О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
462
град Велико Търново, 08.02.2024 г.
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Йорданка Матева
като
разгледа адм. д. № 109/2024 г. по
описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Настоящето дело е образувано по жалба на И.Г.Й.
в качеството й на майка и законен представител на Г.С.Й.,***, против Заповед №
РД 317/05.02.2024 г. на директора на ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, гр. Велико
Търново.
С
обжалваната заповед е наредено налагането на санкция „преместване в друга
паралелка в същото училище“ на ученика от VIг клас Г.С.Й. в VIв клас, считано
от 06.02.2024 г. до края на учебната 2023/2024 година за неизпълнение на негови
задължения, определени от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО)
и Правилника на училището.
С
жалбата до съда оспорващата е поискала спиране на предварителното изпълнение на
оспорената заповед и на наложеното наказание на основание чл. 60, ал. 5 вр. ал.
1 от АПК.
Като
прецени доводите в жалбата и съдържащото се в нея искане за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед № РД 317/05.02.2024 г. на директора на ОУ
„Св. Патриарх Евтимий“, както и съдържанието на същата заповед, съдът намира
следното:
С
Оспорената Заповед № РД 317/05.02.2024 г. на директора на ОУ „Св. Патриарх
Евтимий“ е наложено наказание „преместване в друга паралелка в същото училище“ на
ученика в това училище Г.С.Й. и в този смисъл същата представлява индивидуален
административен акт по чл. 203 от ЗПУО. Съгласно цитираната норма санкция от
вида на процесната – „преместване в друга паралелка в същото училище“, се
налага със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния
ръководител. Според чл. 205, ал. 2 от ЗПУО в заповедта за налагане на санкцията
се посочват вида на последната, срока
и мотивите за налагането й. Според ал. 4 на същата норма заповедта може да се
обжалва при условията и по реда на АПК. Последното от своя страна означава, че
до изтичане на срока за оспорване на заповедта, който е общият 14-дневен срок
от съобщаването й на нейния адресат по чл. 149, ал. 1 от АПК, наложеното с нея
наказание не подлежи на изпълнение, защото заповедта за него не е влязла в
сила.
Процесната
заповед предвид датата на издаването й – 05.02.2024 г., е изключено да е влязла
в сила понастоящем, а същевременно, в срока за нейното оспорване е постъпила и
жалба против нея и въз основа на нея е образувано настоящето дело. Оспорването
на заповедта в законния срок обаче, изключва възможността за изпълнението на
оспорения акт, защото всяка жалба срещу административен акт има суспензивен
ефект. Суспензивният ефект препятства влизането в сила на акта и това е общото
правило на АПК, намерило нормативен израз в чл. 166, ал. 1 от кодекса, според
който оспорването спира изпълнението на административния акт.
Изключение
от това правило е възможно само в два случая – ако в закон е предвидено
предварително изпълнение на оспорения акт, или ако самият акт съдържа
разпореждане в този смисъл – за предварително изпълнение. ЗПУО категорично не
придава предварително изпълнение на оспорени актове по чл. 203 и следователно
първата хипотеза е изключена. Съдът намира обаче, че в случая не е налице и
втората хипотеза, защото такова разпореждане за предварително изпълнение на процесната
заповед няма. Действително, с нея е определен срок за изпълнение на
наказанието, вкл. с начало и край, но това се дължи на обстоятелството, че чл.
205, ал. 2 от ЗПУО изиска това като елемент от съдържанието й. В случая
определеният срок за изпълнението на наказанието реално е вторият учебен срок
за учебната 2023/2024 година, но определянето на началото на този срок не
представлява разпореждане за предварително изпълнение на акта, а просто
определяне на срока на наказанието. В този смисъл процесната заповед, според съда,
не съдържа разпореждане на своя издател за предварително изпълнение на
наказанието и с оспорването на самата заповед, чрез подаване на жалбата до
съда, инициирала това дело, изпълнението й е спряно по силата на нормата на чл.
166, ал. 1 от АПК, поради което липсва необходимост от произнасяне на съда в
този смисъл по ал. 3 (защото липсва предварителното изпълнение по ал. 2 на
същата норма, което съдът да спре, а действието на заповедта е спряно със
самото оспорване).
Ето
защо, само по тези мотиви, съдът намира искането за спиране на предварителното
изпълнение за безпредметно, като счита, че с образуването на настоящето дело
изпълнението на Заповед № РД 317/05.02.2024 г. на директора на ОУ „Св. Патриарх
Евтимий“, гр. Велико Търново е вече спряно на основание чл. 166, ал. 1 от АПК
до окончателното решение по делото.
Водим от
горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.Г.Й. в
качеството й на майка и законен представител на Г.С.Й. за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед № РД 317/05.02.2024 г. на директора на ОУ
„Св. Патриарх Евтимий“, гр. Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
ПРЕПИС от съдебния акт ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :