№ 165
гр. Добрич, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200784 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз Александър І“ № 12 и адрес
за кореспонденция: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от
инж. Ц. М. Б. – изпълнителен директор, чрез пълномощника му Д.Я. – главен
юрисконсулт, срещу наказателно постановление № НЯСС-96 от 09.06.2021 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор“ /ДАМТН/, с което на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз
Александър І“ № 12 и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 9, представлявано от Ц. М. Б. – изпълнителен директор, за
нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите,
на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно. В условията на евентуалност се иска съдът да постанови
1
решение, с което да приеме, че е налице хипотезата на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и отмени наказателното постановление или да
намали размера на наложената имуществена санкция до предвидения в чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите минимум.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище се излагат доводи по съществото на делото, като се иска жалбата
да бъде отхвърлена, а наказателното постановление - потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
05-116 от 10.12.2020 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице,
съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 11 от Закона за водите и приложените
по делото Заповед № А-237/08.06.2020 г. на Председателя на ДАМТН и
Заповед № А-533/24.09.2020 г. на Председателя на ДАМТН в присъствие на
упълномощен представител на ДПУСЯ, документирано с подписа му и в
присъствие на един свидетел, връчен е на пълномощника и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта
пълномощникът на юридическото лице не се е възползвал от правото си на
възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано
писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и
оставено без уважение, като неоснователно.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
2
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля ЯВ. М.
Д., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес
по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия
орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са
два и започват да текат от два различни момента – от откриване на
нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете, съобразно
задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27
февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България -
ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната
продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от
откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в
общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е
констатирано при извършена последваща проверка на 30.09.2020 г. на дадени
с констативен протокол № 05-02-8/07.04.2020 г. предписания на ДПУСЯ.
Резултатът от проверката е бил обективиран в констативен протокол № 05-
02-23/08.10.2020 г. Видно от протокола са установени две нарушения, едно от
които е предмет на настоящото дело. В хода на проверката и с
обективирането на резултатите от нея в протокола от 08.10.2020 г. е открит и
нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на 10.12.2020 г., т.е. преди изтичане на едногодишния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя, дори и да се
приеме, че нарушителят не е открит на датата на изготвяне на протокола -
08.10.2020 г., а на 30.09.2020 г. – датата на която е била извършена
3
проверката. За яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че в настоящия
случай се касае за т.нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова,
което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото
прекратяване. Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да
се осъществява след изтичане на дадения в предписанието срок, т.е. от
01.09.2020 г. и продължава до момента на изпълнение на предписанието или
образуване на административнонаказателното производство.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува. В АУАН и в
НП ясно и недвусмислено е описано и кой е нарушителят, в съответствие с
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, а именно - Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз
Александър І“ № 12, представлявано от Ц. М. Б. - изпълнителен директор,
поради което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за липса на
реквизити в АУАН и в НП, не следва да се споделят като основателни.
С оглед изложеното, имайки предвид и обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя
4
не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е
вменено, както и кога е извършено същото, та това да рефлектира върху
ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното
постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 30.09.2020 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите,
свидетелите Д.Т. Я.-Костова – главен инспектор в Регионален отдел „Надзор
на язовирните стени и съоръженията към тях“ - РО НЯСС „Североизточна
България“ и ЯВ. М. Д. – началник на отдел в РО НЯСС „Североизточна
България“, извършили проверка и контрол на язовирната стена, съоръженията
към нея и документацията за експлоатация на язовир „Карапелит“, находящ
се в землището на с. Карапелит върху имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на община Добричка, област
Добрич.
Съгласно Акт за публична държавна собственост № 5680/11.10.2019 г.,
язовирът е публична държавна собственост, с предоставени права за
стопанисване и управление на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“.
За извършената проверка е бил съставен констативен протокол № 05-
02-23/08.10.2020 г., връчен на ДПУСЯ с писмо с изх. № 85-01-
1212/04.11.2020г., получено на 09.11.2020 г., съгласно известие за доставяне
№ 0100014137779.
При проверката, чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията
към нея и преглед на документацията от експлоатацията се установило, че
състоянието на основния изпускател е неизправно – в изходната шахта на
изпускателя се наблюдава наличие на повредена част на спирателен кран и
липсваща горна част на тялото на крана, бетоновата конструкция на шахтата е
с разрушени стени и затлачена земна маса, т.е. не са били извършени
ремонтни дейности за привеждане на основния изпускател в изправно
техническо състояние.
По този начин се установило, че ДПУСЯ, в качеството си на собственик
на язовира, не е изпълнило задължително предписание, дадено с констативен
5
протокол № 05-02-8/07.04.2020 г., връчен на ДПУСЯ с писмо с изх. № 85-01-
291/05.05.2020 г., получено на 04.06.2020 г., съгласно известие за доставяне №
9100016907773, а именно: „Основният изпускател да се приведе в технически
изправно състояние“, със срок на изпълнение 31.08.2020 г.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Д.Т. Я.-Костова и ЯВ. М. Д., чийто показания са
последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели,
както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – Акт за
публична държавна собственост № 5680/11.10.2019 г., скица на поземлен
имот, констативен протокол № 05-02-8/07.04.2020 г. и констативен протокол
№ 05-02-23/08.10.2020 г.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите,
„Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000
до 20 000 лв.“
От обективна страна визираната в чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите
отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по
спазване на законодателството, издадено от оправомощен за това орган.
Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното
неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се
произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание,
издадено от длъжностно лице от ГД НЯСС на ДАМТС, съобразно дадените
му правомощия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и Заповед № А-
237/08.06.2020 г. на Председателя на ДАМТН да е оспорено и от него е
възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на
предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната
отговорност на неговия адресат.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл.
6
190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е бездействие и се
изразява в това, че ДПУСЯ, не е изпълнило задължително предписание,
дадено в констативен протокол № 05-02-8/07.04.2020 г., а именно:
„Основният изпускател да се приведе в технически изправно състояние“, със
срок на изпълнение 31.08.2020 г.
Съгласно Акт за публична държавна собственост № 5680/11.10.2019 г.,
язовир „Карапелит“ е публична държавна собственост, с предоставени права
за стопанисване и управление на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, т.е. Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ се явява собственик на язовира. Безспорно е в
настоящия случай, че с констативен протокол № 05-02-8/07.04.2020 г. са
дадени задължителни предписания за изпълнение, като на ДПУСЯ е вменено
задължението да изпълни предписанието. Безспорно е също така, че
констативния протокол е получен от държавното предприятие.
С други думи – ДПУСЯ се явява субект на нарушението, за което е
наказан.
При това фактът, че на 07.12.2020 г. е бил сключен договор № 70 за
извършване на строително-монтажни работи /СМР/ между ДПУСЯ и „Н2О
Сервиз“ ЕООД, се явява правно ирелевантно обстоятелство. Това е така,
защото сключеният договор за извършване на СМР не се отразява върху
обективния и субективния елемент на нарушението по чл. 190а, ал. 2 във вр. с
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, който се интересува само от факта на
неизпълнението, а не и от причините за това. От друга страна, този договор е
сключен много след датата 31.08.2020 г., до която дата предписанието е
следвало да бъде изпълнено.
Обстоятелството, че даденото предписание е било изпълнено на
17.03.2021 г., видно от приемно-предавателен протокол към договор № 70 за
извършване на строително-монтажни работи /СМР/, сключен на 07.12.2020 г.,
т.е. много след съставяне на АУАН и издаване на НП, не е оневиняващо, а
смекчаващо отговорността обстоятелство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 190а, ал. 2
във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите за доказано. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния
закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.
7
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на държавното предприятие.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите е в размер от 1000 до 20 000 лв. Административнонаказващият орган е
определил размера на имуществената санкция над минимума, определен в
приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил
именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на
наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени
какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е
определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното
постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат
определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата
минимум, то наказанието не съответства на целите на административното
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата
санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно
каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на
мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството,
че нарушението е доказано, то следва да бъде санкционирано държавното
предприятие, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока
е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д.
№ 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената
имуществена санкция, като постанови такава в размер на минимума,
предвиден в закона, а именно – 1000 /хиляда/ лв.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
8
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения
от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. В
действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и
други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред,
поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от Закона за водите, респ., всяко първо нарушение при осъществяване
на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен
случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този
вид деяния. От друга страна фактът, че нарушението е първо и държавното
предприятие няма извършени други нарушения е по съществото си
смекчаващо отговорността обстоятелство, което има значение при
определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая,
и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява
административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението. Високият размер
на наказанието глоба, респективно имуществена санкция също не е основание
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – този размер на наказанието
глоба, съответно имуществена санкция определен от законодателя, сочи на
висока степен на обществена опасност на деянието.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с техническото
9
състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях, което техническо състояние и безопасна експлоатация са пряко
свързани с опазването на човешкия живот и здраве.
В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че
не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – ДАМТН искане, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели – двама, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-96 от 09.06.2021 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор“ /ДАМТН/, с което на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз
Александър І“ № 12 и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 9, представлявано от Ц. М. Б. – изпълнителен директор, за
нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите,
на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
/две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на
1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, ул. „Княз Александър І“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ на
10
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“ /ДАМТН/, сума в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11