събарянето на колоната и вратата на излизане. В същото време е заявил, че от
разговора му с материално отговорно лице С.И.С. разбрал, че това не бил първият
случай на събаряне на колоната, тъй като порталът бил тесен и колоната не била
трайно закрепена за фундамента. Обстоятелството, че ищецът бил платил за охрана
сумата от 2096,64 лева било решение на самото дружество, което не обвързвало
отговорността на ответника.
С атакуваното решение
РС-Димитровград е отхвърлил иска за сумата 2096,64 лева, като в тази част е
приел, че ищецът не доказва причинната връзка между деянието (събарянето на
колоната и вратата) и решението на дружеството-ищец да наеме физическа охрана
на процесния обект. ХОС намира атакуваното решение в тази му част за правилно –
законосъобразно и обосновано, а жалбата – неоснователна.
Действително, от фактическа страна по делото е безспорно и се установява
със събраните по делото доказателства, че при управление на процесния камион
ответникът И. е повредил оградното съоръжение – носещата колона и закрепената
за нея метална врата. Ищецът, обаче, не доказва – тази повреда да е налагала
предприетия от него способ за охраняване на обекта поради невъзможността от
осъществяване на охраната със СОТ, какъвто безспорно е имало монтиран и
функциониращ. Както става ясно от заключението на вещото лице, металната врата
не е била разрушена, а само усукана. Поради това не се установява необходимостта
от преминаване към друг способ на охрана, а от там и причинно-следствената
връзка между реализираното от И. ПТП (а то е именно ПТП) и решението на
дружеството-ищец да наеме охранителна фирма, при това за голям период от почти
две седмици и да направи разходи за физическа охрана на стойност над 2000 лева.
При това, както правилно приема и районният съд, ищецът и преди пътния инцидент
е охранявал обекта си, макар и с друг способ (СОТ). Събраните по делото
доказателства не убеждават съда в това, че връзките на СОТ не са могли да бъдат
възстановени в продължение на две седмици. От друга страна, след като и преди
деликта дружеството-ищец е правило разноски за охрана на стопанисвания от него
обект, то би могло да претендира само за разликата между двете стойности на
двата вида охрана. Най-вече с извода, че не се доказва причинната връзка между
реализираното от ответника ПТП и претендираната вреда под формата на понесени
допълнителни разходи за охраняване на склада – един от кумулативно изискуемите
елементи на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ХОС възприема изцяло становището
на ДРС за неоснователност на тази искова претенция.
По иска за сумата 710, 34
лева (за горницата до пълния предявен размер 811,80 лева решението не се
обжалва, влязло е в законна сила и не следва да се обсъжда повече):
Както
вече бе посочено по-горе, противоправното деяние - фактът на станалото ПТП на
03.10.2017 година, датата му, мястото, вредата и принадлежността на увреденото
имущество, като и че деянието е било реализирано от ответника И. виновно при
условията на непредпазливост (при управление на МПС е нарушил правилата за
движение), са безспорни и се установяват от събраните по делото доказателства. Тези
доказателства не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство,
районният съд ги е обсъдил подробно и ХОС споделя изцяло анализа на доказателствата, без нужда да го
преповтаря. Основен спорен и по този иск въпрос е за наличието на причинна
връзка между реализираното от ответника ПТП и увреждането.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза, чието заключение ХОС възприема изцяло като
обективно, пълно и компетентно. На база констатациите и изводите на вещото
лице, въззивният съд приема следното: Обектът на дружеството-ищец е ограден с
ограда, изпълнена от каменна зидария. Тази ограда не е била съединена
конструктивно с процесната стоманобетонова колона, но колоната се е явявала
ограждащ и укрепващ елемент за оградата, както и укрепващ елемент на процесната
плъзгаща метална врата. Колоната е била с размери 40/55 см и дължина 1,65 м,
съставлявала е единно отлято тяло с останалата част от колоната към терена и е
била отлята на място. Съдът приема, че въззивникът И. не доказва твърдението
си, че тази колона е била събаряна и преди процесния инцидент. В тази насока не
съществуват никакви доказателства, в това число и в изисканото и приложено по
негово искане АНД № 1007/2018 година на РС-Сливен. Напротив, от констатациите
на вещото лице става ясно, че по самата ограда има разместени камъни на
мястото, където е била колоната. Това дава основание за извода, че макар и
минимална и неконструктивна, но свързаност между плътната част на оградата и
стоманобетонното отлято тяло на колоната е съществувала. При липса на
доказателства за предходни аналогични инциденти, единственият налагащ се извод
е за това, че процесната железобетонна колона не е била свободно стояща, както
претендира ответникът, а е била отлято
на място тяло, закрепено към терена и
минимално свързано с плътната част от оградата.
Процесната плъзгаща се метална
врата е била закрепена към колоната, с помощта на стоманена конструкция. На
база констатациите на вещото лице и при липса на каквито и да било
доказателства, които да ги опровергаят или поне подложат на съмнение, съдът
приема следния механизъм на причиняване на увреждане на имуществото на ищеца: В
момент на преминаване на товарната композиция, управлявана от ответника И.,
шасито на камиона се е ударило в металната врата. Чрез водещите ролки и
конзолата, механичното въздействие върху колоната се е прехвърлило в горния
край на колоната и е създало огъващ момент и срязваща сила в колоната, работеща
като конзола. В резултат на това, арматурата, с която е била изпълнена
колоната, е била подложена на опън от създадения огъващ момент и е последвало
срязването ѝ вследствие на хоризонтален концентриран товар. Или още,
двете надлъжни армировки, в зоната към вратата, са били подложени на опън от
огъващия момент и на срязване (скъсване), което е довело до падане на цялото стоманобетонно
тяло. Процесната метална плъзгащата се врата, закрепена към колоната с помощта
на стоманени елементи, при удара и повлечена от падането на колоната, е излязла
от релсовия си път и е паднала на терена, в резултат на което е била усукана.
В същото време, от заключението на вещото лице става ясно, че тази
носеща колона не отговаря на минималните изисквания за нормите на проектиране.
Така, диаметърът на надлъжните пръти на носещата армировка е два пъти по-малък
от минимално изискуемия съгласно Наредба за проектиране на бетонни
стоманобетонни конструкции, при монолитни конструкции в елементи, подложени на
нецентричен натиск (колони и др.). От тук, след като по делото е установено, че
падането на колоната, а от там и вратата е резултат на скъсването на надлъжната
арматура, то настъпилите последици имат пряка причинна връзка с действията на
самия ищец, изразяващи се в неспазване на строителните правила и норми. Или, с
други думи, ако вложената в колоната арматура отговаряше на тези норми, то щеше
да понесе установеното по делото механично въздействие, което не е било
значително и нямаше да настъпи процесния резултат. В най-лошия случай щеше да
се получи побиване върху металната врата в мястото на съприкосновението с
шасито на камиона, но не и падането на
цялата колона, а от там и вратата.
Съгласно разпоредбата на
чл. 45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да е основателен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,
следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата на дори и една
от така изброените предпоставки, води до неоснователност на предявения иск,
като причинната връзка не се предполага, а следва да бъде доказана във всеки
конкретен случай. Вината обаче се предполага до доказване на противното и
доказателствената тежест е за този, който иска да обори тази презумпция. ХОС в
настоящия си състав приема, че така допуснатото от ищеца нарушение на
строителните правила и норми прекъсва причинно-следствената връзка между
реализираното от ответника И. ПТП и настъпилото увреждане на имуществото на
ищеца. А щом е така, фактичествият състав на отговорността за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД, изискващ кумулативно съществуване на всичките
елементи, в това число причинната връзка между деянието и вредата, не е налице.
Това води до извода за неоснователност и на втория предявен иск, като
обсъждането на останалите доводи на въззивника И. не е необходимо.
До противоположни изводи по този иск
е стигнал РС-Димитровград, поради което решението му в тази част се явява
неправилно – незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде частично
отменено. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като
правилно.
Двете страни по делото имат насрещни претенции за присъждане на
деловодни разноски, сторени от тях както в производството пред РС-Димитровград,
така и във въззивната инстанция. За прецизност и за да не се допусне каквато и
да било яснота при изпълнение на съдебното решение в частта за разноските, в
тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като ХОС
наново да разреши въпроса за възлагане на деловодните разноски по делото. С
оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на въззивника И. за
присъждане на всички деловодни разноски, сторени от него в двете инстанции. И
обратното, поради отхвърлянето на
исковете на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, искането на дружество за осъждане на
ответника да му възстанови деловодните разноски и претенцията за юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 406/23.11.2018 година, постановено по гражданско дело
№ 661 по описа Димитровградския районен съд за 2018 година, в частта, в която Е.В.И. е осъден да
заплати на „Електроразпределение Юг“ЕАД сумата от 710,34 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за ремонт на съборени на 03.10.2017
година стоманобетонна колона и метална врата, както и в частта за възлагане на
деловодни разноски на страните, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Електроразпределение
Юг“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от Г.Д.Ч., К.П.В. и К.Д. срещу Е.В.И., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД за сумата от 710,34 лева,
представляваща обезщетение за виновно причинени от Е.В.И. на
„Електроразпределение Юг“ЕАД имуществени вреди - разходи за ремонт на съборени
на 03.10.2017 година стоманобетонна колона и метална врата.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“
№37, представлявано от Г.Д.Ч., К.П.В. и К.Д. да заплати на Е.В.И., с ЕГН **********,***
сумата 1581, 20 лева – деловодни разноски
за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.