№ 6723
гр. С., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110101020 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Д. – О. З.” ЕАД, с
която е предявен иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 94,16 лв., от които 79,16 лв. изплатено
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за
застрахователно събитие, настъпило на 06.09.2020 г. в гр. С., бул. „Ц. ш.“ в
района на Бизнес център „Д. М.“, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 05.01.2024 г. до окончателното изпълнение.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 06.09.2020 г. в гр. С., бул. „Ц. ш.“ в района на Бизнес
център „Д. М.“, служители на С. О. извършват дейности по изрязване на
храсти между двете мантинели, без да обозначат и обезопасят нито работата
си, нито платното за движение в съседство. Водачът на л.а. „Т. К.“, рег. №
******** – Н. А. Ш., движейки се по бул. „Ц. ш.“, в посока гр. П., в лявата
лента за движение, преминава през препятствие, което уврежда предна лява
джанта на автомобила. Поддържа, че към датата на събитието л.а. „Т.“, модел
„К.“, с рег. № ********, бил застрахован по застраховка „Каско+“ в „Д. – О.
З.” ЕАД, със застрахователна полица № ***************. В съответствие с
установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка
било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер
на 79,16 лв. Поддържа, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът придобил
право на регрес срещу С. О. за сумата от 94,16 лв., от които 79,16 лв.
изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски по
процесната щета, като до ответника била изпратена регресна покана, но
последният отказал плащане по предявената претенция. Ето защо моли съда
да уважи предявения иск за сумата от 94,16 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 05.01.2024 г. до окончателното
1
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Г., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер, за
което излага подробни съображения. Не оспорва плащането на
застрахователното обезщетение от ищеца. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За
възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение /в случая бездействие за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата/ на лице, за което отговаря ответникът като възложител, да е
настъпило събитие – покрит риск, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер до действителните
вреди.
От съдържанието на уведомление за щета от 08.09.2020 г., депозирано от
Н. А. – Ш. пред ищцовото дружество, се установява, че на 06.09.2020 г. в 15:15
часа, в гр. С., на бул. „Ц. ш.“, при движение в посока гр. П., срещу T. M.,
работници на ответника изрязват храсти между двете мантинели, когато
камък или друг предмет удря предна лява джанта на л.а. „Т. К.“, рег. №
********.
Установява се по делото, че застрахователят е съставил опис на щетите в
рамките на образуваната щета във връзка със събитието.
По делото е разпитан призованият свидетел Н. А. – Ш., която
потвърждава обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и
декларирани от свидетеля пред застрахователя му по застраховка "Каско на
МПС". От показанията на свидетеля се установява, че на посочения ден А.
била пасажер в увредения автомобил, управляван от съпруга й, когато
настъпил процесния инцидент. Свидетелката излага, че на 06.09.2020 г.
пътували по бул. „Ц. ш.“, посока център, когато в района на хотел П. или
търговски център T. M., движейки се в лява лента, автомобилът преминал
покрай участък, в който служители на общината почиствали храсти между
мантинелите на булеварда. Автомобилът се движел с нормална за района
скорост. Внезапно от мястото, в което се извършвало почистване на
растителност, излетял предмет, който ударил предната лява джанта на
автомобила и причинил увреждане по нея. Автомобилът бил чисто нов и
нямал никакви повреди преди инцидента. Дейностите, извършвани между
мантинелите, не били обезопасени, нямало сигнализация, която да
предупреждава шофьорите да не ползват лявата лента. След инцидента
свидетелката подала сигнал чрез телефон 112, но органи на МВР не посетили
2
мястото на инцидента.
Съдът констатира, че има несъществени разминавания в изложеното в
уведомлението за щета и свидетелските показания. Първо, посоката на
движение е посочена по различен начин /посока към гр. П. и посока - център/,
второ, свидетелят първоначално посочва пред СРС район на хотел П.. Тези
разминавания не са от естество да дискредитират събраните доказателства. От
една страна, посоката на движение не е от съществено значение, в случай че
автомобилът се движи в лява лента, тъй като пространството между
мантинелите е съседно за левите ленти в двете посоки. От друга страна, хотел
П. и търговски център T. M. са разположени в близост. Следва са се подчертае,
че разминаванията може да се обяснят и с обстоятелството, че процесният
инцидент е настъпил на 06.09.2020 г., а свидетелят е разпитан пред СРС на
24.03.2025 г., т.е. близо пет години по-късно. При изложените съображения
настоящият състав кредитира показанията на свидетеля А. – Ш. относно
механизма на настъпване на инцидента.
Този механизъм се потвърждава и от приетото по делото заключение на
съдебно – автотехническа експертиза, неоспорено от страните, от което се
установява, че при съпоставка на декларирания механизъм на настъпване на
щетите, описа на застрахователя и отразените в уведомлението за щета
видими увреждания, щетите по лек автомобил „Т. К.“, рег. № ******** се
намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 06.09.2020
г. произшествие в гр. С., бул. „Ц. ш.“.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като Общите условия на
застрахователя не поставят такова изискване за този вид произшествие. Няма
процесуална пречка, въпреки липсата на протокол, които да констатира
събитието, съдът да приеме настъпването на събитието за доказано въз основа
на събраните свидетелски показания, а именно свидетелските показания на А.,
които съдът кредитира с уточнението, изложено по-горе, щом не са налице
основания за некредитирането им и доколкото причинната връзка между
механизма, описан в уведомлението /декларацията/ за събитието и
възпроизведен от свидетеля, и щетите се потвърждава от експертното
заключение. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите, установени
от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени средства.
Поради изложеното, съдът приема, че на описаното в исковата молба
място, при извършване на дейности по поддръжка на зелени крайпътни площи
е отхвръкнал предмет, който е ударил предна лява джанта на движещия се на
пътното платно лек автомобил „Т. К.“, рег. № ********, като на автомобила са
причинени щети, така както са описани от Н. А. му и от застрахователя в опис
– заключение по щета № **************/06.09.2020 г.
Приети за безспорен между страните с окончателния доклад по делото
са следните обстоятелства, а именно, че увреденият автомобил е застрахован
при ищеца към момента на настъпване на процесното ПТП въз основа на
договор за застраховка „Каско +“, по която настъпилото ПТП представлява
покрит застрахователен риск; ищецът е заплатил на лизингополучателя на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 79,16 лв.;
сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски, попада в обичайния размер на
този вид разноски; участъкът от пътя, на който е настъпило процесното ПТП е
част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от ответника.
3
Страните не спорят и че процесното застрахователно събитие
представлява покрит застрахователен риск съгласно Общите условия на
дружеството – ищец.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на
платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право
включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от
ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно § 1, т. 2 ДР ЗП 2.
"Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 86 от НАРЕДБА № **-**-**-* от 20.12.2017 г. за планиране
и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии - извън уличното платно към страничното пространство може да се
обособят ленти за паркиране, които се комбинират с дървесни насаждения или
друго подходящо озеленяване и функционални джобове (за разполагане на
контейнери за смет, автомати за билети, стоянки за велосипеди, хидранти,
разпределителни кутии, шкафове за светофари и др.).
Според разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗУТ уличното озеленяване е част от
зелената система за задоволяване на обществени потребности от общинско (в
процесния случай) значение. Съгласно ал. 4 на цитирания текст тези площи се
явяват публична общинска собственост.
Съществува законова уредба, която делегира на местните органи на
самоуправление да приемат нормативна уредба свързана със защита, опазване
и развитие на декоративна растителност (част от зелена система), като с нея се
уреждат определени правомощия за общински органи – в чл. 62, ал. 10 ЗУТ е
делегирано от държавата на общинските съвети да издават наредби за
изграждане и поддържане на зелени системи на своята територия.
С Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
С. О. се уреждат обществените отношения, свързани с планирането,
изграждането, устойчивото поддържане, опазване и развитие на зелената
система на СО, независимо от формите на собственост.
Съгласно § 1, т. 1 ДР на Наредбата "Декоративна растителност"
(вегетативни елементи) е цялото декоративно растително разнообразие
дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи в
насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на
държавата, общината, юридически и физически лица.
Съгласно правилото на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, поддържането на
зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи и
осъществява от специализирани общински структури. Тя е непрекъснат
4
процес с агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ
необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на
зелената система
Съгласно чл. 55 от Наредбата, контрол по изпълнение на наредбата се
осъществява от кмета на СО, от заместник кмета на СО по Направление
"Зелена система, екология и земеползване", главния архитект на С. О.,
кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат.
От систематичното тълкуване на горните правила съдът намира, че част
от уличната мрежа са участъци, както е в конкретния случай, за озеленяване с
декоративна растителност, които участъци са част от зелената система за
задоволяване на обществени потребности. В случая процесният участък
представлява предназначен за улично озеленяване с декоративна растителност
част от зелената система на общината.
Съдът приема, че в процесния случай вредите са настъпили от лошото
стопанисване на крайпътните насаждения, които като пътни принадлежности
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП са част от пътя като пътна инфраструктура
- чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗП. Поддръжката на зелените площи в процесния район съдът
приема, че е задължение на СО (арг. от чл. 61, ал. 4, вр. ал. 2 ЗУТ, чл. 45 и чл.
55 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
СО, доколкото съдът приема, че се касае за улично озеленяване), с оглед на
което и отговорност в случая да поправи вредите е възникнала за ответника.
С оглед цитираната нормативна уредба, задълженията по наредбата
включват освен мероприятията по отреждане на зелените площи и контрол
дали същите са реализирани, още и осъществяване на тяхната профилактика.
Нарушенията на правилата за безопасност при извършване на
профилактика на зелените площи от страна на служителите на общината при
осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за
всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху
граждани и тяхното имущество.
Ответникът, като юридическо лице, осъществява дейностите по
поддържане на озеленените площи на територията на общината чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
В случая именно необезопасеното поведение на служители на общината
е станало причина за настъпване на процесния инцидент, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди.
От ответника са представени и писмени документи, с които се домогва
да установи, че на процесната дата в посочения пътен участък не са
извършвани дейности по поддържане на зелените площи.
От представеното писмо от дирекция „Зелена система“ обаче е видно, че
в посочения участък на бул. „Ц. ш.“ освен дейностите по поддръжка на
зелените площи се изпълняват и редица други мероприятия, за които също се
поставят съоръжения за временно ограничаване и обезопасяване на
движението.
Без съществено значение е и твърдението на ответника, че в процесния
участък няма засадени храсти в пространството между мантинелите. Това е
5
така, тъй като независимо от вида на растителността /тревна или храстова/, то
дейността по поддръжката й в посочения участък е задължение на общината-
ответник. Не може да има съмнение, че възприетият механизъм на инцидента,
при който уврежданията настъпват от отхвърлен срещу увредения автомобил
камък или друг твърд предмет, може да бъде реализиран както при косене на
храсти, така и при косене на тревна площ.
Според заключението на съдебно-автотехническата стойността на
ремонтовъзстановителните дейности, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на произшествието, е 79,16 лева.
Безспорен е между страните размерът на ликвидационните разноски –
15 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.
Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в установения от вещото
лице размер от 79,16 лева, който съответства на действителните вреди. Към
този размер следва да се прибавят ликвидационните разноски, поради което
искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът.
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък на разноските
в размер на 518 лева – 50 лева за държавна такса, 250,00 лв. за депозит по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, 50,00 лева за депозит за
свидетел и адвокатско възнаграждение – 168,00. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК претендираните разноски следва да се присъдят на ищеца в цялост.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., с адрес: гр. С., ул. „М." № **, ДА ЗАПЛАТИ на „Д. –
О. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„В." № ***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 94,16
лв., от които 79,16 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски по щета № **************/06.09.2020 г. - регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане "Каско на МПС" за причинени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.09.2020 г. в гр. С., бул. „Ц.
ш.“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.01.2024
г. до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА С. О., с адрес: гр. С., ул. „М." № **, ДА ЗАПЛАТИ на „Д. –
О. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„В." № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 518 лева, представляваща
направените в производството пред първата инстанция съдебно – деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7