Решение по дело №2613/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 461
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 20 юни 2023 г.)
Съдия: Лилия Недялкова Георгиева
Дело: 20231100602613
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.а

Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.а Въззивно частно наказателно
дело № 20231100602613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Определение №805 от 02.03.2023 год., постановено по НЧХД №
2030/23г. по описа на СРС, НО, 104 състав, на основание чл.81, ал.1 вр. чл.24,
ал.5, т.2 вр. ал.1, т.1, пр.2 от НПК, е било прекратено наказателното
производство, образувано по тъжба на К. Л. Д - К. срещу „Б.****“ ООД с ЕИК
****, „А. – ГД“ ЕООД с ЕИК **** и „Г.С.“ ЕООД с ЕИК **** за
престъпление от частен характер, като цифрово се сочи престъпление по
чл.209, ал.1 вр. ал.2 от НК.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна
жалба от К. Л. Д - К., чрез процесуалния й представител, с която се иска
отмяна на атакуваното определение като неправилно и необосновано и
връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че частната
тъжба е насочена срещу две юридически лица. Твърди се, че тъжбата е
изрично адресирана срещу управителите на дружествата в качеството им на
физически лица, които са годни субекти на наказателната отговорност.
Изложени са аргументи, че първоинстанционният съд не е съобразил това и е
преградил пътят за развитието на правото и процеса. В частната жалба се
съдържа и твърдение, че са налице данни за престъпление от частен характер,
както и че са допуснати процесуални нарушения.
Въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
1
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител - адв. Д. В.
поддържа частната жалба, като се излагат аргументи, че постановения
съдебен акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и
не отговарящ на фактическата обстановка. Иска се отмяната му и да бъде
възложено делото да бъде разгледано от друг състав на СРС.
Частният тъжител на К. Л. Д - К. се явява в съдебното заседание като
заявява, че поддържа становището на своя процесуален представител.
Софийският градски съд, като съобрази изложените от страните
доводи и служебно провери правилността на определението, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по
чл.319, ал.1 от НПК. Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв,
който подлежи на въззивен контрол по реда на чл.250, ал.4 вр. ал.1 от НПК. В
този смисъл и подадената частна жалба е отправена от активно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Допустимостта произтича от
закона, където в чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК изрично законодателят е дал
възможност на съдията – докладчик в разпоредително заседание да прекрати
наказателно производство, без да провежда съдебно следствие. Разгледана по
същество, обаче частната жалба е неоснователна.
Делото пред Софийски районен съд е образувано по частна тъжба на
К. Л. Д - К. срещу изрично посочени три юридически лица - „Б.****“ ООД с
ЕИК ****, „А. – ГД“ ЕООД с ЕИК **** и „Г.С.“ ЕООД с ЕИК ****. В
частната тъжба се съдържа твърдение за извършено престъпление от частен
характер, като цифрово е посочено престъпление по чл.209, ал.1 вр. ал.2 от
НК - измама. Изнесени са обстоятелства, че К. Л. Д – К. е била въведена в
заблуждение от „Б.****“ ООД с ЕИК ****, „А. – ГД“ ЕООД с ЕИК **** и
„Г.С.“ ЕООД с ЕИК ****, като последните не са изпълнили договорните си
задължения към нея, а именно да построят самостоятелен обект в жилищна
сграда на адрес в гр.София, ул.“****“ №2, 4, 6 и 8 и да го въведат в
експлоатация, след завършване на строително монтажните дейности, издаване
на разрешителни – съответно Акт №15 и Акт №16 за обекта. Сочи се, че
тъжителката е била въведена умишлено в измама, която е целяла да се
придобие имуществената стойност на имота и да й се прехвърли вината за
некачественото строителство, като са изложени аргументи в тази насока.
Срещу посочените по – горе юридически лица е предявен и граждански иск за
сумата от 116337 лева, представляваща обезщетение за причинените на К. Л.
Д – К. имуществени и неимуществени вреди и са приложени доказателства.
Първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на
депозираната частна тъжба, е приел че юридическите лица, срещу които е
адресирана същата, не са наказателно отговорни според българското
законодателство. Софийският районен съд е приел, че липсва годен субект на
наказателна отговорност и данни за извършено престъпление от частен
характер, поради което и е прекратил образуваното наказателно
производство.
2
В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да
очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна
точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в
тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да
съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато
обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите
обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е
необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на
престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е
описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд да
разгледа делото. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните
изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за
образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на
твърденията, изложени в тъжбата.
В депозираната от К. Л. Д - К. тъжба, не е посочено конкретно
физическо лице, спрямо което е насочена претенцията за търсене на
наказателна отговорност, напротив тъжбата е адресирана срещу три
юридически лица. Според българското законодателство наказателната
отговорност е лична и наказателно отговорно може да бъде само
физическо лице, но не юридическо такова. Този извод произтича от
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и 2 от НК, които предвиждат, че наказателно
отговорно може да бъде пълнолетно лице - навършило 18 годишна възраст,
което в състояние на вменяемост извърши престъпление или
непълнолетно лице, което е навършило 14 годишна възраст, но ненавършило
18 години, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си. И двете посочени разпоредби на
българския наказателен закон имат предвид само и единствено
физическо лице, поради което юридическите лица не могат да носят
наказателна отговорност. Ето защо и тъжбата на К., в която изрично е
посочено, че е предявена срещу юридическите лица „Б.****“ ООД с ЕИК
****, „А. – ГД“ ЕООД с ЕИК **** и „Г.С.“ ЕООД с ЕИК ****, не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Освен това, в тъжбата не са описани
обстоятелства по извършване на престъпление, което се преследва по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК. От една страна се сочат действия от гражданско –
правен характер във връзка с неизпълнение на договор, които не биха могли
да бъдат квалифицирани като престъпление от частен характер, а от друга се
твърди осъществяване на престъпление измама по чл.209 от НК, което е от
общ характер, а не от частен такъв.
При осъществяване на правомощието си по
чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 и във вр. ал.1, т.1 от НПК, съдията –
докладчик извършва преценката, и ако изначално в тъжбата не е описано
престъпление или е описано такова, което се преследва по общия ред от
прокуратурата или например частното обвинение е насочено
към юридическо лице, което не може да бъде субект на наказателна
отговорност, то същия има правомощие да прекрати образуваното
наказателно производство. В тези случаи, какъвто е и настоящият, за Съда е
3
налице единствената възможност и задължение да прекрати образуваното
наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5,
т. 2 вр. ал.1, т.1 от НПК.
Въззивният съд, отделно от горното съобрази, че при образуване на
ВЧНД, тъжителят не е представил доказателства за платена държавна такса в
размер на 6 лева, съгласно разпоредбата на т. 12 вр. т.9 от Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието,
според която при обжалване пред по – горен съд по молби за отмяна по
наказателни дела от частен характер, се събира държавна такса в размер ½ от
дължимата такса по чл.9 от Тарифа №1 (12 лв). Именно поради това, К. Л. Д
– К. ще следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 6 лева, представляваща
държавна такса, за образуваното въззивно наказателно частно дело пред
Софийски градски съд.
При така изложените съображения, въззивният съд намира, че
депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1
НПК и в нея не се излагат твърдения за престъпление от частен характер,
доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се иска ангажирането на
наказателна отговорност по реда на частното обвинение спрямо конкретно
физическо лице. Изложеното в частната тъжба касае единствено и само
дейността на посочените три юридически лица, които не могат да бъдат годни
субект на наказателна отговорност.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав, намира че
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва
да бъде потвърден изцяло.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение №805 от 02.03.2023 год.,
постановено по НЧХД № 2030/2023 год. по описа на СРС, НО, 104 състав.
ОСЪЖДА К. Л. Д - К. с ЕГН **********, на основание т. 12 вр. т.9 от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 6
(шест) лева, представляваща държавна такса за образуваното въззивно
наказателно частно дело, като и сумата от 5 (пет) лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5